Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Велико
Търново, 20.05.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание
на 18.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
РАДЕВА
при секретаря М. Трифонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3766 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.74 , чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ,,Гаранционен фонд България” ЕООД основава
исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – ,,Фреш кредит” ЕООД и ответницата М.Д.М.
са сключени Договор за потребителски кредит № 0001918 от 27.09.2017 год. и свързан
с него Договор за допълнителни услуги от същата дата, ведно с Общи условия към
тях. Обосновава, че между ответницата и ищеца е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/
от 27.09.2017 год., по силата на който ищецът се е задължил да отговоря
солидарно като поръчител за задълженията на ответницата към ,,Фреш Кредит”
ЕООД. Навежда твърдения, че предвид просрочия на длъжника за плащане на сумите по посочените договори на
26.09.2018 год. кредиторът писмено е поканил поръчителя в 30-дневен срок да заплати
задълженията, съгласно представена справка, в общ размер от 413,74 лева, която
сума е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатена
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. Твърди, че с платежно
нареждане от 12.03.2018 год., съобразно поканата за плащане, е заплатил в
качеството си на поръчител дължимите суми. Обосновава, че е встъпил в правата на ,,Фреш Кредит” ЕООД и е
станал кредитор на ответницата по отношение на платените суми. Mоли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че същата дължи на ищеца сумата от 413,74 лева, от
които 261,92 лева главница и 13,94 лева договорна лихва от 27.09.2017 год. до
26.09.2018 год. по Договор за потребителски кредит № 0001918 от 27.09.2017
год., 114,89 лева – главница по Договор за допълнителни услуги от 27.09.2017
год., 22,99 лева – лихва за забава по договора за потребителски кредит за
периода от 06.10.2017 год. до 26.09.2018 год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски. В
съдебно заседание не се явява, като с писмена
молба oт 17.04.2019 год. заявява, че поддържа исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез особения си
представил адв. М. от ВТАК,
е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Развива
съображения, оспорващи сключването на валидни договори и счита, че от името на
дружеството е действало лице без представителна власт. Обосновава неизпълнение
на общите условия и твърди, че липсва покана за изпълнение, адресирана до
ответницата. В съдебно заседание поддържа оспорванията, направени в исковата
молба. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В производството по ч.гр.д. № 2963/2018 год. на ВТРС в
полза на заявителя ,,Гаранционен фонд България” ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2018 год. срещу
ответника по настоящото производство, за заплащане на сумата от 376,81 лева
главници, лихва в
размер на 13,94 лева за периода от 27.09.2017 год. до 26.09.2018 год., лихва в
размер на 22,99 лева за периода от 06.10.2017 год. до 26.09.2018 год., законна
лихва върху главницата от 02.10.2018 год. – подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и разноски в размер на 25 лева. Видно от
приетите по делото писмени доказателства между трето за делото лице, в качеството му на кредитодател и
ответницата по настоящия правен спор, в качеството на кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № 0001918 от 27.09.2017 г. Чистата
стойност на кредита е 300 лева, лихвеният процент е 38,97 %, общата сума за
погасяване е 318,30 лева, годишният процент на разходите е 46,58 %, а датата на
първото плащане е 05.10.2017 год. По делото е представено и заверено копие на
Общи условия към договора за потребителски кредит. Според чл. 3 от последния ответницата се
задължава в срок от 48 часа от подписване на договора да осигури като
обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица, имащи трудови
договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лева за
всеки поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В случай, че обезпечение не бъде предоставено в срок, се
счита, че кредитополучателят се
съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за
негова сметка, в това число при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество – поръчител, което да
предостави на кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора, с възнаграждение
за поръчителя на стойност 132,75 лева, като посоченото възнаграждение за
поетото поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено на равни месечни
вноски. На същата дата, 27.09.2017 год., е сключен договор за гаранционна
сделка /поръчителство/ между ,,Фреш кредит”
ЕООД, в качеството на кредитор,
ответницата, в качеството на длъжник, и ,,Гаранционен фонд България” ЕООД като поръчител, по
силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на всички задължения на длъжника по договор за потребителски
кредит № 0001918. Според чл. 11 от коментирания договор за предоставяне на
кредитора от страна на поръчителя на гаранционната услуга, длъжникът дължи на
поръчителя възнаграждение в размер на 132,75 лева общо за целия период на
действие на договора за потребителски кредит, платимо на месечни или седмични
вноски / в зависимост от договора за потребителски кредит/ от 8,85 лева. На
същата дата, 27.09.2017 год., е сключен и договор за допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № 0001918, по силата на който ,,Фреш кредит” ЕООД предоставя на oтветницата – страна по договора, по нейно
искане допълнителни услуги ,,финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство за кредита”. Общата уговорена сума е 132,75 лева. По делото е
приложена разписка, видно от която в брой по договор потребителски кредит №
0001918 на ответницата е изплатена сумата от 300 лева. Представени са покана за
плащане от 26.09.2018 год., адресирана до ищеца по настоящия правен спор и
изходяща от кредитора по процесните договори, както и справка за задълженията
на ответницата от същата дата. Посочените в справката суми са напълно
удовлетворени от ищеца, видно от платежно нареждане за кредитен превод от дата
26.09.2018 год. В исковата
молба е заявено и по делото не се спори, че ответницата е погасила 38,08 лева –
част от главницата по договора за потребителски кредит, 4,36 лева – договорна
лихва към 26.09.2018 год., 17,86 лева – част от главницата по договора за
допълнителни услуги, като посочените суми не са включени в исковите претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответницата е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и имаща за предмет посочени
в заповедта за изпълнение суми. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното
доказване предполага установяване дължимостта им на посочените от ищеца
основания. Във връзка с това ищецът следваше пълно и главно да установи
наличието на правоотношение, по силата на което същият има качеството кредитор,
а ответната страна качеството длъжник, че ответникът е задължен за процесните
суми и че тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК. Релевираните
в отговора на исковата молба възражения съдът намира за неоснователни по
следните съображения: по отношение на становището за липса на представителна
власт съдът счита, че дори да се приеме, че договорът не е подписан от
управител на дружеството, същият следва да се счита потвърден при условията на
чл. 301 ТЗ, тъй като дружеството не само, че не се е противопоставило на
неговото сключване незабавно след узнаването му, но се позовава на този договор
в настоящото производство и изрично го потвърждава в депозирана писмена молба
до съда от 17.04.2019 год. По отношение на възражението за неизпълнение на чл.
13 и чл. 14 от общите условия към
договора за потребителски кредит, следва да се има предвид, че видно от текста,
в същите се съдържа правна възможност, уговорена в полза на кредитора, а не
задължение по договора. Не следва да бъде уважено и възражението на особения
представител на ответницата, че не е изпратена покана за изпълнение по
отношение на процесните суми. В конкретния случай
задължението за заплащане на същите е следвало да бъде изпълнено разсрочено със
седмични погасителни вноски и дата на първо плащане на погасителната вноска –
05.10.2017 год., поради което и по аргумент на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, покана не е
необходима. Видно от писмените доказателства, между страните по
договора за потребителски кредит е сключен договор за допълнителни услуги от
27.09.2017 г., по силата на който кредиторът
е финансирал дължимата от клиента като възнаграждение сума, уговорена в
договор да гаранционна сделка/поръчителство/, сключен на същата дата между
кредитополучателя, кредитора и гаранта "Гаранционен фонд България"
ЕООД. Съгласно чл. 11 от договора, страните са се съгласили среще
предоставената гаранционна услуга кредитополучателят да заплати на гаранта
възнаграждение от 132, 75 лева. Сумата , съгласно договора за допълнителни
услуги към договора за потребителки кредит следва да се върне на кредитодателя
на 15 седмични вноски по 8,85 лева, на падежите на седмичните вноски по
договора за кредит/ първа падежна вноска на 5.10.2017 г. , краен падеж-
11.01.2018 г./. Поради неизпълнение задълженията на длъжника на уговорения
падеж- 11.01.2018 г., с покана за плащане
от 26.09.2018 г. кредиторът е поискал
изпълнение от гаранта -ищец в настоящото производство на остатъка от дължимите суми по договора за
кредит и договора за допълнителни услуги в размер на 413,74 лева, от които
съгласно приложената справка на задълженията сумата от 261,92 лева просрочена
главница; сумата от 13,94 лева просрочена лихва ; сумата от 114,89 лева
остатъчна сума по договора за допълнителни услуги и сумата от 22,99 лева
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. С платежно нареждане за
кредитен превод от 26.09.2018 г. ищецът е заплатил на "Фреш Кредит"
ЕООД сумата от 413,74 лева. Съгласно разпоредбите на чл. 74 ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на
удовлетворения кредитор се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд
дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението.
Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно
установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между
кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице.
Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има и
регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено
на кредитора /в този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 год. по гр. д. №
1756/2014 год. на ВКС, Решение № 5 от
04.07.2016 год. по гр. д. № 2723/2015 год. на ВКС/.
Тъй като поръчителят , който се е задължил да отговаря солидарно за
задълженията към кредитора заедно с длъжника е изпълнил неговото задължение, той
встъпва в правата на удовлетворения кредитор и от своя страна има правото на
иск срещу длъжника за сумите, които е платил. От изложеното съдът намира, че
ищецът проведе нужното пълно и главно доказване за уважаване на предявения иск,
а от друга страна ответникът не доказа, че е платил претендираните суми , или
че не дължи. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 413,74 лева, от която сумата от 376,81
главници / 261,92 лева просрочена главница по договор за кредит и 114,89 лева главница по договор за
допълнителни услуги/ сумата от 13,94 лева договорна лихва за периода от
27.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата
от 22,99 лева лихва за забава за периода от 6.10.2017 г. до 26.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2.10.2018 г.-подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 1434/3.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2963/2018 г. на ВТРС. При този
изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати
на ищеца направените в исковото производство разноски /държавна такса в размер
на 175 лева и депозит за особен представител в размер на 150 лева/ . С
решението по установителния иск, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи на ищеца сумата от 25 лева
заплатена държавна такса по ч.гр.д.№ 2963/2018 г. на ВТРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,,Ю. А. Гагарин”, № 4, ет. 1, ап.
3, ДЪЛЖИ на ,,ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас ул. „Янко Комитов“ № 30, сумата от 413,74 лева /
четиристотин и тринадесет лева и 74 ст./ , от която сумата от 376,81 /триста
седемдесет и шест лева и 81 ст./ главници; сумата от 13,94 /тринадесет лева и
94 ст./ лева договорна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 22,99 /двадесет и два лева и 99
ст./ лева лихва за забава за периода от 6.10.2017 г. до 26.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2.10.2018 г.-подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение № 1434/3.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2963/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА
М.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,,Ю. А. Гагарин”, № 4, ет. 1, ап. 3, да заплати на ,,ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас ул. „Янко Комитов“ № 30, сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева разноски направени в исковото производство и
сумата от 25 / двадесет и пет/ лева разноски, направени в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, чрез Районен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис
от решението след влизането му в сила да се приложи по ч. гр. д. №
2963/2018 год. на Районен съд – Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: