РЕШЕНИЕ
№450
13.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря М. К.….......…...……….........................… в присъствието на прокурора Е. И. ..……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 88 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 191 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Хасково против чл.12, ал.1 в частта “в срок до 31.10. на предходната година“, чл.20, т.2 и чл.20, т.19 от Наредба №4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово.
В протеста се сочи, че при извършена проверка по реда на надзора за законност се установила незаконосъобразност на чл.12 в частта ,,...в срок до 31.10 на предходната година“. Разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ, в редакция ДВ бр. 101 от 2013г., предвиждала, че декларация по образец следвало да бъде подадена от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Отбелязва се, че разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ в настоящата редакция, с която било предвидено декларацията по образец да се подава от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота, към момента не била влязла в сила. Съгласно изменението с ДВ, бр.14 от 2021г., същата щяла да влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на Република България през 2021г. Според съобщение, публикувано на интернет страницата на Националния статистически институт окончателни данни от преброяването щяло да има в края на 2022г.
На следващо място, в чл.20 т.2 от Наредбата били предвидени такси за нанасяне на непълноти или грешки в одобрен кадастрален план. Тази разпоредба била незаконосъобразна, тъй като противоречала на чл.108, т.1 от ЗМДТ, който предвиждал, че не се заплащала такса за технически услуги при допълване (поправки) на одобрен кадастрален план, поради което общината не можела да събира такса за подобна техническа услуга.
В чл.20, т.19 от Наредбата се предвиждал размер на такси за съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, съгласно чл.74, ал.2 от ЗУТ: за сградни отклонения, които се изпълнявали от и за сметка на възложителя на основния строеж, който се захранвал – 1.00 лв./м., но не по-малко от 50 лв.; за общи мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура – 0.20 лв./м..., но не по-малко от 100 лв. Разпоредбата на чл.9 ЗМДТ овластявала общинския съвет да определя местните такси и цени на услуги, които били посочени в него или предвидени в специален закон. Местните такси, които общините събирали били изчерпателно посочени в чл.6, ал.1 от ЗМДТ. Съобразно цитираните норми, общинският съвет имал право да определя местни такси и цени за услуги, които били изрично предвидени в ЗМДТ или в друг закон, но нямал правомощието да въвежда нови видове местни такси. Такава такса не била предвидена в чл.6, ал.1 б. „а“-„к“ от ЗМДТ и въвеждането ѝ с подзаконов нормативен акт било в пряко противоречие с императивното правило на цитираната норма. Не можело да се обосноват и материално-технически и административни разходи за общината по извършване на услуга по смисъла на чл.107, във вр. с чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗМДТ, тъй като съгласно чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ, строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура бил длъжен да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация.
По изложените в протеста съображения се предлага на съда да отмени чл.12, ал.1 в частта “в срок до 31.10. на предходната година“, чл.20, т.2 и чл.20, т.19 от Наредба №4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово, и да присъди деловодни разноски.
В съдебно заседание протеста се поддържа от депозиралия го прокурор, който моли оспорените разпоредби от местния подзаконов акт да бъдат отменени.
Ответникът – Общински съвет – Маджарово, не ангажира становище по протеста.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка (л.53), кметът на община Маджарово предложил на Общински съвет – Маджарово да приеме проект за решение за приемане на Наредба №4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово.
С Решение № 249 (л.49) по Протокол 32/16.05.2019г. (л.50), на основание чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Общински съвет – Маджарово приел Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово (Наредбата). Решението е било прието при кворум от 9 общински съветници (л.49), от които „за” са гласували 9, „против” – 0 и „въздържали се” също 0.
В Общински съвет – Маджарово е била внесена Докладна записка (л.84), с която кметът на община Маджарово предложил на местния общински съвет, приетата Наредба да се измени и допълни. Сред предложените за изменение са и разпоредбите на чл.12, ал.1, чл.20, т.2 и т.19 от Наредбата.
На заседание на Общински съвет – Маджарово, проведено на 28.01.2021г., съгласно Протокол №12 от същата дата (л.74), с 11 гласа “за“, 0 гласа “въздържал се” и 0 гласа “против“, е било прието Решение №108 от 28.01.12021г. (л.77, извл. - л.67) за изменение на Наредбата на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Съгласно решението, сред изменените норми са тези на чл.12, ал.1, чл.20, т.2 и т.19 от Наредбата, като приетите текстове са, както следва:
чл.12, ал.1 – „Декларации по чл.11, ал.5 се подават в срок от 01.01. до 31.10 на предходната година в Центъра за обслужване на граждани в община Маджарово“;
чл.20, т.2 – „Размерът на таксите за технически услуги и административни услуги в област строителство са както следва: 2. За нанасяне на непълноти или грешки в одобрен кадастрален план: А. За един поземлен имот – 80 лв., Б. За повече от един поземлен имот в границите на един квартал – 150 лв.“.
чл.20, т.19 – „Размерът на таксите за технически услуги и административни услуги в област строителство са както следва: 19. За съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, съгласно чл.74, ал.2 от ЗУТ: За сградни отклонения, които се изпълняват от и за сметка на възложителя на основния строеж който се захранва – 1,00 лв./м, но не по малко от 50 лв.; За общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - 0,20 лв./м, но не по малко от 100 лв.“.
С Решение № 164 от 11.11.2021г. по Протокол № 18 от същата дата (л.92 и сл.) Наредбата е била изменена в частта на чл.18, ал.2, касаеща размера на таксата за детските градини на територията на общината.
По делото е представена актуалната редакция на Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово (л.30), съответно горепосочените изменения са отразени в същата
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, действащ на територията на община Маджарово. На основание чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Алтернативно се оспорват конкретни разпоредби от подзаконовия нормативен акт, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата като цяло и отделните ѝ разпоредби, следва да се приемат за приети от компетентен орган – Общински съвет – Маджарово, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата и измененията в нея, са приети с решения, взети на редовни заседания на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА.
Съдът намира, че оспорените текстове от Наредба са били приети в нарушение на административнопроизводствените правила:
ПО делото, въпреки указанията на съда дадени с разпореждането за насрочване на делото в о.с.з., надлежно получено от ответната страна, последната нее представила годни доказателства удостоверяващи че преди внасянето на проекта за приемане на Наредба №4, респ. на обжалваните в настоящото производство нейни разпоредби, з същият е публикуван на интернет страницата на Община Маджарово, респ. Общински съвет-Маджарово заедно с мотивите, респ.доклада при спазване на предвидения в разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗНА срок. Ето защо, предвид изложеното се налага изводът, че е допуснато нарушение на чл.26, ал.3 и ал.4 от ЗНА.
Следва да се добави, че при всяко едно приемане на подзаконов нормативен акт е необходимо органът да съблюдава правилата и на чл.28 от ЗНА, служещи като гаранция за законосъобразното му приемане. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА (обн. ДВ бр.46/2007г.), проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал.2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Алинея 3 на чл.28 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.
В случая, по делото не се представят доказателства за изпълнение на изискването на чл.28, ал.2 от ЗНА, касателно оспорените разпоредби от местната наредба. В докладната записка на Кмета на Община Маджарово, въз основа на която е е приета Наредба № 4 и в докладната записка на Кмета на Община Маджарово, въз основа на която са са приети изменения на наредбата касателно оспорените в настоящото производство разпоредби, липсва изискуемата по чл.28 от ЗНА обосновка, обосновка по т.2-т.5 от чл.28 от ЗНА. Такава обосновка не се установява и от изказванията закрепени в представените от ответника по делото протоколи от проведените заседание на Общински съвет при приемане на наредбата и при приемане на измененията й, в частност на оспорените по делото разпоредби, тъй като видно от съдържанието им липсват направени изказвания от общинските съветници, касаещи оспорените разпоредба и който да биха могли да се приемат за мотиви отговарящи на изискванията на чл.28 от ЗНА.
Независимо от горното, обуславящщо отмяна на обжалваните текстове поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира и друг порок - материална незаконосъобразност, на процесните текстове от Наредбата, предпоставящ тяхната отмяна, като при преценката се взе предвид следното:
Оспорената норма на чл.12, ал.1 от Наредбата предвижда декларации по чл.11, ал.5 да се подават „в срок“ от 01.01. „до 31.10 на предходната година“ в Центъра за обслужване на граждани в община Маджарово. Декларациите по ч.11, ал.5 от наредбата са декларациите в който задължените лица декларират, че съответните имоти няма да се ползват през цялата година и от които на това основание и въз основа на същата разпоредба не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване..
Съгласно чл.71, т.2 от ЗМДТ, в актуалната му редакция (изм. - ДВ, бр.153 от 1998г., бр.103 от 1999г., бр.119 от 2002г., в сила от 1.01.2004г., доп., бр.101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г., изм., бр.88 от 2017г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. - изм., бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., бр.14 от 2021г., в сила от 17.02.2021г): „Не се събира такса за: 2. услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота“.
От цитирания законов текст е видно, че изменението му, публикувано в ДВ, бр. 88/03.11.2017г. е с отложено във времето влизане в сила, като е предвидено влизане в сила „от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на Република България през 2021г.“. Резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд са публикувани в сайта на НСИ на 03.10.2022г., поради което не е изтекъл указаният по-горе период за влизане в сила на посочената разпоредба.
Според редакцията, относима към момента на приемане на оспорената разпоредба, „не се събира такса за: т.1 сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.“.
Следователно, както към дата на приемане на коментирания текст от Наредбата, така и към настоящия момент, в закона не е налице разпоредба, предвиждаща срок посочените в процесната разпоредба от Наредбата декларации по чл.11, ал.5 от същата да се подават „в срок“ от 01.01. „до 31.10 на предходната година“.
Предвид горното, разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата в частта „…в срок …..до 31.10 на предходната година“ се явява незаконосъобразна. Същата е била приета в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – ЗМДТ (чл.71, т.2), което е в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗНА и в разрез с нормата на чл.75, ал.2 от АПК. Това обосновава отмяна на оспорения текст от чл.12, ал.1 от Наредбата.
В чл.20, т.2 от Наредбата е регламентирано, че размерът на таксите за технически услуги и административни услуги в област строителство са както следва: „2. За нанасяне на непълноти или грешки в одобрен кадастрален план: А. За един поземлен имот – 80 лв., Б. За повече от един поземлен имот в границите на един квартал – 150 лв.“.
Разпоредбата на чл.108, т.1 от ЗМДТ гласи, че не се заплаща такса за технически услуги при допълване (поправки) на одобрен кадастрален план.
Според Българския тълковен речник синоними на думата „непълнота“ са: „недостатъчност, липса, празнота, недостатък, празнина, пропуск“. От това следва, че непълнотата предполага допълване, с какъвто термин си служи законодателят в цитирания текст от ЗМДТ. Пак според Българския тълковен речник значението на думата „грешка“ е „неправилност“, „неточност“, което предполага извършване на поправка, както в предвидено в чл.108, т.1 от ЗМДТ.
Съдът, изхождайки от смисловото и логическо тълкуване на посочените термини, приема, че посочените в оспорения текст на чл.20, т.2 от Наредбата суми следва се заплащат под формата на такси при предоставяне на технически услуги и административни услуги в област строителство, отнасящи се до „допълване“ („поправки“) в одобрен кадастрален план. Съгласно цитирания законов текст обаче – чл.108, т.1 от ЗМДТ, такива такси не се заплащат. Като е приел обратното Общински съвет – Маджарово е нарушил чл.15, ал.1 от ЗНА, съответно не е спазил нормата на чл.75, ал.2 от АПК, поради което коментираната разпоредба от Наредбата също следва да се отмени.
На последно място, чл.20, т.19 от Наредбата предвижда, че „Размерът на таксите за технически услуги и административни услуги в област строителство са както следва: 19. За съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, съгласно чл.74, ал.2 от ЗУТ: За сградни отклонения, които се изпълняват от и за сметка на възложителя на основния строеж който се захранва – 1,00 лв./м, но не по малко от 50 лв.; За общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - 0,20 лв./м, но не по малко от 100 лв.“.
В чл.6, ал.1, от ЗМДТ е регламентирано, че общините събират следните местни такси: а) за битови отпадъци; б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; в) за ползване на детски кухни, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет; г) (отм.); д) за технически услуги; е) за административни услуги; ж) за откупуване на гробни места; з) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; и) за притежаване на куче; к) други местни такси, определени със закон.
Съгласно чл.73 от ЗУТ, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. В разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗУТ е определен редът, по който общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията да се засипят – след като провери, че определената линия на застрояване и другите условия и изисквания по изпълнението на строителството са спазени, мрежите и съоръженията са заснети и нанесени в съответните специализирани карти и регистри по чл.115, ал.4 от ЗУТ и за резултатите от проверката състави протокол. От цитираните законови текстове става ясно, че дейности, касаещи засипване на мрежи и съоръжения са част от дейностите свързани с изграждането или ремонта на мрежи и съоръжения и всички тези дейности са за сметка на възложителя, т. е. те не се извършват от общинската администрация. Съставянето на протокол от извършената проверка и разрешаване засипването на мрежи и съоръжения е законово задължение на общинската администрация, за чието изпълнение не е установено със закон заплащане на техническа услуга.
Следва да се отбележи, че видовете технически услуги, за които общинските съвети са овластени да определят такса, както и начинът, и принципите на определяне на нейния размер, са посочени в чл.107 от ЗМДТ, съгласно който размерът на таксите за технически услуги се определя съгласно чл.7, 8 и 9 и за: издаване на скица за недвижим имот; за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване; презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца; определяне на строителна линия и ниво на строеж; издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство; заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях; издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - маси, павилиони, кабини и други; издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.
В качеството на местен законодателен орган общинският съвет има правомощието да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но няма правомощието да въвежда нови видове местни такси. Въвеждането на такса за издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и съставянето на протокол, не е предвидено сред хипотезите на чл.6, ал.1 от ЗМДТ, нито е сред изброените такива за техническите услуги по чл.107 от ЗМДТ. Въвеждането на такава такса не е предвидено и в специален закон, вкл. в ЗУТ, с който се уреждат обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството.
Следва да се посочи още, че съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУТ, строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация, както и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове, определени от общинската администрация, т. е. не е необходимо да се събира такса, след като задължението за възстановяване на терените съществува в закон и там не е предвидено такова условие.
Предвид изложеното се налага извода, че след като законът не изисква издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и съставянето на протокол, то общината не може да определя такса за издаване на такова. Такава услуга не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в специалния ЗУТ, поради което определянето на такса за нея противоречи на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.107 ЗМДТ, както и на чл.74, ал.2 ЗУТ.
С оглед горното, чл.20, т.19 от Наредбата също следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по протест на прокурор при
Окръжна прокуратура – Хасково, чл.12, ал.1 в частта “…в срок …. до 31.10. на
предходната година“, чл.20, т.2 и чл.20, т.19 от Наредба №4 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Маджарово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.