РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Търговище, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря С. Й.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 357 и сл. от КТ. Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ.
Постъпила е искова молба, с която ищеца моли съда да постанови
решение, с което да отменят заповедите на ответника, с които му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и му е прекратен трудовия договор, като
незаконосъобразни и да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност. Ищецът твърди в молбата, че заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, поради липса на мотиви, като в същата
не били посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които
работодателят счита, че работника е извършил, не била спазена процедурата
по чл.193 от КТ, като работодателя не бил искал и взел предвид обясненията
на ищеца преди да наложи наказание, на лице било и нарушение на чл.192,
ал.1 от КТ, като наказанието било наложено от лице без овластяване от
работодателя. Твърди също така, че наказанието е наложено извън
преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ, както и че не е било на лице
посоченото от ответника материалноправно основание по чл.190, ал. 1, т. 4 от
1
КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като ищецът отрича да е
извършил, сочените в заповедта нарушения, както и да е действал умишлено,
като подробно е изложил доводите си в исковата молба. Ищецът твърди, че
ответникът е нарушил правото му на защита, като не го е уведомил за
започналото дисциплинарно производство, не го е уведомил за какви
нарушения, конкретно като дати, действия и периоди, му се търси
отговорност, а и самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание не
била мотивирана, което също нарушавало правото му на защита. Изложил е и
допълнителни основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за
уволнение. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявените
искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощник, е
представил писмен отговор на исковата молба. В отговора предявените искове
са оспорени изцяло, като ответникът твърди, че при налагане на
дисциплинарно наказание „ уволнение“ и прекратяване на трудовия договор
на ищеца са спазени всички императивни разпоредби на КТ, касаещи
провеждането на дисциплинарното производство, приключило с налагане на
дисциплинарно наказание, като е изложил подробно доводите си. Твърди, че
преди налагане на наказанието на ищеца са били изискани обяснения за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина, той е дал такива, същите
са достигнали до лицето, имащо работодателски правомощия, взети са
предвид при определяне тежестта на нарушенията и вида на наказанието.
Твърди, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ съдържа изключително подробни мотиви и отговаря на всички
законоустановени реквизити съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, като ясно са
посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага, както и че са спазени сроковете
за налагане на наказанието. Ответникът моли съдът да отхвърли исковете,
като се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание
поддържа изложеното в отговора, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: Безспорно е, че ищецът е работил при ответника по
трудов договор, на длъжност „Управител супермаркет/Управител на филиал“,
от 01.03.2019 год. е изпълнявал длъжността във филиал 4800 Търговище на
ответното дружество до 19.10.2024 год., когато трудовия договор е прекратен
2
поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Със Заповед №
24-014 / 19.11.2024 год. на Г.Я. Управител, Директор дирекция „Продажби“,
действащ като работодател, на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1,
т.4, хипотеза едно – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 192, ал. 1 от
КТ, чл. 189 от КТ, чл.193 и чл.194 от КТ, поради допуснати нарушения на
трудовата дисциплина, подробно посочени в заповедта на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „ уволнение“ и със Заповед № 24-015/ 19.11.2024
год., на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовия му договор е прекратен, считано
от връчване на заповедта. Видно от отбелязването в посочените заповеди
същите са връчени лично на ищеца на 20.11.2024 год. Безспорно е също така,
че за периода 07.10.2024 год. до 19.11.2024 год. т.е. преди налагане на
наказанието ищецът е бил отстранен от работа, като е бил задължен да
предаде, предоставените му от работодателя и необходими за изпълнение на
трудовите му задължения вещи- автомобил, ключове и т.н., като не се спори,
че в посочения период ищецът не е имал достъп до работното си място във
филиала в гр. Търговище.
От представените доказателства по дисциплинарната преписка при
ответника е видно, че преди налагане на наказанието работодателят е
изпълнил задълженията си по чл.193 от КТ и е изискал обяснения на ищеца,
като е предоставил подходящ срок за това. В искането за обяснения,
приложено на л. 92, том първи от делото е посочено, че обясненията се искат
във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, като са
посочени подробно и самите нарушения. Ищецът е дал писмени обяснения на
14.11.2024 год., които са достигнали до работодателя и са били взети предвид
при определяне вида на нарушенията и тежестта на наказанието.
Съгласно разпоредбата на член 193, ал. 1 от КТ, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Нормата изисква на работника да стане ясно какво
нарушение работодателя му вменява, че е извършил, за да може адекватно да
се защити и да посочи за разглеждане от работодателя фактите и
обстоятелствата които са относими към даденото нарушение, за да бъдат
съобразени в дисциплинарното производство. При положение, че наказващият
орган в исканията за обяснения е посочил точно за какви нарушения е било
образувано дисциплинарното производство, в конкретния случай ответника е
3
посочил, че се искат обяснения за констатирани при нарочна проверка
нарушения, като за констатациите на комисията по проверката ищецът е бил
уведомен и е дал обяснения, предоставил е подходящ срок да се представят
такива и в дисциплинарното производство, съдът приема, че правото на
защита на ищеца не е било нарушено, а процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ е
спазена стриктно от работодателя, с което той се е освободил от тежката
последица, предвидена в ал.2 на чл.193 КТ.
При отсъствие на процесуални нарушения по чл.193 от КТ, които водят
до отмяна на уволнението, съдът следва да разгледа спора по същество, като
следва да се произнесе в рамките на възраженията, наведени от ищеца за
незаконосъобразност на уволнението:
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно
наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно
без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или
служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на
връчване на заповедта /чл.195 ал.3 КТ/, в случая 20.11.2024 г. Правната
последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото
правоотношение и тя настъпва от момента на връчване на заповедта за
налагане на наказанието “уволнение”. Текстът на разпоредбата на чл. 195, ал.1
от КТ съдържа изисквания за формата и съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената заповед адекватно
на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е описано с обективни
и субективни признаци конкретното нарушение, да е посочено времето на
извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание.
Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу
уволнението на работника или служителя, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразност на заповедта за наказание ( Р №
1506 / 10.12.1999г. по гр.д. № 408/99г. на ІІІ г.о.), вкл. дали са спазени
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се
налага.
В атакуваната заповед са посочени правните и фактическите основания
4
за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение”. Посочено е правното
основание на наложеното наказание ”Уволнение”- осн. чл. 188, т. 3 от КТ във
вр. с чл. 190, ал. 1, т.4, хипотеза едно – злоупотреба с доверието на
работодателя, чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 189 от КТ, чл.193 и чл.194 от КТ, както
и са конкретизирани причините/нарушенията за наложеното дисциплинарно
уволнение - описани и като нормативна уредба, вътрешни правила, заповеди
на работодателя, посочени са както индивидуализиращите признаци, така и
фактическо описание на същите. Поради това съдът приема, че правото на
ищеца да разбере какви действия/бездействия и поведение му се вменява като
нарушение на трудовата дисциплина, за наложеното дисциплинарно
наказание не е нарушено.
Процесната заповед е подробно мотивирана съгласно изискванията на
чл. 195, ал. 1 от КТ, като същевременно препраща към документи – справки,
длъжностна характеристика, докладни записки, сигнали, в материалите по
които се съдържа подробна индивидуализация на отделните дисциплинарни
нарушения.
Едно от основните възражения на ищеца е че при издаване на заповедта
за налагане на наказание „уволнение“ е допуснато нарушение на чл.192, ал.1
от КТ, като наказанието било наложено от лице без овластяване от
работодателя. Това възражение, предвид представените по делото
доказателства съдът счита за неоснователно. По делото са представени
пълномощни от работодателя, с които лицата Г.Г., който е пуснал докладна за
нарушенията на ищеца, така и Г.Я. издал и подписал заповедите за налагане на
наказанието и прекратяване на трудовия договор, са овластени от
работодателя да осъществяват работодателските правомощия, в това число
сключване и прекратяване на трудови договори,провеждане на
дисциплинарни производства и т.н. Съгласно константната съдебна практика
- Решение № 66 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2013 г., III г. о., ГК и
др., работодателят, чиято е дисциплинарната власт, може да възложи
налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този
случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна
процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Възражението на ищеца, че работодателя му е наложил наказание за
5
допуснати нарушения осъществени в периода 16.09.2024 г. – 25.10.2024 год.,
за които към датата на постановяване на заповедта за уволнение 20.11.2024
год. е изтекла давността по чл.194 от КТ, което обуславя и
незаконосъобразност на заповедта, съдът счита за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година
от извършването му, като сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск - чл. 194, ал. 3 от КТ.
На лице е непротиворечива съдебна практика, че „откриване на нарушението“
по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава момента на узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, всички останали съществени
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от
други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за
началото на двумесечния срок по чл. 194. ал. 1 КТ.
От показанията на разпитаните по делото св. С.Ц. Г.Г. и А. А. се
установи, че за проблем във филиала в Търговище, изразяващ се в отразени в
системата на ответника големи количества от около 20 артикула бира, като
налични във филиала в гр. Търговище, които количества физически е било
невъзможно да се намират на склад в магазина в Търговище се е установило
през месец септември 2024 год., това е предизвикало и проверки на място, в
края на септември – началото на октомври 2024 год., при които проверки са
установени посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушения, като това обстоятелство е сведено до знанието на овластеното от
работодателя лице Г.Я. след подаване на докладна от св. Г.Г., която макар и да
не е датирана, при установената от показанията хронология не може да е била
подадена по-рано от средата на месец октомври 2024 год., а заповедите за
налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на трудовия
договор са от 19.11.204 год., поради което съдът приема, че работодателят е
уведомен средата на месец октомври 2024 год. и наказанието е наложено в
преклузивните срокове от узнаване. По отношение на описаните в заповедта
нарушения не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им, посочен в
чл.194, ал.1 от КТ, тъй като видно от заповедта конкретни нарушения има
6
посочени от септември 2024 год., за които до 19.11.2024 год. давностния срок
не е изтекъл.
В исковата молба ищецът е оспорил фактическите констатации на
работодателя, считайки, че не е допуснал посочените нарушения на трудовата
дисциплина. При обсъждане на всички доказателства по делото – писмени и
гласни, заключенията на съдебно-техническата, съдебно –икономическата и
съдебно-компютърна експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност съдът
счита, за безспорно установено, че ищецът е допуснал посочените в заповедта
за дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина. Установи
се по делото, че ищецът работи при ответника от 2007 год., като до 2024 год. е
заемал различни длъжности, а от 2018 год. и до прекратяване на трудовия
договор е изпълнявал висша ръководна длъжност „Управител
супермаркет/Управител на филиал“ в системата на ответното дружество,
първо във филиал в гр. Бургас, а после в гр. Търговище. Видно от
представените писмени доказателства същият е бил запознат както с
длъжностната си характеристика – права и задължения, така и с вътрешните
правила за работа в магазините от веригата на ответника.
От заключението на съдебно-компютърната експертиза и показанията
на св. М.Г., А. А. и Г.Г., както и от събраните в хода на дисциплинарната
проверка обяснения от служители на филиала в Търговище, а за нарушението
по т. 3 и от обясненията на самия ищец, които се явяват извънсъдебно
признание на факт се установи по категоричен начин, че ищецът е допуснал
нарушенията по т. 1, т. 2, т.3, т. 4 от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, като действията му са в нарушение на вътрешните правила на
организация на работа, като например Принципи на работа сектор „Прием
стока", т.2, втори булет, „Организация и правила на работа в сектор прием
стоки" Основни принципи на работа, стр. 2, трети и четвърти булет от Работно
ръководство Организация на работната смяна - Ръководител Каси.
Действително на записите, изследвани от експертизата ищецът физически не
присъства при предаване на стока, без представяне на документ, или при
маркиране на стока на каса от касиер без наличие на клиент и стока, но се
установи безспорно, че тези действия на служителите са извършвани след
получаване на преки разпореждания от ищеца, в качеството му на управител,
когато същият е бил на работа, както и по давани от него разпореждания по
вайбър, изпращане на списъци на стоки, които да се маркират, или предадат,
7
до служителите, когато ищецът не е бил на работа, или физически не е
присъствал в магазина. Поради това съдът не споделя тезата на ищеца, че не
той е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, а отговорност следва да
се търси от съответните служители, както и че на някой от датите, посочени в
заповедта той не е бил на работа.
Ищецът, като управител на филиал 4800 Търговище, е имал не само
задължението да познава, но и да спазва и да контролира спазването на
изискванията на нормативната уредба и вътрешно-устройствените актове,
ръководства и принципи и при изменението им да се запознава своевременно
с тях. Както беше посочено по – горе ищецът е дългогодишен служител на
ответника, като от 2018 год. е на висша ръководна длъжност и същият е бил
запознат с изискванията на работодателя и с разписаните вътрешни правила
на организация на работния процес и въпреки това, с действията си е нарушил
същите и нещо повече, като е издавал разпореждания на служителите да
работят в разрез с правилата е принуждавал същите да работят в нарушение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
ищецът е извършил и нарушението, посочено в т. 5 от заповедта. Видно от
заключението, при извънредната инвентаризация на 02.11.2024г., която е била
проведена във филиал в гр. Търговище от външна фирма са установени
съществени разлики между счетоводната и физическата наличност във
филиала, като е била установена инвентаризационна разлика в размер над 714
815, 81лв. по доставни цени. Най- голямо отклонение е било отчетено в
категориите бира (липса на стойност 393 637,37лв.), захар (липса на стойност
60 790, 50 лв.), високоалкохолни напитки (липса на стойност над 38 хил. лв.),
олио (липса на стойност 33 580, 60 лв. ) и безалкохолни напитки (над 31 хил.
лв.). Действително резултатите от тази извънредна инвентаризация да не са
били надлежно осчетоводени, но това не променя факта, че ищеца не е
провеждал до момента на отстраняването си от работа инвентаризациите
преди това, както и инвентаризациите на Свежи храни, съгласно вътрешните
правила, за да се стигне до подобни инвентаризационни разлики в наличности
на стоки.
За нарушенията по т.6 и т. 7 - манипулирани резултати на последните
три годишни инвентаризации, както и за неспазен процес за поддържане на
правилни стокови наличности - въвеждане в системата на несъществуващи
8
във филиала наличности - система SAP PBG - като например следните
артикули:
- 00036658 - Пиринско Светло пиво 0,5 л 4,4% кен, за което към
01.03.2024г. в системата във филиал 4800 Търговище са се водили 39 890 6р. от
него или около 21 палета,
- 02300276 - Пиринско Светло пиво 0,5л 4,4% бут. RGB, за което
към 01.03.2024г. системно във филиал 4800 Търговище се водили за налични:
30 989 6р. или 39 6р. палета,
- 02300116 - Astika Fine Quality Lager 3,8% 0,5 л кен, за което към
01.03.2024г. във филиал 4800 Търговище системно се водят за налични: 28 102
6р. или 16 6р., от заповедта също се събраха категорични доказателства. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че посочените
количества не могат да се съберат на определената им за това площ в склада и
в палетната зона на магазина в гр. Търговище. От показанията на св. Ц. се
установи, че по процедура управителя на филиала трябва да въведе
правилните количества в системата, поради което негова е отговорността за
водените в системата наличности.
Нарушението по т. 8 от заповедта се установи и от свидетелските
показания и от обясненията на ищеца в дисциплинарното производство, които
както се посочи вече са извънсъдебно признаване на неизгодни факти.
Съгласно длъжностната характеристика, с която ищеца е бил запознат
същият в качеството си на управител на филиал е имал задължения да
упражнява пълно, всеобхватно и комплексно ръководство на целия трудов
процес и по отношение на всички работници и служители на Дружеството,
полагащи труд на територията на поверения филиал, при спазване на всички
нормативни и вътрешнофирмени разпоредби; носи отговорност за
прилагането на дефинираните филиални процеси и концепции, прилага
подходящи контролни инструменти за устойчиво гарантиране спазването на
указанията; носи отговорност за правилното провеждане на годишната и
междинна инвентаризация, както и инвентаризациите на Свежи храни,
съгласно вътрешните правила. Като е допуснал посочените в заповедта
нарушения ищецът е нарушил и основните вменени му от работодателя
задълженията за всеобхватно и пълно ръководство на целия трудов процес
при спазване на всички фирмени и вътрешно-фирмени разпоредби, както и по
9
прилагането на дефинираните процеси и концепции за прилагането на
подходящи контролни инструменти за устойчиво гарантиране спазването на
указанията, както и вследствие неправилното провеждане (отчитане) на
инвентаризации.
При така изложеното съдът счита, ответникът преди налагане на
дисциплинарното наказание уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ, за тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ, пред. първо -
злоупотреба с доверието на работодателя е отчел всички обстоятелства, както
и обясненията на ищеца. Доколкото от събраните доказателства се установи
безспорно, че ищецът не само, че не е упражнявал контрол върху спазването
на правилата, установени от работодателя, но и активно ги е нарушавал, и е
възлагал на подчинените на него служители да му съдействат за извършването
на нарушенията. Установи се, че нарушенията са извършвани многократно,
като ищецът не само е създал порочна практика на работа в управлявания от
него филиал, но я е внедрил и в екипа, който е бил длъжен да съдейства на
ръководителя. Действително от съдебно-счетоводната експертиза се установи,
че няма липси т. е. действията на ищеца, в нарушение на правилата въведени
от работодателя, не са ощетили последния, но това не намалява тежестта на
констатираните нарушения. При така установеното съдът приема, че
наложеното наказание съответства на тежестта на установените нарушения.
При установената фактическа обстановка съдът счита, че възраженията
на ищеца за липса на посоченото от ответника материалноправно основание
по чл.190, ал. 1, т. 4 от КТ за налагане на наказание – уволнение е
неоснователно по следните съображения : Ищецът е бил назначен на висша
управленска длъжност, в структурата на ответника, поради което
изискванията за лоялност към работодателя са свързани с една по-висока
степен на оказано от последния доверие, поради което изпълняващият ги
служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили
работодателя, както пред външни за предприятието лица, така и пред
работниците и служителите на предприятието. Отделно от това задължението
за лоялност и за незлоупотреба с доверието на работодателя е издигнато като
самостоятелно задължение съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ.
Когато служителят, натоварен с управленски функции, възползвайки се от
служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за
лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за
10
което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
В подобен смисъл е Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г. и Решение № 232 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г., ГК., IV г.
о. на ВКС в които се казва : „... за да се квалифицира дадено поведение като
злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо деянието да е
умишлено, да цели извличане на облага или от него за работодателя да са
настъпили имуществени вреди. От характеристиката на трудовоправната
връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност между
страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на
задължението за лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с
неговото доверие. Преднамерените действия с цел извличане на имотна
облага са такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато, без да е
извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава
оказаното от работодателя доверие. Това е възможно и при неумишлено
поведение на работника, когато в резултат на неполагане на дължимата грижа
последният засегне съществено интересите на работодателя."
Тази съдебна практика на ВКС е трайна и се възпроизвежда и в
Решение №.513/14.01.13г. по г.д. №.1559/11г., IV г.о. на ВКС; Решение №
201/13.10.2014г. по г.д. №.7329/13, III г.о. ВКС, както и в Определение №
50741/ 19.10.2022 г. по гр. дело № 617 по описа за 2022 г., IV г.o., ВКС, според
което: „Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник
или служител и работодател. ..., но злоупотреба е налице и в случаите, когато
без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки
се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо
оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя,
независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено.
По-тежка е санкцията, когото работникът или служителят осъществява
материално-отчетнически функции, тъй като изпълнението им предпоставя
една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие."
С оглед цитираната трайна съдебна практика възраженията на ищеца,
че не е действал умишлено и от неговите действия не са настъпили вреди/
липси са неоснователни, тъй като на първо място дори и неумишлени
действия могат да съставляват злоупотреба с доверието на работодателя и на
11
второ място вината по този фактически състав на чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. първо
от КТ визира умишлена форма на вина в гражданско-правен смисъл, а не в
наказателен. Злоупотреба с доверието на работодателя, е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите
на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е
извършено умишлено. Когато работникът или служителят осъществява
материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване имуществото
на работодателя. Възлагането на материално-отчетническа дейност
предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие,
поради което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен
при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което
да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване
на повереното му имуществото на работодателя. Когато служителят,
натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от
служебното си положение, допуска действия или бездействие в разрез със
задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко
дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание
дисциплинарно уволнение. В същия смисъл е и Решение № 86/25.05.2011 г. по
гр. дело № 1734/2009 г. на IV г. о. ВКС, Решение № 3 от 12 март 2012 г. о гр.
дело № 1325/2010 г., четвърто г. о., ВКС и Решение № 129 от 25.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., ГК.
Ищецът въпреки, че е бил запознат с трудовите си задължения и с
вътрешните правила и процедури, утвърдени от работодателя - ответник,
който му е гласувал по –високо доверие, възлагайки му висш ръководен пост, е
нарушил трудовите си задължения по длъжностна характеристика и е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, с които си действия е
злоупотребил с доверието на работодателя, като е без значение формата на
вина, за да бъде съставомерно нарушението, за което е наложено
дисциплинарното наказание.
Предвид приетото по-горе съдът прави следните изводи : Съгласно КТ,
дисциплинарната отговорност се носи от страна на работника или служителя,
когато е налице нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение на
12
трудовата дисциплина законът свързва с виновно поведение от страна на
работника или служителя при изпълнение на трудови задължения. За виновно
неизпълнение на задълженията по трудов договор нарушителят се наказва с
предвидените от КТ наказания, независимо от другите видове отговорности -
имуществена, административно-наказателна и др.
Както беше посочено съдът намира, че работодателят - ответник е
изпълнил задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от
КТ, да изложи фактите и обстоятелствата имащи значение за констатиране на
деянието/деянията, а и е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, като са поискани обяснения за всяко едно от посочените
нарушения, за допускането на които ищеца е привлечен към дисциплинарна
отговорност.
Производството по налагане на дисциплинарно наказание е проведено
при спазване изискванията на чл. 193 и чл. 195 от КТ. Правната квалификация
по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл. 187, т.8 от КТ е правилно определена,
тежестта на нарушенията е отчетена от ответника при определяне вида на
наказанието. По изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като последица от отхвърлянето на иска с право основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да отхвърли и обективно съединения иск за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
И двете страни са претендирали разноски в производството. С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2400,00 лв.
– адвокатско възнаграждение за един адвокат и 3087,86 лв. – възнаграждения
за вещи лица.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. С., ЕГН ********** от гр. Ш., ул.
„П.“ № 2а, действащ чрез пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, със съдебен адрес
: гр. В.Т., ул. „Възрожденска“ № 2а-вход за офиси против „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
13
управление: гр. София, р-н Сердика, ж. к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А,
представлявано от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, р-н Сердика, ж. к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №
1А, представлявано от Г.Я. и И.Ч. действащи чрез адв. С. С. от САК,
Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници" и ст. юрисконсулт П. К.,
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ, за отмяна на Заповед
№ 24-014 / 19.11.2024 год. на Г.Я. Управител, Директор дирекция „Продажби“,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на осн. чл. 188,
т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т.4, хипотеза едно – злоупотреба с доверието
на работодателя, чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 189 от КТ, чл.193 и чл.194 от КТ и
Заповед № 24-015/ 19.11.2024 год., на Г.Я. с която, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от
КТ е прекратен трудовия му договор, поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като незаконосъобразни и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Управител супермаркет/Управител
на филиал“, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „П.“ № 2а, действащ
чрез пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, със съдебен адрес : гр. В.Т., ул.
„Възрожденска“ № 2а-вход за офиси да заплати на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Сердика, ж. к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А, представлявано
от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. София, р-н Сердика, ж. к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А,
представлявано от Г.Я. и И.Ч. действащи чрез адв. С. С. от САК, Адвокатско
дружество „Камбуров и съдружници" и ст. юрисконсулт П. К., направените по
делото разноски в размер на 2400,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един
адвокат и 3087,86 лв. – възнаграждения за вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
22.10.2025 год., пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14