Решение по дело №498/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Д. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Й. Т., чрез адв. М. Т., срещу Решение № 14/25.04.2024 г. по АНД №20234130200100/2023г., по описа на Районен съд – Е., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №718456-[рег. номер] от 14.08.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ЕТ „Д. Т.“ за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, наложената имуществена санкция в размер на 700 лв. e намалена на 500 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира, че при постановяване на обжалвания акт, първоинстанционният съд не е съобразил решение от 04.05.2023 г. по дело С -97/21, MV - 98, при тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. ( стр.11, абзац 47) , Съдът в Люксембург. Изтъква, че е нарушен принципа - Nе bis in idem, уточнявайки, че вече е налице изтърпяно наказание от страна на жалбоподателя във връзка с наложена ПАМ. В заключение сочи че, е налице разминаване между цифровото и словесно описание на нарушението, в издаденото наказателно постановление, което е съществено процесуално нарушение. Иска се отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново такова по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в представеното по делото писмено становище с вх. № 3892/24.09.2024г. чрез главен юрисконсулт Н., оспорва подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Твърди, че районния съд е обсъдил всички възражения в жалбата, в това число претенцията, че за същото нарушение е издадена Заповед за налагане на ПАМ № 11459/07.06.2023 г., отменена с влязло в сила Решение № 286/03.11.2023 г. по адм.д. № 416/2023 г.по описа на ВТАС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски в случай, че такива бъдат поискани.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Е. и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 29.05.2023 г. била извършена проверка в търговски обект - павилион за закуски, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Д. Т.", от служители на НАП. В хода на проверката е направена контролна покупка, като за извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан. Направена е разпечатка от Контролна лента на Електронен носител за 29.05.2023 г. от намиращото се обекта ФУ модел „Tremol ZM-KL-V2“ с номер на фискалното устройство [рег. номер] и номер на фискална памет 50081829, като са изведени и дневен отчет № 013930/29.05.2023 г. и съкратен отчет на фискалната памет от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в ПИП № 0107701/29.05.2023 г., който е подписан от присъствалия служител на дружеството без възражения. Със същия, представляващият дружеството е поканен да се яви на 05.06.2023 г. в ТД на НАП – Велико Търново за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата, от участващ в проверката инспектор по приходите в отдел "Оперативен контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново, е съставен АУАН № [рег. номер] на ЕТ „Д. Т.“, в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Актът е бил връчен на датата на съставянето му на Д. Т. в качеството му на представляващ търговеца, който не е вписал възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени възражения. Същите са приети от АНО за неоснователни и въз основа на този АУАН, от началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е издадено обжалваното пред РС – Е. Н. постановление №718456-[рег. номер]/14.08.2023 г., с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. Същото е връчено на упълномощен представител на санкционираното дружество на 24.08.2023 г., видно от разписката към него, и е обжалвано в законоустановения срок пред РС – Е..

От въззивния съд е прието, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН, както и на чл. 57 и сл. от ЗАНН, в която връзка, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Посочено е, че обстоятелствата във връзка с нарушението са описани в достатъчна степен, така че, да стане ясно на нарушителя коя разпоредба е нарушена и какво деяние е извършено. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е преценено, че при безспорно неиздаден фискален касов бон за извършена продажба на стоки на стойност 3,00 лв. е налице нарушение на разпоредба на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Направен е извод, че правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Въззивния съд е приел, че следва да се ревизира наложената имуществена санкция в размер на 700 лв., тъй като същата е несъразмерно тежка. Преценено е, че за постигане на целите на наказанието е достатъчно на нарушителя да се наложи имуществена санкция в размер на 500 лв. На последно място е посочено, че не е нарушен принципът Ne bis in idem доколкото ПАМ „запечатване на обект“ за срок от 7 дена на осн. чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. По тези мотиви РС – Елена е потвърдил обжалваното пред него НП.

Постановеното решение от Районен съд – Елена е правилно.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

Настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа са посочени дата и място на нарушението, подробно са описани самото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Несъстоятелен е доводът, че районния съд, не е съобразил решение от 04.05.2023 г. по дело С -97/21, MV - 98, уточнявайки, че вече е налице изтърпяно наказание от страна на жалбоподателя, във връзка с наложена ПАМ. Действително СЕС в решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. е приел, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. Подобна кумулация в случая не съществува, доколкото видно от преписката, цитираната от касатора ПАМ № 11459/07.06.2023 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП е отменена с влязло в сила решение № 286/03.11.2023 г. по АД № 416/2023 г. на ВТАС. Отмяната на ПАМ с влязло в сила решение, изключва приложението на решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., тъй като понастоящем две санкции с наказателноправен характер не съществуват в правния мир.

Не се споделят и доводите на касатора, че е налице съществено несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетите санкционни разпоредби, което да води до незаконосъобразност на НП. В случая санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв. В НП ясно и недвусмислено е описано нарушението, както и относимата разпоредба. С оглед на това, може да бъде прието, че волята на АНО е ясна и правото на защита на санкционираното лице не е ограничено.

По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение, без вредоносният резултат да е елемент от състава на нарушението.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на Национална агенция за приходите – [населено място] искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като ЕТ „Д. Т.“, представлявано от управителя Д. Й. Т., следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП – София сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/25.04.2024 г. по АНД №20234130200100/2023г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Й. Т., да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.