№ 14850
гр. София, 10.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110129251 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 266, ал. 1, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.К.“ АД твърди, че извършил транспортни услуги /услуги със строителна
механизация на ответното дружество. Заявява, че за извършените услуги са издадени:
Фактура № **********/05.12.2014 г. с падеж 05.01.2015 г. за сумата от 1392 лева и Фактура
№ **********/18.12.2015 г. с падеж 18.01.2016 г. за сумата от 15 957 лева. Поддържа, че от
Фактура № **********/18.12.2015 г. с падеж 18.01.2016 г. не е заплатена сумата от 3 000
лева. Твърди, че многократно ответното дружество е обещавало да изпълни. Заявява, че по
подадено заявление е образувано заповедно производство- частно гражданско дело №
75461/2019 г. е издадена на 09.03.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 4392 лева, представляваща сума за извършени транспортни
услуги/услуги със строителна механизация, за които има издадени Фактура №
**********/05.12.2014 г. с падеж 05.01.2015 г. за сумата от 1392 лева и Фактура №
**********/18.12.2015 г. с падеж 18.01.2016 г. за сумата от 3 000 лева /частична от цялата по
фактурата/, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане и разноските.
Ответникът „П.Г.“ Е. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор. Заявява, че вземанията по Фактура № **********/05.12.2014 г. с
падеж 05.01.2015 г. за сумата от 1392 лева се основават на Договор за наем на механизация
от 12.08.2014г. и в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
е заплатил всички вземания в размер на сумата от 15 957 лева, за които е издадена Фактура
№ **********/18.12.2015 г. с падеж 18.01.2016 г. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да
установи наличие на действително правоотношение по Договори за изработка от 12.08.2014
1
г. и 05.11.2015 г., със соченото в исковата молба съдържание; изпълнителят да е изпълнил
точно в качествено, количествено и времево отношение посочените в договора транспортни
услуги/услуги със строителна механизация работи. Ответникът-възложител, при
установяване на тези обстоятелства, за които доказателствена тежест носи ищецът, следва да
докаже по делото, че е заплатил твърдяните суми, както и докаже възражението си, че
договорните отношения между страните са такива по договор за наем, а не по договор за
изработка /услуга/.
По претенцията за заплащане на сумата от 1392 лева, дължима на основание Договор
за наем на механизация от 12.08.2014 г.
Страните не спорят, че са били в трайни търговски отношения в процесния период
(12.08.2014 г.-18.12.2015 г.), като са сключили Договор за наем на механизация от 12.08.2014
г., по силата на който наемодателят /ищец в настоящото производство/ се е задължил да
предоставя на наемателя /ответник/ строителна механизация – 1 брой автокран „Камаз“, с
рег. № РК 5620 ВВ. Не е спорно също, че по силата на допълнително съглашение при
условията (ползване, отчитане и плащане) на същия договор ответникът е ползвал и
самосвал „Камаз“, с рег. № 6358 ВА. Безспорно е между страните още, че на 05.12.2014 г.
ищецът е издал Фактура № ********** за сумата от 1392 лева за извършените от него
услуги със самосвал „Камаз“, с рег. № РК 6358 ВА, което се установява и от представените
по делото Товарителници от 01.12.2014 г., 02.12.2014 г., 03.12.2014 г. и 05.12.2014 г. По
делото са представени и Фактури с номера: **********/09.11.2014 г., **********/16.11.2014
г., **********/ 23.11.2014 г. и **********/30.11.2014 г., от които е видно, че през целия
месец ноември 2014 г. ищецът е предоставял на ответника услуги със самосвал „КАМАЗ“.
На първо място следва да бъде разгледан спорният между страните въпрос за
характера на Договора от 12.08.2014 г. – за наем или за изработка /услуга/, както и за този на
дължимите плащания – периодични или не, от където се извежда твърдението за настъпила
в полза на ответника погасителна давност. В чл. 1, ал. 3 от Договора е предвидено, че
механизацията се предоставя с обслужващия я персонал, който е задължен да извършва
поддръжката и експлоатацията , а в чл. 4, ал. 1 се посочва, че разходите свързани с
ремонтите, текущата поддръжка и профилактиката на отдадената под наем механизация са
за сметка на наемодателя. В негова тежест са и разходите за гориво на машините (чл. 4, ал. 2
от договора). В чл. 7, ал. 4 от Договора е предвидено, че наемодателя е „длъжен да извършва
обучение и инструктаж на физическите лица, обслужващи наетата техника“, а съгласно ал. 5
– „да изплаща всички дължими осигуровки за персонала, пряко свързан с изпълнението на
договора“. В чл. 8, ал. 2 е предвидено, че „наемодателят е длъжен да предостави възможност
на наемателя чрез упълномощени представители да извършва контрол върху работата на
наетия персонал“. Съдът, след като изследва цитираните клаузи на Договора от 12.08.2014 г.
достигна до извод, че не се касае до договор за наем, а до договор за изработка. Характерна
особеност на договора за наем е, че обект на наемното правоотношение може да бъде
единствено непотребима вещ. В конкретния случай, както бе посочено по-горе,
механизацията се предоставя заедно с обслужващия я персонал, като наемодателят се
задължава да извършва обучение и инструктаж, да заплаща осигуровките и да предостави
възможност на наемателя да извършва контрол върху работата на персонала. На следващо
място, при договора за наем в тежест на наемателя е извършването на дребните поправки,
отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление (чл. 231, ал. 1 ЗЗД),
както и на разходите, свързани с ползуването на вещта (чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД). Точно
в обратен смисъл е уговореното в договора, където е предвидено, че наемодателя е длъжен
да поеме разходите, свързани с текущата поддръжка и профилактиката на отдадената под
наем механизация, както и тези за гориво на машините. Изложеното води до извода, че
процесният договор не притежава основни отличителни характеристики на договора за
наем, поради което не може да бъде определен като такъв, независимо от формалното му
именуване от страните като договор за „наем“ на механизация.
2
Значението на понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е
разяснено в задължителната практика на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК), където се посочва,
че „периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това,
че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Следователно
основополагащо изискване за определянето на дадени плащания като периодични е те да
имат общ правопораждащ факт, т.е. възникването на задължението за плащане да не зависи
от осъществяването на допълнителни юридически факти, различни от изтичането на
предварително определения период от време. Сключеният между страните договор
предвижда заплащане на уговореното възнаграждение за ползване на наетата механизация за
пълна отработена машиносмяна, равняваща се на 8 часа, като цената се заплаща на седмична
база, на основание отчет за броя отработени машиносмени, подписан от двете страни и
разписани от техническия ръководител на наемателя отчетни документи (така чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от Договора). Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 от Договора „всеки петък се предоставя
фактура за плащане на основание заверения отчет и разписани от технически ръководител
на наемателя отчетни документи“. Падежът на задължението по фактурата е уговорен в
изречение последно на чл. 3, ал. 2, а именно - в сряда на следващата седмица. При анализ на
посочената разпоредба се установява, че заплащането на уговореното възнаграждение се
извършва на основание отчет за броя отработени машиносмени, подписан от двете страни и
разписани от техническия ръководител на наемателя отчетни документи – договорът между
страните не е достатъчно основание за извършването на плащане, а е необходимо
осъществяването на допълнителни условия, които се явяват правопораждащи за
възникването на конкретното задължение за плащане. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от
Договора, цената на „изработеното“ е в съответствие с броя на отработените смени, а
задължението за плащане възниква при условие, че механизацията действително е
отработила отчетените машиносмени и е била натоварена ефективно във всеки момент.
Предвид това възникването на всяко едно от задълженията е необходимо осъществяването
на допълнителни условия /факти/, а не само изтичането на предварително определен период
от време. Вземането не може да стане изискуемо при положение, че не са установени
фактите на неговото възникване и неговия размер. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
266, ал.1 ЗЗД, съгласно която поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява
при приемането на работата. С оглед липсата на единен правопораждащ факт за всички
вземания за предоставени услуги със строителна механизация не може да се приеме, че
плащания, насочени към погасяването им, имат периодичен характер. Фактът, че страните
се намират в трайни търговски отношения, не ги прави „периодични плащания“.
Предвид изложеното, по отношение на процесното вземане в размер на 1392 лева с
ДДС следва да се приложи общата петгодишна погасителна давност, която изтича на
11.12.2019 г. (съобразно предвиденото в чл. 3, ал. 2, изр. последно от Договора, относно
настъпването на изискуемостта на всяко вземане) или 19 дни преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.12.2019 г. В
този смисъл основателно е релевираното от страна на ответника възражение за погасяване
на задължението по давност, с оглед на което исковата претенция за заплащане на сумата от
1392 лева с ДДС по Фактура № **********/05.12.2014 г. следва да бъде отхвърлена, поради
погасянето й по давност.
По претенцията за заплащане на сумата от 3000 лева, дължима на основание Договор
за услуга от 05.11.2015 г.
Не се спори още, че на 05.11.2015 г. страните са сключили Договор за услуга, по
3
силата на който изпълнителят /ищец в настоящото производство/ се задължава да извърши
услуги с пътностроителни машини на обект „Северна скоростна тангента км. 0+000 – км.
16+540“. Съгласно чл. 7 от Договора цената на една машиносмяна се равнява на 8 часа за
всеки вид машина и се определя съгласно Приложение 1. Изпълнителят представя на
възложителя коректно попълнена фактура до 15-то и 30-то число на текущия месец,
придружена с първични документи, удостоверяващи приетата работа. За предаваните
документи изпълнителят изготвя протокол, в който те са описани във възходящ ред, вид,
номера и дати. Протоколът се проверява и подписва от ръководителя на обекта или изрично
упълномощен от него служител на възложителя – чл. 9 от Договора. Падежът на
задължението на възложителя за заплащане на приетите услуги е уговорен в чл. 11 от
Договора – 10 дневен срок от приемане на издадената от изпълнителя фактура от страна на
възложителя.
Следва да бъде обсъдено възражението на ответника за заплащане на посоченото
задължение. В тази връзка по делото са представени платежни нареждания (лист 33-39 от
делото). Основният спорен между страните въпрос е дали с Кредитен превод от 21.09.2016
г.(лист 38) е погасена останалата незаплатена сума по Фактура № ********** в размер на 3
000 лева. В тази връзка е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
съгласно което по Фактура № **********/18.12.2015 г. на обща стойност 15 957 лева са
постъпили плащания от ответника в размер на 13 957 лева, т.е. незаплатена е останала
сумата от 2 000 лева. В съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г. вещото лице заявява,
че в счетоводството на ищеца, което е водено редовно, посочената в Платежното нареждане
от 21.09.2016 г. сума в размер на 3 000 лева е отнесена към старо негово задължение по
Фактура № 2990. Действително в приложения кредитен превод ответникът не е посочил кое
от своите задължения погасява, с оглед на което ищецът е отнесъл плащането към най-
старото задължение на длъжника – това по Фактура № 2990, предвид което по процесната
Фактура е останала дължима сумата от 3 000 лева. Не се спори между страните, че
изпълнителя е изпълнил услугите, за които е издадена Фактурата, както и че възложителят
ги е приел, поради което последният следва да бъде осъден да заплати непогасената част от
задължението си по Фактура № ********** в размер на 3 000 лева
По отношение на претенцията в размер на 3 000 лева важат гореизложените изводи,
досежно характера на дължимите плащания – периодични или не, следователно по
отношение на това вземане също се прилага на общо основание петгодишният давностен
срок. Тъй като не са представени доказателства за приемането на процесната Фактура, то
съдът приема, че падежа на вземането е настъпил най-рано при издаването на Фактурата –
18.12.2015 г. и най-късно на 20.02.2016 г. - 10 дни преди датата, на която е извършено
първото плащане по Фактурата. Независимо който и от двата момента да бъде взет предвид,
то към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.12.2019 г. давностният срок не е изтекъл.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск за сумата от 3 000 лева,
дължима по Фактура № **********/18.12.2015 г. за изцяло основателен и като такъв следва
да бъде уважен. Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК отвътникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 985.74 лева, представляваща разноски за държавна такса от 120 лева,
възнаграждение на вещо лице от 273.22 лева и адвокатско възнаграждение от 592.52 лева,
съразмерно на уважената част от исковете. В тази връзка възражението на ответника за
4
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява основателно
и същото следва да бъде редуцирано до размерите, предвидени в чл.7, ал.2, т.2, във връзка с
ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(редакция от 22.01.2019 г.).
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответникът следва да бъде присъдена сумата
от 69.60 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.“ Е., ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Подуяне“, улица „Бесарабия” № 114,
че дължи на „Т.К.“ Е., ЕИК ................. , със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Ковачевци“ № 5, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 266, ал. 1, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 000 лева, представляваща неизплатени задължения по Фактура
№ **********/18.12.2015 година за извършени услуги с пътностроителни машини на обект
„Северна скоростна тангента км. 0+000 – км. 16+540“ въз основа на Договор за услуга от
05.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 30.12.2019 г. до изплащането на вземането, за която
сума по частно гражданско дело № 75461/2019 г. на СРС е издадена на 09.03.2020 г. Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.“ Е., ЕИК ................. , със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Ковачевци“ № 5, против „П.“ Е., ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Подуяне“, улица „Бесарабия” № 114, иск по чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1392 лева,
представляваща дължимо плащане по Договор за наем на механизация от 12.08.2014 г., за
което е издадена Фактура № **********/05.12.2014г.
ОСЪЖДА „П.“ Е., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Подуяне“, улица „Бесарабия” № 114, да заплати на Т.К.“ Е., ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ковачевци“ № 5, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 985.74 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т.К.“ Е., ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Ковачевци“ № 5, да заплати на „П.“ Е., ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Подуяне“, улица „Бесарабия” № 114, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал.8 ГПК, сумата 69.60 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5