Разпореждане по дело №1153/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 213/05.03.2012г., постановено по гр.дело № 411/2011г. по описа на М.ския районен съд Ш. Ю. К. и Е. Ю. К., и двамата от М., са осъдени на осн. чл.213, ал.1 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД да заплатят солидарно на З. "А. Б. сумата в размер на 3 085,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по изплатено застрахователно обезщетение „Каско" за лек автомобил „Ф.Т." с ДК № ** **** **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба -16.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 673,41лв., представляващи деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Ш. Ю. К. и Е. Ю. К., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Излагат се подробни съображения. Жалбодателите молят въззивния съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове, и претендират разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се пред±тавляват от адв.Ч. и чрез пълномощника си поддържат жалбата.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от ответника З. "А. Б. не е постъпил. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли атакуваното съдебно решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен в първоинстанционното производство е иск по чл. 213 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД от З. "А. Б. срещу Ш. Ю. К. и Е. Ю. К., и двамата от М., за сумата от 4 576,54лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Твърди се, че на 11.04.2010г. на път ІІ-59, км,1+500, общ.М., при пътно транспортно произшествие, станало по съвина на двамата ответника, първият в качеството му на съсобственик на домашно животно /теле/, а вторият ответник в качеството му на лице, под чийто надзор се е намирало домашното животно, настъпило ПТП, при което били нанесени щети на лек автомобил „Ф.Т." с ДК № ** **** **, собственост на „Мото Пфое" ЕООД, Г.. Произшествието било констатирано с протокол №908674/11.04.2010г. на РУ на МВР-М.. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана преписка по щета №0300-10-260-500067 за определяне на обезщетение на имуществени вреди на повреденото МПС, като след извършено остойностяване, З. "А. Б. -Г. изплатило сумата в размер на 9 153,08лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, съгласно сключена застраховка „Каско" от собственика на лек автомобил „Ф.Т." с ДК № ** **** **. Тъй като било налице виновно поведение и на водача на моторното превозно средство, и на водача на стадото, ищцовото дружество претендира от ответниците по иска половината от изплатеното обезщетение, а именно - 4 576,54лв. В хода на процеса е поискано и допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата в размер на 3 085, 24лв.

Представени от ищеца и приети като доказателство от първоинстанционния съд са писмени доказателства: застрахователна полица №10-0300/302/5001266 от 23.02.2010г., издадена от ЗПАД „А. Б. за застраховане на л.а. „Ф.К." с ДК № ** **** **, със застрахователно покритие „Пълно Каско", с период на застраховката от 00,00ч. на 10.03.2010г. до 24.00ч. на 09.03.2011г.; протокол за ПТП №908674/11.04.2010г. на РУ на МВР-М.; АУАН №705606/11.04.2010г.; АУАН№133/11.04.2010г.; преписка по щета №0300-10-260-500067; приети са гласни доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът изцяло възприема.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената в исковата молба дата лек автомобил „Ф.Т." с рег. № ** **** **, управляван от Д.К. се е движел по път ІІ -58, в посока от К. за М.. В района на км. 1+500, от лявата му страна на пътя, перпендикулярно към дясната е започнало да пресича платното за движение домашно животно - теле. С предната си част автомобилът е ударил животното. В резултат на удара са деформирани посочени в заключението на вещото лице части, като размерът на средствата, необходими за ремонт на автомобила „Ф.Т." по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 6 170,48лв. Установява се също така, че стадото от крави и телета е било водено от втория отв.Е. Ю. К., а животните били собственост на първия ответник - Ш. Ю. К.. Не се спори по делото, че водачът на автомобила се е движел с несъобразена за това време на денонощието и за конкретното място скорост. Установява се също, че вторият ответник - водачът на стадото не е упражнил достатъчен контрол и надзор върху животните, и ги е подплашил с тоягата си, поради което те бягайки, преминали през пътното платно. От показанията на св.Б. Ш. К. се установява, че първият ответник е собственик на животните, а вторият – лице, под чийто надзор те са се намирали към момента на причиняване на щетата на автомобила.

На базата на така установеното от фактическа страна, съдът е стигнал до правилен извод, че пътно-транспортното произшествие е причинено по вина както на водача на МПС, така и на водача на стадото, и е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и щетите, нанесени на лекия автомобил.

На осн.чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Налице са предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на двамата ответници, поради което същите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца претендираната от него сума.

Нарушенията, както на втория ответник, така и на водача на автомобила, в еднаква степен са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, поради което двамата ответници дължат солидарно обезщетение в размер на половината от щетите по лекия автомобил, по аргумент от разпоредбата на чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.50 от ЗЗД, съгласно които с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне; а за вредите, причинени от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на 450лв. за тази инстанция, които следва да се възложат в тежест на въззивниците.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213/05.03.2012г., постановено по гр.дело № 411/2011г. по описа на М.ския районен съд.

ОСЪЖДА Ш. Ю. К. с ЕГН * и Е. Ю. К. с ЕГН *, да заплатят на З. "А. Б. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., бул. „К. Д. № сумата в размер на 450лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.