О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  443/  20.ХI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                     Председател  : Деляна Пейкова

                                                        Членове :1. Георги Гочев

                                                                 2.Милуш Цветанов 

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №339/29.VII.2019 г. постановено по гражданско дело №677/2019 г. Районен съд-Димитровград разваля сключения на 18.05.2010г. в гр.Димитровград между С* А* Д*,ЕГН : ********** и З.И.К.,ЕГН : **********, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който С*А* Д* е прехвърлил на З.И.К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда-апартамент № 18 с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59.5.72, находящ се в гр.Д***, ул. „П*** Е***", в жилищна сграда - блок № 6, с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59.5, вход „А", етаж шести, построен върху държавна земя, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59, състоящ се от стая, хол и кухня, със застроена площ 67.27 кв.м., ведно с избено помещение № 32, както и 2.05 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници: на жилището - на същия етаж обект № 21052.1016.59.5.71, обект № 21С52.1016.59.5.60, над обекта - обект № 21052.1016.59.5.84; на избеното помещение - коридор и Г* С** Г**, срещу задължение за приобретателя да издържа и се грижи за прехвърлителя лично или чрез трето лице, като му осигури старините при болест и немощ до края на живота му, а прехвърлителят си запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, който договор е обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 142, том II, рег.№ 3320, дело № 277 от 201Ог. на нотариус с рег.№ 398 – Р* В*, с район на действие - Районен съд гр.Димитровград.

С решението се осъжда З.И.К. ЕГН : ********** ***, да заплати на Р.С.Д.,ЕГН:********** ***, разноски по делото, възлизащи на сума в размер на 598.98 лв. (петстотин деветдесет и осем лева и 98 ст.,както и да заплати на Н.С.Т.,ЕГН : ********** ***, разноски по делото, възлизащи на сума в размер на 510 лв.(петстотин и десет лева).

 

Обстоятелства по въззива

 

         З.И.К.,ЕГН : **********,***-Б-12 е останала недоволна от постановеното решение, поради което обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно,с  искане за отмяната му.

         Безспорно се установило,че К. и С** Д* живели на семейни начало до края на 2016 г.,през което време въззивницата го обгрижвала изцяло,дори пренебрегнала интересите на сина си.Последната година от фактическото им съжителство била трудна за К.,тъй-като Д*** станал агресивен,често злоупотребявал с алкохол,упражнявал системно насилие върху нея,което я принудило да го напусне.Въпреки това обаче не спряла да изпълнява задълженията си договора за гледане и издръжка относно апартамента.За целта същата ангажирала свой колега,заплащала му 25 лв. седмично да извършва вместо нея дължимите грижи за С*. Въпросният колега минимум два пъти седмично ходел да му занесе готвено за ядене,давал пари за покупки.Въззивницата давала пари за заплащане на разноските по жилището-ел.енергия,вода,телефон,телевизия,лекарствата на Д**. За последно този колега-свид.С** Х** бил при С*** на 16.II.2016 г.-два дни преди до почине.При последващото си посещение вече разбрал,че същият е починал.

         Въззивницата посочва и че Д*** бил в добро здравословно състояние,въпреки наличните му заболявания-ходел на големи разстояния без помощ,не бил на легло,често излизал със свой приятел,пиели кафе.В тази насока неправилно първата инстанция се доверила на свидетелите на ищцовата страна,от които извеждала,че Д* имал нужда от ежедневни грижи,поради тежкото си здравословно състояние.Необосновано в тази насока съдът не кредитирал показанията на свидетеля С* Х*.

         С* Д* получавал грижи съобразно нуждите му-осигурявана е топла храна,заплащани са разходите му до смъртта му,осигуряван му е превоз от свид.Х*,за което разходите също са поемани от въззивницата.По-трудно било да се осъществят грижи по жилището,тъй-като С* изразявал несъгласие,тъй-като прахосмукачката му шумяла,пералнята също,отказвал почистване.Това не можело да се приеме за неизпълнение от страна на К..Поради това Х*** събирал прането в сак и го носел на К.,за да го изпере.Д** първоначално разбирал дадената сума от нея и тогава решавал какво да му закупи Х**.

         Според въззивницата затова,че останал сам,вината била изцяло само на Д***

         В съдебно заседание изложените доводи във въззивната жарла се поддържат.

         Въззиваемите Р.С.Д. и Н.С.Т. не представят отговор на въззивната жалба,но в съдебно заседание чрез процесуалните представители оспорват изцяло изложените в нея доводи,като искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Правни съображения

 

         Представената въззивна жалба е акт на надлежно активно легитимирана страна,която обективира нейно надлежно субективно право,предвид постановеното от първата инстанция съдебно решение, с което е постановен негативен за нея правен резултат.     Извършеното сезиране на въззивния съд е допустимо и извършено по изискуемия от закона ред.

В рамките на задължителната проверка предписана от чл.269 от ГПК въззивната инстанция не установи пороци на обжалваното решение,водещи до неговата нищожност или недопустимост.Същевременно страните също не излагат доводи относно валидността или допустимостта на съдебния акт.Основната теза на жалбоподателя е неправилност и необоснованост на атакуваното решение.

Същото е постановено при установяване по изискуемия ред на относимите и необходими факти съобразно предмета на делото,необходими за решаването му.Тези обстоятелства обвързват страните и съда.Основния спор е относно правните последици на същите-дали те извеждат твърдяното неизпълнение на договора за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задъжение за гледане и издръжка или не.Респективно налице е субективното преобразуващо право на ищците да искат развалянето му или същото е неоснователно.

Въззивния съд намира постановеното решение на РС-Димитровград за правилно,обосновано и законосъобразно.Същото е точен правен отговор на установените по делото факти,които извеждат основателността на исковата молба. Въззиваемите са законни наследници на починалия прехвърлител и кредитор по договора за гледане и издръжка,което им качество извежда и активната им легитимация.

         Договорът за гледане и издръжка срещу прехвърляне собствеността на недвижим имот е формален,възмезден,двустранен и алеаторен. В настоящия случай създадената облигаторна връзка касае транслиране на процесния недвижим имот в гр.Д*от наследодателя на ищците С* Д* на въззивницата З.И.К. посредством нотариален акт №142 т.II дело №277/2010 г. на нотариус Р* В*,срещу задължението на приобритателката да издържа и се грижи за прехвърлителя лично или чрез трето лице,като му осигури старините при болест и немощ до края на живота му.

         Поетата престация от въззивницата не е диференцирана като обем и интензитет на дължимите грижи и издръжка,което сочи,че същите трябва да обхващат в пълнота и да задоволяват изцяло нуждите на прехвърлителя,като му обезпечат нормален за стандарта му материален статус.Същевременно  предвид установените обстоятелства,че С* Д* и З.К. и преди сделката са живели на съпружески начала,то част от договора е и осигуряването на нормална духовна и подкрепяща го семейна среда,както дотогава.Това в случая е и водещата мотивация за прехвърлителя.Следва да се има предвид и че въпросните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка не се вместват само в строго материални измерения,а са наситени с нравствено –етични елементи,които също се дължат от прехвърлителя,редом с издръжката и чисто физическите грижи.Тези особени елементи са съществени при сключване на този вид договори и са тяхна цел.Поради това и при тях особена важни са конкретните страни по сделката.Ето защо и с оглед осигуряване пълното изпълнение на договора-материално и неимуществено,същият се сключва с оглед и на личността на приобритателя.Поради това и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е същностно различен от договор за рента или други договори,обхващащи само материално измерение на престацията на приобритателя на собствеността.Това е особено същностно и показателно в конкретния случай,поради безспорно установения съвместен живот между С*Д*и З.К. преди сключване на процесния договор.

Характерно за този договор е и дължимостта на посочената престация от приобритателя изцяло и в пълнота.Частичното изпълнение е винаги неизпълнение,тъй-като посредством него не може да се постигне търсения от прехвърлителя и кредитор резултат,описан по-горе.Следва да се има предвид и че допустимото осъществяване на издръжката и грижите чрез трето лице е строго ограничено,тъй-като договора се сключва с оглед личността на приобритателя и за постигане и на други,неимуществени резултати.Заместването на последния с трето лице следва да се извърши много внимателно,при действителни обективни и непреодоломи пречки същият да осъществява задълженията си лично.Това заместване в никакъв случай не трябва да нарушава обема и интензитета на полаганите грижи и даваната издръжка,както и да компрометира описаните нравствено – етични отношения,също целени от прехвърлителя.Или изпълнението на договора чрез трето лице не трябва по никакъв начин да нарушава дължимия резултат за кредитора.

В хода на производството безспорно е установено,че С* Д* не е бил в добро здравословно състояние.Същият е страдал от високо кръвно налягане,хипертонично сърце,сърдечна недостатъчност, прекарал е исхемичен мозъчен инсулт с десностранна латентна хепипареза на 05.Х.2009 г.,както и бил трудно подвижен. Тези заболявания са обект на свидетелските показания,така и на представените амбулаторни листове,последният от 03.ХI.2016 г.Съобразно епикриза от 09.Х.2017 г. Д* е претърпял операция на лявото бедро за отстраняване на флегмона.Това състояние на кредитора по процесната сделка е изисквало и полагане на съобразени с него грижи и издръжка извън общо дължимите,както и засилено обръщане на внимание с оглед постигане и на нематериалните цели на договора.

От събраните по делото доказателства обаче не се доказа изпълнение на дължимите на С* Де* грижи и следваща се издръжка съобразно истинските му нужди,както и осигуряване на нормална семейна обстановка.Длъжницата по процесния договор не е осъществила изискуемата престация пълно,точно и с необходимия интензитет нито лично,нито чрез визираното трето лице. Съобразно еднопосочните свидетелски показания на Х* Б*,М*Г*, З* В*за един значителен период от действието на процесния договор Д* не е получавал адекватни грижи и издръжка на състоянието и нуждите си,както в материален,така и в духовен план.Трети лица на процеса,вкл. и свидетелите са му помагали с покупки на храна и лекарства,плащане на сметки,лично обслужване и поддръжка на апартамента,поправки на битова техника и др. под.Извежда се от показанията им и че С* Д* е останал самотен,търсел е общуване с трети на процеса лица,извън задължените за това,което сочи на съществена липса на дължимите нравствено етични елементи,като неделима част от дължимия резултат по настоящия договор.Другата група свидетели Х*в,Р*,Ж*всъщност не установяват нещо по-различно-спорадично навестяване на Д* от страна на свид.С* Ха*,два пъти седмично и закупуване на храна и др.под.Дори тези показания да се приемат за достоверни,то те също сочат на крайно незадоволително частично изпълнение на поетите задължения по договора от страна на З.К. чрез третото лице Х*в. Крайно недостатъчно е посещението два пъти седмично от страна на Х**на кредитора Д* с оглед пълния обем на задължения на длъжницата.Така или иначе кредитора е бил принуден да търси материалната, битова и духовна подкрепа на други лица,извън задължените, което ясно свидетелства за дезинтересирането на З.К. от дължимата й престация и незначителното и формално изпълнение на същата.Това изпълнение е несъразмерно на установеното в договора и на действителните нужди на Д*.Поради това то е приравнено на неизпълнение. Безспорно е,че З.К. е напуснала през 2016 г. кредитора по сделката,като от тогава на практика преустановява личното изпълнение на задълженията си,като даже не е и виждала същия.Тук следва да се посочи,че с подобно поведение тя съвсем е пренебрегнала и изпълнението на дължимите от нея нравствено етични елементи на този вид договори,за да осигури нормална и уютна семейна и домашна обстановка за Дерменджиев.Дори и да се приеме,че част или изцяла причината за това напущане се корени в кредитора,няма никакви данни след това и за продължителния период до смъртта му,К. да е правила каквито и да е опити дори за общуване с него.Съвсем ясно е дезинтересирането и изоставянето на задълженията си по договора от длъжницата по него,което поведение не съответства на дължимата престация по същия,а и на добрите нрави.В този дух К. е следвало да прояви по-голяма търпимост и внимание от обикновените,тъй-като освен лични отношения с Д* е имала и договорни и то за придобиване на недвижим имот.  Престиране на тези задължения от страна на третото лице – свид.Х* не изпълнява дължимото по договора като обем,интензитет и качество.Същото е спорадично,формално и недостатъчно, в сравнение с истинските потребности на Д* и с целения имуществен и нематериален резултат по процесния договор.Не случайно първата група свидетели сочат,че Д*е заявявал намерението си да развали процесния договор.

Както се посочи по-горе в конкретния случай не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,поради което К. е дължала  цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за Дерменджиев,както и създаването на спокойна и нормална домашна и семейна среда за същия.Подобно изпълнение не се доказа по делото.

Поради това е правилен извода на районния съд,че заявеното субективно преобразуващо право от ищците е установено.Основателността на претенцията обосновава и разваляне на процесния договор предвид чл.87 ал.III от ЗЗД.

 Предвид изложеното представената въззивна жалба като цяло и всеки един от обективираните в нея доводи са неоснователни.Атакуваното решение е правилно,законосъобразно и обосновано,поради коеато следва да се потвърди.Въззивния съд споделя изцяло мотивите на същото и предвид чл.272 от ГПК препраща към тях.

         Съобразно изхода от делото ще следва З.К. на основание чл.78 от ГПК да заплати разноските на въззиваемите Р.Д. и Н.Т. в настоящото производство за адвокатска защита от по 500 лв.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №339/29.VII.2019 г. постановено по гражданско дело №677/2019 г. на Районен съд-Димитровград.

        ОСЪЖДА З.И.К.,ЕГН:********** от гр. Димитровград,Хасковска област, ул."Химик" № 2, вх.В, ет.8, ап.23, да заплати на Р.С.Д.,ЕГН:********** ***, разноски по делото от 500 лв. ,както и да заплати на Н.С.Т., ЕГН:********** ***, разноски по делото от 500 лв.

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

        Председател :

 

 

 

 

 

 

 

         Членове  :   1.                                     2.