РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. гр. Хасково, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101257 по описа за 2021 година
Предявен е от Б. Т. Т., от гр.Хасково против „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“
ЕООД – гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2017г. по Ч.гр.д. № 2748/2016г.
по описа на РС-Хасково срещу ищеца били издадени Заповед за изпълнение
№ 1373 от 08.12.2016г. и изпълнителен лист в полза на „Булпойнт 2015“
ЕООД за сумите, както следва: 12,64 лв. - главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№*********/23.12.2013г. 4,37 лв. лихва за забава върху главница от 12,64 лв.
за периода от 11.01.2014 г. до 28.11.2016г.; 15,29 лв. - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/22.01.2014г., 5,14 лв. лихва за забава върху главница 15.29 лв.
за периода от 11.01.2014 г. до 28.11.2016г.; 15,00 лв. - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/22.02.2014г., 4,89 лв. лихва за забава върху главница от 15 лв.
за периода от 11.01.2014 г. до 28.11.2016г.; 1,61 лв. - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/23.03.2014г., 0,51 лв. лихва за забава върху главница от 1.61 лв.
за периода от 11.01.2014 г. до 28.11.2016г.; 357,53 лв. - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/23.06.2014г., 102,26 лв. лихва за забава върху главница от
357.53 лв. за периода от 11.01.2014 г. до 28.11.2016г.; ведно със законна лихва
1
считано от 06.12.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв.
- разноски. Въз основа на изпълнителния лист, на 31.05.2021г. било
образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ № *** – Н.К.
с район на действие – Окръжен съд-Хасково. Със съобщение изх. № 29134 от
04.06.2021г. за образувано изпълнително дело, ищецът бил уведомен за това,
както и че ответникът бил конституиран като взискател, в качеството му на
цесионер на вземането по сключен договор за цесия от 29.05.2019г., по силата
на който той придобил вземането срещу длъжника от „Булпойнт 2015“ ЕООД.
На 04.06.2021г. било изпратено запорно съобщение до банки на територията
на Република България за налагане на запор върху сметки на длъжника. Към
настоящия момент взискател по висящото изпълнително дело и носител на
вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист бил ответникът.
Поддържа се, че посочените в изпълнителния лист суми не се дължали от
ищеца и се излагат и доводи относно допустимостта на предявената
претенция. Същата била допустима, тъй като с нея се целяло установяване на
изтекла погасителна давност на вземането по процесния изпълнителен лист от
28.02.2017г. Изтичането на погасителната давност било юридически факт,
който настъпил след приключване на производството, в което бил издаден
изпълнителния лист и отрицателният установителен иск бил единственият
допустим за защита нарушените права на ищеца. По същество искът не
представлявал отричане на вземането, а целял установяване на настъпил
юридически факт, водещ до погасяването му по давност. Към настоящият
момент бил изтекъл период от време, водещ до изтичане на
законоустановения давностен срок, в който на кредитора била предоставена
възможността да събере вземането си по принудителен ред. След изтичане на
този срок и след изричното позоваване от длъжника на факта на изтичане на
давността, вземането следвало да се счита погасено по давност и тъй като
съдебният изпълнител не притежавал компетентност да се произнесе по
отношение на наличието или липсата на настъпила погасителна давност,
единственият начин за защита правата и интересите на ищеца бил
предявяване на отрицателен установителен иск. В конкретния казус се
касаело за суми, представляващи главница, лихва и разноски, които били
погасени по давност. Тъй като вземанията за главница и акцесорните такива
били периодични вземания по своя характер, същите на основание чл.111, б.
„в“ от ЗЗД се погасявали с кратката тригодишна давност, а разноските като
акцесорно вземане по отношение на главната претенция, следвали съдбата й и
се считали за погасени с погасяване на главницата. В тази връзка, всички
действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител относно
принудителното събиране на вземанията по изпълнително дело, след дата
28.02.2020г. били предприети, след като делото било прекратено по силата на
закона и не пораждали правно действие, тъй като давността на вземането била
изтекла към датата на образуване на изпълнителното дело. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, в качеството му на правоприемник на
вземанията на взискателя „Булпойнт 2015“ ЕООД, че ищецът не му дължи
горепосочените суми, обективирани в издадения на 28.02.2017г.
2
изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 2748/2016г. по описа на РС-Хасково, както и
да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който счита
иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че възражението за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно. Производството, в което бил
издаден процесният изпълнителен лист, било такова по чл. 410 от ГПК, като
подаването на заявление по чл. 410 от ГПК не прекъсвало давността, но с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, същата се стабилизирала и спорът между страните
бил решен окончателно. Тъй като полученият ефект бил на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането, приложение намирала
разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД и срокът на новата давност била 5
години. На следващо място в отговора се релевира, че неподаването на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение можело да се приравни по правни последици на
признание на вземането по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, поради което следвало да се
приеме, че е започнала да тече нова петгодишна давност на вземането на
основание чл. 117 от ЗЗД. Излагат се твърдения, че кредиторът предприел
действия по прекъсване течението на давността с депозиране на молба за
образуване на изпълнително производство, по което били предприети
принудителни действия, като към датата на предприемането им не била
изтекла предвидената 5-годишна погасителна давност. Сочи се още, че с
адресираното до него съобщение за образуване на изпълнително дело,
длъжникът бил надлежно уведомен за сключения договор за цесия, по силата
на която ответникът встъпил в правата на кредитора по процесния
изпълнителен лист от 28.02.2017г. Предвид изложеното искът се явявал
неоснователен и ответникът моли същият да бъде отхвърлен. Претендира
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От копие на на изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ
Н.К. рег. № *** и от Ч.гр.д. № 2748/2016г. по описа на Районен съд-Хасково е
видно, че в полза на „Булпойнт 2015» ЕООД е
3
бил издаден Изпълнителен лист от 28.02.2017г. възоснова на Заповед за изпълнение
№ 1373/08.12.2016г. по Ч.гр.д. № 2748/2016г. по описа на Районен съд-
Хасково, за следните суми: 12.64 лева – главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/23.12.2013г. за отчетен период 23.11.2013г. – 22.12.2013г.; 4.37
лева – лихва за забава върху главница от 12.64 лева за периода от 11.01.2014г.
до 28.11.2016г.; 15.29 лева – главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.01.2014г. за
отчетен период 23.12.2013г. – 21.01.2014г.; 5.14 лева – лихва за забава върху
главница от 15.29 лева за периода от 10.02.2014г. до 28.11.2016г.; 15 лева –
главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № **********/22.02.2014г. за отчетен период 22.01.2014г. –
21.02.2014г.; 4.89 лева – лихва за забава върху главница от 15 лева за периода
от 13.03.2014г. до 28.11.2016г.; 1.61 лева – главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/23.03.2014г. за отчетен период 22.02.2014г. – 22.03.2014г.; 0.51
лева – лихва за забава върху главница от 1.61 лева за периода от 11.04.2014г.
– 28.11.2016г.; 357.53 лева – главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/23.06.2014г. за
отчетен период 23.03.2014г. – 22.06.2014г.; 102.26 лева – лихва за забава
върху главница от 357.53 лева за периода от 12.07.2014г. до 28.11.2016г.,
които вземания са цедирани на 12.05.2016г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания на заявителя от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 06.12.2016г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300
лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на
длъжника лично на 01.02.2017г. На 28.02.2017г. е бил издаден изпълнителен
лист, възоснова на който по молба на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, вх. №
19649/31.05.2021г. е било образувано изп. дело № ********** на ЧСИ Н.К.
рег. № ***. На 04.06.2021г. е бил наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, на сметка в „Изипей“ АД, както и
запор на вземане на длъжника от ЗП А.В.А. по договор за наем. На
07.06.2021г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение,
получавано от него в *****. На 08.06.2021г. на длъжника е било връчено
4
Съобщение за образувано изпълнително дело.
Установява се също, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане
от 29.05.2019г., сключен между “Булпойнт 2015“ ЕООД и „Бул Инвест Груп
1“ ЕООД, последното дружество е придобило вземането на „Булпойнт 2015“
ЕООД срещу длъжника Б. Т. Т. по издаден изпълнителен лист от 28.02.2017г.
по Ч.гр.д. № 2748/2016г. по описа на РС-Хасково. На основание чл.429 от
ГПК цесионерът, като частен правоприемник на цедента, е образувал изп.
дело № ********** по описа на ЧСИ Н.К. рег. № ***, район на действие –
Окръжен съд-Хасково срещу кредитополучателя и ищец в настоящото
производство с Молба, вх. № 19649/31.05.2021г.
Основният спор между страните по делото е дали е изтекла
погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителен лист,
издаден по Ч.гр.д. № 2748/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.
Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените
съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Искът е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, мотивите на т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
5
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Освен в тази хипотеза, давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно
актуалната практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен смисъл са и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В случая ищецът обосновава претенцията си с изтичане на кратката
погасителна давност, уредена с нормата на чл.111, б.„в” от ЗЗД.
Безспорно процесното вземане е периодично и за него е приложима
уредената с чл.111, б. „в” от ЗЗД давност, вкл., когато е присъдено с издаден
изпълнителен лист възоснова на несъдебно изпълнително основание, т.е. по
реда на чл.410 от ГПК. При наличието на влязла в сила заповед за
изпълнение обаче, както вече бе отбелязано, приложима е нормата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД, според която новата погасителна давност, започваща от
влизането й в сила – в случая от 15.02.2017г., е „всякога пет
години”. Действително, използваният термин в тази норма е „решение“, но
той следва, съобразно чл.5 от ГПК, да се тълкува разширително, доколкото
към датата на последната й редакция /ДВ бр.12/1993г./ заповедно
производство изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както
решенията, така и заповедите по чл.410 или чл.417 от ГПК установяват
вземания чрез съдебна санкция, като след влизането им в сила е недопустимо
искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде
въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или
заповедно/ – т.е., досежно своите субективни и обективни предели те са
тъждествени. Така установените вземания подлежат на преразглеждане по
6
съдебен ред единствено при наличието на определени предпоставки и по
изрично нормативно предвидените извънредни способи, които отчитат
спецификите на отделните видове съдебни актове – чл.424 от ГПК за
заповедите за изпълнение, чл.303 и сл. от ГПК за решенията, чл.240 от ГПК
за неприсъствените решения.
Или, необходимо в случая е да е изтекла петгодишна давност
от 15.02.2017г. /датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който
момент същата се стабилизира/ до предприемане на действия, които я спират
или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Видно от приложеното
копие на изпълнителното дело е, че за събиране на процесното вземане,
същото е било образувано на 31.05.2021г., което безспорно представлява
действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. ”в” от ЗЗД,
като към тази дата не е била изтекла петгодишна давност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че на 15.02.2017г. е започнал
нов давностен срок, който е петгодишен, който срок е прекъснат с молбата за
образуване на изпълнителното дело от 31.05.2021г., която съдържа искане за
изпълнително действие запор, а после и с изпращане на запорните съобщения
от 04.06.2021г. и който срок не е изтекъл и към датата на исковата молба.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, като на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Т. Т., ЕГН **********, от **********,
против „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1 „ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – *********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД,
7
че Б. Т. Т. не дължи изпълнение по изп. дело № ********** на ЧСИ Н.К. рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд-Хасково, относно вземането,
посочено в издадени по Ч.гр.д. № 2748/2016г. на Районен съд-
Хасково Заповед за изпълнение № 1373/08.12.2016г. и Изпълнителен лист от
28.02.2017г. за сумите: 12.64 лева – главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/23.12.2013г. за
отчетен период 23.11.2013г. – 22.12.2013г.; 4.37 лева – лихва за забава върху
главница от 12.64 лева за периода от 11.01.2014г. до 28.11.2016г.; 15.29 лева –
главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № **********/22.01.2014г. за отчетен период 23.12.2013г. –
21.01.2014г.; 5.14 лева – лихва за забава върху главница от 15.29 лева за
периода от 10.02.2014г. до 28.11.2016г.; 15 лева – главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/22.02.2014г. за отчетен период 22.01.2014г. – 21.02.2014г.; 4.89
лева – лихва за забава върху главница от 15 лева за периода от 13.03.2014г. до
28.11.2016г.; 1.61 лева – главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/23.03.2014г. за
отчетен период 22.02.2014г. – 22.03.2014г.; 0.51 лева – лихва за забава върху
главница от 1.61 лева за периода от 11.04.2014г. – 28.11.2016г.; 357.53 лева –
главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № **********/23.06.2014г. за отчетен период 23.03.2014г. –
22.06.2014г.; 102.26 лева – лихва за забава върху главница от 357.53 лева за
периода от 12.07.2014г. до 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 06.12.2016г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 25
лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, като –
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Т. Т., ЕГН **********, от **********, да заплати на
„БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1 „ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – *********, направените по делото разноски в размер на 350
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
9