РЕШЕНИЕ
№ 90 28.03.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шести март две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС А.
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА..................................................
Прокурор ....................................................................................
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1032 по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Т.А.Е., подадена чрез адв. Д.Д., против решение № 741 от 25.06.2018 г., постановено по гр.дело № 4719/2016 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано. При постановяване на решението съдът не е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, както и че са допуснати и включени недопустими и негодни доказателствени средства. Намира, че в мотивите си съдът при обсъждане на доказателствата по делото е подходил избирателно, като не е обсъдил в пълнота и задълбочено същите. Излага подробни съображения. Счита, че неговите твърдения се подкрепят и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, чието заключение съдът не е подложил на никакъв анализ, както и че не следва да се ценят показанията на свидетелите П.М. и П.П.П. на основание чл.172 от ГПК, тъй като първият от години работи в една детективска агенция с ответника, а вторият му е близък приятел, а неразбираемо защо приема показанията на свидетеля Н.А.Н. за обективни и правдиви, респективно относими по делото. Цитира наказателни производства с участието на ищцата и пълномощника й.
Моли съдът да приеме, че с постановеното от първоинстанционния съд решение е нарушен принципа на справедливост. Намира за несъстоятелен и немотивиран изводът на съда, че договорът за заем не е свързан със записа на заповед , че поради това записът на заповед няма да се обсъжда. Несъстоятелен и немотивиран намира и изводът на съда и относно приетото от него в мотивите, че е вземал по-сериозни суми и то от И.И.. а именно 2 бр. запис на заповед за сумата 40 000 лв., до който извод съдът не би достигнал ако внимателно се е запознал с писмото приложено от него - обратното писмо подписано лично от Илчо Илев, с нотариална заверка и подписано лично от него.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна С.И.И. взема становище, че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Излага съображения по всички оплаквания в жалбата. Счита, че никъде в жалбата си жалбоподателят не конкретизира кои са тези „недопустими и негодни" доказателствени средства, както и че жалбата се гради на принципа на пълно отрицание на изводите на съда в решението, без да се излагат подкрепени с надеждни доказателства, контра пунктове на тези изводи и се лансират отново тези, които жалбоподателят е отстоявал в хода на първоинстанционното производство. Намира, че всичките защитни тези на жалбоподателя. обратно на оплакванията му в жалбата, съдът в мотивите на решението си обстойно е обсъдил и анализирал и достатъчно обосновано и аргументирано е отхвърлил, съобразявайки правилно тяхната недоказаност и поради това съответно неоснователност. Излага подробни съображения.
По отношение на заявените доказателствени искания намира, че искането за приемане на клетвена декларация от С.Р.Ж. не следва да се уважава, тъй като същата представлявала на практика показания на свидетел и не е годно доказателствено средство по ГПК, който предвижда показанията на свидетелите да се снемат пряко и непосредствено в процеса като „гласни доказателства", а не като предварително написани такива. Освен това намира, че това искане попада в приложното поле на забраната на чл.266. ал.1 от ГПК - във въззивното производство страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок а първоинстанционното производство. По отношение на искането за допускане на гласни доказателства намира, че и това искане не следва да се уважава по две причини - на първо място: това доказателствено искане попада в приложното поле на чл.266, ал.1 от ГПК - във въззивното производство страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, тъй като за страната жалбоподател не са съществували пречки да направи това искане своевременно в първоинстанционното производство. Още повече, че то е продължило две години, през които са проведени множество съдебни заседания и в хода на което производство на страната е била надлежно указана от съда доказателствена тежест, която й е вменена в процеса. Намира за несвоевременно и преклудирано искането на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства, поради което това искане не следва да се уважава. Освен това счита, че същото е абсолютно неясно направено - не били посочени обстоятелствата, за които да бъдат допуснати свидетелите. Моли съдът да не уважава исканията за допускане на доказателствата.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази приложимия закон, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е била установена следната фактическа обстановка:
Наред с исковете си за главница по процесния договор за заем, от датата 13.09.2011 год. за сумата от 10 000 лева, въззиваемата И. е предявила и искове за лихва за забава - мораторна лихва за забава в размера общо на 3 053.31 лева за периода 17.10.2013 год. до 17.10.2016 год.
Въззивната инстанция намира, че са предявени два обективно кумулативно съединени иска, първият от тях на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10000 лева по Договора за заем от 13.09.2011 г. и сумата от 3 053,31 лева, представляващи акцесорните искове за мораторната лихва върху главницата по реда на чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже е да докаже облигационна връзка - договор за заем, по който ищецът е предал сумата от 10 000 лева на ответника, настъпилата изискуемост и размера на лихвата. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, направени с писмения му отговор и в хода на процеса.
Искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва уважаването на главния иск.
Страните спорят дали е бил сключен договор за заем т.е. дали е била реално предадена сумата от 10 000 лева на ответника, като въззивникът прави и възражение за манипулирането на процесния договор от страна на въззиваемата и нейния съпруг и адвокат И.И..
По делото е представено заверено копие на Договор за заем от 13.09.2011 г. (л. 6 и л. 21 от делото), в който е записано, че на 13.09.2011 г. в гр. Стара Загора С.И.И. - с посочено ЕГН, адрес и номер на лична карта е предала в заем на ответника Т.А.Е. сумата от 10 000 лева. В договора е записано, че към момента на сключването му ответникът е получил сумата и се задължава да я върне в срок до 13.12.2011 г. За обезпечаване на Договора е издадена запис на заповед. Следват положени подписи и изписани две имена за заемодател и заемател.
Договорът е оспорен в цялост, а именно ответникът твърди, че не е подписвал документа и на процесната дата не е бил в гр. Стара Загора. В първото по делото заседание оспорва договора като манипулиран и казва, че не знае дали има оригинал по кориците на делото в СпНС. Признава, че е подписвал много документи и е вземал пари от И.И., защото синът му бил болен от рак. В последното по делото заседание заявява, че е взел 1 000 (хиляда) лева от И.И., защото е имал нужда. Подписвал е празни бланки на запис на заповед. По делото действително е представена в писмо от СпНС запис на заповед, в която е записана само сумата от 10 000 лева и следва подпис и имената на Т.Е.. Тази запис на заповед не е предмет на настоящото производство, поради което и няма да бъде разглеждана по същество. В писмената си защита чрез своя процесуален представител ответникът Е. заявява, че договорът е нищожен, тъй като текстът, че парите се дължат на С.И. е попълнен по-късно. Навеждат се доводи, че допълването на Договора за заем е станало след като вече е било образувано досъдебно производство.
По откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК е назначена, изслушана и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно - почеркова експертиза, по която вещото лице е извършило справката по образуваното НОХД под № 503/2015 г. по описа на СпНС, където се съхранява оригинала на процесния договор. По кориците на посоченото дело действително се намира оригинала на Договора за заем. Вещото лице е дал категоричен извод, че ръкописният подпис, положен срещу реквизита заемател в Договора е изпълнен от Т.А.Е.. Ръкописният текст „Т.А.Е." също разположен срещу реквизита заемател е изписан от ответника. По отношение на времето на попълване на текста в договора вещото лице е дал становище, че към момента няма разработена методика за определяне на времето на полагане на ръкописен текст с химикал на паста. Съдът кредитира експертизата като детайлна, компетентно изготвена и обоснована.
Въззивният съд намира, че в производството пред този съд е представено и прието като писмено доказателство влязлото в законна сила и одобрено от Специализирания наказателен съд /СпНС/ Споразумение по НОХД под № 503/2015 год. по описа на СпНС - София по протокола от датата 16.10.2018 год. по същото НОХД на СпНС.
Съгласно именно това Споразумение сключено пред и одобрено от СпНС въззиваемата С.И.И., родена на *** ***, ЕГН: **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, управител на фирма ..Алианс Рентал", живуща ***3. Е ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА:
I. За това, че в
периода от 05.10.2004 г. до 25.10.2011 г. на територията на област Стара
Загора,
област Ямбол, област Смолян, област Хасково
и област Сливен, участвала в
организирането
на престъпна група -структурирано (ранно сдружение ма повече "от три лица.
с ръководител И.Т.И. и с участници: Б.Г.Т.-участник от 11.05.2004
г., Е.Т.И.-
участник от 11.05.2004 г.. И.С.П.- участник от
20.05.2005
г.. С.Р.Ж.- участник 01 29.11.2005 г. н Т.Г.П.-
участник
от 29,07.2008 г., като под ръководството
на И.Т.И., участвала а
намирането
на заематели, предоставянето и документирането на паричните заеми, събирането
им (по реда щ доброволното мм
изплащане и/или принудителното им
събиране) от
длъжниците (заематели) и в
последващото управление и разпореждане с придобитите доходи
и имущества от тази дейност, като групата е
създадена с користна цел и с цел да въртят
съгласувано в страната престъпления,
за които е предвидено наказание лишаване свобода
повече от три години (престъпления
по чл.252 от ИК - без разрешението на БНБ да извършват
но занятие банкови сделки, н по
чл.253 от ИК — да извършват сделки с придобитите доходи и
имущество от
извършвайте по занятие
банкови сделки без
разрешение на БНБ)-
Престъпление по чл. 321, ал.З, т. 2, във
вр. с ал. 2 от НК.
II. За това. че за периода 05.10.2004 г. до
25.10.2011 г\, в област Стара Загора, област
Ямбол, област Смолян, област
Хасково и област Сливен като извършител в съучастие с И.
Т.И., С.Р.Ж.. Е.Т.И., И.С.П.и Б.
Г.Т.- всички като съизвършптели,
действайки като физическо лице и представител
на търговските дружества: „Сити Груп
- 1" ЕООД с ЕИК123653851, „Сити Груп" - 2" ЕООД с
ВИК *********, „Финанс груп Г ЕООД с
ЕИК ********* - всички със седалище град Стара
Загора, без съответно разрешение,
каквото за периода до 01.01.2007 г. се изисква съгласно
чл.П, ал.1 от 'Закона за банките"
обн.ДВ, бр.52/97 г, в сила до 01.01.2007 г., отменен с
параграф 5 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции,
като съгласно чл.1. пл.1 от ЗБ: „Банка
е акционерно дружество, което извършва публично
привличане на влогове и използва
привлечените парични средства за предоставянето на
кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск., а съгласно чл.1.
чл.4 от ЗБ:
..Сделките по ал.1 и ал.2, т.З, 6 10
и 12, наричани по-нататък ..банкова дейност", може да
извършва само от лице. което
е получило разрешение ('лицензия) от банка от Българската
народна банка: и т.2 банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение
(лицензия)
01 Българската народна банка (а осъществява дейност в страната
чрез клон"-' и бе?
съответно разрешение, каквото за
периода след 01.01.2007 г. се изисква съгласно чл.13. ал.1
от Закона за кредитните
институции обн.ДВ. бр.59-21.07.2006 г. в
сила от 01.01.2007 I..
като съгласно
чл.2„ ал.1 от
ЗКИ „Банка (кредитна
институция) е юридическо лице.
което извършва
публично привличане на
влогове или други възстановими средства
и
предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка на собствен риск"/,
извършвала по
занятие
банкови сделки по смисъла на чл.1. ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за банките и
съответно
извършвала по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал.1 от Закона за
кредитните
институции, за конто се изисква такова разрешение, като предоставяла на
физически липа и търговски
дружества парични кредити в български лева, щатски долара и
евро на обща равностойност от 709 348
{седемстотин и девет хиляди триста четиридесет и
осем) лева срещу задължение да бъдат
върнати получените в заем суми, ведно с лихва
и
неустойка при за това, както следва:
на А.Д.Д.и М.П.Д., на 05.10.2004 г. сумата от 11 000 лева, със срок до 30.11.2004 г.
на Х.И.П.и Н.Г.П., на 10.02.20)0 г., сумата от 3000 лева, със срок до 10.02.2011 г.
на Д.К.Ш., на 23.06.2006 г., сумата от 15 000 лева, със срок до 28.05.2008 г.
на И.Д.Т.в качеството и на ЕТ „Голд-И.Т.11 ЕИК ф *********: на 21.12.2009 г., сумата от 9 300 евро, със срок до 16.03.2010 г.;
на З.М.и С.К.М.на 31.07.2008 г., сумата 01 155 000 лева, със срок до 01.09.2008 г.; на З.М.в качеството му на управител
на „Макпорт експорт импорт' ООД. на 27.02.2007 г., сумата от 350 000 лева, със срок до 16.08.2007 г.;
на Т.А.Е. на 13.09.2011 г., сумата от 10 000 лв., със срок до 13.11.2011 г.
на Д.Н.Д.и Т.А.Д., на 31.03.2008 г, сумата от 5000 лв., със срок до 01.09.2008 г.
на И.В.А., на 28.03.2008 г. сумата от 7 800 лв., със срок до 28.09.2008 год.
на П.В.Д.и Ж.С.Д., на 11.04.2008г., сумата от 2 080 евро, със срок до 11.04.2009 1.
на Р.Р.А., на 30.06.2009 г., сумата от 4 960 евро, със срок до
30.06.2010 г.
на М.В.Т.на 11.03.2008 г., сумата от 4 800 лв.„ със срок до 11.07.2008 г.;
на М.Н.Я., на 15.02.2008 г., сумата от 20 000 лв., със срок до 15.06.2008 г. на С.К.П., на 10.03.2010 г., сумата от 4300 лв., със срок до
10.03.2011 г.
на М.Х.Д.- А., на 04,08.2009 г., сумата от 1085 евро, със срок до
04.12.2010 г., на 17.09.2009 г., сумата от 900 евро, със срок до 17.06.2010 г.
на И.Д. Х.и К.И. Х., на 16.04.2008 г., сумата от 7 360 евро, със срок до 16.06,2008 г.
на М.Н.Т., на 02.11.2007 г.. сумата от 350 лева със срок до
30.09.2011 г. и от тази дейност е получила
значителни неправомерни доходи (от лихви )
получени неустойки за забава) в общ размер на 71 122.00 (седемдесет и една
хиляди сто и
двадесет) лева.
Престъпление по чл.252, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20 ал,2 от НК,
III. За това, че в периода от 29.04.2008 г. до 26.11.2009 г., в гр. Стара Загора, като извършител в съучастие с И.Т.И., Б.Г.Т.и Т.Г.П.- сьщо съизвършители. повече от два пъти извършвала сделки с имущества па които знаела, че към момента на получаването им. че са придобити чрез извършвани от нея и от И.Т.И., Е.Т.И., С.Р.Ж., И.С.П.и Б.Г.Т. тежки умишлени престъпления по чл. 321, ал.З. т, 2 във вр. с ал.2 от НК. а за И.Т.И. по чл. 321. ал.З, т.1 във вр. с ал.1 от НК; и по чл.252. ал.2. предл. 2. във вр. с ап.1. пр. 1. във вр. с чл. 20. ал.2 от НК и по чл. 253 от НК. като деянието е извършено в изпълнение на решението на организираната престъпна група, която И.Т.И. ръководи, а Б.Г.Т., Е.Т.И., И.С.П., Т.Г.П.. С.Р.Ж. и самата тя са участници, а именно:
1. На 29.04.2008 г. в град Стара Загора, като
пълномощник на „Сити груп Г" ЕООД.
гр.Стара Загора - цедент, прехвърлила на себе си като физическо лице
-цесионер. за цената от
5 000,00 лева. вземане в размер на 10 000
лева, към заемополучателя и длъжник Л.Г.
Горчев, обезпечено по н. а. № 168.
т.1. рег.1569, н.д.135/07г. на нотариус М. И.№ 406 по
регистъра на Нотариалната камара с
район на действие РС - Стара Загора, с ипотека върху
апартамент № 33 в гр.Стара Загора, кв.
„…”, бл…., вх…., ет. …и изискуемо по
образувано изп. дело №
20087660400142, на ЧСИ№766, К.А.;
2. На 29.04.2008 г., в град Стара Загора, като физическо лице -цесионер,
придобила с договор за цесия за цената от 10 000 лева, от цедента „Сити груп -1" ЕООД, гр.Стара Загора представлявано от нея - С.И., вземане в размер на 19 500 лева към длъжника и заемополучател – К.И. Т., обезпечено по н.а. № …от …г., том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус М, И.- № 406 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС - Стара Загора, с ипотека върху 3/4 ид. ч. от апартамент в гр. Стара Загора на бул. „…" № …, ет…., ап. ... и изискуемо по изп. дело 1177/07 на ЧСИ-766-Кр.А.;
3.
На
16.07.2008 г., в
град Стара Загора,
като физическо лице
-цесионер.
придобила с договор за цесия, за цената от 16 000 лева, от цедента „Сити груп -
Г ЕООД,
гр.Стара Загора представлявано от И.Т.И., вземане в размер на 27200 лева
към длъжника
и заемополучател - Д.Г.П., обезпечено
по н.а.
№…, рег.
№ …, н.д. № …г. на нотариус М.И.- № 406 по регистъра на
Нотариалната
камара с район на действие РС-Стара Загора, с ипотека върху апартамент
№… в
гр.Стара Загора на ул. „…" №…, ет…., и изискуемо по изп. дело на
ЧСИ-766-Кр.
А.;
4. На 16.07.2008
г., в град Стара Загора, като
физическо лице -
цесионер ,
придобила
с договор за цесия за цената 10 500 лв.,
от цедента - „Сити груп -
2"
ЕООД, гр.
Стара Загора, представлявано от обв. И.Т.И., вземане в размер на
10 500 лева към заемополучателя Ж.С.М.,
обезпечено по н.а. № ….
т…., рег….,
и .д. …г., на нотариуса М. И.- №
406 по регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС-Стара Загора, с ипотека върху апартамент в гр. Стара Загора на ул.„…" №…и изискуемо по образувано изп. дело № 1019/2008 г. ЧСИ№766 К.А.;
5. На
24.09.2008 г. в град Стара
Загора, продала с
договор н.а. №… от
…г., т. …, рег.№
…, д. №…г., изготвен от нотариус С.Ч.
№
381 по регистър на Нотариална камара с
район на действие РС-Стара Загора, за
цената от
22 500 евро, на купувача — С.И. П.,
недвижим имот -
апартамент на
партерен етаж от
жилищна сграда в
гр. Стара Загора,
ул. „…", № …, бивша
собственост на заемополучателя Ж.С.М.,
придобит чрез
възлагане ма С.
И. И.. като
цесионер по
изп.дело № 1019/08 на ЧСИ
№766 -Кр.А.(като пазарната цена на имота към момента на
продажбата му била 56 000 лева);
6. На 03.10.2008
г. в град Стара Загора, закупила с договор - н.а. №…от
…., т…., рег. № …, д. № …г., изготвен
от нотариус М. И. № 406
по регистъра на Нотариална камара с район на действие РС - Стара Загора, за
цената от
12
000 лв., от Г.Т., дъщеря
на длъжника и заемополучател К.Т.,
недвижим имот - 1/4 ид.част от апартамент №…, находящ се в
гр. Стара Загора, па
административен адрес ул. „…", №
…, ет. …(като пазарната цена на закупената
V) ид.част от имота към момента на придобиването
била 12 000 лева);
7. На 19.12.2008 г. в град Стара Загора,
продала с договор - н.а. № …от …г.;
т….., рег.№ …. д.№ …. изготвен от нотариус С.Ч.№ 381 по регистъра
на Нотариална камара с район на действие РС
- Стара Загора, за цената от 45 000 лева на
купувача – Ж.Г.И., недвижим имот
-апартамент № …, находящ се в гр.
Стара Загора, на административен
адрес ул. „…, № …, ет. …(като пазарната цена на
имота към момента на продажбата му
била 47 000 лева).
8.
На 16.03.2009
г. в
град Стара Загора, като
пълномощник на „Агро финанс
груп” ЕООД. с договор паричен заем, взела от Б.Г.Т., като управител
на „Сити
груп - 1" ЕООД. гр. Стара Загора, паричен заем в размер на
10 000 лева със
срок на
връщане до 31.12.2010 г. н 12,5% годишна лихва;
9.
На 17.04.2009
г. в град Стара Загора, като пълномощник на г;Агро финанс
груп" ЕООД. с договор паричен заем. взела от Б.Г.Т., като управител
на „Сити груп - Г" ЕООД. гр.Стара Загора, паричен заем в размер на 25 000
лева, със
срок до
31.12.2010. и 12.5% годишна лихва;
10. На 29.04.2009 г. в град Стара Загора, продала с договор -
№ …от …г.,
т…., рег.№…, н.д.№
…г. изготвен от
нотариус А.К. с № 309
по
регистъра на Нотариална камара с район на действие РС - Стара Загора, за цената
от
23 100 евро, на купувачите М.И. С.- Х. и П.Ц.
Х., недвижим имот - апартамент №….
находящ се в гр. Стара Загора, на
административен
адрес: кв. .,…" бл….. вх…..
ет…., ап….бивша собственост на
заемополучателя
Л.Г.Г.. придобит чрез възлагане на С.И.
Ш., като цесионер по изп. дело 20087660400142 на ЧСИ №766 (като пазарната цена
на
имота
към момента на продажбата му била 44 000 лева);
11. На 02.07.2009 г., в
град Стара Загора, като пълномощник на цедента -„Сити груп -
2"
ЕООД, гр.Стара Загора, прехвърлила с договор за цесия, за цената от 6 000 лева,
на
цесионера Т.Г.П.(нейна майка), вземане в размер на 6370 лева към
заемополучателите
А.Я.А. и Р.Д.Р., обезпечено с ипотека
по н. а.
№ … от …, т…., рег.№. …, н.д. № …г., издаден от нотариус М.
И.№ 406
по регистъра на Нотариалната камара с район ма действие РС - Стара Загора,
върху апартамент №…в сграда в гр. Стара Загора па бул….", № …;
12. На 09.07.2009 г., в
град Стара Загора, като пълномощник на цедента „Сити груп -
2"
ЕООД, гр. Стара Загора, прехвърлила с договор за цесия за цената от 50 000
лева, на
цесионера
Т.Г.П.(нейна майка) вземане в размер на 24 204,07 евро към
заемополучателите
А.Я.А.и Р.Д.Р., обезпечено с ипотека
под № …от
…, т…., рег.№. …, н.д. …г., издаден от нотариус М. И.№
406 по
регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС - Стара Загора, върху
апартамент
№…в сграда в гр.Стара Загора на бул…. ,№…;
13. На 26.11.2009 г., в
град Стара Загора, като пълномощник на „Сити груп 1" ЕООД,
гр. Стара
Загора - цедент, прехвърлила с договор за цесия, за цената от 3 000 лева, на
цесионера И.Т.И.,
вземане в размер
на 4 944
лв. към длъжниците
н
заемополучатели – А.Я.А.и Р.Д.Р.,
изискуемо по изп.дело
№ 838/09 на ЧСИ-766 - Кр.А..
- Престъпление по чл.253, ал.5, във вр. с ал.З, т.1, предл.последно п т.2, предл.2, във вр. с ал.1, предл.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
IV. За това, че на 06.10.2010 г., в град Стара Загора, в съучастие с И.С.П.и Т.Г.П.като съизвършители, извършила сделка с имущество, за което знаела към момента на получаването му, че е придобито, чрез извършвани от самата нея и от Б.Г.Т., И.С.П.и И.Т.И.тежки умишлени престъпления по чл. 321, ал.З, т. 2 във вр. с ал.2 от ИК, а за И.Т.И. по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК; и по чл.252, ат.2, предл. 2, във вр. с ал.1, пр.1, във вр. с чл. 20, ал.2 01 НК и по чл. 253 от НК, като деянието е извършено в изпълнение на решение, на организираната престъпна група, която И.Т.И. ръководи, а Б.Г.Т., Е.Т.И., И.С.П., Т.Г.П.С.Р.Ж.и самата тя, са участници, а именно:
I. На 06.10.2010 г. в град Стара Загора, заедно с И.С.П.и Т.Г.П., като пълномощник на двамата продала с договор - н.а. № …г„ т. …, р. н. …, н. д. …г. на нотариус М. И.- № 406 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС - Стара Загора, за цената от 73 070 лева, на купувачите И.Ж.и Г.Ж., недвижим имот -апартамент № …в сграда в гр. Стара Загора, па бул. „…" № …, придобит на 20.08.2009 г. от Т.Г.П., чрез възлагане на ЧСИ Кр.А.(к пазарната цена на имота към момента на тази сделка/продажба/ била 76 000 лева.) -Престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 1, предл. последно, във вр. с ал.1, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Според специалната разпоредба на чл. 300. от ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същото е записано и в нормата на Чл. 413. (1) от НПК, че Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.
В този смисъл както се установи от представения процесен Договор за заем от датата 13.09.2011 год. същият е включен като елемент от съставомерността на деянието на въззиваемата С.И.И. за Престъпление по чл.252, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което същата е призната за виновна от СпНС /лист 53 от Протокола от 16.11.2018 год. на СпНС/. Поради което и процесния договор за заем се явява нищожен като противоречащ на закона и в качеството си на предмет на престъплението на въззиваемата И., за което е налице влязла в законна сила Присъда.
Налага се категоричния извод, че искът за претендиралата от въззиваемата главица от 10000 лева се явява неоснователен и недоказан. Като акцесорен иск и такъв следващ съдбата на главния иск се явява и искът за лихви по чл.86 от ЗЗД, тъй като на практика не е налице дължима главница, която да обоснове и претендираното от въззиваема допълнително задължение за лихви.
В тази насока са и последните оплаквания направени в последното въззивно съдебно заседание, с оглед на новопостъпилите обстоятелства, а именно одобреното Споразумение от СпНС на датата 16.10.2018 год. Относно възраженията на въззиваемата, че първоинстанционният съд правилно е приел, че въззивникът по исковата молба не е доказал унищожаемост или нищожност на процесния договор за заем, настоящата инстанция намира, че това твърдение се опровергава изцяло от горепосоченото споразумение на СПНС. съответно влязло в законна сила на 16.10.2018 год. и одобрено от същия съд.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, като искът на въззиваемата И. следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан ведно с всички законни последици
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд счита, че на основание чл.78, ал.1 и ал.З и чл.273 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото за внесената от него ДТ за въззивно обжалване общо в размер на 261 лв., посочени в представеното платежно нареждане от датата 24.10.2018 год. /лист 3 от въззивното дело/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 741 от 25.06.2018 г., постановено по гр.дело № 4719/2016г. по описа на Районен съд-Стара Загора, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на С.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и посочен съдебен адрес *** против Т.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. М.М.— САК, без посочен съдебен адрес, с който се иска да бъде ОСЪДЕН последния да й заплати сумата общо от 13 053,31 лева, от които 10 000 лева главница невърнат заем по Договора за заем от 13.09.2011 г. с падеж на 13.12.2011 г. и 3053, 31 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2013 г. до 17.10.2016 г., както и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и посочен съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. М.М.- САК без посочен съдебен адрес и от адв. Д.Д. *** със служебен адрес гр.Стара Загора, ул. "…" № …пред въззивната инстанция, разноски в размер на общо 261,00 лева /двеста шестдесет и един лева/ пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез ОС - Стара Загора при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: