РЕШЕНИЕ№ 482
гр. Монтана, 10 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 432
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С
решение № 301 от 11.07.2019 г. по АНД № 772/2019 г. на районен съд гр. Монтана, е
потвърдено Наказателно
Постановление № 17 - 0996 - 005335 издадено на 01.12.2017 г. от Началник сектор
„Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на К.П. *** са наложени
административни наказания, за това че управлявал влекач „Д*** Ф***
Х*** 1***" с per. №
С*** и полуремарке с рег. № С*** в нарушение на въведена, с пътен знак В18,
забрана за движение на автомобили над 12 тона и при поискване не представя
контролния си талон към СУМПС.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която твърди, че съдебното решение е постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Според него въззивният съд е посочил, че жалбоподателят
е нарушил пътен знак В18, без да изиска схема на организация на движението, от
която да е видно хоризонталната сигнализация и наличието на твърдения пътен
знак, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена, а нарушението
недоказано. Позовава се и на непълна и неточна квалификация на нарушението в
АУАН, тъй като въпросната разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП съдържа четири
отделни предложения, вменяващи различни задължения на водача, като в случая не
е посочено кое именно предложение от четирите се вменява на жалбоподателя като
нарушено. Тази непълнота в квалификацията нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като за него не става ясно още при съставянето на АУАН какво
точно нарушение му се вменява, а в същото време се явява и нарушение на
процесуалните правила в ЗАНН, тъй като не е направена точна квалификация на
нарушението. Същевременно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна. В
чл. 6, т. 1, предл. 3 е посочено, че водачите са длъжни да се съобразяват с
пътните знаци. В правния мир съществува специален нормативен акт, който
определя видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата,
както и условията, редът и правилата за тяхното използване за организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Това е НАРЕДБА № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Т.е. съответната
разпоредба, касаеща пътен знак В 18, в случая се явява конкретизираща по
отношение на бланкетната разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и за да е пълна,
ясна и точна квалификацията на нарушението, вменено на жалбоподателя, в АУАН е
следвало да бъде посочена и въпросната разпоредба от Наредбата, тъй като именно
там е посочено и конкретното правило за поведение, което е длъжен да спазва
водачът на МПС при наличието на конкретния пътен знак. В случая това не е
сторено, което е още едно основание да се приеме, че
административнонаказателното производство е било съществено опорочено. Нарушението
по т. 2 от НП също счита за недоказано. Освен това е налице несъответствие
между описанието на нарушението и приложената правна норма. Съгласно текстовата
част на НП жалбоподателят управлява моторно превозно средство, като „не
представя контролен талон". Така очертаната фактология е подведена като
нарушение под правната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП. Така обективираната
формулировка на нарушението не съответства на приложената спрямо нея правна
норма, доколкото в ЗДвП е ситуирано единствено задължение (в чл. 100 ал. 1, т. 1
от ЗДвП) за водачите на МПС да „носят" контролния талон към СУМПС, но не и
да го представят. Моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
МРС с указания да бъдат събрани доказателства относно наличните пътни знаци в
процесния пътен участък.
Ответната страна, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. Моли
решението на въззивния съд да остане в сила като законосъобразно и обосновано и съобразено с материалния закон. Счита,
че въззивният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства и е стигнал до правилния извод, че има извършено нарушение, извършено
е виновно и именно от административнонаказаното лице. Моли да се вземе в предвид,
че не са допуснати съществени нарушения при съставянето на акта и при
издаването на Наказателното постановление, така както се твърди в касационната
жалба. Напротив при съставянето на акта и предявяването му на нарушителя, същия
е написал, че няма възражения. Не е представил такива и в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. От друга страна
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и е определил
размера на наказанията, които са точно фиксирани в закона. Моли да се потвърди
решението на въззивния съд, с което е потвърдено Наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. Издаденото
наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона, без да
са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, която правилно е описана в диспозитива на издаденото наказателно
постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин
и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от показанията на
свидетелите К. К*** и Е*** И*** се установява въведената с пътен знак забрана
за движение на автомобили с маса над 12 тона, както и че жалбоподателят се е
движел след мястото на действие на знака и при поискване не е предоставил
контролния си талон към СУМПС. Съдът кредитира показанията на разпитаните лица
като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на
вътрешното си убеждение и мотивиране на своето решение. Свидетелските показания
се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Установената фактическа обстановка безспорно се доказва и съдът приема, че със
своето противоправно действие, жалбоподателят е извършил вменените му
административни нарушения. Не следва да бъде споделено неговото възражение, че
липсва конкретика, относно формата на изпълнително деяние на вмененото му
нарушение, предвид наличието на няколко хипотези. В случая, както в АУАН, така
и в НП изрично е упоменато, че жалбоподателят се е движел след поставен пътен
знак В18, което е една от възможните алтернативи, регламентирани в чл. 6, т. 1
от ЗДвП. От субективна страна деецът е извършил нарушението виновно при форма
на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че има поставен пътен знак В18
и въпреки това е продължил движението на управлявания от него товарен
автомобил. Налице е извършено административно нарушение и по чл. 100, ал. 1 т. 1
от ЗДвП, тъй като разпитаните в съдебно заседание свидетели са категорични, че
след като при проверката бил поискан контролния талон към СУМПС, същият не им е
представен. Въззивният съд не споделя и оплакването, че по второто нарушение,
изпълнителното деяние не е съставомерно, тъй като законът задължава лицето да
„носи" изискуемия документ, а не да го представя. Приема тези съждения за
абсурдни, нелогични и несъответни на разпоредбите на закона, тъй като не е
възможно да бъде установено дали едно лице „носи" в себе си контролния
талон, ако не го представи при поискване на съответните длъжностни лица. Наложените
наказания са строго регламентирани в закона и размерът им е съобразен от
административнонаказващия орган. При извършената служебна проверка от този съд по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не са констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна
на процесуално основание. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. З отЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и
дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена
с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение и връщането
му за ново разглеждане. Правилно е приложил и материалният закон, като
съображенията изложени в мотивите на решението се споделят изцяло от този
състав на съда, без необходимостта същите да бъдат преповтаряни.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи,че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Оборване на
доказателствената сила на издадения акт е в тежест на административнонаказаното
лице, което в случая не е направено. В самия АУАН водачът е посочил, че няма
възражения по описаното нарушение, поради което за първоинстанционния съд е
липсвало основание за съмнение по отношение достоверността на този акт. Пред
първата инстанция касаторът е разполагал с всички допустими по закон
доказателствени средства да обори доказателствената сила на този акт, същият
обаче не е предприел никакви действия, с които да установи навежданите от него
възражения - не е представял доказателства, респ. не е изисквал събирането на
такива, поради което и този съд се е произнесъл на база събраните в хода на
делото доказателства. В тази връзка касационната инстанция е контролна
инстанция по отношение на първоинстанционното решение, а нови възражения едва в
касационното производство е недопустимо да бъдат разглеждани.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 301 от 11.07.2019 г. по АНД № 772/2019 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно
Постановление № 17 - 0996 - 005335 издадено на 01.12.2017 г. от Началник сектор
„Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.