Решение по КНАХД №1558/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Дабъл 04“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 563/17.07.2025 година по АНД № 1581/2025 година на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 821208-[рег. номер]/31.03.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че при издаване на оспореното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че са налице предпоставки за прилагане на правилото на чл. 28 от ЗАНН. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото НП както и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касация не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 13.02.2025 г. в 13:36 часа при извършена проверка на търговски обект – пицария „Белла Мия“, находящ се в [населено място], [жк], бл. 136, стопанисвано от „Дабъл 04“ ЕООД, е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, във вр. с чл. 184, ал. 4 от ЗДДС като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според видна на продажбите. Видно от издаден фискален бон № 0321959/26.01.2025 г. е отчетена продажба на „кафе, безалкохолни“ на обща стойност 1,50 лв. като продажбата е отразена в данъчна група „Г“ със ставка на ДДС - 9 %, вместо в данъчна група „Б“ със ставка на ДДС – 20%. За извършеното нарушение е съставен АУАН въз основа на който е издадено оспореното НП с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, във вр с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

С обжалваното решение съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Изложил е доводи, че не е налице маловажен случай. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил оспореното НП.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящия съдебен състав споделя изводите на съда, че при издаване на оспореното НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяната му, както и че материалния закон е приложен правилно, тъй като извършеното нарушението е безспорно установено от събраните доказателства по делото.

В конкретния случай обаче не може да бъде споделен извода на Районен съд – Бургас, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.

Законодателят с §1, т.4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

На първо място следва да се приеме, че макар за съставомерността на нарушението да не се изисква настъпване на вреда не може да бъде пренебрегнат фактът, че в случая не са настъпили вредни последици за фиска. Това обстоятелство безспорно се установява от приложената пред Районен съд - Бургас справка декларация по ЗДДС и уведомление от НАП за приемане на справката, видно от която за данъчен период м. 01.2025 г. всички продажби са обложени с ДДС в размер на 20%, независимо че в издадения фискален бон № 0321959/26.01.2025 г. процесната продажба е отразена в данъчна група „Г“ със ставка на ДДС - 9 %.

На следващо място, не е съобразено обстоятелството, че санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото нарушение, като в издаденото НП изрично е записано, че към момента на съставяне на АУАН нарушението е отстранено и всички продажби се отчитат коректно в група „Б“. При извършване на проверката представителя на дружеството е оказал пълно съдействие, като в случая се касае се до отчитането в група „Г“ само на една продажба и то на изключително ниска стойност. Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от касатора, като се има предвид характера на извършваната от него дейност в обекта.

Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице предпоставки случаят да бъде определен като маловажен.

Като е приел обратното съдът неправилно е приложил материалния закон и постановил решение, което следва да бъде отменено.

По същество следва да бъде отменено наказателното постановление и за постигане на целите, регламентирани с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН касаторът бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на спора на касатора се дължат съдебни разноски за двете съдебни инстанции, но такива не следва да му бъдат присъждани тъй като не са доказани. П. Р. съд - Бургас делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025 г., с договорено възнаграждение в размер на 600 лв. заплатено в брой при подписване на договора, в който договор обаче е посочен номер на друго дело. Пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие. В тази връзка съдът намира, че разноски на касатора не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 563/17.07.2025 година по АНД № 1581/2025 година на Районен съд – Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 821208-[рег. номер]/31.03.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол, с което на „Дабъл 04“ ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Дабъл 04“ ЕООД, [ЕИК], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.