МОТИВИ към присъда по НОХД №655/2012г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. против М.А.Й. ***,обвиняем
по ДНП №306/2012г.за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр.чл.194
ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК,а именно в това,че за времето за времето от
01.06.2012г.до 02.06.2012г.в с.М.,обл.Ш. ул.”***”№* отнел чужди движими
вещи-1бр.хидравличен цилиндър на стойност 85лв., 1бр.главина за трактор на
стойност 46.50лв., 2бр.главини за ремарке на стойност 72лв. и 1бр.барабан за
ремарке на стойност 18лв.,всичко на обща стойност 221.50лв.от владението на И.Л.И.,без
неговото съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е
извършено повторно и случаят не е маловажен-Й. е извършил престъплението,след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,както
следва:с присъда №45/2012г.на РС-Н. по НОХД №159/2012г.,влязла в законна сила
на 31.05.2012г.за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр.чл.194 ал.1 от НК му се налага наказание осем месеца лишаване от свобода,като на основание
чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването му с изпитателен срок от три години
–престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр.чл.194 ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК.
В съдебно заседание за НПРП се явява прокурор Кр.Жекова.Не поддържа,но и
не оттегля обвинението за деяние,извършено при наличието на повторност.Излага
доводи за евентуално приложение на нормата на чл.194 ал.3 от НК.
Подсъдимият М.Й. редовно призован се явява
лично и с упълномощения от него договорен защитник адв.В.Д.,вписан в
ШАК.Подсъдимият се признава за виновен в извършване на изпълнителното
деяние,вменено му като такова с обвинението,но по преценката за правната
квалификация ,защитника на подсъдимия счита,че деянието следва да се
квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл.194 ал.3 от НК и не се
прилага хипотезата на “повторността” по смисъла на НК.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства/обясненията на подсъдимия М.Й.,показанията на
свидетелите И.Л.И. и И.С.Д.,писмените доказателства,събрани по ДНП
№306/2012г.по описа на РУП гр.Н./,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Й. е с постоянно местоживеене
*** и познава добре имотите на съселяните си.Познато му било и
местонахождението на дома на бащата на
св.И.Л.,***.,който бил необитаем.В двора на къщата,св.Л. държал 1бр.хидравличен
цилиндър, 1бр.главина за трактор,2бр.главини за ремарке и 1бр.барабан.Освен св.Л.,до
дворното место достъп имал и подсъдимия Й.,който понякога ходел да помага на Л. за,да почисти двора /да изреже с машинка
издънки от дървета/.За последно,св.Л. бил в имота на 01.06.2012г.В същия ден ,в
отсъствието на Л.,подсъдимият влязъл в двора и взел със себе си гореописаните
движими вещи,които поставил в един чувал.На следващия ден-02.06.2012г.ги предал
в пункта за изкупуване на вторични суровини,стопанисван от “Метарекс”ООД.Вещите
приел св.И.Д..Издаден е Договор за покупка на отпадъци 01000017294/02.06./на
л.13 по ДНП/,като за продадените вещи,на Й. е заплатена сумата в размер на
71.16лв.+51.35лв.,общо 122.51лв.
На 02.06.2012г.,когато св.Л. посетил отново
имота си и констатирал липсата на
вещите,започнал да обикаля по изкупвателните пунктове в гр.Н.,предполагайки
каква може да е тяхната съдба.Видял ги,че се намират в двора на посочения
пункт./бившия ДАП/.Сезирал органите на полицията,като след като бил уведомен за воденото срещу него
разследване,подсъдимият Й. откупил вещите от изкупвателния пункт и ги
подхвърлил в двора на И.,който по-късно ги намерил.Липсвала само главината за
трактор.
От заключението на назначената по ДНП съдебно-оценителна
експертиза,изготвена от вещото лице М.М.,която не беше оспорена от страните и
съдът я кредитира с нужното доверие ,се установява,че пазарната стойност на
противозаконно отнетите движими вещи,към момента на инкриминираното деяние
възлиза на 221.50лв.До приключване на съдебното следствие по делото е заплатена
изцяло паричната равностойност на отнетите вещи,за което е представена служебна
бележка с изх.№08/24.01.2013г.,издадена от Кметство с.М../на л.35 по делото/.
Видно от справката за съдимост на
подсъдимия М.Й.,с изх.№56/11.01.2013г.,издадена от Бюро “Съдимост”при НПРС е,че
същият е осъждан неколкократно,като една от присъдите е за друго такова
престъпление,както следва:с присъда №45/2012г.на РС-Н. по НОХД
№159/2012г.,влязла в законна сила на 31.05.2012г.за престъпление по чл.195 ал.1
т.4 и т.5 във вр.чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване
от свобода,като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването му с
изпитателен срок от три години –престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр.чл.194
ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК.
В конкретния случай съдът преди да
пристъпи към обсъждане правната квалификация на реализираното от подсъдимия
престъпление,т.е.дали същото се явява извършено при повторност по смисъла на
чл.195 ал.1 т.7 от НК,прецени дали не е налице “маловажен случай” по смисъла на
чл.93 т.9 от НК.
Отчитайки от една страна сравнително
ниската стойност на предмета на престъпното посегателство-по-нисък от размера
на минималната работна заплата,установена за страната към съответния
период,обстоятелствата,че след извършване на престъплението,подсъдимият е
предприел действия по дороволно репариране на причинените от него имуществени
вреди,обстоятелството,че е баща на две малолетни деца,за които следва да се
грижи и издържа,оформиха у съдебния състав извода,че извършеното от него
престъпление представлява “маловажен случай” и следва да бъде квалифицирано по
чл.194 ал.3 от НК,независимо,че формално у извършено след влизане в законна
сила на присъда за друго такова престъпление.
За деянието,съставомерно по чл.194 ал.3 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от 100
до 300 лв.”.
В конкретния случай с оглед личността на
подсъдимия/обремененото му съдебно минало,семеен и социален статус/,съдът
прие,че целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали
като основни начала в чл.36 от НК биха били постигнати най-вече чрез налагане
на наказание”пробация” със следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК-“задължителна
регистрация по настоящ адрес “за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационен служител или
определено от него длъжносто лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –“задължителни
периодични срещи с пробационен служител”за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и
3/”безвъзмезедн труд в полза на обществото” в размер на 200/двеста/ часа за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
Поради недоказаност на обвинителната теза
за престъпление,съставомерно по чл.195 ал.1 т.7 от НК съдъ оправда подсъдимия М.Й.
по предявеното му обвинение в това,че е
извършил гореописаното престъпление при условията на чл.195 ал.1 т.7 от НК,а
именно:при наличието на повторност /след постановяване на присъда №45/2012г-на Районен съд гр.Н. по
НОХД №159/2012г.,влязла в законна сила на 31.05.2012г./ и случаят е немаловажен
.
С оглед крайния изход на делото,на
основание чл.189 ал.1 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски/за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза/ в размер на
40.00лв
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: