№ 3425
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110204700 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-
000505/29.01.2025 г., издадено от началник група в СДВР отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Н. И. И., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата излага
подробни съображения против обжалвания акт. Изцяло оспорва фактическите
констатации на АНО, отразени в обжалваното НП и в акта за установяване на
административно нарушение. Навежда доводи за наличието на процесуални
нарушения, при издаването на НП. Иска се НП да се отмени като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител – адв. И. от САК.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от юрк. К. В
пледоарията си по същество същата моли за оставяне в сила на обжалваното
1
НП. Излага съображения, включително и в писмени бележки относно
правилност и законосъобразност на оспорения административен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят се придържа към казаното от своя защитник, няма какво
да добави.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.01.2025 г., около 06:14 часа, в гр. София, по ул. Иван Вазов с
посока на движение от ул. Георги Бенковски към ул. Кузман Шапкарев
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „БМВ Х3 Драйв 30 Д”, с рег. №
******, собственост на ДЖЕЙ ЕЛ ЛИЙЗ ЕООД. По същото време и на
същото място, изпълнявайки служебните си задължения, полицейските
служители Н. Е. Г. и В. К. Й спрели за проверка водача на автомобила за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 сериен номер ARBA- 01
47, тариран до 04..2025г. проба номер 04159 от 19.01.2025г., като апаратът е
отчел положителен резултат за употреба на алкохол от 1.15 на хиляда промила
в количеството издишан от водача въздух. На водача е издадена ПАМ, както и
7 бр. холограмни стикери. С протокол за химическо изследване №
38/20.01.2025г. се е установило наличие на алкохол, а именно 1.07 промила.
Свидетелят Г. съставил АУАН на И., за извършено нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, който му бил връчен лично и срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332-
000505/29.01.2025 г., издадено от началник група в СДВР отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Н. И. И., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетели Н. Г. и В. Й, изготвената и
приобщена по делото съдебно – почеркова експертиза, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
2
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат каквито и да било противоречия и са логични и ясни. И двамата
свидетели са категорични, че пряко и непосредствено са възприели процесния
лек автомобил да се движи със запален двигател и светлини по ул. Иван
Вазов. И дамата последователно описват, че след подаване на звуков сигнал,
автомобилът е отбил в ляво и е паркирал на намиращото се там паркомясто.
Установили водача на лекия автомобил по представена от него лична карта,
както и, че последният бил придружаван от още две лица от мъжки пол. След
това извършили проверка на водача за алкохол с техническо средство, от която
проверка се установила наличие на алкохол в кръвта му.
Съдът кредитира с доверие и изготвената и приета по делото съдебно –
почеркова експертиза, видно от която подписът срещу думата
„АКТОСЪСТАВИТЕЛ“ в АУАН Серия GA№ 3348618/19.01.2025г. издаден на
Н. И. И. е изпълнен от Н. Е. Г., а подписът срещу думата „НАРУШИТЕЛ“ в
АУАН Серия GA№ 3348618/19.01.2025г. издаден на Н. И. И. е изпълнен от Н.
И. И.. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, отговорила е на
всички поставени въпроси, заключението е пълно и ясно и не възниква
съмнение относно правилността му. Само за прецизност съдът отново
посочва, че начинът на извършване на експертизата, в това число по какъв
начин са изследвани подписите на актосъставителя и нарушителя /дали и на
двамата по образци от БДС, или на единия от БДС, а на другият от наличните
по делото такива/ е единствено от компетентността на експерта и не
рефлектира върху доказателствената стойност на заключението. Без значение
е и как съдът е наименувал експертизата, съответно как е наименувана от
вещото лице, предвид факта, че се изследват автентичност на подпис. В тази
насока би могло да се каже, че е въпрос на терминологичен избор в
ежедневието, но в официалния език на процеса е правилно да се каже
„почеркова експертиза“. „Графологична експертиза“ по – скоро навлиза в
разговорната употреба, тъй като графологията извън съдебната експертиза е
отделна дисциплина (тя изследва характера на личността чрез почерка). В
допълнителните си разяснения в съдебно заседание при изслушване на вещото
лице същото заяви, че не е поискало снемане на образци, доколкото такива по
делото са налични по отношение на актосъставителя, а тези за
жалбоподателят е използвал от БДС, както и, че методиката е такава, че с най –
3
голяма достоверност имат подписите, които са положени преди случая и по
време на случая, а не след това.
В подкрепа на гласните доказателствени средства и приетата експертиза
са и приобщените писмени доказателства: АУАН, НП, талон за изследване,
протокол за химическо изследван, справка резултати от Дрегер Алкотест 7510,
справка картон на нарушителя, 2 бр. заповеди относно компетентността на
АНО, както и приобщените писмени доказателства от 01 РУ – СДВР от
02.07.2025г. и МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ от 14.07.2015г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма. Същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е
посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява несъмнено,
че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол. Това обстоятелство е
установено с кръвно изследване, като след като е налице изследвана кръвна
проба, пробата от дрегера не се взема предвид при определяне на наказанието
на лицето. Следва да се посочи още, че по делото няма доказателства, които да
водят съда до извод за опорочаване на медицинското изследване, което е
проведено по всички правила на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози .
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при умишлена форма на вината
защото е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това се е качил да
управлява МПС, разбирал е действията си и е желаел настъпването на
противоправните последици на деянието си, можел е да се въздържи от
извършването му, но не го е сторил.
Следва да се посочи, че лицето попада в санкционната разпоредба на чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, защото концентрацията е доказана като над 0.8 на
4
хиляда (в случая 1,07 на хиляда). Съдът намира, че наказанието на лицето
правилно е определено в посочения изрично в закона размер – 1000 /хиляда/
лева глоба и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС.
По отношение на направените възражения на жалбоподателят в
сезиращата жалба и тези, съдържащи се в представените писмени бележки
съдът намира следното:
На първо място не може да се приеме за нарушение на процесуалните
правила обстоятелството, че „не се посочва като водач на лек автомобил“
жалбоподателят. Видно от буквалния прочит на АУАН и НО е, че
жалбоподателят е посочен с три имена и ЕГН именно в качеството му на
водач на лекия автомобил. Това става ясно и от описателната част на
нарушението, където е посочено, че същият управлява процесното превозно
средство, поради което не възниква съмнение на авторството на нарушението.
На следващо място вярно е, че в АУАН е посочена единствено цифровата
квалификация на нарушението, без да е посочен нормативния акт, но е вярно
и това, че не остава съмнение, че се касае за нарушение на движението по
пътищата. Този пропуск е преодолян в НП, където ЗДвП е посочен като
нормативен ред.
Съдът не споделя и направените възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, че са налице съществени противоречия в
установените факти в АУАН и НП, неяснота досежно часа на извършване на
нарушението, което било абсолютна предпоставка за отмяната на издаденото
НП. Действително по делото се установява, че жалбоподателят е тестван с
техническо средство в 06.02ч./видно от приобщена разпечатка на Дрегер/,
докато в НП наказващият орган е приел, че нарушението е извършено около
06.14ч. / както и в АУАН/. Това обстоятелство обаче за съда не е съществено и
не ограничава жалбоподателя до степен да не разбере какво нарушение е
извършил, съответно на него да организира защитата си, а на следващо място
да създава неяснота кога жалбоподателят е управлявал автомобила под
въздействието на алкохол. В случая става въпрос за приблизително време на
управление като разликата е няколко минути и съвсем нормално е преди да
бъде тествано лицето да има период от време, в който контролните органи са
осъществили проверката по документи поради което коректно е отбелязан
часът на проверката, като разликата в тези минути не е от съществено
5
значение нито за квалификацията на нарушението, нито би се отразила върху
стойностите на алкохол в кръвта на жалбоподателя, нито в отчетените
резултати при проверката с техническото средство. За съставомерността е от
значение моментът на управляване, а не момента на тестване. Нещо повече
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН изиска посочване на датата на
нарушението, а не на час. Казано по друг начин след като по делото се
установява последователност на движение на лекия автомобил, отбиването
му, извършване на проверка за самоличност, алкохол в кръвта и необходимите
документи, то не би могло да се приеме, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено до степен, че да не може да разбере в какво се
обвинява. Използвания от АНО период около 06:14 ч. касае възможност около
15 минути отклонение от точни час, в който диапазон попада и разликата от
12 минути отклонение между часа на тестване и часът на установяване
движението на процесния лек автомобил.
Не е налице и противоречие в изложената фактология в НП досежно
концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като наказващияТ орган за
прецизност е посочил както установената концентрация с техническото
средство, така и установената такава след изследване на дадената кръвна
проба от жалбоподателя.
По нататък относно доводите за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗАНН, доколкото в АУАН не е посоченО на кому са
поверени за пазене иззетите вещи, по конкретно СУМПС, съдът намира, че
дори и това да е така, същото не се явява съществено процесуално нарушение
от такова естество, че да води до опорочаване на административния акт до
степен неговата отмяна.
По отношение на нарушенията, касаещи самата ПАМ следва да се каже,
че същите не са предмет на настоящето производство. Законодателят е
предвидил отделен ред за обжалването й пред Административния съд, поради
което този съдебен състав не дължи произнасяне поради липса на
компетентност.
Съдът намира, че е налице техническа грешка е изписване на Цифра 0,
или буква О в посочване номера на СУМПС. Безспорно е, че се касае за едно и
също СУМПС по отношение на жалбоподателят, обстоятелство което се
потвърждава и от наличната по делото ПАМ /л. 15 от делото/. Следва да се
6
има предвид, че жалбоподателят е санкциониран за управление с алкохол в
кръвта, а не без СУМП, поради което и същото не е предмет на настоящето
производство, поради което и няма как погрешното му изписване в АУАН,
съответно в НП да влече след себе си отмяната им.
На следващо място не може да се сподели възражението на
жалбоподателят, че му е нарушено правото на защита, доколкото в АУАН
печатно е отразено „нямам възражения“, а не собственоръчно нарушителят да
го е написал. Както стана ясно от експертизата графа подпис на нарушителя е
подписана от самия жалбоподател, който очевидно се е съгласил със
съдържанието на АУАН. Нещо повече правото му не се преклудира със
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал последваща възможност за
депозиране на възражения, от която обаче очевидно не се е възползвал.
По отношение на мястото на установяване на нарушението, съдът
намира, че същото е достатъчно индивидуализирано като населено място,
улица и посока на движение. Дали към процесното време патрулният
автомобил е бил в движение или в състояние на покой на ул. Иван Вазов № 1
или № 6 е без правно значение, доколкото безспорно се установява, както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от GPS кординатите, че именно
в района на ул. Иван Вазов е извършена проверката. Само за пълнота следва
да се отбележе, че в НП не е отразен номера на улицата, а мястото на
нарушението е описано както стана ясно по – горе с посочване на населено
място, улица и посока на движение.
В заключение съдът отбелязва, че жалбоподателят не е ангажирал каквито
и да е доказателства, включително и гласни такива, доколкото се установява, а
и не се отрича, че при извършената проверка в автомобила, управляван от
жалбоподателят И. са се намирали и още две лица от мъжки пол, които да
опровергаят установената по делото безспорна фактическа обстановка.
Горните изводи водят съда до крайното решение, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на производството Н. И. И., с ЕГН ********** следва да
заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-4332-000505/29.01.2025 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Н. И. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. И. И., с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8