Р
Е Ш Е
Н И Е №….
Гр. София, 14.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5435/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във
вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.
С решение № 315073/16.01.2018 г., 58 с - в, СРС по гр.
д. № 6093/2005 г. са отхвърлени иска по чл. 288, ал. 3
от ГПК (отм.) предявен от Ю.Б.К. срещу Н.М.С. за поставяне в дял на следния
недвижим имот: еднофамилна двуетажна жилищна СГРАДА със застроена площ от 114. 60 кв. м., състояща се от четири
стаи, хол, баня с клозет, кухня в сутерена, мазета и сутеренни помещения и общ
таван, построена в дворно място с 14 м. лице откъм бул. „*******“ /бивш 6ул. „*******“/,
представляващо северната част от общото дворно място, цялото от 750 кв. м.,
находящо се в гр.София, кв.131, парцел XIV, м. „Лозенец“, бул."*******,
понастоящем представляващ УПИ ХІ - 536 от кв.131 по плана на гр. София, м. Лозенец,
находящ се на бул. „*******, както и иска по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.),
предявен от Н.М.С. срещу Ю.Б.К. за
поставяне в дял на същия имот.
С
решението, на основание чл. 292 от ГПК (отм.),
в дял на Н.М.С., ЕГН ********** са
поставени следните недвижими имоти : ДВОРНО МЯСТО с 14 м. лице
откъм бул. „*******“ (бивш бул. „*******"), представляващо северната част
от общото дворно място, цялото от 750 кв. м., находящо се в гр.София, кв. 131,
парцел XIV, м. „Лозенец", бул. „*******, понастоящем представляващ УПИ ХІ -
536 от кв. 131 по плана на гр. София, м. Лозенец, находящ се на бул. „*******,
при съседи по нот. акт № 51, том XI, рег. № 2183, дело № 2010/1932 г. на I
нотариус при Софийски окръжен съд: от изток - бул. „*******“ (сега бул. „*******"),
от запад - Р.Й.и С.С., от север-Г.М.и от юг - Р.М., с площ 330 кв. м., а понастоящем при съседи: бул. „*******“, парцел
XIV - 537, парцел ХІІІ - 538, парцел ХІІ - 534 и парцел Х - 535, ведно с построената в него еднофамилна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 114. 60 кв. м., състояща
се от четири стаи, хол, баня с клозет, кухня в сутерена, мазета и сутеренни
помещения и общ таван, както и гараж
със застроена площ от около 20
кв. м.
На основание чл. 292 от ГПК в дял
на Ю.Б.К., ЕГН **********, са поставени следните имоти : ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1 070 кв. м., находящо се в землището на с. Бистрица, обл. София,
вилна зона „Бункера", съставляващо част от ливада-овощна градина в м. „Фрагцене“,
цялата от около 6. 7 дка, при съседи по нот. акт № 146, том XVIII, рег. № 3546,
дело № 3226/1943 г. на I нотариус при Софийски областен съд: път, рекичка
разделяща мерата на с. Бистрица и Симеоново и от две страни С.Р.и Т.Я., а
понастоящем с площ 1 050 кв. м., съставляващ УПИ І - 1 от кв. 5 по ЗРП на
гр.София, заедно с построената в него
едноетажна вилна сграда с площ от 63 кв. м., състояща се от две стаи, дневна, хол, кухня,
килер и мазе, а в дворното място тухлена
барака и външна тоалетна.
С
решението Н.М.С. е осъден да заплати за уравняване на дела на
Ю.Б.К. сумата от 66 910 лв., ведно със
законната лихва от 16.01.2018 г. до окончателното заплащане.
Страните
са осъдени за заплащане на съответните разноски за държавни такси, на основание
чл. 293 а от ГПК (отм.).
Решението се оспорва от ищцата Ю.Б.К., чрез представителя й, в частта, в която
имотът, находящ се в гр. София, на
бул. „*******, е постановен в дял на съделителя Н.М.С., вместо в неин дял. Ищцата твърди, че не е
правено искане за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), в
какъвто смисъл има произнасяне от СРС. Поддържа още, че в нарушение на чл. 69,
ал. 2 от ЗН, макар да е приел, че ищцата е пряк наследник на имотите допуснати
до делба, докато другият съделител е съсобственик по дарение, съдът е поставил
имота в гр. София в полза на ответника. За да достигне до този извод
неоснователно съдът се позовава на добрите отношения на ответника с
ползвателите на имота - негови баба и дядо. Ищцата излага доводи, че прекият
наследник, каквато е тя, е с предимство при поставянето в дял пред другия
съделител. Незаконосъобразно съдът е поставил имота в дял на ответника
приемайки, че той има по-голяма квота в съсобствеността. Това не е основание за
поставяне в дял на имота, понеже полученото неравенство в дяловете може да се
уравни в пари. Не е налице законова пречка имота в гр. София да бъде поставен в
дял на ищцата, която е българска гражданка, независимо, че живее в Германия, и
иска да се върне в страната и да живее и почине в къщата на родителите си. Твърди,
че СРС не е приложил правилно закона при разпределяне на имотите. Моли да се
отмени решението в оспорените части. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Ответникът Н.М.С.,
чрез представителя си, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. При
постановяване на решението не е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН, тъй
като жалбоподателката е получила в дял втория допуснат до делба имот, заедно с
находящата се в него вилна сграда и е постановено да й бъде заплатена сума за
уравняване на дела. Обосновано съдът е извършил делбата чрез разпределение на
имотите в дялове на двете страни, съгласно правата им в съсобствеността. Съгласно
признанията направени от самата ищца, тя е във влошени отношения със сестра си М.С.и
нейният съпруг С.С., които имат запазено право на ползване доживот върху имота
в гр. София, което прави съвместното им съжителство невъзможно. Моли да се
потвърди решението в оспорената част – относно начина на извършване на делбата.
Не претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Решението
е постановено по иск за делба във фазата на извършването й – втора фаза.
Не е спорно и видно от доказателствата приети пред СРС, с влязло в сила на 11.12.2014 г. решение от 04.12.2009 г., постановено по гр. дело № 6093
от 2005 г. СРС, 58 с-е е допуснато извършване на съдебна делба между Ю.Б.К. и Н.М.С.
на следните недвижими имоти:
1. ДВОРНО МЯСТО с 14 м. лице
откъм бул. „*******" (бивш бул. „*******"), представляващо северната
част от общото дворно място, цялото от 750 кв. м., находящо се в гр. София, кв.
131, парцел XIV, м. „Лозенец“, бул. „*******, понастоящем представляващ УПИ ХІ -
536 от кв. 131 по плана на гр. София, м. Лозенец, находящ се на бул. „*******"
№ 70, при съседи по НА № 51, том XI, рег. № 2183, дело № 2010/1932 г. на I
нотариус при Софийски окръжен съд: от
изток - бул. „*******“ (сега бул. „*******“), от запад - Р.Й.и С.С., от север -
Г.М.и от юг - Р.М., с площ 330 кв. м., а
понастоящем при съседи: бул. „*******“, парцел XIV- 537, парцел ХІІІ - 538,
парцел ХІІ - 534 и парцел Х - 535, ведно
с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 114. 60 кв. м., състояща се от четири стаи, хол, баня с клозет,
кухня в сутерена, мазета и сутеренни помещения и общ таван, както и гараж;
2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1070 кв. м., находящо
се в землището на с.Бистрица, обл. София, вилна зона „Бункера",
съставляващо част от ливада- овощна градина в м. „Фрагцене“, цялата от около
6.7 дка, при съседи по НА № 146, том XVIII, рег. № 3546, дело № 3226/1943г. на
I нотариус при Софийски областен съд: път, рекичка разделяща мерата на
с.Бистрица и Симеоново и от две страни С.Р.и Т.Я., а понастоящем с площ
1050кв.м., съставляващ УПИ І - 1 от кв.5 по ЗРП на гр.София, заедно с построената в него едноетажна вилна сграда с площ от 63 кв. м., състояща
се от две стаи, дневна, хол, кухня, килер и мазе, а в дворното място тухлена
барака и външна тоалетна, при квоти : 2/5 ид. ч. за Ю.Б.К. и 3/5 ид. ч. за Н.М.С.
за първия имот и 1/2 ид. ч. за Ю.Б.К. и 1/2 ид. ч. за Н.М.С. - от втория имот.
По отношение
конкретните имоти, предмет на делбата, съдът е обвързан от влязлото в сила
решение по първата й фаза.
Като съобрази
становището на жалбоподателката въззивният състав намира, че решението в
частите, в които са отхвърлени исканията по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) по
отношение и на двете страни не се оспорва и не е предмет на въззивна проверка. Следва
да се посочи само, че искания за възлагане на имота в полза на някоя от
страните не са приемани изрично за разглеждане пред СРС в срока по чл. 288, ал.
5 ГПК (отм.). Произнасяйки се по тях съдът е излязъл от предмета на спора, но
предвид диспозитивното начало в процеса и обстоятелството, че е ограничен в
предмета на оспорване от волята на страните, настоящият състав намира, че не
следва да обсъжда решението в посочената част.
Относно
основният поддържан довод във въззивната жалба, за допуснато от СРС нарушение
на принципите на чл. 69, ал. 2 ЗН при извършване на делбата, съдът намира
следното :
Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при
извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда
на отделните хипотези по чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК (отм.); теглене на жребий по чл. 291 ГПК (отм.); разпределение
по чл. 292 ГПК (отм.) и
извършване на публична продан по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.).
Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по - голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура доколкото това е възможно. Само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан,
т. е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,
ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно. Това право
съществува по отношение на всеки имот (при наличие на възможност за
реалното му поделяне), както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Основният принцип, че при извършване на делбата - всеки от съделителите да получи
реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че
имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл. 69 ЗН
изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в
пари. (в този смисъл решение № 74 от
25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 111 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2494/2014 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.).
Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно
зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т. е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т. е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да
поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти се
различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики.
В заключение
следва, че за приложимостта на чл. 292 ГПК (отм.), е необходимо от имотите, предмет на
делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител без да е необходимо имотите да са еднородни.
В настоящият
случай, въпреки изразеното от СРС становище, въззивният съд намира, че по
делото не са приемани искания на съделителите за възлагане на жилищния имот по
смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.). От друга страна тегленето на
жребий е невъзможно, доколкото до делба са допуснати имоти, съществено
различаваши се по стойност, като същевременно квотите на
съделителите в
съсобствеността са различни (т. 5 - б от ПП № 7/28.11.1973 г.). Поради
изложеното, в съответствие с процесуалния закон СРС е приел, че делбата следва да се извърши
по реда на чл. 292 ГПК (отм.) - чрез разпределяне на имотите между съделителите.
В процесния случай двете групи допуснати до
делба имоти са различни по стойност - жилищният имот в гр. София ведно с дворното
място, находящ се на бул. „Хр. Смирненски“, е оценен от тричленната СТЕ, приета пред СРС
и неоспорена от страните, на стойност от 470 900 лв., а дворното място с вилната сграда,
находящо се във в. з. Бункера, землището на с. Бистрица, е оценено на стойност
от 242 900 лв. Същевременно делът от жилищния имот на ответника Н.С. е по - голям от този на съделителката Ю.К. – съответно 3/5 към 2/5 ид. ч., при равни права на двамата по отношение на вилния имот – по 1/2 ид. част за всеки. При това положение
настоящият състав намира, че имотите са разпределени правилно между съделителите от СРС съобразно принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да получи
своя дял в натура. При разпределянето
Н.С. е получил в дял жилищния имот - дворно място в гр. София с
построени в него сгради, от който има по - голям дял, а ищцата Ю.К. е получила в дял вилния
имот в с. Бистрица.
При разпределението на имотите СРС основателно е
съобразил обстоятелството, че след дарението на жилищния
имот на бул. „*******, ведно с дворното място и гаража построен в него, извършено
в полза на ответника с нот. акт № 62, том I, peг. № 2550 дело 057 от 18.08.2004 г., дарителите М.С.и С.С., негови баба и дядо,
са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Съгласно мотивите
на съдебното решение по първата фаза на делбата, което е задължително за съда и
страните, дарението е произвело действие за 3/5 ид. част и ответникът Н.С. е
признат за собственик на 3/5 ид. части от жилищния имот на бул. „*******,
гаража и дворното място, като дарителите имат запазено вещно право на ползване
за тези 3/5 ид. части, които и ползват. При това положение основателно е взето
предвид, че поставянето в дял на жилищния имот в полза на Ю.К. не би било
удобно.
Неоснователно
е и възражението, че понеже ищцата се легитимира като наследник на имотите, а
ответникът - по дарение, тя има предимство при избора на дял, който да се
постави в нейна полза. При извършване на делбата законът не е придал такова
значение на основанията за възникване на съсобствеността. Още повече, че
въпросите касаещи основанията за възникването й са предмет на производството по
първата фаза, което е приключило.
Относно
стойността на уравняването на дела на ищцата, съдът намира следното :
При
разпределяне на имотите в полза на съделителите СРС е съобразил стойността на
дяловете им в пари, съгласно заключението на тричленната съдебно техническа
експертиза, която не е оспорена.
Според вещите лица
общата стойността на имотите, находящи се в гр. София, бул. „******* - дворно
място, еднофамилна жилищна сграда и гараж е 470 900 лв. Делът на Ю.К. от този
имот, при квота от 2/5 ид. ч., е на стойност от 188 360 лв.
При обща стойност на вилният имот
в с. Бистрица, в.з. Бункера от 242 900 лв. и квоти от по 1/2 ид. ч. за
всеки съделител, делът на ищцата от тях е на стойност е 121 450 лв. Следователно
стойността на имуществото, на което има право ищцата, е общо в размер на 309
810 лв. = 188 360 лв. + 121 450 лв.
Предвид изложеното, за уравняване
дела на ищцата Ю.К. от имуществото се дължи сума в размер на 66 910 лв. = 309 810 лв. - 242 900
лв. Това е сумата, която следва да заплати
ответника на ищцата за уравняване на дела й, както основателно и в съответствие
със събраните доказателства, материалния и процесуален закон е приел и СРС.
Върху сумата за уравняване на
дела безспорно се дължи законна лихва. С ППВС № 4/64 г. се приема, че правото на собственост при разпределение
на делбените имоти по чл. 292 ГПК (отм.)
се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи
от същия момент, по аналогия с чл. 200, ал. 3 ЗЗД. Лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото
от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има
заявено нарочно искане за присъждането й. Това е
така защото съдът служебно избира способа, при който следва да извърши
делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравняване на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично
вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са
последица от предявения иск за делба. Затова лихвата се присъжда служебно и без
да е направено искане за това.
Като съобрази посоченото
разрешение настоящият състав намира, че законната лихва върху присъдената
сума за уравнение на дела се дължи на ищцата от момента на влизане в сила на решението по извършване на
делбата до окончателното изплащане, а не от момента на постановяването му на
16.01.2018 г., както приема СРС.
Предвид съвпадане като цяло на крайните решаващи изводи
на въззивния съд с тези на СРС, решението в оспорените части - относно начина
на извършване на делбата на процесните имоти по реда на чл. 292 ГПК (отм.) и
разпределянето им на страните в производството, както и по присъдената сума за
уравняване на дела на ищцата следва да се остави в сила. Решението следва да се
отмени само в частта, в която СРС е определил
началната дата, от която се дължи законната лихва върху сумата за уравняване на дела в размер на 66 910 лв. от 16.01.2018 г, като същата се определи за присъждане от датата на
влизане в сила на решението. В останалите части решението не е оспорено и е
влязло в сила.
По
разноските пред СГС : При този
изход на спора по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ответникът има право на
разноски. Доколкото той не претендира разноски пред СГС, такива не се присъждат
в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 315073/16.01.2018 г., 58 с - в, СРС по гр.
д. № 6093/2005 г. в частта, в която 16.01.2018 г. е определен като начална дата за
начисляване на законната лихва върху
сумата от 66 910 лв., присъдена за
уравняване на дела на Ю.Б.К., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата за начисляване на законната лихва върху сумата от 66 910 лв., която Н.М.С., ЕГН ********** следва да заплати на Ю.Б.К.,
ЕГН ********** за уравняване на дела й
- от влизане в сила на решението по извършване на
делбата.
ОСТАВЯ в сила решение № 315073/16.01.2018 г., 58 с - в, СРС по гр.
д. № 6093/2005 г. в частите, в които, на основание чл. 292 от ГПК (отм.), в дял на Н.М.С., ЕГН **********, са поставени следните недвижими имоти : ДВОРНО
МЯСТО с 14 м. лице откъм бул. „*******“ (бивш бул. „*******"),
представляващо северната част от общото дворно място, цялото от 750 кв. м.,
находящо се в гр. София, кв. 131, парцел XIV, м. „Лозенец", бул. „*******,
понастоящем представляващ УПИ ХІ - 536 от кв. 131 по плана на гр. София, м. Лозенец,
находящ се на бул. „*******, при съседи по нот. акт № 51, том XI, рег .№ 2183,
дело № 2010/1932 г. на I нотариус при Софийски окръжен съд: от изток - бул. „*******“
(сега бул. „*******"), от запад - Р.Й.и С.С., от север-Г.М.и от юг - Р.М.,
с площ 330 кв. м., а понастоящем при съседи: бул. „*******“, парцел XIV-537, парцел
ХІІІ-538, парцел ХІІ - 534 и парцел Х - 535, ведно с построената в него еднофамилна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 114. 60 кв. м.,
състояща се от четири стаи, хол, баня с клозет, кухня в сутерена, мазета и
сутеренни помещения и общ таван, както и
ГАРАЖ със застроена площ от
около 20 кв. м., а в дял на Ю.Б.К., ЕГН ********** са
поставени следните недвижими имоти : ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 070
кв. м., находящо се в землището на с. Бистрица, обл. София, вилна зона
„Бункера", съставляващо част от ливада-овощна градина в м. „Фрагцене",
цялата от около 6.7 дка, при съседи по нот. акт № 146, том XVIII, рег. № 3546,
дело № 3226/1943 г. на I нотариус при Софийски областен съд: път, рекичка
разделяща мерата на с. Бистрица и Симеоново и от две страни С.Р.и Т.Я., а
понастоящем с площ 1 050 кв. м., съставляващ УПИ І - 1 от кв. 5 по ЗРП на гр. София,
заедно с построената в него едноетажна ВИЛНА СГРАДА с площ от 63 кв. м.,
състояща се от две стаи, дневна, хол, кухня, килер и мазе, а в дворното
място тухлена барака и външна тоалетна,
както и в частта , в която
Н.М.С., ЕГН ********** е осъден
да заплати на Ю.Б.К., ЕГН **********, за уравняване на дела й, сумата от 66 910 лв., ведно със законната лихва от
влизане на решението по извършване на делбата в сила до окончателното
заплащане, както и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕ № 315073/16.01.2018 г., 58 с - в,
СРС по гр. д. № 6093/2005 г. е влязло в сила в неоспорените части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.