Решение по дело №783/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. Г., с [ЕГН], чрез адв.Кр.Ч., против Решение №119/17.02.2025 г., постановено по АНД №4939/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление №23-0769-001182/03.08.2023 г., издадено от началник група в ОДВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Г. В. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Сочи, че не спазен срока по чл.34 от ЗАНН, поради което решението на РС-Бургас е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

На 28.08.2022 г. в 15:54 часа в [населено място], ПП Е-773, км. 491 в посока от [жк], неустановен извършител управлявал лек автомобил Ф. Т., с рег. № [рег. номер], собственост на политическа партия „Българско национално обединение“ с наказуема скорост 137 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място до 80 км/ч въведена с пътен знак В26. Нарушението е установено и заснето от АТСС MultaRadar с фабр.№00209D32D4F9 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Г. Г. като законен представител на юридическото лице и собственик на МПС е запознат с извършеното нарушение. Декларация по чл.188 от ЗДвП не е попълнена. Издадено е наказателно постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Г. Г. е наложена глоба в размер на 750 лв . и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока. Липсват данни и за представено писмено възражение.

При тези факти съдът приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда споделя принципно изложените съображения по приложението на закона, включително и тези по отношение определяне на субекта на извършеното нарушение. Възраженията на касатора в тази им част са неоснователни.

Неправилно обаче първоинстанционният съд не е приложил института на давността. Процесното наказателно постановление е издадено за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 28.08.2022 г. За това нарушение е издаден АУАН, който е съставен на 19.03.2023 г. Към този момент са изминали повече от три месеца, а именно повече от шест месеца от извършване на нарушението, като оспореното наказателно постановление е издадено на 03.08.2023г. Поради това следва да се приеме, че процесното наказателно постановление е издадено срещу касатора при неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Въз основа на посочените норми следва да се приеме, че доколкото наказателното постановление е издадено почти една година след извършване на нарушението, на основание чл.34, ал.1 от ЗАНН то е незаконосъобразен акт поради издаването му след изтичане на давностния срок (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд) регламентиран за това. Тезата на първоинстанционния съд, за неприложимост в конкретния случая на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не намира опора в нормативната уредба.

По изложените съображения наказателното постановление е незаконосъобразен акт. Като е приел обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен, а по същество следва да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

Касаторът е направил искане за присъждане на сумата [рег. номер]. за двете съдебни инстанция, която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора претенцията е основателна и следва да бъде уважена. Относно претендирания размер на адвокатски хонор, пред РС-Бургас е депозирано становище от юрисконсулт Ж., в което е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед възражението, съдът определя адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2024г. за възнаграждение за адвокатска работа и 800 лв. –адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, който размер е посочен и изплатен от касатора, съгласно представените по делото доказателства, като възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение пред тази инстанция не е направено.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63 в от ЗАННН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №119/17.02.2025 г., постановено по АНД №4939/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0769-001182/03.08.2023 г., издадено от началник група в ОДВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Г. В. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Г. В. Г., с [ЕГН], направените по делото разноски за адвокатски хонорар в общ размер [рег. номер].

Решението е окончателно.