Решение по дело №719/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 671
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Бистра Николова
Дело: 20221001000719
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000719 по описа за 2022 година
С решение от 10.06.2022 г., постановено по т. дело № 1384/21 г. СГС, ТО, VI – 1
състав е отхвърлил иска, предявен от Сдружение „Туристическо дружество „Рилски
турист“, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Самоков, бул. „Искър“ № 2, иск за отмяна на
основание чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ на решения, приети на проведено на 12.06.2021 г.
общо събрание на Сдружение „Български туристически съюз, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, бил. „Васил Левски“ № 75, ет. 5, както следва: 1. Вземане на окончателно решение за
препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български
туристически съюз“. 2. Обсъждане и приемане на годишен доклад за дейността на БТС за
отчетната 2020 г. 3. Обсъждане и приемане на годишен финансов отчет на БТС за 2020 г. 4.
Обсъждане и приемане на бюджета за финансовата 2021 г. 5. Обсъждане и приемане на
четири годишна „Програма за развитие на спортно-туристическа дейност 2021- 2024“. 6.
Приемане на промени в Устава на Сдружение „Български туристически съюз“. 7. Промени в
състава на Управителния съвет и 8. Промени в състава на Инспектората на БТС, като
неоснователен. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 800 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“, който го обжалва в
срок в с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда
доводи за необоснованост на извода на съда, че ищецът, в качеството си на член на
ответното сдружение е поканен на процесното общо събрание на сдружението, чрез редовно
1
връчване на покана на 17.05.2021 г. Сочи, че по делото липсват доказателства за изпращане
на поканата на 07.05.201 г., - в установения от Устава срок, тъй като представените списъци
не са годни на установят датата на изготвяне и изпращане на поканата, предвид липсата на
пликове с пощенски клейма и обратни разписки към същите. Поддържа, че редовността на
свикването не се установява и от представеното по делото копие от страници на вестник
“ЕХО“, доколкото от същото не е видна датата на издаване на броя, в който е публикувана
поканата. Инвокира оплакване и за незаконосъобразност на изводите за легитимност на
делегатите, присъствали на събранието, тъй като по делото не са представени пълномощни
до всички участвали на събранието представители. Навежда доводи за незаконосъобразност
на решенето по т. 1 от дневния ред, предвид липсата на мотиви относно изключването
Твърди, че решението по т. 6 от дневния ред е прието в нарушение на чл. 36 ал.1 от Устава ,
с доводи за липса на доказателства за конкретния брой на делегатите, гласували за
приемане на същото решение. Изтъква доводи за незаконосъобразност и немотивираност
на решенията по т. 7 и т. 8 от дневния ред. Инвокира оплакване за постановяване на
обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
в непредставяне от страна на ответника на допустими и относими към спора доказателства,
въпреки изрично вмененото му от съда задължение. Моли съда да отмени решението в
обжалваните части и да уважи предявения иск.
Въззиваемият Сдружение „Български туристически съюз изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага, че доводът за липса на доказателства за
изпращане на поканата в установения от Устава срок е прекудиран, тъй като същият е
наведен за първи път едва във въззивната жалба. Сочи, че по делото е установено по
несъмнен начин спазването на предвидената в Устава процедура по свикване на
събранието, тъй като разпоредбата на чл. 33 ал.1 от същия поставя единствено изискване за
изпращане на поканата поне един месец преди датата на събранието, но не и за нейното
фактическо получаване от членовете в същия срок. Излага, че всички доказателства, за
чието представяне е задължен с определение от съдебно заседание на 03.02.2022 г. са
представени по делото , като същите не са оспорени от ищеца. Излага доводи за
неоснователност на твърденията за липса на представителна власт на присъствалите на
събранието делегати , доколкото доказателства за същото се представени и достъпни в
търговския регистър. Поддържа, че решението по т. 1 от дневния ред за изключване на
ищеца е взето при спазване на установената от Устава процедура, като контролът върху
същото може да бъде осъществен единствено по отношение на неговата законосъобразност .
Твърди, че решението по т. 6 от процесното събрание – за промяна на Устава на
сдружението е взето при наличие на предвидените кворум и мнозинство. В тази връзка
сочи, че същото е прието след приемане на решението за изключване на членове на
сдружението, което има незабавно конститутивно действие, поради което и към момента
на приемането му членският състав е наброявал 125 членове, което е отразено подробно на
стр. 10 до 15 от протокола. Твърди, че горното установява приемане на решението с
необходимото мнозинство от 2/3 съобразно чл. 36 ал.1 от Устава, тъй като за същото са
гласували 83 от членовете. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
Самоков, бул. „Искър“ № 2, иск за отмяна на основание чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ на
решения, приети на проведено на 12.06.2021 г. общо събрание на Сдружение „Български
туристически съюз, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бил. „Васил Левски“ № 75, ет. 5,
както следва: 1. Вземане на окончателно решение за препотвърждаване, изключване и
приемане на нови членове на Сдружение „Български туристически съюз“. 2. Обсъждане и
приемане на годишен доклад за дейността на БТС за отчетната 2020 г. 3. Обсъждане и
приемане на годишен финансов отчет на БТС за 2020 г. 4. Обсъждане и приемане на
бюджета за финансовата 2021 г. 5. Обсъждане и приемане на четири годишна „Програма за
развитие на спортно-туристическа дейност 2021- 2024“. 6. Приемане на промени в Устава на
Сдружение „Български туристически съюз“. 7. Промени в състава на Управителния съвет и
8. Промени в състава на Инспектората на БТС.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 12.01.2021 г. е проведено общо събрание на членовете на ответния
съюз, което е приело решенията по т. 1 – 8 от дневния ред, атакувани от ищеца. В исковата
молба , депозирана пред първоинстанционния съд ищецът – сдружение с нестопанска цел, е
навел твърдение, че притежава качеството на член на ответния туристически съюз /също
регистриран като сдружение с нестопанска цел/ , както и конкретни фактически твърдения,
обосноваващи незаконосъобразност на приетите решения. Същите се свеждат до твърдения
за свикване на процесното събрание в нарушение на закона и Устава на сдружението ,
поради неполучаване на поканата от ищеца в срока по чл. 33 ал. 1 от Устава, поради липса
на пълномощие на делегатите, присъстващи на събранието, и непредставяне на надлежно
оформени пълномощни, както и поради противоречие в съдържание на решението – дали
същото „замразяване“ на членството на ищеца или неговото изключване като член, както и
поради приемане на решението по т. 6 при липса на изискуемото от разпоредбата на чл. 36
ал.1 от Устава мнозинство от 2/3 от членовете на сдружението.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Устава на ответното сдружение, приложен
към търговския регистър и актуален към датата на провеждане на процесното събрание,
Общото събрание се свиква с писмена покана до всеки член на Сдружението, изпратена
един месец преди заседанието. Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и
мястото на провеждане и по чия инициатива се свиква. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, поканата се отпечатва във вестник . ”Ехо” и се поставя на мястото за обявления
в сградата, в която се намира управлението на Сдружението, най-малко един месец преди
насрочения ден.
Тълкуването на цитираните разпоредби на Устава обосновава извода, че същият не
съдържа изискване за фактическо получаване на поканата от всеки един от членовете на
сдружението поне един месец преди датата на провеждане на събранието, а единствено
3
изискване за нейното изпращане в срок от един месец преди датата на събранието. От
представените на лист 97 и следващите от делото на първоинстанционния съд писмени
доказателства - покана за свикване на процесното събрание , протокол за поставяне на
поканата на таблото за съобщения в сградата на Министерството на младежта и спорта,
списък на членове на сдружението, на които поканата е изпратена по електронна поща и
списък на членовете, на които поканата е изпратена по пощата се установява, че ответното
сдружение е изпълнило надлежно задължението си по чл. 33 ал. 1 от Устава за изготвяне на
поканата и изпращането й до всеки от членовете поне един месец преди датата на
насроченото събрание. В исковата молба се съдържа признанието на ищеца за получаване
на поканата за процесното събрание на 17.05.2021 г., което установява нейното изпращане
преди тази дата. Видно от представената на стр. 96 от делото на първоинстанционния съд
копие от страници на вестник “Ехо“, поканата е обнародвана в боря за м.април 2021 г., което
сочи на изпълнение и на задължението по чл. 33 ал . 2 от Устава.
С оглед на горното доводите на ищеца за незаконосъобразност на оспорените
решения, поради свикване на събранието в нарушение на изискванията на чл. 33 от Устава
се явяват неоснователни . В процеса е установено спазването на всички изисквания на чл. 33
ал. 1 и ал. 2 от Устава за свикване и разгласяване на събранието, като наведеното в исковата
молба твърдение, че поканата е получена от ищеца по-малко от един месец преди датата на
събранието е ирелевантно за спора, предвид липсата на изискване в Устава за нейното
получаване в срок от поне един месец преди датата на събранието. Останалите доводи на
ищеца - за липса на доказателства за изпращане на поканата до него в срок от поне един
месец преди датата на събранието, както и за писа на доказателства за датата на нейното
обявяване във вестник „Ехо“ са наведени за първи път едва във въззивната жалба - извън
срока по чл. 25 от ЗЮЛНЦ, поради което и се явяват преклудирани. Вън от изложеното,
признанието за получаване на поканата от страна на ищеца сочи, че същата е изпълнила
своето предназначение - да го извести за датата и мястото на провеждане на събранието,
както и за дневния ред, като му предостави възможност да се подготви и обезпечи
пълноценното му участие в събранието и упражняване на правата му.
Доводите на ищеца за незаконосъобразност на решенията, поради липса на
доказателства за представителната власт на делегатите , присъствали на събранието са
неконкретизирани относно представителната власт на кои участници счита за невалидно
възникнала. В исковата молба не е налице посочване на конкретни делегати, които са взели
участие в гласуването при липса на валидно учредена представителна власт, а и горното
само по себе си не би могло да обоснове незаконосъобразност на приетите решения.
Доводите за липса на представителна власт биха могли да бъдат наведени валидно
единствено от лицето, което не е било валидно представлявано на събранието, а в исковата
молба липсват твърдения , че ищецът е бил ненадлежно представляван. Вън от горното, по
партидата на ответното сдружение в търговския регистър са приложени множество
доказателства, установяващи валидното приемане на решенията на процесното събрание,
включително и нотариално заверени пълномощни, установяващи наличието на валидно
4
упълномощаване на всички присъствали на събранието делегати за участие в неговата
работа.
По оплакването за незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред за
изключване на ищеца като член на сдружението – Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от
Устава, член на Българския туристически съюз се изключва когато: 1. Системно нарушава и
не спазва Устава на Българския туристически съюз и не изпълнява решенията на Общото
събрание. 2. Чрез своите действия нарушава нормите на обществения морал или уронва
престижа и доброто име на Сдружението. 3. Не заплаща в определените срокове и по
установения начин членски внос. 4. Не води редовен организационен живот в съответствие с
изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и настоящия Устав.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението за изключване на член се приема от
Управителния съвет, който установява наличието на обстоятелствата по т.т. 1- 4 от
предходната алинея, като решението може да се обжалва от засегнатата страна на
следващото Общо събрание – чл. 20 ал. 3 от Устава.
Представеният по делото протокол от общото събрание, проведено на 12.06.2021 г.
обективира приемане с изискуемото мнозинство на решение по т. 1 от дневния ред -
вземане на окончателно решение за препотвърждаване, изключване и приемане на нови
членове на сдружението. Видно от протокола, в самото начало на работата по т. 1 от
дневния ред председателят на сдружението И. С. е „докладвала“ постъпилата жалба вх. №
1536/01.04.2021 г. , депозирана от ищеца срещу решение на Управителния съвет от
04.03.2021 г. за изключване на ищеца като член на сдружението. Самото съдържание на
изложението на председателя обаче представлява разяснение на процедурата по изключване
по чл. 20 от Устава, както и описание на извършените от ищеца нарушения, обосновали
налагане на това наказание . Същите обаче не се покриват с основанията за изключване,
посочени в протокола от заседание на Управителния съвет, проведено на 04.03.2021 г. и
представено в търговския регистър . В протока от заседанието на Управителния съвет е
обективирано решение за прекратяване на договорите между ищеца и ответника по повод
стопанисване на имоти, а в изложението на председателя пред общото събрание като
основание за изключването е посочено снабдяването от страна на ищеца с констативни
нотариални актове за собственост върху имоти - хижи в Рила, което ответникът счита за
обсебване и за които е налице спор за собственост. Видно от протокола от общото
събрание, пот.1 от същото събранието е приело решение за потвърждаване на решението на
Управителния съвет за изключване на ищеца.
Така приетото решение се явява незаконосъобразно, поради неспазване на
процедурата по чл. 20 ал. 3 от Устава за разглеждане на жалбата на ищеца от Общото
събрание. Цитираната клауза предвижда самостоятелна процедура по оспорване на
наказанията на членовете , наложени от Управителния съвет, поради което същите
регламентират и детайлизират изрично правомощие на Общото събрание, рамките на
установената му от чл. 31 ал.1 т. 6 от Устава обща компетентност за приемане и изключване
на членове и приемане на окончателно решение по приемане и изключване на членове,
5
обжалвали решение на УС по този въпрос.
Между страните по делото не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че ищецът не е взел участие в работата на процесното заседание на Общото
събрание, като на същото не е присъствал негов представител. Горното обаче не е
обосновало отпадане на правото му по чл. 20 ал.3 вр. чл. 23 ал.2 т. 6 от Устава за оспорване
на наложеното от Управителния съвет наказание пед Общото събрание. Същото се
изразява в правото на жалбоподателя да вземе участие в работата на събранието,
разглеждащо депозираната от него жалба, да даде разяснения, да даде отговор на
евентуално поставени от останалите участници въпроси, както и получи отговор по жалбата,
а в случай, че същият не се яви на събранието, последното не е освободено от задължението
да разгледа наведените в жалбата доводи а доводи и евентуално да проведе дискусия по
същите. От съдържанието на протокола от Общото събрание не се установява депозираната
от ищеца жалба да е била докладвана , чрез запознаване на делегатите с нейното съдържание
и същността на изложените аргументи, От съдържанието на протокола не се установява, че
на делегатите е била предоставена възможност да изразят своето становище по доводите на
председателя и изложените в жалбата аргументи, както и да поставят допълнителни
въпроси. Вън от горното, в конкретния случай решението, прието по т. 1 от дневния ред за
потвърждаване на наложеното наказание на ищеца не е посочено надлежно и в дневния ред
на поканата, предвид липсата на индивидуализиране на членовете, чието изключване следва
да бъде потвърдено, на решението на Управителния съвет, което следва да бъде потвърдено
, респективно на постъпилите срещу същото жалби. Горното е препятствало подготовката
на членовете за участие в Общото събрание и е нарушило правото им на сведения –
запознаване с жалбата и протокола за налагане на наказание.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че оспореното решение е
прието в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 3 от Устава, тъй като по врече на
заседанието на Общото събрание не е извършено разглеждане на жалбата на ищеца, същата
не е докладвана чрез довеждане на нейното съдържание до знанието на останалите делегати,
на ищеца не е предоставена възможност за разяснения и излагане на становище, не е
обезпечено упражняването на правото на делегатите за поставяне на въпроси и разискване
преди гласуването. Горното обосновава извод за нарушение на правото на ищеца на защита,
регламентирано в чл. 20 ал. 3 от Устава. В конкретния случай решението на Управителния
съвет за изключване на ищеца е потвърдено формално, без реализиране на съществените
елементи на защитата срещу наложеното наказание. С оглед на горното , претенцията за
отмяна на оспореното от ищеца решение по т. 1 от дневния ред се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По претенцията за отмяна решенията, взети по т. 6 от дневния ред - поради
приемането му при липса на установеното от Устава квалифицирано мнозинство -
настоящата инстанция намира същата за неоснователна. Решението по т. 6 е прието с
необходимото мнозинство от 2/3 от делегатите на събранието. Горното се установява от
съдържанието на протокола, от което е видно, че преди приемане на решението е извършена
6
поименно посочване на всички членове на сдружението – 125 на брой, като видно от
прокопа, за приемане на решението са гласували 86 от тях – при спазване на изкисването за
квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете при приемане на решение за промени в
Устава на сдружението.
По претенцията за отмяна решенията, взети по т. 7 и т.8 от дневния ред , поради
липса на мотиви за тяхното приемане. Настоящата инстанция намира доводите на ищеца за
незаконосъобразност на тези решения за неоснователни. Същите касаят персонални
промени в състава на Управителния съвет и на Инспектората, поради което наведените
доводи се явяват такива по целесъобразност и не могат да бъдат предмет на съдебна
проверка.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска за отмяна на решенето по т.1 от дневния ред в частта, касаеща изключването
на ищеца като член на сдружението, като оспореното решение следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 700
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 525 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 130 лева
и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 115 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.06.2022 г., постановено по т. дело № 1384/21 г. СГС, ТО, VI – 1
състав в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от Сдружение „Туристическо
дружество „Рилски турист“, ЕИК *********, с адрес: гр. Самоков, бул. „Искър“ № 2 срещу
Сдружение „Български туристически съюз, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бил.
„Васил Левски“ № 75, ет. 5, за отмяна на основание чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ на
решението, прието на проведено на 12.06.2021 г. общо събрание на Сдружение „Български
туристически съюз, по т.1 от дневния ред „Вземане на окончателно решение за
препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български
туристически съюз“ в частта, с която ищецът Сдружение „Туристическо дружество „Рилски
турист“ е изключен като член на ответното сдружение и в частта за разноските и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТМЕНЯ решението на общото събрание на Сдружение „Български туристически
съюз, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бил. „Васил Левски“ № 75, ет. 5, проведено на
12.06.2021 г., прието по т.1 от дневния ред „Вземане на окончателно решение за
препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български
туристически съюз“. в частта, с която ищецът Сдружение „Туристическо дружество
„Рилски турист“ е изключен като член на ответното сдружение, на основание чл. чл. 25, ал.
6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ по иска на Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“ ЕИК
********* срещу Сдружение „Български туристически съюз, ЕИК *********
ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Туристическо дружество „Рилски турист“, ЕИК *********, с адрес: гр.
Самоков, бул. „Искър“ № 2 да заплати на Сдружение „Български туристически съюз, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бил. „Васил Левски“ № 75, ет. 5, направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер на 700 лева и направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 525 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Български туристически съюз, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бил. „Васил Левски“ № 75, ет. 5 да заплати на Туристическо дружество „Рилски
турист“, ЕИК *********, с адрес: гр. Самоков, бул. „Искър“ № 2 направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер на 130 лева и направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 115 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8