МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1167 ПО
ОПИСА
ЗА
2018
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна прокуратура е
внесла обвинителен акт против Д.Т.С. и
И.Р.С., по който е
образувано производство пред първа инстанция за извършено от тях
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 от НК, за това че на 09.06.2018 г. в гр. Белослав, област Варна, при
условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършители, отнели чужди
движими вещи - портфейл, удостоверение за психическа годност на Т.С.Б., СУМПС
на името на Т.С.Б. ведно с контролен талон към него с № 5583337, лична карта на
Т.С.Б., карта за водач ДР № ********* на Т.С.Б., клубна карта Дизерол №
96056504, клубна карта Дизерол № 30067963, клубна карта Бенита №
2017440030050882, карта ЛукОйл № 708635, карта Май Маркет и сумата от 2580
лева, всичко на стойност 2623 лева, от владението на Т.С.Б., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила.
Съдебното
следствие е проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК, с оглед изявлението
на двамата подсъдими, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВОП счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин
се установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Счита, че вината на подсъдимите е безспорно доказана и моли
съда да ги признае за виновни по възведените им обвинения, като предлага да им
бъдат наложени наказания както следва:
-на
подс. Д.Т.С. - лишаване от свобода за срок от 5 години, което да бъде
редуцирано с 1/3 – на 3 г. и 4 месеца и да бъде изтърпяно ефективно и
-на
подс. И.Р.С.
- лишаване от свобода за срок
от 7 години, което след редуциране с 1/3 – до 4 г. и 8 месеца, да бъде изтърпяно ефективно.
Адв.Г., защитник на подс.Д.С. сочи, че
спрямо С. следва да се определи наказание под предвидения минимум в спец. норма
предвид оказаното съдействие, критичното му отношение към извършеното деяние,
които водят до извода за наличието на предпоставките за приложението на чл.55
от НК.
Адв. Т., защитник на подс. И.С.,
твърди, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и моли
за определяне на наказание под предвидения минимум.
В последната си дума подс.С.
изразява съжаление за деянието си.
В последната си дума подс.С. изразява
съжаление и твърди, че не би повторил това деяние.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимите Д.Т.С. и И.Р.С. били приятели и живеели в едно населено място - гр. Белослав,
Варненска област.
Подс.Д.С. живеел в къща, намираща се в гр. Белослав,
Варненска област, ул. „*****" № 14а. Той обитавал една стая, в която се
влизало директно от двора пред къщата. С. живеел със своята приятелка свид. Е.
И. К..
До тази стая имало долепена друга стая, която имала
отделен вход от двора на къщата и между двете стаи нямало обща врата. Втората
стая се обитавала от бащата на подс. Д.С. - свид. Т.С.Б.. Къщата имала навес, а
в началото на навеса имало окачена електрическа лампа, като ключът за нейното
запалване и изгасяне бил в стаята на свид. Т.Б..
На
08.06.2018 г. свид. Т.Б. си легнал около 21:30 часа.
Когато си лягал той винаги обувал
вместо долнище на пижама долнище на анцунг, в джоба на което поставял парите,
които имал спестени и документите си. Това обстоятелство се знаело от сина му -
Д.С..
Електрическата крушка, окачена на
навеса на къщата винаги стояла светната вечер. С гвоздей, окачен на касата на
вратата свид. Т.Б. ограничавал достъпа до стаята си, като го завъртал над
вратата.
Както
обикновено свид. Б. светнал електрическата крушка и затворил вратата на стаята
си с гвоздея.
В това време
подс. Д.С. и подс. И.С. били заедно и тъй като им трябвали пари, замислили да
вземат от свид. Т.Б. - баща на Д.С.. Подс. С. предполагал, че баща му има
спестени пари, защото свид. Б. работел и споделил това с подс. И.С..
След
полунощ /на 09.06.2018 г./ свид. Б. се
събудил, тъй като чул сина си - подс. С. да се прибира в съседната стая. Свид. Б.
видял, че е 02:10 часа и чул, че подс.С. изпратил свид. Е. К. да му купи
баница. Това бил част от плана на С., за да няма преки свидетели на отнемането
на парите на Б..
Двамата
подсъдими били употребили значително количество алкохол, като няколко часа
по-рано свид. К. ги видяла, че са пияни пред магазин в гр. Белослав.
Кратко време след
като свид. К. излязла от стаята, електрическата крушка, монтирана на навеса
изгаснала, тъй като подс. С. я отвил от фасунката, за да няма светлина и за да
могат така по-лесно да се прикрият двамата с подс. И.С..
Подс. С. сложил на
главата си тъмна на цвят тениска, за да не се вижда лицето му, като двамата с подс.
С. се разбрали С. да държи и притиска тялото и ръцете на свид. Б., а през това
време С. да му пребърка джобовете. Двамата разпределили така ролите си за
извършване на престъплението, тъй като С. бил с по-едно телосложение от С. и
свид. Б. много по-трудно би му оказал съпротива.
След като
осветлението пред къщата изгаснало, свид. Б. чул, че някой силно блъска по
вратата на неговата стая. От силното блъскане гвоздеят се откачил и вратата се
отворила, веднага след това подс.С. и подс.С. влезли в стаята на свид. Б..
Подс. С. се надвесил над тялото на Б., който лежал на леглото си и с ръце
притиснал тялото му надолу. Свид. Б. правел опити да се предпази и да отблъсне
нападателя си - подс. С. с лявата си ръка, а с дясната си ръка придържал джоба
на анцунга си. В този момент подс. Д.С. пребъркал джобовете на анцунга, с който
бил обут баща му, намерил портмонето с намиращите в него пари, карти и
документи и го взел. Веднага след това двамата с подс. С. напуснали стаята на
свид. Б..
Независимо,
че подс. С. бил закрил лицето си с тъмна дреха,
свид. Б. веднага го познал по телосложението, тъй като той бил приятел
от дълги години със сина му - подс. С.. За самоличността на втория си
нападател, чието лице свид. Б. също не видял, св. Б. отново нямал съмнение, тъй
като двамата с подс. С. почти винаги се движели заедно, а от друга страна никой
освен сина му не знаел къде точно Б. дължи парите си.
В портмонето на свид. Б. били удостоверението му за психическа
годност, СУМПС на името на Т.С.Б. ведно с контролен талон към него с № 5583337,
лична карта на Т.С.Б., картата му за водач ДР № *********, клубна карта Дизерол
№ 96056504, клубна карта Дизерол № 30067963, клубна карта Бенита №
2017440030050882, карта ЛукОйл № 708635, карта Май Маркет, както и сумата от
2580 лева.
Свид.
Б. веднага излязъл на улицата след своите нападатели, но навън не видял никой.
Завил крушката на фасунката и тя светнала. Свид. Б. се обадил на телефон 112 и
подал сигнал за случилото се. На място пристигнали полицейски служители, а
малко по-късно дошла и свид. Е. К..
След
като взели вещите на свид. Т.Б., двамата подсъдими отишли до жилището на подс.С.,***,
където на спокойствие разгледали плячката си. Взели всички пари и решили да
отидат в гр. Варна, където да играят на ротативки, а портмонета на Б. ведно с
всички документи останали в къщата на С.. Двамата се придвижили до гр. Варна с
такси, като в игрална зала „Лас Вегас", находяща се на ул. „Русе" № 3
проиграли всички пари, които отнели по-рано от владението на свид. Б. и в 06:00
часа напуснали игралната зала.
Рано
сутринта двамата подсъдими отишли до полицейското управление, тъй като
разбрали, че ги търсят.
На
09.06.2018 г. сутринта подс. Д.С. завел
полицейските служители свид. Д. В. Н.и А. С. П.до жилището на подс. И.С.,***,
откъдето взел останалите вещи, отнети вечерта от владението на свид. Т.Б. -
портмонето на свид. Б., удостоверение за психическа годност на Т.С.Б., СУМПС на
името на Б. ведно с контролен талон към него с № 5583337, лична карта на Т.С.Б.,
карта за водач ДР № ********* на Б., клубна карта Дизерол № 96056504, клубна
карта Дизерол № 30067963, клубна карта Бенита № 2017440030050882, карта ЛукОйл
№ 708635, карта Май Маркет.
Видно от заключението на назначената
по делото СОЕ е, че стойността на отнето имущество възлиза на 2623 лева.
Така
изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от двамата подсъдими признания на
фактите от обвинителния акт, подкрепени
изцяло от събраните по делото доказателства – гласни показанията на
свидетелите, приобщените протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно
предаване, разписка за връщане, и др.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното
следствие е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Всеки един от подсъдимите доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно
събрани доказателства в хода на
досъдебното производство.
Следва да се отбележи, че поради
характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ
на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на
съдебният акт ако делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна
констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето НО.
Съображенията на съда, за да достигне до
извода, че подсъдимите са осъществили състава на вмененото им престъпление са
следните:
От
обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението е извършени с действия –
подсъдимите С. и С. са отнели от владението на свид.Б. описаните по-горе
движими вещи. С отдалечаване от местопроизшествието с портфейла на пострадалия
и съдържащите се в него документи и пари, С. и С. са прекъснали фактическата
власт на пострадалия над предмета на престъплението и са установили свое
владение, като са получили възможност да се разпореждат с него /фактически и
юридически/ свободно и необезпокоявано. Самото отнемане е било предшествано от
употребата на сила, като в случая е необходимо да се отбележи, че употребата на
сила като обективен признак на престъплението "грабеж" означава,
деецът да упражни върху друго лице такова физическо въздействие, което е
насочено към преодоляване на реалната му съпротива с цел отнемане и запазване
владението върху предмета на посегателство или най-малко към предотвратяване на
възможностите му за такава съпротива.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като двамата подсъдими
са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните последици. Общоприето е в правната доктрина
и в съдебната практика, че за субективната страна на деянието се изграждат
изводи въз основа действията на
подсъдимите, а не съобразно техните обяснения. В конкретният случай действията на С. и С. са осъществени
в строга логическа последователност и убеждават, че в съзнанието му е била
формирана ясна представа, че прекъсват фактическата власт на свидетеля Б. върху
инкриминираните вещи, че установяват върху тях свое владение, както и че
прилагат физическо насилие като средство, начин за сломяване съпротивата на
пострадалия и за получаване на фактическа власт върху портфейла му. При това,
умисълът на подсъдимите е обхващал не само портфейла на пострадалия, но и
всички намиращи се в него вещи. Налице е било и специфичното за този вид
престъпни посегателства намерение - за противозаконно присвояване на предмета
на престъплението. То също е намерило своя обективен израз в действията на двамата
подсъдими – оставянето на документите в дома на С. и проиграване на отнетата
парична сума в игрална зала в гр.Варна, т.е. разпореждането с нея. Двамата са
съзнавали, че действат в съучастие – заедно за настъпването на
общественоопасните последици, всеки е изпълнявал предварително уговорени
помежду им действия, ролите им са били разпределени.
Субекти на престъплението са пълнолетни,
вменяеми, физически лица.
Налице
е и квалифициращият признак по чл.199, ал.1, т.4 от НК, „опасен рецидив” видно от справките за съдимост на подсъдимите:
- подс.С. е осъждан:
- по НОХД № 927/2009 г. на ВРС с влязла
в сила на 04.06.2009 г. Присъда № 311 от 19.05.2009 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5
и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 21/22.04.2008 г.;
- по НОХД № 4304/2014 г. на ВРС с влязла
в сила на 05.02.2015 г. Присъда № 18 от 20.01.2015 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца, което е изтърпял при първоначален строг режим за
времето от 26.12.2014 г. до 26.08.2015 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и
т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 10.05.2014 г., и
- по НОХД № 1347/2017 г. на ВРС с влязло
в сила на 17.07.2017 г. Споразумение № 344 от 17.07.2017 г. на наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което е изтърпял при първоначален
строг режим на 14.02.2018 г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 чл.195 ал.1 т.4
и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 18/19.02.2016г.
т.е. по отношение подс. С. са налице
условията, визирани в чл.29 ал.1 б. "б" от НК - той е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на наказание
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
-
подс.С. е
осъждан многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер,
като последното му осъждане е по НОХД № 1347/2017 г. на ВРС с влязло в сила на
17.07.2017 г. Споразумение № 344 от 17.07.2017 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което е изтърпял при първоначален строг
режим на 10.03.2018 г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 чл.195 ал.1 т.4 и т.5
вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 18/19.02.2016 г. Преди това С. е търпял
групирано наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 11 месеца при
строг режим, определено на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК и чл.24 от НК с Определение № 1101 от 15.05.2012 г. по ЧНД № 1927/2012 г. на Районен съд -
Варна, влязло в сила на 13.07.2012 г., което включвало осъжданията по НОХД №
4534/2011 г. на ВРС, НОХД № 6753/2011г. на ВРС и НОХД № 7614/2011г. на ВРС, за
извършени престъпления по чл. 343В ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление
по чл. 343Б ал. 2 от НК.
По отношение на подс.С. са налице
условията, визирани в чл. 29 ал. 1 б. "а" от НК - той е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК.
Деянието по настоящото дело е извършено
на 09.06.2018
г. и сроковете по чл.30, ал.1 от НК не са изтекли към момента на
извършване на деянието по настоящото дело по отношение и на двамата подсъдими.
Квалификацията на
деянието по чл.20 ал.2 от НК - „в съучастие като съизвършител" за
престъплението грабеж за двамата подсъдими се обуславя от общите им действия,
общия умисъл и целен инкриминиран резултат, като всеки е имал своята роля.
Причините за извършване
на инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен
начин, корист, незачитане на законите в страната.
Съдът, на
основание чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на
подсъдимите и тази на конкретното деяние и причинения от деянието престъпен
резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера
на наказанието на подсъдимите установи следното:
При
индивидуализацията на наказанието отчете висока степен на обществена опасност
на деянието - тежко по
смисъла на закона и проблемно за обществото в настоящият момент.
От значение при определяне на наказанията на всеки един
от подсъдимите е и степента на обществена опасност на всеки един от тях, която
и при двамата съдът оценява като висока с оглед предишните осъждания, не влияещи на
квалификацията, както и факта, че деянието е извършено само няколко месеца след освобождаването им от затвора. Касае се за лица, които са осъждани предимно за извършени престъпления
срещу собствеността, дори за подс.С. може да се направи извод, че е с утвърдени престъпни навици предвид изключително
„богатото“ му съдебно минало.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
изразеното съжаление и критично отношение към деянието, изразени и от двамата
подсъдими.
По отношение подс.С. съдът оцени самопризнанието му като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразявайки се дадените указания от
ВКС в ТР № 1/ 6 април 2009
година, в т.7, че при определяне на наказанието съгласно правилата
на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Процесуалното
поведение на подс.С. в хода на
досъдебното производство определено може
да се характеризира като такова на съдействие при установяване на обективната
истина, тъй като той е извършил активни действия, спомогнали своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговите извършители.
Съдът не отчита самопризнанието на подс.С. като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото то води до провеждане на процедура по
чл.371, т.2 НПК с благоприятните за подсъдимия последици по определяне на
санкцията с приложение разпоредбата на чл.58а НК.
Посочените смекчаващи обстоятелства не са нито
изключителни по своята същност, нито многобройни и не могат да обусловят
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
По изложените
съображения настоящият състав на съда определи на подс.С. наказание лишаване от
свобода в минималния размер, предвиден в законовата норма, а именно 5 години
лишаване от свобода, като намали
така определеното наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3,
с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на
подсъдимия наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНС.
По изложените
съображения настоящият състав на съда определи на подс.С. наказание лишаване от
свобода над минималния размер, предвиден в законовата норма, а именно 6 години
лишаване от свобода, като намали
така определеното наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3,
с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на
подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНС.
Така определените размери на наказанията по
отношение на двамата подсъдими, съдът счита за справедливи и съответстващи на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението,
извършено от тях и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от тяхна страна. Освен това съдът счита,
че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им
се отнеме възможността да вършат престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът
не наложи предвиденото в разпоредбата на чл.199, ал.1 от НК наказание конфискация,
с оглед липсата на установени движима и недвижима собственост на двамата
подсъдими.
Съдът осъди
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в полза на Държавата с
оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: