№ 13547
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110157643 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от Г. О. К., ЕГН ********** и Д. В. К.,
ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД срещу „[ФИРМА]” ООД, ЕИК ********* за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищците по ½ от сумата от 7725,18 лв.,
представляваща неустойка за забава от неизпълнено в срок задължение,
уговорена в т. 2 от Нотариален акт за продажба на недвижими имоти в груб
строеж № 156, том I, рег. № 2777, дело № 125/2017 г. на нотариус М. П.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищците основават претенциите си с
твърденията, че между тях и ответника е бил сключен на 11.10.2017 г.
договор, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти в
груб строеж № 156, том I, рег. № 2777, дело № 125/2017 г. на нотариус М. П.,
по силата на който ответникът се е задължил да въведе сградата в
експлоатациядо 30.04.2019 г. Релевират се доводи, че това задължение било
изпълнено от строителя-продавач на 31.12.2020 г., поради което ищците се
позовават на уговорена в т. 2 от нотариалния акт неустойка за забава и
претендират, че същата им се дължи в посочения размер.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Възразява,
1
че е изпълнил строително-монтажните работи в срок. Оспорва и размера на
иска. Прави възражения за прихващане с неустойка за забавено плащане на
цената по договора за покупко-продажба от страна на ищците в размер на
311,85 лв. и с претърпени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. по гр.д. №
4232/2020 г. по описа на СРС и гр.д. № 622/2021 г. по описа на СРС.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва
при пълно и главно доказване да установи следните юридически факти:
наличието на валидна клауза за неустойка, част от съдържанието на договора
между страните, нейният размер и изпадането на ответника в забава, т.е. кога
страните са уговорили ответникът да изпълни задължението си.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил процесните
задължения в уговорения срок и основателността на възраженията за
прихващане: валидно сключена клауза за неустойка, нейния размер и
изпадането на ищците в забава - кога страните са уговорили да изпълнят
задължението си ищците.
Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 11.10.2017 г. между страните е сключен договор,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти в груб
строеж № 156, том I, рег. № 2777, дело № 125/2017 г. на нотариус М. П..
Видно от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт
за продажба на недвижими имоти в груб строеж № 156, том I, рег. № 2777,
дело № 125/2017 г. страните са се договорили в т. 2 ответникът да въведе
сградата, в която се намира недвижимия имот, предмет на договора, в редовна
експлоатация в срок до 30.04.2019 г. и в случай на забава са уговорили,
дължима от продавача неустойка в размер на 0,1% от стойността на
незавършената част от строителството за всеки ден забава, но не повече от
10% от продажната цена. При така установените факти настоящият съдебен
състав прави правен извод за наличието на първата предпоставка за
2
уважаване на процесния иск - валидна клауза за неустойка, част от
съдържанието на договора между страните.
Съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника да установи,
че е изпълнил договорното си задължение по т. 2 от нотариалния акт да
въведе сградата, в която се намира недвижимия имот, предмет на договора, в
редовна експлоатация в срок до 30.04.2019 г. Ответникът не твърди, нито
представя доказателства да е изпълнил в уговорения от страните срок
задължението си, поради което съдът намира, прилагайки неблагоприятните
последици за страната в чиято доказателствена тежест е да установи даден
факт, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да въведе
процесната сграда в експлоатация в уговорения срок до 30.04.2019 г.
Следователно е налице и втора процесуална предпоставка за уважаване на
предявения иск.
Относно размерът на дължимата от ответника неустойка за забава, той е
уговорен в т. 2, изр. 2 от процесния нотариален акт – в размер на 0,1% от
стойността на незавършената част от строителството за всеки ден забава, но
не повече от 10% от продажната цена. От приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена се установява, че към 30.04.2019 г. няма незавършена
част от строителството, поради което съдът намира, че макар да са налице
предпоставките за дължимост на неустойка за забава от ответника за
неизпълнено от него договорно задължение в срок, то определеният от
страните размер на 0,1 % от незавършената част от строителството е равен на
нула, доколкото, няма незавършена част от строителството към 30.04.2019 г.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че незавършената част от
строителството означава, СМР след подписване на договора за покупко-
продажба. Клаузата за неустойка следва да е ясна, точна и недвусмислена и от
т. 2 на нотариалния акт съдът не може да достигне до извод, че волята на
страните е била дължимата неустойка да е 0,1% от стойността на СМР,
извършени след изповядване на сделката. Поради изложеното, съдът намира,
че следва да отхвърли иска.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
3
разноски има ответното дружество в размер на 2680 лв. за исковото
производство, като съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност, и 50 лв. за заповедното производство, където съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. О. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН
********** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД срещу „[ФИРМА]” ООД, ЕИК ********* за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищците по ½ от сумата от 7725,18 лв., представляваща
неустойка за забава за неизпълнено в срок задължение, уговорена в т. 2 от
Нотариален акт за продажба на недвижими имоти в груб строеж № 156, том I,
рег. № 2777, дело № 125/2017 г. на нотариус М. П., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане по ч.гр.д. № 24410/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. О. К., ЕГН ********** и Д.
В. К., ЕГН ********** да заплатят на „[ФИРМА]” ООД, ЕИК *********
сумата в размер на 2680 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство и сумата в размер на 50 лв., представляваща съдебни разноски
за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4