РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2390 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Р.Б.А.,
ЕГН **********,*** срещу о.Д.М. ЕИК
*********, представлявано от кмета на общината ***, установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че спрямо ответникът ищецът е собственик пo давност на имот №1730 по
плана на *** одобрен със Заповед №432/29.02.1972г., представляващ застроено
дворно място от 745 кв.м. по разписен лист, а по скица на о.Д.М. представляващ
имот №1730 при граници: улица, имот №1731 на ***, имот №1733 на ***, имот №1729
на ***, находящ се в ***.
В обстоятелствената част
на ИМ ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, който се ползва от
нейното семейство повече от 50 години и понастоящем се намира в нейно владение.
Сочи, че в началото на месец януари 2020 г. направила справка в Техническа
служба в О.Д.М. и установила, че имот №1730 е изключен от регулацията и плана
на града, одобрен със Заповед №432/29.02.1972 г. и понастоящем попада в КВС
землището на гр.Тръстеник, местността „Пасището“ като част от поземлен имот с
идентификатор №73359.404.549-по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрен
със Заповед №РД-1306/16.07.2018г. на изпълнителният директор на АГКК и актуван
в общинска публична собственост,вид територия-земеделска,пасище,с площ
114844.00 кв.м. сочи, че не е получила уведомление нито за промяна на плана,
нито за промяна на предназначението, нито за съставяне на АОС. Излага, ме не е
получила и препис от АОС, предвид разпоредбите на чл.58,ал.2от ЗОС. Твърди, че
е декларирала имота в данъчна служба и през всичките години данъците са плащани
от нея. Поради изложеното моли съда да уважи иска.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В дадения от съда срок
ответникът е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че искът е допустим и основателен и
като такъв признава същия. Излага, че по данни от регулационният план на гр.
Тръстеник, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972 г., имот с кадастрален № 1730
попада извън строителните граници на населеното място. Излага, че като елемент на кадастъра,
процесния имот има самостоятелен кадастрален номер и е включен в разписния
лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът е записан на лицето Р.Б.А..
Твърди, че поради изключване от регулацията на гр. Тръстеник, имотът се третира
като земеделска земя и с Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по
земеделие и гори - гр. Долна Митрополия, на О.Д.М. е възстановено правото на
собственост върху имот № 000250 по плана за земеразделяне с обща площ 119. 584
кв.м., по-късно на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение № 16000
от 25.05.1998 г. на ОбСЗГ е актуван като публична общинска собственост с АОС №
3461/30.08.2007г. Сочи, че през годините, след стартирали и завършили
производства по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот №
000250 е отново актуван с АОС № 9061/06.11.2018г., но вече идентифициран като:
ПИ с идентификатор № 73359.404.546., с обща площ 117 946 кв.м. , местност
„Пасището“, с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“. Излага, че от ПИ с идентификатор №
73359.404.546., с обща площ 117 844 кв.м., след извършено производство по
доказване на право на собственост, е образуван ПИ с идентификатор №
73359.404.549., с обща площ 114 844 кв.м. , актуван с АОС № 9393/ 17.12.2019г.,
като в следствие на проведена процедура, извършена от Службата по геодезия,
картография и кадастър - Плевен, касаеща административно производство за
изменение на одобрените кадастрални карта и кадастрални регистри в гр.
Тръстеник, имот с идентификатор № 73359.404.549 е разделен, като от него са
образувани следните имоти: ПИ с идентификатор № 73359.404.554 и ПИ с
идентификатор № 73359.404.555, който имот е в процедура по актуване, съгласно
чл. 59, ал. от ЗОС, поради което не може да бъде приложен АОС за него.Счита, че
от представените доказателства в едно с исковата молба, се доказват твърденията
на ищеца, досежно правото на собственост върху ПИ с № 1730.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представената по
делото скица №141/26.05.2020 г., че в момента процесният имот е посочен като
такъв, изключен от регулация и попадащ в
имот с идентификатор № 73359.404.549, в местността „Пасището“, в землището на
гр. Тръстеник.
Установява се от извадка на
Проект за дворищните регулации на кварталите в гр. Тръстеник, че имот №1730 е
записан на името на ищцата.
Приобщени като доказателства по
делото са и извадки от стар регулационен план, разписен лист на гр. Тръстеник и
изменение на разписен лист на гр. Тръстеник за 1970 г.
Установява се от
Удостоверение №21-117/04.06.2020 г.,
издадено от Областна управа Плевен, че след направена справка в актовите книги
за държавните имоти на гр. Тръстеник за процесния имот няма съставен акт за
държавна собственост.
Видно е от представената по
делото Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБ
по чл.26 ЗМДТ, че ищцата през 1998 г. е декларирала процесния недвижим имот.
Представено като доказателство по
делото е и Заповед № 432/29.02.1972 г. на ОНС гр. Плевен за одобряване на
регулационен план в гр. Тръстеник.
От депозираното по делото решение
№16000 от 25.08.1998 г. се установява какви земи са възстановени на ответника
по делото по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Установява се от приложените по
делото доказателства, че за процесния имот, като включен в границите на по –
голям недвижим имот администрацията на община Д. Митрополия е издала следните
АОС, а именно: АОС №3461/30.08.2007 г. за имот
с площ от 119,584 декара; АОС №9061/06.11.2018 г. за имот с площ от 117,946
декара и АОС № 9393/17.12.2019 г. за имот с площ от 114,844 декара
Установява се от приложеното по
делото Удостоверение изх. №РД-12-04-82-1 /05.08.2020 г. на ОД „Земеделие“ –
Плевен, ОС „Земеделие“ Д. Митрополия, че н ищеца е подал заявление за възстановяване на
право на собственост върху процесния недвижим имот, като е отказано
възстановяване с мотив, че няма достатъчно доказателства за собственост.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на ***.
Свидетелката ***, съседка на
ищцата свидетелства, че същата притежава дворно място в гр. Тръстеник около 700
кв.м. Сочи, че откакто се помни ищцата стопанисва имотът, като преди това той
се е ползвал от нейните родители. Твърди, че никой досега не е оспорвал правото
й на собственик на имота, включително и от община Д. Митрополия.
Свидетелят *** свидетелства, че
познава ищцата от дете и че тя притежава
недвижим имот в края на гр. Тръстеник. Сочи, че имотът й е останал от нейните
родители. Твърди, че никой не е оспорвал правото на собственост на ищцата.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявената е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
процесния имот, който владее. Ищецът има правен интерес от воденето на този иск
винаги, когато, въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва
собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че
притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата
молба основание и на следващо място от отричането на това право от ответната
община чрез съставяне на акт за общинска собственост по отношение на имота. /В
този смисъл р-е № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г.
о., ГК. /
За да бъде уважен искът по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата
молба имот, на посоченото придобивно основание – изтекла придобивна давност.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на
този закон. С оглед на това, че по
делото не е доказан фактът, че процесният
имот някога да е бил отнеман от ищеца,
респ. от неговите наследодатели, то този имот не е и подлежал на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19
от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл.
10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е
била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е
упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други
сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не.
Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се
доказа ищецът, респ. праводателят им да са били, и да са владели земята си в реални
граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не
се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.
Действително, същият имот, записан
като идеална част, попадаща в пасище, мера ІV категория, с площ от 119,584
декара, находящ се в местността „ пасището“, и е включен в списъка на земи общинска
собственост. В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници(което не е установено по делото) земята, останала след
възстановяване правата на собствениците става общинска собственост. Това
приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок -
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в
чл. 10 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС;Решение
№ 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС). Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието,
на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите
или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е да докаже, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците
не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството, че имотът не
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече, че такъв
акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е следвало да установи
чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.
19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост.
Ответникът по делото не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че процесния имот е попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ. Същият
дори не оспорва факта, че ищецът е собственик на процесния имот.
Съдът, с оглед представените по делото доказателства и направеното
признание от страна на ответника намира, че за О.Д.М. не е било налице основание
да актува процесния имот като общинска собственост, тъй като по отношение на
същия са неприложими разпоредбите на чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което не може да придобие правото на собственост върху
процесния имот.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице
законовите предпоставки, предявената от ищците претенция да бъде уважена, като
признае за установено спрямо О.Д.М. че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот, като същият е придобит от нея чрез наследяване и давностно
владение.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 150 лева, от които 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на о.Д.М. ЕИК *********,
представлявано от кмета на общината ***,
че Р.Б.А., ЕГН **********,*** е собственик
на следния недвижим имот, а именно: имот №1730 по плана на *** одобрен със Заповед №432/29.02.1972г.,
представляващ застроено дворно място от 745 кв.м. по разписен лист, а по скица
на о.Д.М. представляващ имот №1730 при граници: улица, имот №1731 на ***, имот
№1733 на ***, имот №1729 на ***, находящ се в гр.Тръстеник, ул Сливница №13, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на
общината *** да заплати на от Р.Б.А., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 150,00
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: