РЕШЕНИЕ
№ 3763
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204962 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ххххххххх“ ООД с ЕИК ххххххххххх,
депозирА. чрез упълномощен представител – адв. М. В. от САК, против
Наказателно постановление № 22-2300022/13.03.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ-София), с което
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ)
на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
С жалбата е отправено искане за отмяна на наказателното
постановление, в подкрепа на което са изложени аргументи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че
административнонаказващият орган бил определил неправилно момента на
извършване на процесното нарушение. Конкретното действие, с което бил
изпълнен фактическият му състав, подлежало на санкциониране под нормата
на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
1
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредбата),
която се явявала по-благоприятна спрямо приложената такава по чл. 62, ал. 3
КТ. Възразява се и срещу неправилното изписване на фирмата и правната
форма на санкционираното лице, което извеждало неяснота относно това дали
нарушението е извършено от жалбоподателя или от друго юридическо лице.
Твърди се още, че НП било издадено от некомпетентен орган и не съдържало
задължителните реквизити, установени от ЗАНН. Предвид формалния
характер на нарушението, липсата на последвали от него вредоносни
последици и своевременното прекратяване на противоправното поведение,
извършеното от жалбоподателя деяние следвало да бъде квалифицирано като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Формулирано е искане за
постановяване на съдебно решение, с което атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено, а в полза на въззивника да бъдат
присъдените направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. М. В., който пледира за отмяна на наказателното
постановление при споделяне на възраженията, наведени в жалбата.
Представя писмени доказателства за уговарянето и изплащането на
адвокатски хонорар в размер на 500 лв., които моли да бъдат присъдени в
полза на подзащитното му дружество.
Въззиваемата стрА. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
София, се представлява от юрк. Петър Калчев, който моли да бъде
постановено съдебно решение с потвърдителен диспозитив предвид
безспорната установеност на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение. Изтъква неприложимост на маловажността към разглеждания
случай, а неправилното обозначаване на правната форма на санкционираното
дружество отдава на допусната техническа грешка при неговото изписване.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност
релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
стрА..
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирА.
стрА. – законният представител на юридическото лице, на което е наложена
2
имуществена санкция, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
/наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството –
жалбоподател на 21.03.2023 г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор
на 03.04.2023 г./, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа стрА. следното:
„ххххххххх“ ООД е юридическо лице, регистрирано на територията на
Република България, със седалище гр. София, адрес на управление в гр.
София, ж.к. „ххххххххххх“, бл. 85, вх. „А“, ет. 5, ап. 14, с управител С.Н.Т. и
ЕИК ххххххххххх.
Основният генератор на стопански резултат и предмет на дейност на
дружеството е концентриран във вътрешната и външна търговска дейност,
търговско представителство и най-вече – събиране на парични вземания и
финансова информация. Отрасловата си насоченост дружеството реализира
посредством стопанисването и управлението на търговски обекти –
представителни каси на EasyPay, сред които и една такава, разположена в
Търговски център „Галакси“ с адрес гр. София, бул. „хххххххххх“ № хх.
На 04.08.2022 г. дружеството сключило безсрочен трудов договор с
клауза за изпитване с лицето Е.А.Т., която била назначена на длъжността
„касиер“ в горепосочения обект. Още на същия ден било изпратено
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до приходните органи, което било вписано в
регистъра на НАП под вх. № 303902201249766/04.08.2022 г., а на следващия
ден лицето постъпило на работа за изпълнение на произтичащите от
трудовото му правоотношения служебни задължения.
На 03.10.2022 г. Т. адресирала до управителя на „ххххххххх“ ООД
обективираното си в писмен вид изрично волеизявление за прекратяване на
трудовия си договор, считано от 31.10.2022 г. Молбата била приета и на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ учреденото трудово правоотношение било
прекратено по взаимното съгласие на страните по него, като била издадена и
Заповед № 10/28.10.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 31.10.2022 г. До 07.11.2022 г. включително работодателят
3
"ххххххххх" ООД или упълномощено от него лице не изпратил уведомление
до ТД на НАП - София за прекратяване на трудовия договор. Уведомление по
чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП – София за прекратяване на трудовия договор
било изпратено едва на 15.11.2022 г., за което бил генериран входящ номер от
регистъра № 303902201864949/15.11.2022 г.
На 11.12.2022 г. чрез електронната форма за подаване на сигнали за
нарушения на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ било подадено съобщение от името на А.К. относно
допуснато нарушение в обекта на каса „Изипей“, разположен в Търговски
център „Галакси“ и стопанисван от „ххххххххх“ ООД, изразяващо се в
несъобразяване с императивните правила за непрекъсната седмична почивка.
По повод на обработения сигнал на 04.01.2023 г. свидетелката А. Б. на
длъжност „инспектор“ в ДИТ - София извършила съвместно със свой колега -
инж. С.Д., на длъжност "инспектор" в ДИТ - София, проверка на място в
обекта на контрол. Изискано и представено било трудовото досие на
служителката Е.А.Т., което било подложено на документален преглед в
седалището на контролния орган в гр. София, въз основа на което било
констатирано допуснато нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, изразило се в това, че
в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
„ххххххххх“ ООД не е изпратило в седмодневен срок от прекратяването на
трудовия договор с Е. Т. уведомление за прекратяването му до териториално
компетентната дирекция на Националната агенция за приходите в гр. София.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка
№ ПР2300091/20.01.2023 г.
На 20.01.2023 г. свидетелката А. Б. съставила на основание чл. 416, ал. 1
КТ акт за установяване на административно нарушение № 22-
2300022/20.01.2023 г., с който повдигнала против дружеството -
жалбоподател административнонаказателно обвинение за несвоевременното
изпращане на уведомление за прекратяване на трудовия договор на Е.А.Т. до
Националната агенция за приходите. Горното актосъставителят
квалифицирала като нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели, както и на представител на дружеството,
легитимирал се с представянето на нотариално заверено пълномощно – Ц.Т..
При съставяне на акта и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу него не били
депозирани възражения.
4
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на 13.03.2023 г. И.Й. на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София издала обжалваното Наказателно
постановление № 22-2300022/13.03.2023 г., с което на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката А. Б., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – известие за доставяне на
НП, Заповед № 3-0693/25.08.2022 г. и Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, длъжностна
характеристика за длъжност „директор“ на „ДИТ“ - София, протокол за
извършена проверка № ПР2300091 от 20.01.2023 г., призовка за явяване във
връзка с открито административно производство, трудов договор №
17/04.08.2022 г., молба от Е. Т. за назначаване на длъжност „касиер“ в
„ххххххххх“ ООД, диплома за завършено средно образование на Е. Т., карта
за предварителен медицински преглед на Е. Т., заключение за пригодност на
Е. Т. за изпълнение на даден вид работа, служебна бележка за проведен
начален инструктаж по безопасност на Е. Т., длъжностна характеристика за
длъжност „касиер“ при „ххххххххх“ ООД, справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, молба за прекратяване на трудов договор по
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, извлечение от трудова книжка на Е. Т., заповед за
прекратяване на трудов договор № 10/28.10.2022 г., извлечение от
информационната система на ИА „ГИТ“, уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ,
справки за актуално състояние на „ххххххххх“ ООД в Търговския регистър,
идентификационна карта на „ххххххххх“ ООД, пълномощно на Ц.Т. с
нотариална заверка на подписите и електронен сигнал за нарушение
разпоредбите на трудовото законодателство от А.К..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Б., като прецени
същите като обективни, последователни, логични и съответни на остА.лия
приобщен по делото доказателствен материал. Актосъставителката
добросъвестно излага пред съдебния състав обстоятелствата, които е
5
установила в хода на предприетата проверка. С категоричност посочва факти
относно установеното нарушение и констатирането му, в това число изяснява
и приложеният механизъм за изчисляване приложимия срок за изпращане на
уведомлението за прекратяване до НАП.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни и съответни на гласните доказателствени средства.
Тълкувани в своята взаимовръзка, приобщените доказателства еднопосочно и
безпротиворечиво сочат на възприетата на съда фактическа обстановка, която
не се оспорва от жалбоподателя. С оглед на това и по аргумент от противното
от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК, съдът счете, че по-детайлен
доказателствен А.лиз не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 22-2300022/20.01.2023 г., който е съставен от компетентен орган,
в рамките на материалната и териториалната му компетентност. Довод в
подкрепа на това виждане се черпи от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ,
съгласно която актовете за нарушения на трудовото законодателство се
съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от
КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната
политика, включително и нейното териториално подразделение - Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. София, чийто служител е съставилият акта
инспектор – свид. А. Б..
Въз основа на цитирания акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и
материално компетентен орган. От писменото доказателство - Заповед № ЧР -
1744/20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ се установява, че
И.Й. е назначена на длъжност директор на ДИТ - София, считано от
21.12.2022 г. Съгласно Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. изпълнителният
директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е делегирал на директорите на
дирекции „Инспекции по труда“ на основание чл. 416, ал. 5 КТ правомощия,
свързани с издаването и подписването на наказателни постановления по
актове за установяване на административни нарушения, издадени от
6
инспектори от съответната дирекция. В този смисъл съдът намира за напълно
неоснователни наведените с жалбата възражения за липса на компетентност
на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При преценка за спазване на процедурните правила съдът съобрази и че
и АУАН, и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове.
Актът е съставен при спазване на процедурните норми на ЗАНН - в
присъствието на двама свидетели, като единият от тях (инж. С.Д.) е взел
лично участие в проверката, респективно – е свидетел на установяване на
нарушението. В процеса по изготвянето му е осигурено участието на
упълномощен представител на въззивника – Ц.Т., с което в пълнота е
гарантирано правото на санкционираното лице да се запознае с параметрите
на нарушението, което се твърди да е извършило.
Несъответно на действителното право положение е и твърдението за
отсъствие на императивно изискуеми реквизити от съдържанието на АУАН и
НП, на което жалбоподателят бланкетно и необосновано се позовава.
Съдържанието на двата процесуални документа разкрива присъствието на
всеки от установените в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН елементи, като по
надлежен начин и при пълна идентичност между тях са описани
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на
възприетата от контролните органи дата на извършването му и на нарушената
законова разпоредба.
Съдът преценява като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че
поради различно посочване на правноорганизационната форма на
юридическото лице в АУАН и НП (ЕООД и ООД) не става ясно кой е
санкционираният субект. Макар в АУАН и НП действително да е допусната
твърдяната от въззивника непоследователност като на места
правноорганизационната форма на дружеството е посочена като ООД, а на
други - като ЕООД, дружеството е индивидуализирано и с изписване на
фирмата му, както и на ЕИК, като при това двата признака са посочени
напълно безпротиворечиво в съдържанието на АУАН и НП, поради което не
съществува никакво съмнение и неяснота по отношение на субекта на
административнонаказателната отговорност.
Не се споделят и възраженията за неправилна правна квалификация на
7
нарушението. Задължението за изпращане на уведомление за прекратяване на
трудовия договор е регламентирано в чл. 62 ал. 3 КТ. Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ е издадена на основание законовата делегация по чл. 62 ал. 5 КТ
и определя единствено данните, които се съдържат в уведомлението, и реда
за неговото изпращане. Предвид горното и актосъставителят, и наказващият
орган правилно за квалифицирали нарушението като по чл. 62 ал. 3 КТ.
Независимо от горните изводи съдът намира, че жалбата е основателна
и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени поради
допуснато в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се
в неправилно посочване на датата на нарушението в АУАН и в НП. Съгласно
посочената като нарушена разпоредба на чл. 62 ал. 3 КТ в седемдневен срок
от прекратяването на трудовия договор работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Трудовият
договор между "ххххххххх" ООД и Е.А.Т. е бил прекратен, считано от
31.10.2022 г., видно от Заповед № 10/28.10.2022 г. В седемдневен срок от
31.10.2022 г. работодателят е следвало да подаде уведомление за
прекратяването му до ТД на НАП - София. Правилни са изводите на
жалбоподателя, че седмодневният срок за подаване на уведомлението, изтича
на 07.11.2022 г., макар съдът да намира, че неправилно въззивникът се
позовава на разпоредбата на НПК, уреждаща броенето на сроковете,
субсидирано приложима към производствата пред съд по ЗАНН на основание
чл. 84 ЗАНН, тъй като посочената разпоредба урежда начина на броене на
сроковете при извършване на процесуални действия. В случая по отношение
изчисляването на срока за подаване на уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ съдът
намира, че приложение следва да намери нормата на чл. 72 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно посочената разпоредба "Когато срокът
се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който
започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден." Така в конкретния случай срокът за подаване на
уведомлението за прекратяване на трудовия договор е започнал да тече от
01.11.2022 г. /датата, следваща датата на прекратяване на трудовия договор/ и
8
е изтекъл на 07.11.2022 г. /присъствен ден - понеделник/. Така 07.11.2022 г. е
последният ден, в който работодателят е могъл да подаде уведомление за
прекратяване на трудовия договор с Е. Т., без да извърши нарушение на
разпоредбата на чл. 63 ал. 2 КТ. В настоящия случай обаче уведомлението за
прекратяване на трудовия договор е било подадено едва на 15.11.2022 г.
Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, нарушението
е извършено на първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил
длъжен, работодателят "Денис Трейд" ООД не е подал уведомление за
прекратяване на трудовия договор, т.е. нарушението е извършено на
08.11.2022 г. В АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението
неправилно е посочена дата 07.11.2022 г. На 07.11.2022 г. въззивникът все
още е можел в срок да изпълни задължението за подаване на уведомление по
чл. 63 ал. 2 КТ и респективно - на тази дата не е осъществил състава на
нарушението по чл. 63 ал. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че с неправилното посочване на
датата на нарушението в АУАН и НП е допуснато съществено процесуално
нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1-во и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро
ЗАНН, които въвеждат като задължителен реквизит от съдържанието на
АУАН и НП обозначаването на датата на осъществяване на деянието. Както
се поддържа в Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 12447/2015 г., посочването на дата на извършване на нарушението, която
не кореспондира с действителната фактическа обстановка, опорочава
издадените АУАН и НП и води до тяхната незаконосъобразност, тъй като
въвежда в заблуждение нарушителя относно фактите, които му се вменяват
по повод осъществяването на административното нарушение. Еднозначно е
възприетото в практиката схващане, че неправилното посочване в НП на
датата на извършване на нарушението винаги представлява съществено
процесуално нарушение поради създаване на неяснота в обвинението в
извършване на административно нарушение и ограничаване правото на
защита на санкционираното лице (така се приема и в Решение № 2269 от
06.04.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 829/2021 г., Решение №
2729/21.04.2023 г. по дело № 1730/2023 г. на АССГ, XXVIII касационен
състав, Решение № 2808/26.04.2021 г. по адм. дело № 2254/2021 г. на АССГ,
XIII касационен състав и други). Установеното формално нарушение
изначално и в значителна степен е опорочило процедурата по налагане на
9
административно наказание, съответно само по себе си същото представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
При този изход от производството с право на разноски разполага
въззивникът, който е заявил такава претенция и е доказал уговарянето и
извършването на разноски в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на наказващия орган възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Прекомерността на
заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвА. и
съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 7 и чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
09.07.2004 г.). Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело предвид размера на наложената
имуществена санкция е 450, 00 лева. Претендираното адвокатско
възнаграждение незначително надвишава относимия минимален размер,
поради което съдът намери, че същото не е прекомерно. Следва да се посочи
и че от страните по договора за правна защита и съдействие не може да се
изисква всякога при определяне размера на адвокатското възнаграждение да
се придържат към минималния такъв, указан в Наредба № 1 от 2004 г., тъй
като това би противоречало на свободата на договаряне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2300022/13.03.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на „ххххххххх“ ООД,
ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с адрес в гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „ххххххххх“ ООД с
ЕИК ххххххххххх сумата от 500.00 /петстотин/ лева – разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11