Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 622/2022г.,
по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид
следното: Производството е с правно основание чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *******, с адрес гр. Варна, *******,
представлявано от П. Д. К., чрез адв. И.Г. срещу Решение № 175/04.02.2022г., по
НАХД № 5168/2021г., по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 23-0001458/15.09.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
жалбоподателя на основание чл. 104, ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 10, §2,
изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районен съд – Варна и
потвърденото с него Наказателно постановление, като се релевират основанията на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят счита, че нарушението не е
осъществено от обективна страна, тъй като не е изследвана причинно-следствената
връзка между извършеното от водача И. П. Х., нарушение и създадената в
транспортното предприятие организация на работа. Отделно се твърди, че на
водачите е проведен инструктаж, което изключва отговорността на превозвача. Навеждат
се доводи и за допуснати в хода на административнонаказателното производство
процесуални нарушения, които са нарушили съществено правото му на защита. Твърди
се липса на съставомерни елементи в описанието на нарушението. Моли за отмяна
на оспореното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се
отмени. Претендира присъждане на направените във въззивната и настоящата
инстанции разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, редовно уведомен, не се явява представител, не изразява становище по
така предявената жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на предявената
касационна жалба. Счита, че въззивният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, респективно - да се отмени НП.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения за това преклузивен
процесуален срок по чл. 211, ал. от АПК и при наличието на правен интерес,
което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде
разгледана по същество. Наведените доводи представляват касационни основания по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по силата на препращащата
норма на чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
от фактическа и правна страни следното:
Предмет на
касационен контрол е Решение № 175/04.02.2022г. по АНД № 5168/2021г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 23-0001458/15.09.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /словом – хиляда
лева/ за нарушение на чл. 10, §2, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ №
561/2006г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
При
произнасянето по съществото на спора районният съд е установил от фактическа
страна, че санкционираното дружество не организирало труда на водача И. П. Х., по такъв начин, че същият да е в състояние да
спазва изискванията на чл. 8, §2, изр.2, във вр. чл. 4, буква „Ж“, второ тире
от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., видно от информацията на дигиталната карта на
водача. Двадесет и четири часовият период на управление, започвал в 05:32ч. на
14.10.2020г. и бил до 05:32ч. на 15.101.2020г., като осигурената почивка
възлизала на 7 часа и 58 минути – за периода от 21:31ч. на 14.10.2020г. до
05:29ч. на 15.10.2020г. Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 291557/30.06.2021г. за нарушение на чл. 10, §2, изр.1,
предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози. В предвидения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, като Директорът на
Регионална дирекция „АА“ – Варна приел идентична фактическа обстановка като
тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, с което на основание чл. 104,
ал.1 от Закона за автомобилните превози наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв. за
нарушение на чл. 10, §2, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., във
вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Първостепенният съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в предвидения срок,
съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е
установено от събраните по делото доказателства, като същото е подведено под
правилна правна квалификация.
Описаната в обжалваното решение
обстановка съдът установил въз основа на събраните и изготвени по установения
ред доказателства и доказателствени средства – материалите по АНП – протокол за
проверка, АУАН, НП, показанията на св. Б. Г. И. и др.
За да потвърди оспореното пред него
НП, Районен съд – Варна приел, че, допускайки водача И. П. Х. да не изпълни в
пълен обем намалената си дневна почивка в рамките на 9 часа, транспортното
предприятие не организирало работата му по такъв начин, че да не наруши
разпоредбата на чл. 8, §2, изр.2, във вр. чл. 4, буква „Ж“, второ тире от
Регламент /ЕО/ № 561/2006г., като с това деяние е нарушило разпоредбата на чл.
10, §2, изр.1, предл.2 от същия Регламент, във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози. Първостепенният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и правилно е ангажирана отговорността
на дружеството в качеството му на превозвач.
Като обсъди в съвкупност събраните
по настоящото производство доказателства, касационният състав приема, че
обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради
следните съображения:
Въззивният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, но е допуснал нарушение на материалния закон,
тъй като нарушението по глава II от
Регламент 561/2006г. може да е вследствие както на виновно поведение на
превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената
от работодателя си организация на труда не е спазил установените правила за
почивките. Както повелява чл. 10, §2, от Регламент 561/2006г., осигуряване
спазването на разпоредбите на глава II от
посочения регламент се осъществява посредством провеждане на инструктаж на
водачите и извършването на редовни проверки. Видно от съдържанието на АУАН и
НП, липсват каквито и да било констатации в тази насока, респ. изводи какво
конкретно е следвало да извърши транспортното дружество, за да осигури спазване
на разпоредбите на Регламент 561/2006г. от страна на водачите.
Съгласно чл. 8, §2 от горепосочения
регламент, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка
или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Действително, според чл. 19, §2 от Регламент № 561/2006г., оправомощени от
съответната държава-членка на ЕС контролни органи могат да налагат санкции на
дружество и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на
територията на съответната страна и за които не е наложена конкретна санкция.
Следователно както транспортните предприятия, така и водачите са годни субекти
на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задълженията си
/в този смисъл – Решение на СЕС от 09.06.2016г., по дело Ю, С-287/14, т.32/.
Тоест, за да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на
задължение на транспортно предприятие и/или на водача, то следва техните
задължения да са ясно разписани.
Различен извод от горния е възможно
да обективира фактическа установеност, при която въпреки изключително добре
създадена организация от превозвача, водачът да не изпълни задължението си,
закрепено в чл. 8, §2 от Регламент 561/2006г., като не ползва съответната
почивка. Създаването на организация на трудовия процес е необходим елемент от
работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и
поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между
изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и
законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н., а видно от
материалите по административната преписка, тези въпроси изобщо не са
изследвани.
Дори да се приеме, че празнотата в
горепосочения регламент дава възможност на транспортното предприятие да избере
начина на извършване на проверките и организация на трудовия процес, то в този
случай в хода на административнонаказателното производство следва на първо
място да се изискат доказателства досежно въпроса по какъв начин конкретният
превозвач е уредил чрез вътрешните си актове тази организация, съответно кои
актове или свои разпоредби не е изпълнил и едва след това да формира извод за
извършено нарушение на чл. 10, §2, изр.1, предл. 2 от Регламент 561/2006г., във
вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Събраните в производството доказателства не
установяват съставомерност на извършеното от обективна страна и като е
потвърдил НП, въззивният съд е нарушил материалния закон.
В съвкупността си изложеното
обуславя извод, че оспореното решение на Районен съд – Варна следва да се
отмени, респективно да се отмени процесното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, пред. Второ от АПК, вр. чл. 221, ал.1 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, I тричленен състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
175/04.02.2022г., по НАХД № 5168/2021г., по описа на Районен съд – Варна, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001458/15.09.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.
10, §2, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., във вр. чл. 78, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0001458/15.09.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *******,
с адрес гр. Варна, *******, представлявано от П. Д. К., на основание чл. 104,
ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер
на 1000лв. за нарушение на чл. 10, §2, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ №
561/2006г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна да заплати на „Транс Комфорт“
ООД, с адрес гр. Варна, *******, сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща разноски по договор за правна защита и съдействие.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/