№ 57
гр. Велико Търново , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000234 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №124 от 19.02.2020г., постановено по т.д. №37/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на
Р. П. С., с ЕГН **********, от гр.Павликени, сумата от 180 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на сина й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от
ПТП на 13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от
18.01.2019г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска, предявен от Р.
П. С. против Евроинс АД-гр.София в останалата му част, за разликата над
180 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, неимуществени
вреди т.е. за 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Евроинс
АД-гр.София да заплати на Р. П. С. сумата от 880,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие смъртта на сина й
Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от ПТП на
13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до
1
окончателното й изплащане. Със същото решение Великотърновският
окръжен съд е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Т. С. Д., с ЕГН
**********, от гр.Павликени, сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат
й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от ПТП на
13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска, предявен от Т. С. Д. против
Евроинс АД-гр.София в останалата му част, за разликата над 80 000 лева до
пълния предявен размер от 100 000 лева, неимуществени вреди т.е. за 20 000
лева, като неоснователен и недоказан. Окръжен съд-Велико Търново е осъдил
Евроинс АД-гр.София да заплати на Р. П. С. сумата 1 071 лева, направени
разноски по делото, по съразмерност с уважения иск. Великотърновският
окръжен съд е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Т. С. Д. сумата 40
лева, направени разноски по делото, съразмерно с уважения иск. Осъдил е
Евроинс АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на
Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 10 300 лева, върху
уважените искове. Осъдил е Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат
Н.А. М., от САК, сумата от 5 430 лева адвокатско възнаграждение, за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата Р.С.. Осъдил е Евроинс АД-гр.София
да заплати на адвокат Н.А. М., от САК, сумата от 2 930 лева, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т.Д..
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Р. П. С. да заплати на Евроинс АД-
гр.София сумата от 27,50 лева, направени разноски по делото и сумата 40
лева, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска. С решението си Великотърновският окръжен съд е осъдил Т. С. Д. да
заплати на Евроинс АД-гр.София сумата 55 лева, представляваща направени
разноски по делото и сумата 80 лева, юрисконсултско възнаграждение, по
съразмерност с отхвърлената част от иска. Изрично в диспозитива на
първоинстанционното решение е записано, че същото е постановено при
участието на третото лице помагач Застрахователна компания Лев инс АД-
гр.София.
Против решението са постъпили две въззивни жалби, съответно от
ищците Р.С. и Т.Д., чрез адвокат Н.М. и от ответника Застрахователно
дружество Евроинс АД-гр.София, чрез юрисконсулт С. М..
2
Жалбоподателката ищца С. моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 180 000 лева
до сумата 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Г. С., настъпила при ПТП
на 13.09.2018г., заедно с лихвата за забава. и вместо него да постанови друго
решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за
неимуществени вреди, с посочения произход, в пълния му размер за сумата
200 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА съобразно уважен изцяло иск.
Жалбоподателката Д. моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 80 000 лева
до сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Г. С., настъпила при ПТП
на 13.09.2018г., заедно с лихвата за забава. и вместо него да постанови друго
решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за
неимуществени вреди, с посочения произход, в пълния му размер за сумата
100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА съобразно уважен изцяло иск.
Правят оплакване, че не бил приложен правилно критерият за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Окръжният съд не
бил съобразил многото и тежки болки и страдания, които преживяват във
връзка със загубата съответно на сина и на брат си. В тази връзка не било
оценено правилно заключението на съдебно психологичната експертиза. Не
били преценени правилно и в тяхната взаимна връзка, както и поотделно,
събраните по делото доказателства във връзка с техните страдания и
влошаването на здравословното им състояние.
3
Въззивникът ответник Застрахователно дружество Евроинс АД-
гр.София, чрез юрисконсулт С. М., обжалва първоинстанционното решение
на Окръжен съд-Велико Търново в частта му, с която предявеният иск на
ищцата С. е уважен за разликата над 100 000 лева до 180 000 лева,,
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на сина й при ПТП-то
от 13.09.2018г, със законната лихва и в частта, с която предявеният иск на
ищцата Д. е уважен за сумата 80 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди поради смъртта на брат й при ПТП-то от 13.09.2018г, със законната
лихва. Застрахователното дружество обжалва първоинстанционното решение
и в частта за присъдените разноски.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваните му части и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора и относно разноските, съобразно становището му.
Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции
изцяло.
Определените от Окръжния съд обезщетения за неимуществени вреди
не отговаряли на принципа за справедливост. Били прекомерни. Не били
съобразени с обществено-икономическите условия на живот в страната.
Обезщетенията трябвало да отговарят на стандарта на живот. Съобразени с
минималната работна заплата същите били прекомерни. Освен това по
отношение на втората ищца не следвало да се присъжда обезщетение, тъй
като тя не отговаряла на критерия, въведен с Тълкувателно решение
№1/2018г. на ОСНГТК на Върховния касационен съд, в смисъл че не била
доказана по делото изключителна по своя характер, дълбока и трайна
емоционална връзка брат-сестра. При условия на евентуалност прави
възражение, че съгласно §96 от ЗИДКЗ можело да й се присъди обезщетение
най-много в размер на сумата 5 000 лева, какъвто е законодателно
установеният максимум за такива случаи. Счита, че вина за ПТП-то има и
водачът на товарния автомобил Скания, тъй като същият се движел с
превишена скорост от 86 км/ч, при разрешена с пътен знак 60 км/ч, поради
което следвало да бъде ангажирана отговорността и на неговия застраховател
ЗК Лев инс АД-гр.София, привлечен като трето лице помагач по делото.
4
Въззивниците ищци оспорват изцяло въззивната жалба на ответника.
Въззивникът ответник оспорва изцяло въззивните жалби на ищците.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, съобрази
становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства, и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Ищците Р. П. С. и Т. С. Д., двете от гр.Павликени, твърдят в исковата
молба и по делото, че на 13.09.2018г., около 00,02 часа, на кръстовището на
магистралата Плевен-Русе и главния път Свищов-Павликени настъпило ПТП
между лек автомобил БМВ с рег.№ ЕН 25****, управляван от И. И. А. и
товарен автомобил Скания с водач Т. К. Т.. В ходи на досъдебното
производство, водено за случая, било установено че водачът на лекия
автомобил не спрял на пътен знак Б2-Стоп, вследствие на което настъпил
удар между него и товарния автомобил, който се движел по пътя с
предимство, при който починал Г. С. С., съответно син и брат на ищците.
Същият пътувал на лява задна седалка, зад водача на лекия автомобил.
Получил тежки телесни травми, несъвместими с живота, поради което след
час настъпила смъртта му. Твърдят, че между ПТП-то и смъртта на С.
съществува причинно следствена връзка. Търпели са и търпят изключително
тежки неимуществени вреди – душевни и психически болки и страдания.
Според първата ищца животът й изгубил смисъл, непрекъснато изпитвала
мъка, отчаяние и печал. Втората ищца твърди, че между нея и брат й имало
изградена много силна емоционална връзка. Тежко понася загубата му.
Изпаднала в депресия. Двете ищци приемали сънотворни и успокоителни. За
погребението първата ищца заплатила сумата 880 лева. Виновният за ПТП-то
водач на лекия автомобил е в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинените вреди при ПТП-то се покрива от застраховка Гражданска
отговорност, тъй като има застрахователна полица. Предявили претенция
пред застрахователя-ответник по делото, но същият не им предложил и не им
изплатил обезщетение.
Предвид изложеното и на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ищците молят
5
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно
дружество да заплати на първата ищца Р.С. сумата 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на сина й Г. С. на 13.09.2018г., настъпила в резултат на
ПТП-то, сумата 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, както и ответното застрахователно дружество да заплати на втората
ищца сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на брат й Г. С., настъпила на 13.09.2018г. вследствие на ПТП; заедно
със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.02.2019г., до окончателното им изплащане.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Застрахователна компания Евроинс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва предявените искове,
както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на ПТП-то, в
смисъл че същото не е настъпило по вина на застрахования при него водач на
лекия автомобил. Вината била изцяло на водача на товарния автомобил,
поради това че не бил спазил ограничението да се движи с 60 км/ч – движел
се с превишена скорост от 90 км/ч. Освен това предприел спиране едва след
настъпване на удара. Евентуално твърди, че е налице независимо
съизвършителство от страна и на двамата водачи. Прави възражение за
съпричиняване от страна на загиналия, тъй като бил без поставен
обезопасителен колан. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като ищците не
му били посочили банкова сметка, по която да преведат обезщетение, поради
което не бил в забава. Оспорва началния момент, от който се дължи законната
лихва. Счита исковите претенции за прекомерно завишени от гледна точка
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика,
социално икономическите условия на живот и стандарта на живот в страната.
Счита, че между ищцата и загиналия вследствие на ПТП-то неин брат не е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС, само в който случай се дължи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на преживелия брат или
сестра. Евентуално прави възражение за приложение на разпоредбата на §96
ал.3 от ДР на КЗ във връзка с чл.493а от КЗ, в смисъл че нормативно
определеният лимит за обезщетение в този случай е 5 000 лева.
6
В допълнителна искова молба ищците заявяват, че възраженията на
ответника за липса на виновно поведение на водача на лекия автомобил, за
механизма на ПТП-то и за прекомерност на претендираните обезщетения, са
неоснователни. Съгласни са, че началната дата, от която се дължи законната
лихва върху претендираните обезщетения, е 17.01.2019г.
В допълнителен отговор ответното застрахователно дружество
поддържа възраженията си.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането от ищците Р.С. и Т.Д. против ответника ЗД Евроинс АД-
гр.София за сумата 200 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата 880 лева, имуществени вреди, двете суми за
първата ищца и за сумата 100 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от втората ищца, вследствие смъртта съответно на сина
и брата на ищците, настъпила на 13.09..2018г. в резултат на уврежданията
получени при ПТП случило се на същата дата, с участието на лек автомобил,
застрахован по валиден договор за застраховка Гражданска отговорност при
ответника.
Със събраните по делото доказателства се установява, че на
13.09.2018г., в 00,02 часа, на кръстовището между магистралата Плевен-Русе
и главен път Свищов-Павликени е настъпило ПТП между двама участници:
лек автомобил БМВ, с рег.№ ЕН 25****, управляван от И. И. А., застрахован
в Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София, с валидна застраховка
гражданска отговорност към датата на произшествието и товарен автомобил
Скания, с рег.№РК 44****, с водач Т. К. Т..
Безспорно е, че при ПТП-то лицето Г. С., който се е возил на задна
седалка вляво, е получил много тежки телесни увреждания, несъвместими с
живота, вследствие на което около час след удара между двете превозни
средства е починал.
7
От заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р
Н. Г. и от заключението на комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза с вещи лица инж.С. С. и д-р Н. Г. се установява, че
вследствие на ПТП-то Г. С. е получил черепно мозъчна травма, контузия на
главния мозък, мозъчен кръвоизлив, рани по глава и лице, тежка гръдна
травма, счупване на множество ребра вляво, контузия на сърцето,
кръвонасядане в белите дробове, тежка шийна травма-счупване на 4-ти и 5-ти
шиен прешлен, частично прекъсване на гръбначния мозък, счупване костите
на таза, кръвонасядане по ляво бедро, охлузване на двете подбедрици. Д-р Г.
посочва, че тези травми са несъвместими с живота. Смъртта е била
неизбежна, настъпила е около час след ПТП-то. Травмите са резултат от
ПТП-то, пряка и непосредствена причинна връзка има между ПТП-то,
травмите и смъртта – изводите на д-р Г. в този смисъл са категорични..
Тъй като няма влязла в сила присъда, съгласно чл.300 ГПК, по
настоящото дело съдът следва да прецени самостоятелно дали са налице
предпоставките на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД т.е. дали има
виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
настъпили вреди за ищците, причинна връзка между двете. Следва съдът да
прецени и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
товарния автомобил и от загиналия т.е. дали същият е бил без предпазен
колан и какво е значението на този предпазен колан в случая, в какъвто
смисъл ответното застрахователно дружество е направило възражения в срок,
с отговора на исковата молба.
За изясняване механизма на ПТП-то, който е от значение за преценка
дали са налице спорните обстоятелства, по делото Окръжният съд е назначил
съдебно автотехническа експертиза и комплексна съдебно автотехническа и
медицинска експертиза с вещи лица инж.С. С. и д-р Н. Г.. От заключенията се
установява по категоричен начин, че е имало пълна видимост на пътната
обстановка от двамата водачи, съответно на лекия автомобил и на товарния
автомобил /автокомпозицията/; причината за настъпване на ПТП-то е
неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил
БМВ и преди всичко това, че същият пресича път с предимство, по който се
движи товарния автомобил, без да спре на знак Б2 Стоп, без да спре и да
пропусне товарния автомобил да премине, както и че движението на
8
товарната композиция със скорост, по-висока от разрешената за пътния
участък не е причина за настъпване на удара, тъй като при създадената пътна
обстановка ударът ще настъпи и при движение с разрешената скорост от 60
км/ч т.е. и при движение с 60 км/ч водачът на товарния автомобил няма
възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара.
Заключенията на д-р Г. и инж.С. са компетентни, обосновани и
Апелативният съд ги приема изцяло.
Според вещите лица и при поставен обезопасителен колан от Г. С.,
резултатът би бил същият. Д-р Г. и инж.С. посочват, че на практика
предпазните колани се задействат при скорости над 40 км./ч. и че остава да
действа с пълна сила силата Px по оста X, която ще причини същите
увреждания – това е една от физичните сили, които се задействат от удара
между двете МПС по законите на физиката и която е достатъчна да увреди С.
по същия начин. В тази връзка вещите лица уточняват, че тялото на загиналия
извършва първоначално движение надясно с голям интензитет и напред към
предната част на автомобила с по-малък интензитет, а впоследствие след
около 0,5 секунди наляво, със сила малка по интензитет вследствие ротацията
на автомобила.
С оглед заключенията на д-р Г. и инж.С. настоящият състав на
Апелативния съд приема, че вина за настъпване на пътно транспортното
произшествие на 13.09.2018г. има водачът на лекия автомобил, липсва
съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, тъй като съгласно
заключението на САТЕ и ако се е движел с разрешената скорост 60 км/ч
товарният автомобил не е имал време и възможност да предотврати удара,
както и загиналият също не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като и
ако е бил с предпазен колан и ако е бил без такъв, сбиха настъпили същите
телесни увреждания. Налице е пряка причинна връзка между
противоправното поведение на водача на лекия автомобил и настъплата
смърт на Г. С., вследствие на тежките телесни увреждания, причинени при
пътно транспортното произшествие, станало по вина на водача на лекия
автомобил, като същият е застрахован по валидна застраховка гражданска
отговорност при ответното застрахователно дружество /който факт е
безспорен по делото/.
9
По делото са разпитани свидетели, които установяват, че между първата
ищца и сина й са съществували много силни обич, привързаност и
разбирателство и взаимопомощ, разчитали са един на друг, живеели са
задружно, с взаимни грижи и помощ, разбирали са се прекрасно,
изключително силно са били привързани един към друг. Свидетелите
установяват също, че прекрасни са били и отношенията между брата и
сестрата, живеели са в едно и също населено място, но са били създали
отделни семейства, помагали са се, уважавали са се, заедно са били от малки
и до момента на смъртта на Г. С.. След смърта му и двете ищци се променили,
станали затворени, загрижени, страдали силно, майката получила хипертония,
сестрата се разболяла от синдрома на Хашимото – автоимунно заболяване.
По делото е изслушана и съдебно психологична експертиза с вещо лице
Татяна Е.-психолог. От заключението се установява, че Р.С. възприема и
възпроизвежда загубата на сина си със силна емоция. Преживява обърканост
и безсилие от загубата на опората и помощта, коио синът й е бил в живота й,
особено след смъртта на съпруга й, случила се една година преди
катастрофата с Г. С.. Преживява безсилие и безпомощност, поради
необходимостта сама да се справя с работата си, с домакинството, къщата и
финансовите задължения, които има. Преживява неудобство и вина към
близките си за помощта и подкрепата, които й оказват. Изпитва страх за
живота на близките си. Преживява чувство на огромна тъга и болка след
загубата на сина си. Изпитва силна тревога по отношение на бъдещето си и
здравето си. Загубила желание за живот. Напрегната, потисната, тревожна
след загубата на сина й- Станала неспокойна, тъжна, самотна. Оплаква се от
обща отпадналост, хронична умора, безсъние, постоянна плачливост, високо
кръвно и силно главоболие. Преди била весела, усмихната, спокойно,
справяща се.
Вещото лице стига до извода, че Т.Д. възприема и възпроизвежда
загубата на брат си със силна емоция. Преживява силно емоционално
страдание, чувство на обърканост и безпомощност от загубата на подкрепата
и опората, която е имала в негово лице. Изпитва чувство за вина, че
емоционално тежко преживява загубата, с което натоварва детето и съпруга
си. Изпитва страхове – страх за собственото си здраве, както и за живота на
близките си. Преживява безразличие и липса на желание към мечтите си.
10
Напрегната и външно скована е. Тежат й отговорностите, които е поела след
смъртта на брат си. Станала раздразнителна, нетърпелива, сприхава.
Отключила автоимунно заболяване след смъртта на брат си. Преди това била
жизнерадостна, весела и свободна.
Според вещото лице Е. и към момента на заключението т.е. една година
след смъртта на Генчо ищците са все още много чувствителни и силно
травмирани от загубата. Това състояние ще продължи още дълго напред във
времето.
Заключението на съдебно психологичната експертиза е компетентно,
обосновано и Апелативният съд го приема изцяло.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди са с правно основание чл.432 от КЗ. Съгласно тази
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, може
да иска обезщетението пряко от застрахователя.. Спазена е разпоредбата на
КЗ преди предявяване на иска ищците да са сезирали застрахователя с искане
да им бъде изплатено застрахователно обезщетение и е била образувана
преписка – щета. Налице е валидна застраховка гражданска отговорност на
виновния, без да е налице съпричиняване от страна на другия участващ в
произшествието товарен автомобил, както и без съпричиняване от страна на
загиналия, който би бил увреден по същия начин и с предпазен колан и без
предпазен колан.
Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на
първата ищца С. при увреждането, представляващо застрахователен риск, при
който се дължи застрахователно обезщетение, се определя по правилата на
чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. Правно значимите обстоятелства
за определяне размера на дължимото от застрахователя на първата ищца
обезщетение за неимуществени вреди са следните: вид, интензитет,
продължителност на претърпените, търпяни и досега болки и страдания,
както и съществуването на такива и занапред, резултат на увреждането,
възрастта на загиналия, това че същият не е допринесъл за вредоносния
11
резултат, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, както и справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно
покритие и обществено икономическите условия.
Конкретните правно значими обстоятелства в случая са следните:
ищцата Р.С. е претърпяла, търпи и сега и ще продължава да търпи дълго
време напред много значителни душевни и психически страдания, изгубила е
сина си при ПТП само една година след смъртта на съпруга си, синът е
починал много млад-едва на 37 години и то след много тежки травми, ищцата
е загубила опората си в живота, здравословното й състояние се е влошило
значително.
Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и
съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. и многобройните решения,
постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, общи критерии и
установените по делото специфични обстоятелства, имащи значение за
определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение,
отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите
условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че доколкото
неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент,
изискването за справедливо обезщетяване на ищцата С. ще бъде постигнато с
присъждане на обезщетение в размер на 180 000 лева. Застрахователят не е
платил доброволно никаква сума.
По отношение на присъденото обезщетение на първата ищца в размер
на сумата 100 000 лева, неимуществени вреди първоинстанционното решение
е влязло в сила, тъй като в тази част няма въззивна жалба.
В частта, с която Окръжният съд е осъдил застрахователното дружество
да заплати на първата ищца сумата 880 лева, имуществени вреди-разходи за
погребението, първоинстанционното решение също е влязло в сила, тъй като
не е обжалвано в тази част.
Относно началният момент, от който се дължи законната лихва върху
присъдените обезщетения, също не е подадена въззивна жалба, поради което
и в тази част решението на Великотърновския окръжен съд е влязло в сила.
12
По предявения от втората ищца Т.Д. иск за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева, поради смъртта на брат й, по делото се спори в случая
налице ли е такава трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата Д. и
починалият й брат, особено близка връзка между тях, вследствие на което
същата търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на
Върховния касационен съд най-близките на починалия /по смисъла на
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ВС, а именно
низходящите, възходящите, съпруг, фактически съпруг и отглеждан/ се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Справедливо е да бъдат
обезщетени и други лица, извън близкия семеен и родствен кръг, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. В
Тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може
да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци. Съгласно Тълкувателното решение когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик т.е. не е
достатъчна формална връзка на родство, а да са налице такива болки и
страдания, които да са изключения спрямо нормално присъщите за тази
родствена връзка.
Настоящата инстанция е на становище, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед на събраните доказателства дали между починалия и сестра
му е била налице особена емоционална връзка, трайна и дълбока, с
изключителна привързаност между двамата.
Със събраните по делото доказателства, Апелативният съд приема, че
13
от фактическа страна втората ищца Д. не е доказала при условията на пълно и
главно доказване, което е в нейна тежест, съществуването в случая на трайна
и дълбока емоционална връзка между нея и брат й Г. С., довела до
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е
справедливо да бъдат обезщетени. По делото ищцата Д. не е ангажирала
доказателства, от които да се установяват изключително близки отношения,
повече от нормалните между брат и сестра.
Като недоказан, този предявен иск следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения Апелативният съд приема, че
решението на Окръжен съд-Велико Търново е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, в частта му с която Застрахователното дружество е осъдено да
заплати на ищцата С. сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, сумата 880 лева, обезщетение за имуществени вреди, както и в частта с
която е присъдена законната лихва върху главниците, считано от 18.01.2019г.
до окончателното им изплащане.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата С. още
80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане /или в полза на
С. са присъдени общо 180 000 лева, неимуществени вреди/.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта
му, с която е отхвърлен предявеният иск от ищцата С. срещу ЗД Евроинс АД-
грVСофия, за разликата над 180 000 лева до претендираните 200 000 лева,
неимуществени вреди.
Решението на Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено
в частта му, с която е уважен предявеният иск от втората ищца Д. срещу ЗД
Евроинс АД-гр.София за сумата 80 000 лева, неимуществени вреди, както и за
присъдената законна лихва върху тази сума, вместо което предявеният иск се
отхвърли и за тази сума, а в частта с която този иск е отхвърлен за разликата
от 80 000 лева до 100 000 лева, неимуществени вреди, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено в отхвърлителната
част по този иск, а именно за сумата 20 000 лева, обезщетение за
14
неимуществени вреди, в която част предявеният иск от втората ищца Д. е
отхвърлен от Окръжния съд.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК решението на
Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено и в частта му за
разноските, вместо което разноските следва да бъдат разпределени по
следния начин.
Въззивникът ответник следва да заплати държавна такса за Първата
инстанция за уважената част от исковете, а именно 4% върху сумата от
180 880 лева, присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на ищцата Р.С. или сумата 7 235,20 лева, по сметката на
Великотърновския апелативен съд. На основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка
с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователното дружество следва да заплати на адвокат
Н.М., от САК, само сумата 5 147,60 лева, адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, изчислено върху уважения иск за 180 880 лева,
обезщетение, като за втората инстанция не й се присъжда адвокатски хонорар
с оглед изхода на делото по двете въззивни жалби /уважена е жалбата на ЗД
за отхвърляне на иска на Д. в размер на 80 000 лева,неимуществени вреди т.е.
въззивната жалба на ЗД е уважена в тази част и е отхвърлена въззивната
жалба на същото ЗД в частта за сумата 80 000 лева, като разлика между
100 000 лева, обезщетение за ищцата С., за която сума ЗД не обжалва 1
инстанционното решение и сумата 180 000 лева, каквото обезщетение ВТОС е
присъдил на същата ищца С.. Тъй като въззивната жалба на Р.С. против
Евроинс АД е отхвърлена, същата следва да му заплати юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 300 лева. Тъй като
въззивната жалба против Т.Д. е уважена, същата следва да заплати на ЗД
Евроинс АД сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция, на основание чл.78 ал.8 ГПК във връзка с Наредбата за заплащане
на правната помощ. С оглед изхода на делото при частичното уважаване на
предявените искове, за първа инстанция ищците следва да заплатят на
Застрахователното дружество-ответник по 250 лева юрисконсултско
възнаграждения, всяка една от тях. Съгласно представения списък на
направените разноски в първата инстанция ответното дружество е направило
деловодни разноски общо в размер на сумата 550 лева, от които първата ищца
15
дължи 27,50 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, а втората ищца
дължи сумата 250 лева върху изцяло отхвърления й иск. Съгласно
представените списъци на направените разноски в първата инстанция първата
ищца е заплатила държавна такса 100 лева; за възнаграждения на вещи лица
1010 лева и депозит за свидетел 80 лева , или общо 1190 лева; а втората ищца
е заплатила държавна такса 50 лева. Съразмерно на уважения иск за
направените разноски в Окръжния съд на първата ищца ответникът дължи
сумата 1071 лева. На втората ищца не се присъждат разноски, тъй като искът
й е отхвърлен изцяло. В Апелативния съд страните не са направили други
разноски, освен заплатена държавна такса от въззивника ответник, която
въззивницата първа ищца не му дължи, тъй като жалбата против решението в
частта относно първата ищца се потвърждава, а втората ищца следва да
заплати на ЗД държавната такса върху обжалваната част от
първоинстанционното решение за сумата 80 000 лева, в която част
Апелативният съд отхвърля иска, поради което Д. следва да заплати на
Евроинс АД сумата
1 600 лева, заплатена държавна такса за Въззивната инстанция. На основание
чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за тази инстанция Евроинс АД следва да
заплати на адвокат М. за отхвърлената жалба против ищцата Р.С., с
обгжалваем интерес сумата 80 000 лева, адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 2 930 лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №124 от 19.02.2020г., постановено по т.д.
№37/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново В ЧАСТТА с която е уважен
предявеният иск по чл.432 от КЗ от Т. С. Д. против Евроинс АД-гр.София за
сумата 80 000 лева неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
тази сума от 18.01.2019г., както И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с правно основание чл.432 от КЗ, предявен
16
от Т. С. Д., с ЕГН **********, от гр.Павликени, против Застрахователно
дружество Евроинс АД-гр.София или и за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на брат й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от
ПТП на 13.09.2018г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №124 от 19.02.2020г., постановено по т.д.
№37/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решение №124 от 19.02.2020г., постановено по т.д. №37/2019г., на
Окръжен съд-Велико Търново, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В НЕОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43
да заплати държавна такса в размер на сумата 7 235,20 лева по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново, върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.А.
М., от САК, адвокатски хонорар за Първа инстанция в размер на сумата
5 147,60 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.А.
М., от САК, адвокатски хонорар за Втората инстанция в размер на сумата
2 930 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Застрахователно дружество
Евроинс АД-гр.София да заплати на Р. П. С. от гр.Павликени сумата 1 071
лева, направени разноски в Първата инстанция, по съразмерност с уважения
иск.
17
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащане на правната помощ Р. П. С. от гр.Павликени да заплати на ЗД
Евроинс АД-гр.София сумата 250 лева, юрисконсултско възнаграждение за
Първа инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащане на правната помощ.Т. С. Д. от гр.Павликени да заплати на ЗД
Евроинс АД-гр.София сумата 250 лева, юрисконсултско възнаграждение за
Първа инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащане на правната помощ Р. П. С. от гр.Павликени да заплати на ЗД
Евроинс АД-гр.София сумата 300 лева, юрисконсултско възнаграждение за
Втора инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащане на правната помощ.Т. С. Д. от гр.Павликени да заплати на ЗД
Евроинс АД-гр.София сумата 300 лева, юрисконсултско възнаграждение за
Втора инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Р. П. С. от гр.Павликени да
заплати на ЗД Евроинс АД-гр.София сумата 27,50 лева, направени разноски
по делото в Първата инстанция, съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т. С. Д. от гр.Павликени да
заплати на ЗД Евроинс АД-гр.София сумата 250 лева, направени разноски по
делото в Първата инстанция, съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т. С. Д. от гр.Павликени да
заплати на ЗД Евроинс АД-гр.София сумата 1 600 лева, направени разноски
по делото в тази инстанция, съразмерно с отхвърлената жалба.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19