Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.02.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 5258
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 3054 от 23.03.2016г. по гр.д. № 19298/2014г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение от 31.05.2016г., решение № 11606 от 19.01.2017г.,
решение № 11638 от 19.01.2017г. и решение № 309153 от 09.01.2018г. Софийски
районен съд, 66 състав отхвърлил предявените от „Б.” АД, ЕИК *******, срещу „В.Е.Д.К.“
ООД, ЕИК *******, и В.Д.К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1 500
лв., представляваща неустойка по чл. 10 вр. чл. 9 от договор за
покупко-продажба на стоки, сключен на 18.06.2012г., и сумата 1 500 лв.,
представляваща неустойка по чл. 8 вр. чл. 7 от договор за реклама, сключен на
18.06.2012г.
Ищецът „Б.” АД обжалва основното решение, както и решението от 31.05.2016г.,
постановено по реда на чл. 247 ГПК, с оплаквания за недопустимост и за
неправилност. В жалбата срещу основното решение поддържа, че същото е
недопустимо, тъй като СРС се произнесъл по установителни искове, с каквито не
бил сезиран. Евентуално поддържа, че решението е неправилно. В нарушение на
диспозитивното начало в процеса и без релевирано от ответниците възражение
районният съд служебно приел, че клаузите за неустойка от процесните договори
са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Не били изложени никакви мотиви
защо съдът приел обективна неравностойност при съотношението на главното и
акцесорното задължение, не изследвал изобщо въпроса на каква стойност са
количествата кафе и други продукти, които ищецът задължително следва да
поддържа в наличност с оглед изпълнението на договора и какво е съотношението
на тази стойност спрямо уговорената неустойка. В нарушение на
съдопроизводствените правила и при липса на дадени указания с доклада по
делото, с атакуваното решение районният съд приел ищецът да не е доказал
изпълнение на задълженията си по договорите, при липса на оспорване в тази
насока от ответниците. Необоснован бил и изводът на първостепенния съд, че
нямало доказателства договорът за реклама да е пряко свързан именно с факта на
сключване на процесния договор за покупко-продажба, след като в договора
изрично страните приели тази връзка, а и никоя от страните не твърдяла сключени
между тях други договори за покупко-продажба. Поради това иска обезсилване,
евентуално – отмяна на решението и вместо него въззивният съд постанови друго,
с което да уважи предявените искове. В жалбата срещу решението от 31.05.2016г.
поддържа, че това решение е неправилно, тъй като в него било посочено, че се
поправя решение по друго дело, а по същество не била налице очевидна фактическа
грешка в първоначалното решение. Налице била формирана воля на съда да се
произнесе по непредявени искове, което обуславяло недопустимост на
първоначалното решение и неправилност на това от 31.05.2016г. Поради това се
иска отмяна на последното. Въззивникът претендира и разноските за двете инстанции
съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „В.Е.Д.К.“ ООД не е депозирала отговори на жалбите по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззиваемата страна В.Д.К., представляван в процеса от назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. И.М. от САК, не е депозирал
отговори на жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
С исковата молба, след частично оттегляне и прекратяване, съдът е сезиран с
обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по чл.
10 вр. чл. 9 от договор за покупко-продажба на стоки, сключен на 18.06.2012г.,
и за сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 8 вр. чл. 7 от договор
за реклама, сключен на 18.06.2012г. Солидарната отговорност на
ответника-физическо лице се претендира на основание чл. 11 от договора за
покупко-продажба и чл. 9 от договора за реклама, съгласно които този ответник
се съгласил да отговаря солидарно „като поръчител и съдлъжник“. Претендирана е
и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на
10.04.2014г. до окончателното плащане.
Ответникът „В.Е.Д.К.“ ООД, призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е
депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
Ответникът В.Д.К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адв. И.М. от САК с отговор по чл. 131 ГПК е оспорил предявените
срещу него искове с възражение, че липсват доказателства поканата-предизвестие
за прекратяване на договора да му е връчена, поради което и все още не била
възникнала отговорност за плащане на неустойките по договорите.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Жалбата срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 31.05.2016г.
е неоснователна. В мотивите на основното решение районният съд е приел, че е
сезиран с осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са неоснователни и
подлежат на отхвърляне, но погрешно е обективирал тази своя воля в диспозитива
на решението, като вместо да отхвърли осъдителните искове е отхвърлил
установителни такива за признаване дължимост на неустойките. Поради това
правилно с атакуваното решение от 31.05.2016г. е поправил тази грешка по реда
на чл. 247 ГПК.
Обжалваното основно решение, след допуснатите по реда на чл. 247 ГПК
поправки, е валидно и допустимо. Неоснователни са поддържаните от въззивника
доводи за недопустимост, тъй като както беше посочено по-горе, съдът е
разгледал исковете, с които е бил сезиран – осъдителни по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а
допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на акта е поправена, като
решенията за поправките стават неразделна част от основното решение. С оглед
релевираните в жалбата оплаквания въззивният съд намира решението за частично
неправилно по следните съображения:
Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение
на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е
необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да стане вземането за неустойка изискуемо, включва следните предпоставки,
които следва да са налице кумулативно: наличие на валидно договорно задължение,
уговорена валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението, за което е
уговорена неустойката. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение
се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави
задължението за неустойка изискуемо.
По иска за неустойка по чл. 10 вр. чл. 9 от договор за покупко-продажба на
стоки от 18.06.2012г.:
Не е било спорно и от събраните доказателства се установява, че между ищеца
и ответника – търговско дружество са възникнали валидни облигационни отношения
по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба на стоки от 18.06.2012г.,
по който ищецът се задължил да продава, а ответникът „В.Е..Д.К." ООД - да купува
от ищеца месечно по 25 кг кафе „Спетема делиция бар“, или общо за целия период
на договора 300 кг. С чл. 9 страните уговорили, че продавачът има право да прекрати
едностранно договора без предизвестие в случай, че купувачът не изпълнява
задълженията си да закупува минималните договорени количества кафе. Съгласно
клаузата на чл. 10, при предсрочно прекратяване на договора при условията на
чл. 9, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 1 500 лв. С чл. 11 от
договора ответникът В.Д.К. поел задължение да отговоря солидарно с купувача за
изпълнение на задълженията на последния по договора.
При доказателствена тежест за ответниците съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК,
същите не твърдят и не ангажират доказателства за изпълнение на задължението на
купувача за закупуване от ищеца на договорените минимални месечни
количества кафе, поради което съдът намира, че за ищеца-продавач е
възникнало правото съгласно чл. 9 от договора да прекрати същия /по същество
право да развали договора занапред поради виновно неизпълнение на купувача/. Това
право е надлежно упражнено с поканата-предизвестие, която следва да се счита за
връчена на 23.12.2013г. по силата на уговореното в чл. 16, ал. 2 от договора фингирано
връчване. Независимо от това, договорът следва да се счита за развален
/занапред/ и с връчване на исковата молба и приложенията на ответниците, поради
което единственото възражение на ответника К. е неоснователно.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки, уговорени между
страните в клаузата на чл. 10 от договора за покупко-продажба на стоки, при
които възниква вземането на ищеца за неустойка срещу ответника-купувач в размер
на 1 500 лв., за което задължение с чл. 11 от договора ответникът К. се е
задължил да отговаря солидарно. Този иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен, като се присъди и поисканата законна лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба в съда на 10.04.2014г. до окончателното й
изплащане.
По иска за неустойка по чл. 8 вр. чл. 7 от договора за реклама от
18.06.2012г.:
По делото се установява, че на 18.06.2012г. между ищеца и първия ответник е
сключен договор за реклама, по който ответникът-изпълнител поел задължение да
рекламира стоките, описани в Приложение № 1 към договора, срещу задължението на
ищеца-рекламодател да заплати в полза на изпълнителя по договора сумата от 1 000
лв. в деня на подписване на договора, както и да му прехвърли собствеността върху
стоки на обща стойност 500 лв. С чл. 6 от договора за реклама страните декларирали,
че са страни и по договор за покупко-продажба на стоки между тях, по силата на
който първият ответник се е задължил да закупува от ищеца съответните
договорени минимални количества кафе с марка „Спетема“. С чл. 7 страните се
съгласили, че ищецът има право да прекрати /развали/ едностранно договора за
реклама без предизвестие в случай, че изпълнителят не използва рекламните
материали и/или техника по договорения начин /т. 1/, както и когато купувачът не
изпълнява задълженията си да закупува минималните договорени количества кафе от
ищцовото дружество съгласно договора за покупко-продажба. Според уговореното в
чл. 8, при предсрочно прекратяване на договора при условията на чл. 7,
изпълнителят дължи на рекламодателя неустойка в размер на 1 500 лв. С чл. 9 от договора за реклама ответникът В.Д.К.
поел задължение да отговоря солидарно с изпълнителя за изпълнение на
задълженията на последния по договора.
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че
договорът за реклама от 18.06.2012г. е развален от ищеца не в хипотезата на чл.
7, т. 1 - поради неизпълнение на задълженията по този договор, а на чл. 7, т. 2
- поради неизпълнение на задълженията по друг договор - процесния договор за
покупко-продажба на стоки от 18.06.2012г. Следователно правопораждащият юридически
факт за възникване на правото на ищеца да развали договора за реклама, а оттам
и за възникване на вземането му за неустойка по чл. 8, е същият юридическия
факт, послужил като основание за разваляне на договора за покупко-продажба, а
оттам и за възникване на вземането му за неустойка по чл. 10 от същия. Този
юридически факт е неизпълнението на основното задължение на ответника да
закупува минималните договорени количества кафе „Спетема делиция бар“,
предвидено в чл. 1 от договора за покупко-продажба. За неизпълнение на това
задължение обаче ответникът е обезщетен чрез уговорената в чл. 10 от договора
за покупко-продажба неустойка в размер на 1 500 лв. Претендираното от него
еднородно обезщетение за същото неизпълнение чрез предявения иск за присъждане на
неустойка по чл. 8 от договора за реклама е недължимо, доколкото кредиторът
вече е удовлетворен за вредите от неизпълнението и повторно присъждане на
неустойка за неизпълнение на същото задължение би довело до двукратното
обезщетяване на ищеца за едни и същи вреди от едно и също неизпълнение. Поради
това този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
атакуваното основно решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, следва да бъде
отменено в частта, с която искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10 от договор за
покупко-продажба от 18.06.2012г. е отхвърлен и вместо него постановено друго, с
което този иск се уважи. В останалата част поправеното основно решение ведно с
решението за поправката му от 31.05.2016г. следва да бъдат потвърдени.
При този изход и изричната претенция, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете, както следва: За първоинстанционното производство ответникът „В.Е.Д.К.“
ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 180 лв., а ответникът В.К.
– сумата 400 лв.; За настоящата инстанция въззиваемият „В.Е.Д.К.“ ООД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 15 лв., а въззиваемият В.К. – сумата 235
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3054 от 23.03.2016г., постановено по гр.д. № 19298/2014г. на
Софийски районен съд, 66 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
31.05.2016г., решение № 11606 от 19.01.2017г., решение № 11638 от 19.01.2017г.
и решение № 309153 от 09.01.2018г. в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б.” АД, ЕИК *******, срещу „В.Е.Д.К.“
ООД, ЕИК *******, и В.Д.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1 500
лв., представляваща неустойка по чл. 10 вр. чл. 9 от договор за
покупко-продажба на стоки, сключен на 18.06.2012г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и В.Д.К.,
ЕГН **********,***, да заплатят солидарно
на „Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща неустойка по чл. 10 вр. чл. 9 от договор за покупко-продажба на
стоки, сключен на 18.06.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба в съда на 10.04.2014г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3054 от 23.03.2016г., постановено по гр.д. № 19298/2014г. на
Софийски районен съд, 66 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
31.05.2016г., решение № 11606 от 19.01.2017г., решение № 11638 от 19.01.2017г.
и решение № 309153 от 09.01.2018г. в останалата
част, с която е отхвърлен предявеният от „Б.” АД, ЕИК *******, срещу „В.Е.Д.К.“
ООД, ЕИК *******, и В.Д.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1 500
лв., представляваща неустойка по чл. 8 вр. чл. 7 от договор за реклама, сключен
на 18.06.2012г.
ОСЪЖДА „В.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78 ГПК сумата 180.00 лв. (сто и осемдесет лева),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 15.00 лв. (петнадесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 235.00 лв. (двеста тридесет и пет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.