№ 1727
***, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Н.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430102847 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекс
за застраховането.
Производството е образувано по молба на М. М. Н., ЕГН **********,
против *** с ***, по молба с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за
заплащане на сумата от 6431.01лв., представляваща допълнително
обезщетение до действителния размер на причинените имуществени вреди по
*** с ***, нейна собственост, от ПТП на 28.07.2023г. в ***, причинено от
застрахован от ответника по риска „гражданска отговорност“ с *** водач на
***, ведно със законната лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от датата на
увреждането - 28.07.2023г.до окончателното й изплащане. Ищецът сочи, че е
собственик на *** с ***, управляван от М.А.А. от ***, че на 28.07.2023г. около
10,45 часа в ***, на пътя на ***, малко преди Т-образното кръстовище за ***,
автомобилът му е ударен от навлязъл в платното му за движение ***.
Вследствие на това ПТП на водача са причинени телесни увреждания, а по
автомобила *** са следните: в предна част - счупени двата фара, преден капак,
броня, решетка пред радиатора, десен калник, тампон на двигателя, спукан
двигател и счупен датчик, монтиран в предната му част, всички радиатори-
1
маслен, воден и на климатика; в купето - счупено и деформирано арматурното
табло, скъсана задна част на задна седалка; в задна товарна част - всички
куфари на инструментите били счупени, те самите бяха пръснати на пода като
навсякъде по стени, таван и под имало деформации от удара им в тях и дупка в
лявата страна на предпазния щит в областта зад задна седалка, получили се от
удара на превозвания генератор; деформирано и изкривено шаси,
скъсана напречната, а надлъжната - непоправимо изкривена. Ищецът твърди,
че виновния водач бил Б. Л. И., ЕГН **********, който сключил споразумение
по НОХД № 1913/2024г. на РС- Плевен, единствено за престъпление по чл.
270, ал.1 от НК. Твърди, че в това производство е изготвена комплексна
експертиза, оценила щетите по автомобила на 9695лв., че е уведомил
ответника по реда на КЗ, който изискал множество документи. Сочи, че на
06.11.2024г. изпратил на ответника подписано заявление - пряк иск за
причинени имуществени вреди по МПС и водачът – за причинени му
неимуществени вреди, като в отговор на това, без предоставяне на становище
или оценка на ответника за начина на определяне на обезщетението за
имуществени вреди и без да е представено споразумение за подписване при
съгласие от ищеца, на 23.12.2024г. по банковата му сметка постъпила сумата
от 3263.99лв. Сочи, че е провел разговор със служител при който изразил
несъгласие, но му било обяснено, че сумата ще се преразгледа, ако има
увеличение, ще бъде уведомен, което не се случило. Заявява, че са налице
предпоставките да предяви иск срещу ответника за разликата между
действително причинените вреди по МПС в размер на 9695лв., и изплатеното
от ответника обезщетение от 3263.99лв., която е в размер на 6431.01лв.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че
щетата е в размер на 3263.99лв. и е заплатена на ищеца. Заявява, че това е
действителната стойност на причинената вреда, а претенцията на ищеца е
завишена, неоснователна, доколкото не отговаря и на средната пазарна
стойност на регистрираното през 2005г. превозно средство. Твърди, че не е
постъпвало възражение за уреждане на спора по извънсъдебен ред. Твърди в
хода по същество, че автомобилът не е бракуван и поради това няма как да
бъде изплатена стойността на целия автомобил с оглед нормативните
изисквания на КЗ.
На основание чл. 219 от ГПК по делото е конституиран като трето лице-
2
помагач на страната на ответника, ***, който не е взел становище по предмета
на спора.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното *** е видно, че ищцата М. М. Н. е собственик на ***
*** с ***. Прието е в с.з. за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че с този автомобил е настъпило ПТП и
механизмът му е бил следния - на 28.07.2023 г. около 10.45 ч. в ***, ***,
участник № 1 - ***, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя и
интензивността на движение, губи контрол над автомобила, навлиза в лява
пътна лента за движение, като се удря челно в правилно движещия се *** ***
с ***. Същият механизъм е описан и в приетия по делото протокол за ПТП от
01.08.2023 г. на ***, и в приложения план-схема на ПТП. В протокола е
описано, че за участник № 1 - *** е налице застраховка ГО в ответника –
застраховател, ***, валиден до 27.09.2023г. Също така е прието за безспорно
между страните, че към 28.07.2023г., *** е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ***, както и че ответникът
е заплатил на ищеца обезщетение от 3263.99лв. Видно от представените по
делото доказателства от образуваната при ответника щета, на 04.08.2023г.,
водачът на товарния автомобил е предявил пред ответника претенция за
изплащане на обезщетение за щетите по МПС ***, в което е посочил
настъпилото на 28.07.2023 г. около 10.45 ч. ПТП, посочил е вида на щетата –
смачкана предна част на автомобила, приложил е доказателства, изготвен е
опис-заключение, като в него са отразени огледи на автомобила на 04.08.2023г.
и 05.08.2023г. С писмо от 15.08.2023г., ответникът е посочил на ищцата, че не
са изяснени редица обстоятелства относно ПТП и вината за него, и поискал
представяне на конкретни документи. Със заявление от 07.11.2024г. ищцата,
като собственик на т.а., е представила на застрахователя документи, за които й
е разрешено да се снабди: АУАН от 28.07.2023г., съставен на *** Б. Л. И.,
протокол за оглед на ПТП, протоколи за разпити на ***, заключения на
комплексна автотехническа и оценителна експертиза и на видеотехническа
експертиза по ***, протокол от с.з. по НОХД 1913/2024г. на ПлРС, в което е
3
одобрено споразумение, с което *** е признат за виновен и му е наложено
наказание глоба, за извършено на 28.07.2023г. в *** престъпление по чл. 270
ал. 1 от НК – противозаконно пречил на органи на власт да изпълнят
задълженията си по служба – да осъществят контрол за спазване правилата на
движение от участниците в движението и да извършат проверка на
документите за самоличност и СУМПС, като не спрял на подаден от
полицейски служители сигнал със стоп-палка по образец за извършване на
проверка на водача и управляваното ***, с което осуетил същата. Приложен е
и снимков материал. Ищцата е представила по делото и извлечение по
транзакция /л. 58 от делото/, от което е видно, че 23.12.2024г. ответникът е
заплатил по нейна сметка щета на стойност 3263.99лв.
По делото е изготвена Съдебно-оценъчна експертиза, която е посочила,
че действителната стойност на т.а. *** с *** към датата на ПТП - 28.07.2023 г.,
е в размер на 13 850.00лв. Посочено е, а и обяснено изчерпателно в съдебно
заседание от ***, че посочените части за подмяна в заключението на ответника
- десен рог и преден десен подкалник, не се предлагат като отделни резервни
части - оригинални, алтернативни или втора ръка, поради което стойността на
ремонта не може да бъде коректно определена. Заключението сочи, че
възстановяване на автомобила в състоянието, в което е бил преди
произшествието, е технически и икономически нецелесъобразно - подмяна на
купето като стойност, и вложен труд и материали, би надхвърлило значително
стойността на т.а. *** определена към датата на произшествието. *** е
обяснило в съдебно заседание, че десен рог и десен преден подкалник на
автомобила са посочени за подмяна, но следва да се има предвид факта, че
това са елементи от цялостната конструкция на купето на автомобила и че
производителя не предлага като резервна част тези детайли, поради това, че те
са неразделна част от конструкцията на автомобила, прикрепени са със
заварки посредством носещите колони, пода на купето, челната част на
купето, следователно по изготвения от ответника опис не би могло да се
направи калкулация на щетите, защото няма стойност на съответните детайли,
а от техническа гледна точка - смяна на такива детайли е неправилна, поради
промяна на геометрията и конструкцията на шасито като цялост. Относно
предния рог, е посочено, че от техническа гледна точка, подмяната на един
такъв детайл – само и единствено на него, чрез рязане и заваряване, би довело
до повишен риск за безопасността при последваща експлоатация на МПС за
4
водача и пътници в него. В заключението се сочи, че размерът на стойността
на ремонта значително би надвишил 70 % от действителната стойност на
автомобила към датата на събитието и може да се заключи, че техническото
възстановяване на процесния автомобил е икономически нецелесъобразно, и
щетата следва се се приеме за тотална. Справедливият процент запазени части
при наличие на тотална щета в конкретния случай е определен на 30 %.
Съдът кредитира заключението на оценъчната експертиза, като
компетентно, обосновано, изцяло защитено и допълнително аргументирано в
съдебно заседание при отговорите на въпроси на съда и страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните изводи от правна страна: Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск "Гражданска отговорност". По силата на договора за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят покрива в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ, законът
признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена, и по правило - тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. По делото категорично се установява, че към процесната дата -
5
28.07.2023г., между ответното дружество и собственика на ***, е било налице
действително застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност", поради което водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката "Гражданска отговорност", което
от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.
432 от КЗ. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице. От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ПТП е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на ***, който, както е
прието и като механизъм на ПТП, при движение с несъобразена скорост с
релефа на пътя и интензивността на движение, е загубил контрол над
автомобила, навлязъл в лява пътна лента за движение, и се ударил челно в
правилно движещия се *** ***. С приемането на тази фактическа обстановка,
съдът намира, че водачът на *** е нарушил правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
което сочи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите
са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да
застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и
да причинят значителни материални вреди. В случая, поведението на водача
на *** е било неправомерно, т.к. навлизайки в насрещната пътна лента той е
предизвикал ПТП, което представлява неговото виновното поведение.
Вследствие на произшествието, лекият автомобил, собственост на ищцата, е
претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна,
като установените щети по него възлизат на стойността на МПС. Както беше
посочено по-горе, съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по
делото оценителна експертиза за стойността на МПС - 13 850.00лв., за
наличието на тотална щета, която надхвърля 70% от тази стойност, а както
6
беше посочено – надхвърля и цялата стойност на МПС. От дължимото
обезщетение следва да се приспадне сумата от 4 155 лв., представляваща 30%
от стойността на МПС, като справедлив процент запазени части при наличие
на тотална щета.
Относно възражението на ответника за непредставяне на доказателства
от ищцата за прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради
настъпилата тотална щета: Съдът намира това възражение за уважаване на
главния иск за главница, за неоснователно по следните съображения – съгл. чл.
390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на МПС, регистрирано в РБ, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Съдебната практика приема, че изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
главницата - в т.см. Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК; Решение № 44/02.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о. Предприемането на административната
процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в
негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед
интереса му от поставяне на длъжника в забава. В настоящия случай ищецът
не е ангажирал доказателства, че е представил на застрахователя
удостоверение за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, напротив – в съдебно заседание на 15.10.2025г. е заявил изрично, че
не е предприемал такива действия с цел да приключат всички видове
производства. Поради горното съдът намира, че ответникът дължи
застрахователното обезщетение, но не е изпаднал в забава за плащането му,
поради което само искането за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането – 28.07.2023г. до окончателното плащане е неоснователно, и
законна лихва следва да се дължи след представяне на документи за
7
дерегистрация на автомобила поради настъпила "тотална щета" – Рeшение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., I т. о. на ВКС; Решение № 59 от
12.06.2015г. по т.д.№ 1256/2014г. , ТК, 2 т.о.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на
имуществени вреди от деликт, а именно - че на посочената дата е настъпило
ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което са били причинени увреждания т.а. *** с
***, собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването
им е доказан по основание. Дължимото от ответника застрахователното
обезщетение, следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи
на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е длъжен да обезщети
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т. е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
С други думи, размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Съдът определя
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, т. е.
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност. Съобразявайки заключението на съдебната оценъчна
експертиза, съдът намира, че пазарната стойност за възстановяване вредите,
8
настъпили по автомобила на ищеца, вследствие на процесното ПТП, е в
размер на 9695.00 лв. /13 850.00лв - 4 155.00 лв., представляващи справедлив
процент запазени части/. От приетото за безспорно по делото, се установява,
че ответникът е заплатил част от тази сума, а именно - 3263.99лв., като
остатъкът от 6431.01лв. не е заплатена, и като предявен в този размер, искът
се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и съобразно изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски, които възлизат на: ДТ в размер на
257.24лв.; 150.00лв. - депозит за съдебна експертиза и 1000.00лв. -
адв.възнаграждение, или общо 1407.24лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ***, ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б. И. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Н., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 6431.01лв., представляваща
дължимо допълнително застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в настъпили на 28.07.2023г., щети на *** с
***, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 28.07.2023г.
около 10,45 часа в ***, на пътя на ***, малко преди Т-образното кръстовище
за ***, при което ***, собственост на М. М. Н., е ударен от навлязъл в
платното му за движение *** с водач ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност, ***, валиден до 27.09.2023г. при ***, ведно със
законната лихва върху посочената главница от датата на представяне пред
ответника на доказателства за дерегистрация на застрахования автомобил на
основание настъпила „тотална щета“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б. И. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Н., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 1407.24лв. – разноски по водене
на делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника ***, с ЕГН ********** от ***, ***.
9
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10