Р Е Ш Е Н
И Е
№ 138 29.05.2020г.
гр.Н.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Н.СКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесети май две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.-Г.
при секретаря: А.Г.наказателно административен
характер дело № 144/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.2.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.Л.Х. против Наказателно постановление № 02-0002906 от
20.01.2020г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли съда да измени
обжалваното наказателно постановление в санкционната му част, като намали
наложената на жалбоподателя имуществена санкция до предвидения от закона
минимален размер.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател представител не се явява. Изпращат писмено становище с
вх.№ 3554 от 20.05.2020г., с което заявяват че поддържат жалбата и молят същата
да бъде уважена. Не сочат нови доказателства.
Процесуалният представител на
ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендират присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок
пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа
изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че
в качеството му на работодател, на 16.09.2019г., около 14.00 часа, в обект –
хотел „П.“, находящ се в гр.Н., КК С.б., не е уредил, като трудови
правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с Н.В.Х.с ЕГН ********** /непълнолетно лице, с
навършени 16 години/. Последният е установен при извършена проверка в обекта да
полага труд, като „сервитьор“. На место лицето е попълнило собственоръчно справка
на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирало, че работи в „Б.2.“
ЕООД на длъжност „сервитьор“ от 02.06.2019г., с работно време от 14.30 часа до
22.30 часа, с 30 минути почивка в работния ден и 2 почивни дни в седмицата, с
трудово възнаграждение 560 лева. Нарушението е установено от инспектор А.К.Г.
при проверка по документи в ДИТ-Бургас на 24.09.2019г. и 08.10.2019г., и след
извършена справка в регистъра на НАП за подадени уведомления за сключени
трудови договори по ЕГН на Н.В.Х., при която не са установени данни за подадено
уведомление за сключен трудов договор между лицето Х. и „Б.2.“ ЕООД. За така
установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа
на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция. В жалбата си същият сочи, че при извършената проверка не е било
отчетен представения Договор за отдаване на труд от 02.05.2019г., сключен между
„Б.2.“ ЕООД, като Възложител и „С.“ ЕООД, като Изпълнител, по силата на който
договор „С.“ ЕООД е предоставило срещу възнаграждение на „Б.2.“ ЕООД определен
брой лица за полагане на труд и извършване на конкретна дейност в процесния
обект. С оглед на това, жалбоподателят твърди, че по силата на договора за
отдаване на труд и на основание разпоредбите на чл.107р и сл. от КТ, за него не
възниква задължение за сключване на трудови договори с работници или служители
на предприятието-изпълнител, които извършват трудова дейност в неговата
организация, съответно и задължение за изпращане на уведомления за сключени
трудови договори със съответните работници или служители до съответната ТД на
НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ, както и че няма качеството на работодател.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят счита, че не е извършил визираното в
наказателното постановление административно нарушение.
Съдът, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на
административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От данните по делото безспорно се
установява, че на 16.09.2019г. лицето Н.В.Х.е престирал труд, като „сервитьор“
в процесния обект, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател.
В подкрепа на това е представената по делото справка чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.11/
с посочено работно време, длъжност, почивки и трудово възнаграждение, както и
показанията на актосъставителя А. К.Г..
Действително при проверката по документи,
жалбоподателят е представил Договор за отдаване на труд от 02.05.2019г.,
сключен между „Б.2.“ ЕООД, като Възложител и „С.“ ЕООД, като Изпълнител, по
силата на който договор „С.“ ЕООД е предоставило срещу възнаграждение на „Б.2.“
ЕООД определен брой лица за полагане на труд и извършване на конкретна дейност
в процесния обект. Така представеният договор обаче не следва да бъде
кредитиран по делото по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.107р,
ал.7 от КТ, предприятията,
които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация
в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за
насърчаване на заетостта. Видно от протокол за извършена проверка от
11.12.2019г., в частта му касаеща работника Н.В.Х./л.39/, след извършена
справка в публичния регистър на Агенцията по заетостта за издадени
удостоверения за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа,
контролните органи са установили, че „С.“ ЕООД няма издадено удостоверение за
осъществяване на такава дейност. Дори и да беше налице такава регистрация от
страна на „С.“ ЕООД, от показанията на актосъставителя Г. се установява, че за
лицето Николай Х. не е бил представен трудов договор, сключен между него и „С.“
ЕООД. По делото не бяха ангажирани и доказателства от страна на жалбоподателя
за подадено уведомление за сключен трудов договор между „Б.2.“ ЕООД и лицето Н.С.Н.към
датата на проверката, както и доказателства за издадено разрешение от
ДИТ-Бургас за приемане на работа на непълнолетното лице Х.. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно
санкциониран за извършеното от него административно нарушение.
Що се отнася до
размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе
предвид, че нарушението е извършено по отношение на непълнолетно лице, счита,
че същата съответства на вида и характера на извършеното административно
нарушение и в
максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната
превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от наказващият
орган разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002906
от 20.01.2020г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на „Б.2.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Б.Л.Х., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.2.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б.Л.Х. да
заплати на Главна инспекция по труда, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
заплатени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: