№ 52
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507955 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 13/15.02.2021 г. по гр. д. № 43855/2020 г. по описа на СРС, 156
състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Б.Б.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 318 ТЗ, чл. 200 от ЗЗД и чл. 110, ал. 2 от ЗС, че Д. К.
АЛ. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 996,52 лева, представляващи цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******0, аб. № 134407, както и сумата от 34,54 лева, представляващи
стойност на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от 09.07.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за цената на доставена топлинна енергия за сумата над 996,52 лева
до пълнеия предявен размер от 1493,90 лева и за периода от 05.2016 г. до 06.2017 г.,
както и за цената на услугата дялово разпределение за сумата над 34,54 лева до пълния
предявен размер от 40,87 лева и за периода от 03.2017 до 06.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.07.2020 г. по гр.д. № 29652/2020 г. по описа на СРС, 156 състав, както и е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата
1
от 239,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и сумата
от 8,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 01.07.2020 г. като
неоснователен.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 996,52
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата от 34,54 лева –
стойност на услуга за дялово разпределение е подадена въззивна жалба вх. №
762/01.04.2021 г. от Д. К. АЛ.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил
направеното в срок от ответника оспорване на документи на третото лице – помагач и
ищеца, тъй като не притежават доказателствена стойност, не е обсъдил и направеното
оспорване на заключенията на приетите по делото заключения на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза. Не било съобразено също така, че техническата
експертиза не е установила общ водомер за студена вода по чл. 52, ал.1 от Наредба 16-
334/2007 г. за топлоснабдяването пред подгревателя на АС. Нямало и споразумения
или каквито и да било други доказателства за облигационни отношения с ответника,
както и сертификати за уреди, подлежащи на метрологичен контрол, протоколи за
монтаж и последващ демонтаж/монтаж на средства за търговско измерване. Поддържа,
че въпреки направените оспорвания районният съд не ги е съобразил, освен
възражението за изтекла погасителна давност. Поддържа възраженията, направени с
отговора на исковата молба – че СЕС не е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, неправилно било допуснато участието на „Б.Б.“ ООД
въпреки липсата на правен интерес, че няма партида, заведена на името на ответника,
няма общ водомер за студена вода по чл. 52, ал. 1 от Наредба 16-334/2007 г., без който
не може да се приложи твърдяното дялово разпределение. Заявява, че неправилно
съдът е възприел заключенията на експертизите, тъй като те са изготвени при ползване
на документи, съставени от ищеца и от неговия помагач. Не било установено, че до
имота на ответника е доставена топлинна енергия. Уредите, които според ищеца,
отчитали количества вода и количество енергия нямали сертификати за годност.
Неправилно първоинстанционният съд не взел предвид липсата на доказателства за
т.нар „общ отопляем обем на СЕС“, а експертизите не дали отговор на въпроса колко и
кои точно сгради са присъединени към твърдяната АС. Моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач „Б.Б.“ ООД не е заявило становище по въззивната
жалба.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 43855/2020 г. по описа на СРС, 156 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Д. К. АЛ., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 29652/2020 г. по описа на СРС, 156 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ул. „*******0, абонатен № 134407, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на 153, ал.1 на Закона за енергетиката.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с
потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо него. Поддържа, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между клиентите се извършва по системата на
дялово разпределение, като в настоящия случай то се извършвало от лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от Закона за енергетиката. Твърди, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката били начислявани суми по прогнозни месечни
сметки, а след края на отчетния период били изтогвяни изравнителни сметки на база
на отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-
334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия. В исковата
молба се сочи също, че за периода от м. 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1493,90 лева - главница за топлинна
енергия, както и сумата от 40,87 лева – сума за дялово разпределение за периода от
03.2017 – 01.07.2020 г., за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 239,16 лева и 8,27
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода
3
от 01.05.2017 г. до 01.07.2020. Твърди, че по гр.д. № 29652/2020 г. по описа на СРС,
156 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. К. АЛ., с който
заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че между страните не е възникнало
облигационно правоотношение, тъй като сградата не е присъединена към
топлофикационната мрежа, тъй като липсвало заявено искане за присъединяване от
страна на собствениците на обекта, както и договор. Отсъствието на акт за
присъединяване на СЕС към топлопреносната мрежа изключвало законовото
основание за провеждане на каквито и да е прилагани от доставчиците процедури,
както и не обвързва собствениците с приетите общи условия за продажба на топлинна
енергия. Поддържа, че не е потрябавал топлинна енергия, за която ищецът твърдял, че
е доставил през процесния период. Сумите били произволно начислени. Не били
издавани документи, съответстващи на изискванията на Закона за счетоводството.
Твърденията на ищеца за потребена „топлинна енергия“ не се основавали на
показанията на уреди, отговарящи на нормативните разпоредби за метрологичен
контрол. Нямало абонатна станция, въведена в експлоатация за отчитане на твърдяното
количество енергия за процесния период, нямало общ водомер за студена вода,
собственост на ищеца, поради което не можело да се прилага топлинно счетоводство за
разпределение на топлинна енергия. Претендираното вземане не се основавало на нито
един първичен счетоводен документ, издаден на името на ответника. Дори и да имало
издадени такива документи, то те не са подписани от ответника и не представлявали
документи, установяващи реално потребена топлинна енергия. Не били отчислявани
технологични разходи в абонатната станция, поради което начислените суми били
завишени. Не били правени отчети за показания на общ топломер. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 29652/2020 г. по
описа на СРС, 156 състав. По заявление от 09.07.2020 г., подадено от “Т.С.” АД на
14.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено Д. К.
АЛ. да заплати на зааявителя сумата от 1493,90 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 239,16 лева за периода от 15.09.2017 – 01.07.2020 г., сумата от 40,87 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.07.2020 до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 8,27 лева за периода от 01.05.2017 г. до
4
017.2020 г. и 85,64 лева – разноски по делото. В изпълнение на указания по чл. 415,
ал.1, т. 2 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в София – град, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени
с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Видно от представения Протокол от общо събрание на етажна собственост в гр.
София, ул. „******* е, че етажните собственици са взели решение дяловото
разпределение в сградата са се извършва от „Б.Б.“ ООД. Между Т.С. ЕАД и „Б.Б.“ ООД
е сключен договор от 08.07.2011 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 95, т. ХV, д. № 2566/1982
г. е, че Д. К. АЛ. е придобил правото на собственост върху апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ул. „******* *******
Приети по делото фактура № **********/31.07.2017 г., **********/31.07.2018
г. и *********/31.07.2019 г., както и документи за дялово разпределение за исковия
период, изготвени от „Б.Б.“ ООД.
Въз основа на събраните по делото доказателства са изготвени заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ул. „*******
******* се отчита всеки месец по показанията на общия топломер от служители на
„Б.Б.“ ООД. Установява се, че са отчислявани технологични разходи на топлинна
енергия за смета на ищеца съгласно Наредба 16-334/2007 г. В исковия период „Б.Б.“
ООД за периода от м. 05.2016 г. до 04.2019 г. е извършвала дялово разпределение на
топлинна енергия по пера в АС на входа, в т.ч. и на процесния имот, съобразно
действащата нормативна уредба. Вещото лице установява, че в исковия период
5
топлинна енергия за отопление на имот, собственост на ответника, не е отчитана
(потребявана), тъй като показанията на 1 брой ИРРО са занулени, а вторият радиатор е
демонтиран (затапен). Заявява, че топлинната енергия от сградната инсталация било
изчислена по формула по т. 6.1.1. от Приложение към Наредба 16-334 на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.
Топлинната енергия била разпределена на база пълен отопляем обем от 147 куб.м.,
като заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно
съответства на отчетената от общия топломер. Вещото лице посочва, че топлата вода е
начислявана по реален отчет по показанията на 1 брой технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Установява се, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния имот е в размер на 1429,17 лева по издадени фактури,
както и сумата от 64,80 лева – сума по изравнителни сметки. В заключението си
вещото лице посочва, че през процесния период топлинната енергия е определяна по
прогнозни данни, предоставени от ФДР като впоследствие след всеки отоплителен
период е извършвано дялово разпределение и е определена реалната стойност на
действително потребеното количество. Топлинната енергия общо и по компоненти,
както и остойностяване в лева, е определена съобразно правилата, предвидени в
действащата нормативна уредба. Вещото лице е констатирало, че общият топломер
монтиран в АС е преминал съответните метрологични проверки.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период са начислени суми за топлинна енергия в размер на 1534,77 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
6
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
29652/2020 г. по описа на СРС, 156 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и топлоснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът, собственост на въззивника е присъединен към топлопреносната
мрежа и е до абонатната станция е доставяна топлинна енергия. Установява се също
така, че собствениците в етажната собственост на ул. ******* К. са избрали дружество
за дялово разпределение. По делото не са ангажирани доказателства, че етажните
собственици са преустановили ползването на топлинна енергия в исковия период, като
са взели решение за това и са уведомили топлоснабдителното дружество.
Следователно между „Т.С.“ ЕАД и Д. К. АЛ. е съществувало правоотношение в
съдържанието на което е било включено задължението му да заплати стойността на
потребената от него топлинна енергия (отдадена от сградна инсталация и за подгряване
на вода).
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза
се установява, че в процесния период до имота, съсобствен на ответника е доставена
топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота топлинна енергия
7
за отопление и тя е отчетена само за подгряване на вода, както и за сградна инсталация.
По делото са представени документи за главен отчет, изготвени от третото лице-
помагач, както и фактури, отразяващи отчетената от топлинния счетоводител стойност
на реално потребена топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение.
Стойността на сумите за потребена топла вода и отдадена топлинна енергия от
сградната инсталация е определена в размер на 1493,90 лева. С първоинстанционното
решение, което е влязло в сила в необжалваната му част районният съд е уважил
направеното възражение за изтекла погасителна давност на част от вземането за
доставена топлинна енергия като за ответницата останала дължима сумата от 996,52
лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че услугата дялово
разпределение реално е осъществена от „Б.“ ООД в исковия период и за това за
представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на уредите за дялово
разпределение. Представен е и договор между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД по чл. 139 в, ал.
2 от Закона за енергетиката, по силата на който се извършва дялово разпределение в
сградата в етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот
срещу възнаграждение, дължимо от топлоснабдителното дружество – ищец по
ценоразпис в Приложение № 2. Размерът на възнаграждението е установен от приетите
по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза и той правилно е
уважен до размер от 34,54 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 156 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на предявените искове
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/15.02.2021 г. по гр.д. № 43855/2020 г. по описа
на СРС, 156 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Д. К. АЛ., ЕГН-**********,
гр. София, ул. „*******0 да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-*******6, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* сумата от 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД-трето лице помагач
8
на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9