Определение по дело №10775/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30307
Дата: 30 август 2023 г. (в сила от 30 август 2023 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20221110110775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30307
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110110775 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от "............" ЕАД гр. Пловдив, ул. "........." №
37 вписано в ТР с ЕИК ........, срещу Л. А. А., ЕГН ********** Адрес за
призоваване: гр. София, ж. к. Борово бл. 225, вх. А, ет. 2. Съдът констатира,
че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими..
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.02.2024 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на "............" ЕАД, срещу
Л. А. А., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника че
дължи главница в размер на 152,92 лв.,представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес
гр. Пловдив, бул. „Марица' № 6, ап. 43 за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,
за периода 04.12.2019 г. - 20.05.2020 г., в размер на 22,69 лв. ведно със
законната лихва върху неплатената главница.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
1
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"............" ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
"............" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника.
Изтъква, че съгласно чл.34, ал.1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от
ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на
топлинна енергия дължат на „............" ЕАД обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия момент
не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес
от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва исковете в частта за начислената мораторна лихва.
Сочи че е изплатил задължението си за главница, а по отношение на лихвата
сочи, че ищцовото дружество не е извършило действия по изпращане и
доставка на процесната фактура. Ето защо намира, че задължението
мораторна лихва е недължимо. Сочи че не е налице облигационно отношение
между страните доколкото липсвал договор между страните. Намира, че
сочените общи условия са не могат да се приложат доколкото те са приети от
трето лице – „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, което е различно юридическо
лице от ищеца. Оспорва представеното Извлечение от сметка и Справка за
доставена топлинна енергия като заявява, че същите са с невярно съдържание
и прави искане за откриване на производство по оспорването им по чл. 193 от
ГПК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 от
ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, като:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи следните обстоятелства:
по иска за главница за цената на топлинната енергия: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните; количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
по акцесорните искове за мораторни лихви: съществуването и размера на
главния дългове; изпадането на ответника в забава; размера на
обезщетенията за забава.
2
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горепосочените обстоятелства
следва да установи, че е погасил задължението.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
УКАЗВА на ответника, че депозираният му отговор не отговаря на
изискванията на чл. 131, ал.2, т.5 ГПК, а именно не е изложил ясно и точно
възраженията си по отношения на иска и обстоятелствата на които те се
основават, като е заявил противоречиви обстоятелства. Първоначално
заявява, че искът за главница вече е погасен и представя касов бон, а в
последствие оспорва искът с аргументи за липса на облигационно отношение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от
връчването на настоящото определение, да уточни дали оспорва иска за
главница, като погасен, чрез плащане или го оспорва по основание поради
липса на облигационно отношение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията, в
срок съдът ще счита, процесуалното действие по подаване на отговор за
неизвършено по аргумент от чл. 101, ал.3 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца след запознаване с отговора на
исковата молба и представения към него касов бон да заяви дали поддържа
предявените искове и дали поддържа доказателствените си искания за
допускане на експертизи.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направените доказателствени
искания на ищеца и искането, направено от ответника искане по чл. 176, ал.1
ГПК за насроченото открито съдебно заседание, след изслушването на
становищата на страните.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
3
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4