№ 370
гр. Пазарджик, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600530 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим П. СТ. Г. се явява лично и с адв. К.К.,
редовно упълномощен.
Частният обвинител АНГ. Г. К. не се явява. За него се явява адв. С.В.,
редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. К.: – Да се даде ход на делото.
Адв. В.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. К.: – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
1
Адв. В.: – Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Прокурорът: – Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча
доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че внесената
въззивна жалба, инициирала настоящото производство, следва да бъде
оставена без уважение. Считам, че постановеният съдебен акт на първата
инстанция е правилен и законосъобразен. На базата на събраните и
анализирани в съвкупност доказателства и доказателствени средства не са
налице условията за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като считам, че
стойността, която е предмет на престъплението, е далеч над 1/5 минимална
работна заплата към 2018 г. Считам, че по отношение на извършеното
престъпление от подсъдимия, който тогава е бил и кмет на населеното място,
е изключително укоримо поведение, поради което ще Ви моля с Вашия
съдебен акт да потвърдите първоинстанционната присъда.
Адв. В.: – Уважаеми окръжни съдии, представил съм възражение, което
напълно поддържам. Считам, че въззивната жалба е неправилна и
необоснована. Правилно съдът е приел, че причинените щети на обща
стойност 830.10 лв. са високи. Присъдата е мотивирана, обоснована и с оглед
на горното ще моля да бъде потвърдена, като Ви моля да ни присъдите
сторените разноски на първата и втората инстанция.
Адв. К.: – Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да уважите
въззивната жалба с оглед на следните съображения: Аз ще моля да
възприемете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, с оглед
не само на размера на причинените вреди, който е значително под три
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието от моя
подзащитен, но и с оглед на другите обстоятелства, които визира чл. 93, т. 9
от НК, за да се квалифицира деянието като маловажен случаи.
В мотивите си на стр. 4 първоинстанционният съд е отразил, че
стойността на щетата не може да бъде определяща като в този случай дори
2
обстоятелството, че щетата е възстановена още на досъдебната фаза не може
да доведе до извода за наличие на маловажен случай и в следващия абзац,
като потвърждение на този свой извод, съдът сочи обстоятелството, че моят
подзащитен бил кмет и това било достатъчно, за да не се приеме случаят като
маловажен.
Вярно е, че на други места в мотивите си съдът е отразил, но не е отчел
положителните характеристични данни, чистото свидетелство за съдимост,
възстановяване на щетите още по време на досъдебното производство,
самопризнанието и отчитането на вината от моя подзащитен още на
досъдебното производство – тези обстоятелства изобщо не са стояли на
вниманието на съда като анализ.
В Тълкувателно решение № 1/2009 г. относно прилагането на Глава 27
от НПК относно съкратено съдебно следствие, ВКС е посочил, че когато
самопризнанието е направено единствено в съдебно заседание с оглед
преминаване по тази диференцирана процедура, то това самопризнание не
следва да се отчита втори път и като смекчаващо вината обстоятелство и не
това съм имал предвид, което не е отразено от съда и изобщо не стояло на
вниманието на съда – в това тълкувателно решение ВКС е казал, че когато
подсъдимият, респективно обвиняемият, още на досъдебното производство
признава вината си, то това обстоятелство следва да бъде отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство, тоест, че ние нямаме признаване на вината
и възприемане на фактическата обстановка такава, каквато е отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт инцидентно в съдебно заседание,
но ние имаме тук признаване на вината в един много по-ранен момент – на
досъдебното производство и в такива случаи ВКС както в Тълкувателното
решение, така и в последващите решения, възприема самопризнанието като
смекчаващо вината обстоятелство и като направим една ретроспекция на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, аз не съзирам кое ще е това
отегчаващо вината обстоятелство, което да бламира, което да елиминира
приложението на чл. 93, т. 9 от НК, а именно Вие да приемете, че става
въпрос за маловажен случай на престъпление по чл. 216 от НК.
В тази насока аз не един или два пъти съм се позовавал на практиката
на Върховния съд. Моля да възприемете тази практика, която съм посочил
като започнем още от Решение № 667/28.11.2003 г. по н. д. № 525/2003 г. на I-
3
во н. о. с докладчик Председателят на I-во н. о. Бойка Попова, в което имаме
не само предишните осъждания – дори и при предишни осъждания, дори при
повторност, при тези по-тежко наказуеми обстоятелства ВКС приема, че
критерий е стойността на предмета на престъплението и затова той е
преквалифицирал от обикновения състав на леконаказуемия състав.
Решение № 772/21.12.2004 г. по н. д. № 370 на II-ро н. о. – това е
решение на Пазарджишкия окръжен съд. С първоинстанционната присъда
районният съд е приел, че имаме престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, като се
е позовал на този критерий и тази практика на ВКС, но по протест на
прокурора Пазарджишкият окръжен съд е отменил тази квалификация и е
осъдил подсъдимия по основния състав. Със своето решение ВКС отменя
новата присъда на Окръжен съд – Пазарджик и приема, че случаят е
маловажен отново със същите мотиви. Това не е практика само и единствено
на I-во н. о. – това е практиката и на трите наказателни отделения във ВКС.
Ще Ви моля да имате предвид и останалите решения, които съм посочил в
пледоарията си пред първостепенния съд и които моля да възприемете, за да
не ги преповтарям.
Сега ще взема отношение и по посоченото решение от прокурора в
съдебно заседание и от повереника: Прокурорът в съдебно заседание посочи
като недопустимост за приложението на чл. 93 от НК Решение №
20/27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 655/2009 г. на III-то н.о., само че в това
решение навсякъде се анализира понятието „малозначителност на
престъпното деяние“, което го прави несъставомерно съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК и прокурорът волно или неволно въвежда това. Той не
прави разлика между малозначителност по чл. 9, ал. 2 и маловажност по чл.
93, т. 9 – дали коректно, или некоректно не мога да кажа, но този довод на
прокурора, изложен в неговата пледоария ще моля да не възприемате.
Ще моля да не възприемате и становището, което и прокурорът застъпи,
което и повереникът застъпва във възражението си в Решение №
15/14.02.2018 г. по н. д. № 1239/2017 г. на II-ро н. о., тъй като там стойността
на повредената вещ, сочат се в решението две стойности – едната 104 лв.,
другата 186 лв., но там имаме две деяния на двама различни собственика. И
прокуратурата, и съдът са възприели, че тези деяния са свързани с едно много
по-тежко престъпление, за което всъщност е осъден подсъдимият – опит за
4
убийство, за което му е наложено и ефективно наказание, така че не може да
се прави съпоставка.
В другите решения, които съм посочил, Върховният съд приема и чл. 9,
ал. 2, и чл. 93, т. 9 за наркотични вещества, където степента на обществена
опасност на деянието е много по-голяма и за някои от деянията приема
малозначителност и прилага чл. 9, а за някои от деянията, които са за стотици
левове с предмет на престъплението амфетамин или по-голямо количество
марихуана, приема, че е маловажен случай и преминава по квалификацията от
чл. 354а, ал. 3 от НК в квалификацията по чл. 354а, ал. 5 от НК за маловажен
случай. Ето тези обстоятелства ще моля да отчетете.
Ще моля да не възприемате и становището на повереника, направено
пред първостепенния съд, че нямаме възстановяване на увреденото
имущество. Трайна е практиката на ВКС, че след като е дадена обективната
възможност на пострадалия да си получи парите, а това е направено от моя
подзащитен – това се възприема и от прокуратурата, това се възприема и от
първостепенния съд, но обективно пострадалият не желае, той след това не
може да черпи права от собственото си виновно поведение, че не иска да
получи и да го вменява това като вина на моя подзащитен. Ето защо аз
считам, че случаят е маловажен.
Тук поставям и другия правен въпрос, който съм поставил по много
други дела. Ако Вие приемете, че случаят е маловажен, то Вие трябва да
постановите оправдателна присъда, тъй като престъплението по чл. 216, ал. 4
от НК е от частен характер. За да се постанови осъдителна присъда, трябваше
в първостепенния съд повереникът или прокурорът да направят алтернативно
искане с изменение на обвинението, че ако съдът приеме, че сме изправени
пред маловажен случай, за да се квалифицира като такова по чл. 216, ал. 4 от
НК и оттам да отиде като частен характер, то тогава да се произнесе съдът с
осъдителна присъда, но такова искане няма нито от прокурора, нито от
повереника и това не може да стане пред настоящата инстанция.
Моля да ми дадете възможност в срока си за произнасяне да представя
допълнително решения на ВКС.
Това бездействие от страна на прокуратурата и съда относно искането
за изменение на обвинението, съдът не може да направи нищо от друго, ако
приеме, че случаят е маловажен, освен да постанови оправдателна присъда,
5
тъй като за частен характер не може да се произнесе поради липса на такова
искане пред първата инстанция.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на жалбоподателя-подсъдим П.Г.:
Нямам какво да кажа. Мисля, че беше изчерпателен адвокатът ми. Няколко
пъти съм казвал, че съжалявам за инцидента. Може би до сега не съм казвал
пред съда, че тогава семейството ми имаше в личен план доста сериозен
проблем, така че това и може би безкрайните провокации от г-н К., от който
има над 30-40-50 жалби пуснати срещу мен, не знам колко им е броят, бях
викан в полицията може би ако не всяка седмица, през седмица, по два-три
пъти в седмицата. Още един път искам да кажа, че съжалявам за инцидента.
Може би по стечение на обстоятелствата е и голяма доза провокация от тях –
това е моето лично мнение, така че смятам, че още на първата инстанция бях
признат за виновен и може би, по мое мнение, сумата, която заплатих беше
огромна за това, което съм извършил, тъй като според мен може би 90% от
случая беше провокиран.
ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя-подсъдим П.Г.: Нямам какво да
кажа. Каквото решите.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6