Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр. Радомир, 27.11.2017 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 284 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П.Г.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** е предявил обективно кумулативно съединени искове против И.С.Д. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба и уточнителни молби към нея се твърди, че на 22.04.2012 г. между ищеца и ответницата бил сключен договор за заем, въз основа на който ищецът предал на ответницата сумата от 11950 лева, а последната се задължила да я върне на 29.04.2012 г. Твърди, че ведно с договора ответницата подписала разписка за получената сума и запис на заповед, като в договора била постигната уговорка, че при неизпълнение на задължението за връщане на дължимата сума в срок, заемателя дължи неустойка за неизпълнение в размер на 15 % дневно, върху невърната сума. Твърди, че до 29.04.2012 г. ответницата не е върнала заетата и сума, поради което на 30.04.2012 г., записът на заповед и бил предявен, като въпреки това и към датата на предявяване на иска ответницата не била върнала заетата и сума и по този начин не е изпълнила основното си задължение по договора за заем. Сочи, че записът на заповед не е използван като извънсъдебно изпълнително основание и не са издавани заповед за изпълнение и изпълнителен лист във връзка с него.
Ищецът твърди, че на 10.06.2012 г. с ответницата сключил договор за заем за сумата от 10300 лева, която сума Д. следвало да върне до 17.06.2012 г. Твърди, че ведно с договора ответницата подписала разписка за получената сума и запис на заповед, като в договора била постигната уговорка, че при неизпълнение на задължението за връщане на дължимата сума в срок, заемателя дължи неустойка за неизпълнение в размер на 15 % дневно, върху невърната сума. Твърди, че до 17.06.2012 г. ответницата не е върнала заетата и сума, поради което на 18.06.2012 г. записът на заповед и бил предявен, като на датата на предявяване - 10.06.2012 г., на гърба на записа на заповед, ответницата изрично записала, че е запозната и е съгласна с датата на падежа. Сочи, че записът на заповед не е използван като извънсъдебно изпълнително основание и не са издавани заповед за изпълнение и изпълнителен лист във връзка с него. Твърди, че към датата на предявяване на иска сумата по договора за заем не е върната от ответницата, като ответницата не е изпълнила основното си задължение по сключения договор за заем.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 11950 лева, предадени и по договор за заем от 22.04.2012 г., неустойка за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г. в размер на 4302 лева, изчислена по 3,98 (3) лева дневно при 12 % годишно, или 0,033 (3) % дневно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, сумата от 10300 лева, предадени по договор за заем от 10.06.2012 г., неустойка за неизпълнение за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г. в размер на 3708 лева, изчислена по 3,43 (3) лева дневно при 12 % годишно, или 0,033 (3) % дневно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника И.С.Д. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че договорите за заем са нищожни, тъй като не е налице основание за тяхното сключване. Твърди, че в началото на 2012 г. започнала работа без да има сключен трудов договор в гр. София, в павилион за алкохол, цигари и захарни изделия, за което била наета от С.Н.П., управител и собственик на фирма „СКОРПС“ ЕООД с ЕИК ……, която живеела с ищеца на съпружески начала. Сочи, че павилиона се намирал в безистена на Търговски дом от към входа срещу СГС, от към ул. „В.“, където работила за времето от 05.01.2012 г. до 17.10.2012 г. Твърди, че П. и ищеца идвали при нея в павилиона, доставяли и стока и събирали дневния оборот, като по това време ответницата била безработна и принудена да започне каквато и да е работа, била съгласна да работи и без трудов договор, за да изкарва средства за препитание на нея и семейството и. Твърди, че ищеца и П. и обяснили в началото, че тъй като няма трудов договор и неофициално е в техния обект, искат от нея да им разписва формално, през определен период от време договори за заем и запис на заповед, с които те си гарантирали стоката, в случай че се окаже ответницата недобросъвестна и ги окраде. Твърди, че няколко месеца, не и било плащано договореното възнаграждение, поради което тя с нейни пари започнала да заплаща доставена стока, през времето, в което ищеца и управителката ги нямало и не и оставяли пари за заплащане на стоката. Поради това, твърди, че на 17.10.2012 г. им предала ключовете от обекта и спряла да работи за тях. Твърди, че по време на работата и в обекта ищеца на няколко пъти я карал без да иска, против нейната воля да разписва представени и документи – в случая договори за заем и записи на заповед, които винаги били в един екземпляр, който оставал при ищеца, но реално пари не е получавала. Сочи, че е разписвала документите поради принудата от средства за препитание. Излага доводи за привидност на първия договор за заем, като изложеното в исковата молба счита за лъжа и опит за измама спрямо нея. Сочи, че суми над 10000 лв. трябва да бъдат преведи по банков път, като счита за невярно твърдението, че сумите са и предавани на ръка. Твърди, че претендираните от ищеца суми не са и предавани на ръка, нито са и превеждани по банков път. Оспорва приложените към исковата молба договори за заем и записи на заповед, като твърди че същите са нищожни, привидни, които била подписвала без нейното съгласие и воля. Оспорва претендираните неустойки, като твърди, че са прекомерни. Заявила е възражение в случай, че съда приеме представените договори за заем и записи на заповед, че не са нищожни, твърди че същите са унищожаеми по чл.27 от ЗЗД, както и е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на договорите за заем и записите на заповед. Твърди, че записите на заповед не съдържат необходимите реквизити, като в единия били изписани само две имена, има и поправки.
В съдебното заседание ищеца чрез пълномощника си адв. С., поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи, като му се присъдят и направените по делото разноски. Представя писмена защита.
В съдебното заседание ответницата лично и чрез пълномощника си адв. Р., оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна. Представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения и приет по делото договор за заем от 22.04.2012 г., се установява, че на същата дата между страните по делото е сключен договор за заем, съгласно който, ищеца в качеството си на заемодател предал в собственост на ответницата, в качеството и на заемател, сумата от 11950 лева за срок до 29.04.2012 г., като след изтичане на срока, заемателят се задължил да върне дадената му сума. В чл.10 от договора страните постигнали съгласие, в случай на забава от страна на заемателя при връщане на заема, последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. На същата дата ответницата подписала и разписка, съгласно която с подписа си удостоверила, че е получила сумата в размер на 11950 лева съгласно договор за заем от 22.04.2012 г. от П.Г.Г..
На 22.04.2012 г. ответницата издала и запис на заповед без протест и без разноски, платим на предявяване за сумата от 11950 лева, съгласно която като издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се задължила, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето на записа на заповед да заплати на поемателя П.Г. сумата от 11950 лева, с падеж на паричното задължение на 29.04.2012 г., и място на плащане – гр.София. На гърба на записа на заповед ответницата изписала саморъчно текста – „запозната съм и съм съгласна с датата на падежа“, което датирала с дата 22.04.2012 г. и подписала, като саморъчно отбелязала, че записа на заповед и бил предявен на 30.04.2012 г.
На 10.06.2012 г. страните сключили следващ договор за заем, съгласно който ищеца в качеството си на заемодател предал в собственост на ответницата, в качеството и на заемател, сумата от 10300 лева за срок до 17.06.2012 г., като след изтичането на посочения срок, последната се задължила да върне даденото и. В чл.10 от договора страните постигнали съгласие, в случай на забава от страна на заемателя при връщане на заема, последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. На същата дата ответницата подписала и разписка, съгласно която с подписа си удостоверила, че е получила сумата в размер на 10300 лева, съгласно договор за заем от 10.06.2012 г., от П.Г.Г..
Ответницата на 10.06.2012 г. издала и запис на заповед без протест и без разноски, платим на предявяване за сумата от 10300 лева, съгласно която, като издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се задължила, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето на записа на заповед да заплати на поемателя П.Г. сумата от 10300 лева, с падеж на паричното задължение на 17.06.2012 г., и място на плащане – гр.София. На гърба на записа на заповед ответницата изписала саморъчно текста – „запозната съм и съм съгласна с датата на падежа“, което датирала с дата 10.06.2012 г. и подписала, като саморъчно отбелязала, че записа на заповед и бил предявен на 18.06.2012 г.
По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите С.Н.П. и С.И.И..
В показанията си П. сочи, че познава ответницата, която е била служител в „Скорпс“ ЕООД, на която свидетелката е била едноличен собственик, но не можа да уточни в кой период Д. е работила при тях. Сочи, че местоработата на Д. е била в магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр.София ул. „А.“ № ... Свидетелката сочи, че познава и ищеца, с който заедно работили и си помагали до около преди 2-3 години. Към датата на разпита на свидетелката, същата твърди, че с ищеца вече не работят заедно, тъй като тя се отказала от бизнеса и продала фирмата си. Твърди, че ответницата е работила на трудов договор при тях. Сочи, че от ищеца знае, че същият е давал пари на ответницата, но не можа да уточни за какво са и дадени тези пари. Свидетелката в показанията си твърди, че не са имали практика, служителите им да подписват записи на заповед за опазване на стоката в магазина. Сочи, че при извършена инвентаризация на магазина установили, че при ответницата липсват суми, но не можа да уточни какви сума са липсвали. Твърди, че липсвала и стока. Като цяло сочи, че ответницата била отговорен работник, но не можа да конкретизира дали във времето, в което ответницата е работила при тях е имала заеми към банки или други лица.
В показанията си Иванова сочи, че познава ответницата от 2010 г., поради това, че има счетоводна къща и офис, който се намирал в гр. София, Търговския дом на бул. „В.“ № .., където се намирал и павилиона, в който ответницата работела. Твърди, че познава ищеца, както и свидетелката П.. Сочи, че е виждала как ищеца събира оборота от павилиона нощно време, защото по това време слизала да си купува цигари. Твърди, че ответницата и показала трудов договор и заповед за паричен заем, но не можа да уточни дали ответницата и е показала запис на заповед или договор за заем. Според свидетелката ответницата и показала документ за заем за сума повече от 10 хиляди лева, като и обяснила, че заповедта служела като гарант за стоката. Свидетелката твърди, че в магазина нямало стока за тази сума, поради което и казала, че заповедта не е правно издържана. В показанията си сочи, че след около 2 месеца, ответницата и показала отново такъв документ, който също бил на голяма стойност. Сочи, че ищеца и свидетелката П. били в приятелски отношения.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да ги върне-чл.240, ал.1 от ЗЗД. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска връщане на заетите вещи с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнението.
Видно от представените по делото договори за заем от 22.04.2012 г. и от 10.06.2012 г., страните по делото са и страни по правоотношения, възникнали от договори за заем – чл.240 от ЗЗД, по които ищецът има качеството на заемодател, а ответницата – на заемател. За предаването на сумите предмет на двата договора ответницата е подписала съответно на 22.04.2012 г.и на 10.06.2012 г. разписки, съгласно които е удостоверила получаването на сумите предмет на двата договора за заем. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, като установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. Разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
Подписаните от ответницата разписки представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за ответника И.Д. факти, респ. извънсъдебно признание от страна на ответницата на неизгодни за нея факти. Като такива те разполагат с обвързваща съда доказателствена сила да приеме, че така удостоверените в тях факти наистина са се осъществили в правния мир. Тяхната материална доказателствена сила обаче е оборима, като същото не е сторено в хода на делото. Разписките макар и оспорени в хода на производство от Д., по делото не се събраха доказателства, в противна накова и не са разколеба по никакъв начин тяхната материална обвързваща съда доказателствена сила. Ето защо съдът следва да ги кредитира при постановяване на настоящето решение и приеме, че ищеца е доказал изправността си по договора, като е предал на ответницата сумите предмет на договорите.
В тази връзка при постановяване на настоящето решение съдът не кредитира показанията на И., преценени по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, тъй като същата не е била свидетел при подписване на договорите за заем, респ. няма и лични възприятия досежно подписаните разписки и записи на заповеди. В своите показания свидетелката пресъздава споделени от ответницата факти, за които няма лични и непосредствени впечатления и възприятия. Ето защо нейните показания не следва да бъдат кредитирани при постановяване на настоящето решение и същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Що се отнася до представените записи на заповеди, то следва да се има предвид, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като напротив ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен – чл.535, т.2 от ТЗ. В конкретния случай, видно от представените записи на заповеди, същите съдържат елементите по чл.535 от ТЗ. В тях няма поправки, нито зачерквания, но от съдържанието им не може да се направи извод, че са издадени във връзка със сключените между страните договори за заем, независимо, че сумите по договорите за заем съвпадат със сумите по записните заповеди, поради което и не може да се приеме, че установяват сами по себе си сключен договор за заем. В текста на двете записи на заповед е посочено, че ответницата като техен издател безусловно се е задължила, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето на записа на заповед да заплати на поемателя П.Г. посочените в заповедите суми, но в тях липсва изявление за получаване на сумите, както и на основанието за предаването им, съответно че същите подлежат на връщане. Липсата на тези характеристики на изявлението налагат извод, че записите на заповед не представляват разписки по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД и не доказват възникването на заемното правоотношение, тъй като не са посочени съществените елементи от договора за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Ето защо и не може да се приеме, че същите удостоверяват получаването на сумите предмет на процесните договори и служат като тяхно обезпечение. В този смисъл са решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о. и решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о.
По отношение направеното от ответницата възражение за нищожност на представените от ищцовата страна договори за заем, поради липса на основание за тяхното сключване, то следва да се има предвид, че договорът за заем е уреден в чл.240 от ЗЗД, като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Предвид проведеното от ищцовата страна пълно и главно доказване, посредством представените по делото разписки, носещи подписа на ответната страна, съгласно които на Д. ищеца е предал сумите предмет на двата договора, които суми съгласно договорите, последната се е задължила да ги върне, то направеното от ответницата възражение за нищожност на договорите за заем поради липса на предадени суми по същите е неоснователно. Доказателства в подкрепа на направеното възражение не се събраха по делото.
Неоснователно е и направеното от ответницата възражение за привидност на договорите за заем и записите на заповед, поради нищожност, тъй като ищеца не и предал претендираните суми. Възраженията на ответницата досежно представените и приети записи на заповеди не следва да бъде обсъждано, тъй като съдът не основава настоящето решение на тях. Относно възражението досежно договорите за заем, съдът намира възражението за неоснователно, тъй като от приетите и представени по делото разписки, удостоверяващи получаването на сумите по двата договора, по безспорен начин се доказа, че сумите предмет на договорите са предадени, поради което и не може да се приеме, че договорите са привидни на това основание. Освен това ответницата не сочи други доводи, не излага твърдения какъв друг договор прикриват договорите за заем, поради което и съдът е в невъзможност да ги коментира. От друга страна по делото доказателства в тази насока не се събраха. Ответницата не доказа и своето възражение, че е разписвала договорите за заем, без да иска, против нейната воля. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока, от които съдът да може да направи извод, че договорите, респ. разписките към същите са подписани от ответницата против волята и. Дори при постановяване на настоящето решение съдът да бе кредитирал показанията на И., в същите свидетелката не сочи, че ответницата е разписвала договорите за заем против нейната воля. Ето защо съдът намира, че направеното в тази насока възражение е неоснователно. Относно възражението, че договорите за заем са унищожаеми по чл.27 от ЗЗД, съдът намира и това възражение за неоснователно, тъй като по делото не събраха доказателства подкрепящи го. По делото не се доказа, че процесните договори за заем, са сключени от ответницата при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Ето защо и това възражение е неоснователно.
По отношение направеното възражение за давност, съдът намира следното:
Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите вещи в течение на месец от поканата.
Като падеж в представените
договори за заем са посочени датите – 29.04.2012 г., по договора за заем от
22.04.2012 г. и 17.06.2012 г. съгласно представения договор за заем от
10.06.2012 г. Исковата
молба е депозирана пред РдРС на 24.04.2017 г., т.е. преди изтичане на
петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. Ето защо направеното възражение за
изтекла погасителна давност също е неоснователно.
Основателна е
исковата претенция за присъждане на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от
датата на предявяване на иска върху процесните суми, поради което и с оглед изложеното съдът намира, предявените
искове в тази им част за основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцовата страна сумата в
размер на 11950 лева, представляваща главница по договор за заем от 22.04.2012
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
24.04.2017 г. до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на 10300
лева, представляваща главница по договор за заем от 10.06.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.04.2017 г. до
окончателното и изплащане.
По иска за неустойка:
За да бъде уважен
този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) сключване на описаните в исковата
молба договори и тяхното съдържание /права и задължения/, в които се съдържа
описаните в исковата молба клаузи за неустойка и 2) изпълнение на задълженията
си по тези договори.
От изложените
по-горе мотиви съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин, че
между страните са съществували валидни облигационни отношения възникнали от
описаните в исковата молба договори за заем. Ищецът е изпълнил задължението си
по договорите като е предал на ответника заемните суми - предмет на договорите.
В резултат на това за ответника /заемател/ е възникнало задължението за връщане
на заетите суми. В договорите е уредена клауза за неустойка, съгласно която в
случай на забава от страна на заемателя при връщане на заема, последният дължи
неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки
просрочен ден.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за прекомерност
на уговорената неустойка, която по същество счита за привидна, тъй като
договорите за заем, били за кратък срок, обезпечени по всевъзможен начин, чрез
лихварски неустойки.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. Съгласно константната практика на ВКС, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, и както бе посочено кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена.
В случая, видно от данните по делото, предявения иск е за неустойка за неизпълнение, т.е компенсаторна неустойка. В представения и приет по делото договор от 22.04.2012 г., в чл.10 от същия, страните са договорили неустойка при забава на заемателя при връщане на заема, в който случай последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. Видно от съдържанието на договорните клаузи обаче, предвидена в чл.10 от договора неустойка не обезпечава неизпълнение по договора, за което се и претендира. С оглед вида на неизпълнението и начина, по който неустойката е уговорена в чл.10 от сключения договор /"при забава на заемателя"/ - съдът намира, че в случая страните са постигнали съгласие за мораторна неустойка /обезпечаваща забавеното изпълнение/, а не компенсаторна /за пълно или частично неизпълнение/. В случая не е налице забавено изпълнение, а пълно неизпълнение. С оглед на това между страните е уговорена неустойка за забава при връщане на заема, а не компенсаторна неустойка за неизпълнение, каквато се претендира и след като страните са договорили мораторна неустойка, която покрива забавеното изпълнение, а не компенсаторна –покриваща пълно или частично неизпълнение по договора, то и уговорената в договора неустойка не покрива неизпълнението на договора. Ето защо иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 4302 лева, ведно със законната лихва, представляваща неустойка по договор за заем от 22.04.2012 г. за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г., е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. В този смисъл са решение № 111 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 714/2008 г., II т. о., ТК и решение № 175 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010 г., III г. о., ГК.
По отношение неустойката уговорена в договора от 10.06.2012 г. В представения и приет по делото договор от 10.06.2012 г., в чл.10 от същия, страните са договорили неустойка при забава на заемателя при връщане на заема, в който случай последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. Видно от съдържанието на договорните клаузи обаче, предвидена в чл.10 от договора неустойка не обезпечава неизпълнение по договора, за което се и претендира. С оглед вида на неизпълнението и начина, по който неустойката е уговорена в чл.10 от сключения договор /"при забава на заемателя"/ - съдът намира, че в случая страните са постигнали съгласие за мораторна неустойка /обезпечаваща забавеното изпълнение/, а не компенсаторна /за пълно или частично неизпълнение/. В случая не е налице забавено изпълнение, а пълно неизпълнение. С оглед на това между страните е уговорена неустойка за забава при връщане на заема, а не компенсаторна неустойка за неизпълнение, каквато се претендира и след като страните са договорили мораторна неустойка, която покрива забавеното изпълнение, а не компенсаторна –покриваща пълно или частично неизпълнение по договора, то и уговорената в договора неустойка не покрива неизпълнението на договора. Ето защо иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3708 лева, ведно със законната лихва, представляваща неустойка по договор за заем от 10.06.2012 г. за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г., е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. В този смисъл са решение № 111 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 714/2008 г., II т. о., ТК и решение № 175 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010 г., III г. о., ГК.
По разноските:
Ищеца е поискал
присъждане на разноски, за което е представил списък на разноските. Ответницата
не е поискала присъждане на разноски, но е направила възражение за прекомерност
на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК. Съдът като взе предвид направеното възражение, намира същото за
неоснователно, тъй като минималния размер на дължимото от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е от 1437.80
лева. Видно от представеното по делото пълномощно, ищцовата страна е заплатила
на пълномощника си адв. С., сумата в размер на 1450 лева, като разликата от
12.20 лева, надвишаваща минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е несъществена, поради което и не може да се приеме, че заплатеното
от ищцовата страна адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ето защо
възражението е неоснователно, като заплатеното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано от съда.
С оглед горното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в производството, съобразно уважената част от иска
от 1956.18, от които 890 лева – държавна такса и 1066.18 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД И.С.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на П.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 11950 (единадесет хиляди деветстотин и петдесет) лева, представляваща
главница по договор за заем от 22.04.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 24.04.2017 г. до окончателното и
изплащане, както и сумата в размер на 10300
(десет хиляди и триста) лева, представляваща главница по договор за заем от
10.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 24.04.2017 г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от П.Г.Г. с ЕГН **********
*** срещу И.С.Д. с ЕГН ********** ***
за заплащане на сумата в размер на 4302 (четири
хиляди триста и два) лева, ведно със законната лихва, представляваща
неустойка по договор за заем от 22.04.2012 г. за периода от 24.04.2014 г. до
23.04.2017 г. и сумата в размер на 3708 (три
хиляди седемстотин и осем) лева, ведно със законната лихва, представляваща
неустойка по договор за заем от 10.06.2012 г. за периода от 24.04.2014 г. до
23.04.2017 г.
ОСЪЖДА И.С.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на П.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата в
размер 1956.18 (хиляда деветстотин петдесет и шест
лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./