Р Е Ш Е Н И Е
№ 1161
гр. Пловдив, 8 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 1043 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „В. ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “***“
№ 11 представлявано от управителя Е.А.М. против Решение №
260221/11.02.2021 год., постановено по АНД № 3718/2020 год., по описа на
Районен съд - Пловдив, II-
ви н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 509524-F536787 от 04.05.2020
г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив,
с което на касаторът
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
814,33 лева / осемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/ за нарушение по
чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.102, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят в подадената касационна
жалба излага доводи, че съдебното решение е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени процесуални нарушения и че същото е
необосновано. Твърди се, че неправилно е определена датата, до която следва да
бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС – 05.12.2019г., като неправилно
е тълкувана разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС. В жалбата са
изложени подробни аргументи по отношение неправилна правна квалификация на
извършеното нарушение, като според жалбоподателя е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Неправилно е определен периодът на
дължимост на данъка, като най-напред е посочено, че заявлението за задължителна
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено в срок до 05.12.2019г. В АУАН и
НП не се съдържат индивидуализиращи данни за вида и характера на извършените
облагаеми доставки, като е извършено въз основа на представена от самото
дружество справка и това е в противоречие с констатациите в РА №
Р-16001620001411-091-001/14.07.2020г. и РД към него.
При позоваване на съдебна практика по
подобни казуси се иска отмяна на
съдебното решение, както и отмяна на
наказателното постановление и алтернативно – прилагане на разпоредбата
на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС и намаляване размера на имуществената санкция на 200
лв. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, взима становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на В. ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД против Наказателно
постановление № 509524-F536787 от 04.05.2020
г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив,
с което на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева за нарушение по чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102,
ал.4 от ЗДДС.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на
09.12.2019г. „В. Хелп-Специализиран Център“ЕООД е подал Заявление за регистрация по ЗДДС. По така подаденото заявление била извършена проверка от
свидетелката Г.К.Б. в ТД на НАП-Пловдив. В хода на проверката било установено,
че дружеството е с предмет на дейност – търговска дейност по предоставяне на
медицински изделия, технически помощни средства, приспособления и съоръжения за
хора с увреждания и облагаемия оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС в периода 01.10.2019г. – 28.11.2019г. достигал 50071,73 лв. и е достигнат
на дата 28.11.2019г. Предвид достигнатия оборот от над 50 000
лева за „В.
Хелп-Специализиран Център“ЕООД възникнало основание за задължителна регистрация
по ЗДДС към 28.11.2019 г. и в срок до 05.12.2019 г. е трябвало да подаде
заявление за регистрация. По подаденото
на 09.12.2019 г. заявление касаторът бил регистриран по ЗДДС на 27.12.2019 г.
За периода от 28.11.2019г. до
30.11.2019г.
дружеството касатор е извършило облагаеми доставки на обща стойност 4886,00
лева, за които е следвало да начисли ДДС в размер на 814,33 лева.
На 06.02.2020г. се съставя АУАН с
№F536787, с който неначисляването на ДДС за периода 28.11.2019 г. – 30.11.2019 г.
от касатора се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.180,
ал. 2, във връзка с чл.180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал.4, във връзка с
чл.86, ал. 1 и 2 ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено процесното НП, с което на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева
за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Непосредствено с издаване
на наказателното постановлението/май 2020 г./ в регламентирания в чл. 180, ал.3
от ЗДДС 6-месечен срок дружеството касатор е начислило ДДС в размер на 814,33
лв.
Решението е правилно.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че от страна на дружеството - жалбоподател е налице осъществен състав на
административно нарушение по см. на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.
1, вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Приел,е че нарушението е квалифицирано правилно, описано е и не са
налице съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице.
От събраните пред въззивната инстанция
доказателства се установява, че именно към 28.11.2019 г. задълженото лице е
достигнало облагаем оборот над 50 000лв. Неоснователно е възражението, че
следвало да се приложи хипотезата на чл.96,ал.1,изр.първо от ЗДДС, тъй като
тази норма включва период от 12 месеца. В случая е приложена нормата на чл.96,ал.1,изр.второ,тъй
като в рамките на два месеца-октомври и ноември 2019г., дружеството е
достигнало облагаем оборот над 50хил., което отново несъмнено се потвърждава в
хода на последващата ревизия и подробно е описано в РД, видно от който мотивите
и констатациите на административнонаказващия орган за това, че на
28.11.2019г.за задълженото лице е възникнало задължението да подаде заявление
за регистрация, отговарят на действителното фактическо положение.
От тук, с оглед нормата на чл.102,ал.4
от ЗДДС, лицето дължи данък за облагаемите доставки и като не е бил начислен
същия е реализиран състава на нарушението по чл.180 от ЗДДС в хипотезата на
ал.2.
Съдът намира за правилни фактическите
установявания, както и правните изводи, направени от първоинстанционния съд,
като счита, че същите са основани на достатъчно ясен и пълен анализ на
събраните в хода на проведеното всестранно и пълно съдебно дирене
доказателства. В случая не е установено да е било налице някакво противоречие
между доказателства в рамките на целия доказателствен материал, което да е
налагало изрично поставяне на самостоятелна и конкретна преценка на конкретно
доказателство за обсъждане на неговата годност и относимост. Ето защо и според
настоящия съдебен състав не може да се счете за установено твърдението на
жалбоподателя, че при постановяване на съдебното решение предмет на обжалване е
допуснато съществено по характера му нарушение на съдопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав констатира, освен
това, че на практика в обжалваното решение районният съд е дал отговор на
всички наведени от жалбоподателя в хода на проведеното пред първоинстанционния
съд производство възражения, включително и тези касателно съставомерността на
нарушението, като законосъобразно е заключил, че нормата на чл. 180, ал. 3 ЗДДС не е приложима в разглеждания казус.
Настоящият съдебен състав намира за правилни
и законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати
при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения,
като в тази връзка напълно споделя изложените в решението му мотиви.
При това положение и настоящият съдебен
състав намира, че районният съд е достигнал до законосъобразен и мотивиран
извод за потвърждаване на наказателното постановление. В тази връзка и
законосъобразно е приложил разпоредбата и на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, като е уважил искането на ответника по
въззивната жалба за присъждане на разноски.
Затова и съдът счете, че обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
При този изход на делото и при направено
своевременно искане ще следва на ответника по касационната жалба да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед характера и тежестта на
проведеното пред Административен съд Пловдив производство и на основание чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ ще
следва да се определи в размер на 80 лева.
Воден от горните мотиви Административен
съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260221 от 11.02.2021 г., постановено по АНД № 3718/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, II-
ви н.с.
ОСЪЖДА „В. ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “***“
№ 11 представлявано от управителя Е.А.М., да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.