№ 946
гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 120/26.01.2021г. по г.д.№ 3754/2019г. по описа на ВКС, 3
г.о. , с което по жалба на „Енерго - Про Продажби” АД е отменено Решение № 731 от
18.06.2019г. по в.гр.дело № 931/2019г., по описа на ВОС, като са дадени указания за
продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД.
Производството по в.гр.дело № 931/2019г. по описа на ВОС е образувано по
въззивна жалба с вх. № 24231/02.04.2019 г. от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, против
Решение № 1024/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 15982/2018 г. на ВРС, 33св.,с което:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. О. М. ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК *********, сума в
размер на 11698.24лв., начислена по Фактура с №********** от дата 31.08.2018г., като
корекция на сметка за периода от 31.05.2018г. до 28.08.2018г., а не за реално доставена и
потребена ел.енергия, за обект на потребление с абонатен №********** и клиентски
№**********, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Ален Мак", ул."Петър Попов "1254, въз основа
на изготвена справка за корекция на сметки от 29.08.2018г., на основание чл.124 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума
за реално потребена от абоната ел. енергия, неотчетена от СТИ в резултат на неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, като по този начин преминалата и
потребена от абоната ел.енергия не е отчетена и не е заплатена. Потребителят е длъжен да
1
заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.48
ал.1 т.2 б“б“ от ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение, да се отхвърли предявения иск и да му
се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемия.Излага съображения , че
служителите на ЕРП няма как да задължат служители на МВР да подпишат протокола от
проверка, но видно от същия и събраните в хода на производството доказателства екип на
полицията е присъствал при съставянето му. Поради това КП е действителен и
законосъобразен.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Няма искания за
събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави
възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК. Излага съображения, че неподписването на КП от
служител на МВР води до неспазване на процедурата по чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, която е от
императивен порядък, а от там и за липса на основание , от което възниква правото на
оператора да извършва корекции, респективно на крайния снабдител да претендира
заплащане на суми.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск предявен от В. О. М. ЕГН **********
против „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, правно
основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 11698.24лв., начислена по Фактура с №********** от дата 31.08.2018г.,
като корекция на сметка за периода от 31.05.2018г. до 28.08.2018г., а не за реално
доставена и потребена ел.енергия, за обект на потребление с абонатен №********** и
клиентски №**********, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Ален Мак", ул."Петър Попов "1254,
въз основа на изготвена справка за корекция на сметки от 29.08.2018г.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което на основание чл. 48 ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия,
при липса на конкретен измерител на отклонението, като е начислена посочената сума.
Твърди, че не е присъствал при извършване на проверката. Излага се в исковата молба, че не
са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението
на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
2
количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Дори и да се приеме,че към момента на проверката
оператора е имал законовото право да приложи разпоредбата на ПИКЕЕ, то КП не е
подписан от служител на полицията, поради което ответникът не установява наличието на
предвидените в чл.48 от ПИКЕЕ предпоставки даващи му възможност да коригира сметката
на потребителя за минал период от време и да ангажира отговорността му за заплащане на
начислената сума. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 28.08.2018г.
проверка, е констатирано нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната
мрежа, осъществено посредством прикачен проводник. Твърди се законосъобразно
извършена проверка,в присъствието на двама свидетели и служители на полицията и при
отказ на абоната да се подпише.Извършено изчисляване на неизмерена или
неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48, ал.1, т.2 б. Б от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./,в сила към дата на
проверката, което е и основанието за начисляване на сумата по корекцията,доколкото
процесната сума представлява цената на коригираното със справка за корекция , количество
ел.енергия за процесния период. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът – въззиваем, е потребител на електрическа енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
3
процесния електромер ес адрес гр.Варна, ж.к. "Ален Мак", ул."Петър Попов "1254, с
абонатен №********** и клиентски №**********.
Видно от Констативен протокол № 1104968/28.08.2018 г., на същата дата
длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка
на електромер, монтиран на обект, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Ален Мак", ул."Петър
Попов "1254, като при проверка на СТИ е констатирано неправомерно въздействие -
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа е извършено с
проводник чрез САВТ 3x95x50 мм2 на около 2м от касетата под земята посредством
теобразни кабелни обувки. Неправомерно присъединеният кабел е присъединен към
захранващ ОК кабел на електроразпределителната мрежа и оттам подземно влиза в имота и
захранва ел. инсталацията му. Трите жила се ползват за фази, а едното за нула. По време на
проверката по неправомерното присъединение е измерен моментен товар II - 10.50А, 12 -
5.80А, 13 - 15.50 А. По този начин консумираната ел. енергия по неправомерното
присъединяване не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и не се заплаща.
В протокола се сочи, че след проверка е отстранен неправомерно присъединения
кабел. Протоколът е подписан от служители на оператора и представител на кабелна
лабаротория, двама свидетели посочени с три имена и подпис. Липсва подпис от
представител на полицията, записано е ,че е присъствал АП -513 – Пето РУ ОД МВР –Варна.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север” АД е
съставило справка за корекция на сметки № 4934349/29.08.2018 г. за обекта за период от
31.05.2018г. до 28.08.2018г., въз основа на която е издадена Фактура №
**********/31.08.2018г. от „Енерго-Про Продажби”АД на обща стойност 11698.24 лева.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, която съда
кредитира, се установява, че в случая е налице неправомерно вмешателство в схемата на
свързване, изразяващо се в изградена допълнителна ел.връзка, която заобикаля
измервателния уред. По този начин голяма част от потребената ел.енергия не се отчита. Не
може да се установи точното количество ел. енергия за минал период . Дължимото
количество за доплащане на ел. енергия, е изчислено математически вярно, съобразно
методологията на чл. 48, ал.1, т.1 б. „б” от ПИКЕЕ.
За доказване правомерността на извършената корекция в полза на ответника са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.А. С. –мл.инспектор Пето РУОД
МВР Варна, като част от патрул присъствал на съставянето на процесния КТ и установен
след справка и писмо от ОД МВР Варна –Пето РУ. От показанията на същия се установява,
че по принцип при сигнал на енергийното дружество служители на полицията се отзовават,
но не подписват протоколите за КП т.к. тяхната задача е единствено да охраняват
обществения ред т.к. не са компетентни за работата на енергийното дружество.На свидетеля
е предявен процесния протокол, на същия заявява,че няма спомен за конкретния казус.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
4
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е извършена проверка
изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
ел. енергия.
Безспорно е, че ищецът се явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период и дали е
спазена корекционната процедура.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен
за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 28.08.2018г., с
констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да
намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне
с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната
проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия, е съществувала
законова възможност, която е регламентирала правото на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на количество ел. енергия. Настоящият съдебен състав приема, че
сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от
потребителя ел. енергия,а се явява като компенсация за електроразпределителното
предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период
консумация на ел. енергия от средството за търговско измерване в резултат на негова
неизправност или неговото неправомерно присъединяване към ел. мрежата,каквито са и
твърденията на ответното дружество, поддържани и във въззивната жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период
от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата
на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В случая се установи, че
проверката е осъществена на 28.08.2018г.,за която е съставен протокол,в който е описана
5
промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.
48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря
на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях. В случая е изпълнено изискването протоколът да е подписан от двама
свидетели, но липсва подпис от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл.
48, ал.2 ПИКЕЕ.Тази неизправност не може да бъде преодоляна с подаден сигнал на тел.112,
както и с присъствието на орган на полицията /в случая дежурен патрул/.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че представеният по
делото констативен протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са
съставени в нарушение на нормативната уредба, уреждаща отношенията между страните,
поради което не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца
спрямо ответното дружество /в този смисъл решение № 104/16.08.2016г. по т.д. №
1671/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Видно от заключението по СТхЕ, в конкретната хипотеза е невъзможно да се
установи точното количество преминала, неотчетена и потребена ел.енергия от абоната,
както и началния момент на поставянето на допълнителния кабел. Точно установено
количество ел.енергия, посочена в корекцията не се твърди и от въззивникът, поради което и
не следва да бъде приложено правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е практиката на ВКС /Решение
№ 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 141 от
12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о., според които при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи/.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1300
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, както и 1300.00 лева възнаграждение да
един адвокат за производството пред ВКС,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Настоящия състав счита възражението на въззивника по
чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед определеното и заплатено нему по същото дело
възнаграждение, както и с оглед фактическата и правна сложност по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1024/12.03.2019 г., постановено по гр.д. №
15982/2018 г. на ВРС, 33св.
6
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на В.
О. М. ЕГН **********, сумите от : 1300.00/хиляда и триста/ лева – разноски за
настоящото производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК; сумата от 1300.00/хиляда и
триста / лева разноски по г.д.№ 3754/2019г. по описа на ВКС. на основание чл.294 ал.2 от
ГПК
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7