РЕШЕНИЕ
№…………./……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна,
ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2249 по описа на съда за две хиляди двадесет и
втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, подадена чрез
процесуален представител по пълномощие юрисконсулт Веселина Петкова, срещу решение № 1116/15.08.2022 г. по н.а.х.д. № 619/2022 г. на
ВРС, ХV състав, с което е отменен
издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш № **********, с
който на Р.В.Ц., ЕГН **********, за нарушение на чл. 139 ал. 5 и 6 вр. чл. 102
ал. 2 ЗДвП е наложено, на основание чл. 179 ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. По съображения, сочещи
на извършено от решаващия съд нарушение на закона, се иска решението да бъде
отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с
което електронният фиш да се потвърди като се претендира при този изход на
касационното обжалване ответната по касация страна да бъде осъдена да заплати
на Агенцията разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание на 10.11.2022 г. касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призован, не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Петкова е подадена
писмено становище с. д. № 16645/08.11.2022 г., с което касационната жалба се
поддържа по изложените в нея съображения за неправилност на въззивното решение.
Ответната по касация
страна Р.В.Ц., редовно призована, не се явява, представлява се от служебния си
защитник адвокат Ц.К., която оспорва касационната жалба и моли съда да остави в
сила атакуваното с нея въззивно решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната
неоснователност.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК,
и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал.
1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 25.08.2022 г. /л. 47 от н.а.х.д. № 619/2022 г. на ВРС/, а
касационната жалба според поставения печат на въззивния съд е подадена чрез
него на 07.09.2022 г. като с нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отменения от районния съд електронен
фиш № ********** е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Р.В.Ц., ЕГН **********, по чл. 179
ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 ЗДвП чрез налагането на глоба в размер на 300 /триста/
лева за това, че на 01.07.2020 г. в 14:10 ч. с устройство № 20912,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. 1 ЗП, е установено извършено нарушение със собствения й лек
автомобил „Фолксваген голф“ рег. № А****КК, с обща техническа допустима
максимална маса 1505, брой оси 2, обективирано в обстоятелството, че превозното
средство е управлявано в община Долни чифлик, по включен в обхвата на платената
пътна мрежа път І-9 км. 150+249, с посока Намаляващ километър, без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 ЗП.
Посочено е, че с това деяние собственикът на превозното средство е нарушил чл.
139 ал. 5 и 6 вр. чл. 102 ал. 2 ЗДвП.
За да отмени
електронния фиш, решаващият делото съд е приел, че случаят се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите от същия вид,
съобразявайки в това отношение преклонната възраст на наказаното лице /89
години към датата на извършване на нарушението/ и здравословното му състояние,
обременено с множество сериозни заболявания, както и отсъствието на данни за
извършени от него други подобни нарушения. Приемайки, че непосочването в
законоустановения срок по чл. 187а ал. 4 ЗДвП на лицето, управлявало превозното
средство на датата 01.07.2020 г. в 14:10 часа без заплатена пътна такса по чл.
10 ал. 1 ЗП, се дължи на комбинация от три неблагоприятни фактора: възрастта на
собственичката на лекия автомобил, влошеното й здравословно състояние и
непознаването на относимата правна уредба, съдът е квалифицирал случая като
маловажен и е отменил електронния фиш, предупреждавайки Ц., че при извършването
в едногодишен срок от влизане в сила на решението на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за него ще й бъде
наложено административно наказание.
Решението е правилно.
За да е маловажно
едно административно нарушение, то трябва да се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Съдът е
извършил правилна преценка на особеностите на случая, свързани преди всичко с възрастта
и здравословното състояние на собственичката на превозното средство, с което е
извършено нарушението, сочещи на незначителната възможност именно тя да го е
управлявала на процесната дата без изискуемата пътна такса. Фактът, че
електронният фиш й е бил изпратен и връчен значително време след нарушението
/за сравнение – то е извършено на 01.07.2020 г., а според приложеното по преписката
известие за доставяне електронният фиш е връчен на Ц. на датата 26.01.2022 г./ сам
по себе си е достатъчен, за да осуети възможността й да си спомни кой точно е
управлявал автомобила на 01.07.2020 г. като се възползва от правото си по чл.
187а ал. 4 ЗДвП да представи декларация, в която да посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
В касационната жалба касаторът
неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, според която за нарушенията
по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Чл. 189з ЗДвП е нов,
обнародван е в ДВ, бр. 109 от 2020 г., и е в сила от 23.12.2021 г. Доколкото тази
ограничителна разпоредбата е с материалноправен характер, защото преценката за маловажност
на случая винаги е свързана с правилното приложение на материалния закон, тя действа
само занапред като не е в състояние да преуреди съществували до момента на
влизането й в сила отношения. Още повече, че съгласно чл. 3 ал. 1 ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, а съгласно ал. 2 на същия член, ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В целостта си това
сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което атакуваното с нея
решение на ВРС следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1116/15.08.2022 г. по н.а.х.д. № 619/2022 г. на ВРС, ХV състав, с което е отменен издаденият от
Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш № **********, с който на Р.В.Ц.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 139 ал. 5 и 6 вр. чл. 102 ал. 2 ЗДвП е
наложено, на основание чл. 179 ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/