Р Е Ш Е Н И Е
№......
ГР.*, 18.01.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 796 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл. 415 ал. 4 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.М. ***, излага твърдения в ИМ, че между страните съществува облигационно правоотношение при ОУ, по силата на което ищецът има качеството на оператор на ВиК услуги, съответно ответникът - на потребител на ВиК услуги с кл.№ 25943 за обект № 023012, представляващ къща с адм. адрес с. *, общ. *. Твърди, че ответника, в качеството си на потребител на ВиК услуги, не е му е заплатил ползваните такива за периода 12.12.2015 г. до 14.07.2017 г. за процесния адрес на доставка в размер на сумата от 504,60 лв. – главница. Твърди, че по негово заявление по чл. 410 от ГПК е образувано Ч.гр.д. 3494/2017 г. по описа на ВТРС, по което против ответника – длъжник е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за исковата сума от 504,60 лв. – главница – неплатени ВиК услуги за посочения по-горе исков период, както и за сумата от 36,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2016 г. до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр.чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените по исковото и заповедното производства съдебни разноски.
В СЗ, чрез пълномощника си адв.М. от ГАК, твърди погасяване на главниците по фактури № №**********/29.01.2016г. за сумата от 22,62лв. с ДДС, **********/31.03.2016г. за сумата от 34,80лв. с ДДС и **********/30.-09.2016г. за сумата от 234,90лв. с ДДС. Твърди липса на плащане по останалите пет процесни фактури. Моли да бъдат уважени предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД в размер на 212,28лв. и акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 8,74лв., установени от ВЛ по СИЕ.
Ответникът В.Н.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. Извън рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира възражение с характер на писмен отговор, с което оспорва предявеният иск за главница и моли да бъде отхвърлен, поради плащане на исковата сума от 504,60 лв., съгласно приложени към възражението платежни документи. Оспорва предявеният по реда на чл.415 ал. 4 вр. чл. 422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Е.П. от ГАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Релевира възражение, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, поради липса на качеството "потребител на ВиК услуги" за исковия период. Оспорва ищцовото твърдение за съществуващо между страните облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги за процесния период и процесното място на потребление. Релевира възражение за погасяване на ищцовото вземане за главница чрез плащане. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло по съображения, доразвити в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Спорен по делото е въпроса ответникът потребител ли е на ВиК услуги за процесния период 12.12.2015г. - 14.07.2017г. по главния иск за неиздължена главница за предоставени ВиК услуги. По делото е приет като писмено доказателство карнетен лист /л.8/ на клиент №25943/14 - ответника в процеса В.Н.И. ***, видно от който за процесния период по главния иск вписаните в него показания на водомер №000192 /разход м3/ са с код 9 -"служебен разход", т.е. са служебно начислени на ответника, като срещу вписаните такива липсва подпис на потребител. Въз основа на вписаните служебно начислени показания в карнетния лист на ответника за процесния обект с №023012 в с.*, общ.* - къща, съгласно представеното по делото и прието като доказателство извлечение от сметки на "*" ООД за клиент №023012 - ответника в процеса, от ищцовото ВиК дружество са издадени с получател ответника процесните 8бр. фактури № №**********/29.01.2016г. за сумата от 22,62лв. с ДДС за отчетен период 12.12.2015г. - 25.01.2016г. за 13 м3, **********/31.03.2016г. за сумата от 34,80лв. за отчетен период 25.01.2016г. - 21.03.2016г. за 20м3, **********/30.09.2016г. за сумата от 234,90лв. за отчетен период 21.03.2016г. - 15.09.2016г. за 135 м3, **********/30.11.2016г. за сумата от 52,20лв. с ДДС за отчетен период 15.09.2016г. - 14.11.2016г. за 30м3, **********/30.12.2016г. за сумата от 34,80лв. за отчетен период 14.11.2016г. - 14.12.2016г. за 20м3, 30020169350/31-01.2017г. за сумата от 38,28лв. за отчетен период 14.12.2016г. - 16.01.2017г. за 22м3, **********/31.03.2017г. за сумата от 34,80лв. за отчетен период 16.01.2017г. - 15.03.2017г. за 20м3 и **********/18.07.2017г. за сумата от 52,20лв. за отчетен период 19.05.2017г. - 14.07.2017г. за 30м3, всички на обща стойност в исковия размер главница от 504,60лв., които не са представени като писмени доказателства по делото.
Поради неплащане от ответника на главниците по процесните издадени му от ищеца 8бр. фактури на падежа, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "*" ООД - гр.* /30 - дневния срок от датата на фактуриране/, по заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3494/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание против ответника за исковите суми.
По делото е приета като доказателство Заповед №363/31.10.2012г. на Управителя на "*" ООД гр.*, с която, считано от 01.11.2012г., са определени нови цени на услугата за подадена питейна вода на потребителите, отведена канална и пречистена канална вода и е разпоредено определянето на количествата да става по показанията на водомерите, а там където е технически невъзможно, по средномесечен разход от предишните месеци. Приети като доказателство са и представени от ищеца ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "*" ООД - гр.*.
Видно от представения от ответника и приет като доказателство НА за покупко - продажба на недвижим имот №34, том І, рег.№1021, н.д.№42/2001г. по описа на Св. В. - Нотариус с район на действие ГРС, видно от който, считано от 17.04.2001г. купувача Поля Пенчева Ганева е придобила правото на собственост от продавача С. Д. К. върху процесния водоснабден имот, находящ се в с.*, съставляваща обект с №023012. По делото са приети като доказателства издадени след края на процесния период по главния иск фактури с получател ответника за водоснабдения имот за аб.№023012, за обект 02594301, ведно с фискални бонове за плащане на главниците по тях.
По делото са приети като доказателства вносни бележки за платени в полза на ищеца ВИК ООД - * суми, както следва: с вносна бележка от 18.04.2016г. платена сума от 250лв. с вносител ответника В. Н. И. и посочено основание за плащане:покана от 12.09.2015г. , аб.№023012; вносна бележка от 16.06.2016г. за платена сума от 150лв. с вносител П. Г. за аб.№023012 и основание за плащане по ф.**********/30.12.2015г. до процесната фактура №**********/31.03.2016г. и старо задължение; вносна бележка от 27.03.2018г. за сумата от 200лв. с вносител П. Г. и посочено основание за плащане "вода за 2017", аб.№023012 и вноска бележка от 19.06.2018г. за сумата от 247,18лв. с вносител П. Г. и посочено основание за плащане "аб.№023012, *. вода 2016 - 2017.
Видно от приетото извлечение от сметки на "*" ООД за клиент №023012 - ответника по делото, начислената от ищеца мораторна лихва върху главниците по процесните 8 фактури за исковия период по акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД е в исковия размер от 36,70лв.
По делото е назначена СИЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ М., дължимите суми по спорните пет бр. фактури - от фактура №********** до фактура №********** са изчислени правилно в частта на записаните показания по карнета и определените цени със Заповед №363/31.10.2012г. на Управителя на ищцовото ООД. Видно от СИЕ, по процесните спорни пет броя фактури, по счетоводните регистри на "*" ООД не е налице плащане, като непогасената сума по процесните пет броя фактури е в размер от 212,28лв. /в размерите по всяка една от тях, както са начислени/, както и че лихвата върху главниците по всяка една от процесните 5бр. фактури за исковия период по предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД е в общ размер от 8,74лв. Видно от СИЕ, платените суми от собственика на имота П. Г. за периода от 12.10.2015г. до 01.08.2018г. са в общ размер от 1541,32лв., като счетоводно направените плащания от П. Г. са отнесени по счетоводни сметки:плащания по фактури - по сметка 411 Клиенти, респ. плащания по направени съдебни разходи - по сметка 445 Съдебни разноски. Видно от констативно - съобразителната част на СИЕ по задача №4, с преведената сума от 200лв. на 27.03.2018г. от П. Г. счетоводно са покрити/платен2и съдебни разноски по заповедното производство по Чгр.д.№3494 на ВТРС и по настоящото висящо гр.д.№796/2018г. на ВТРС, респ. с преведената сума на 19.06.2018г. от 247,18лв. са покрити/платени процесните първи три фактури, описани в ИМ: изцяло главницата по фактура №**********/29.01.2016г. за 22,62лв., изцяло фактура №**********/31.03.2016г. за 34,80лв. и частично фактура №**********/30.09.2016г. за 177,29лв. /по която остава непогасен остатък от 57,61лв./ и лихви 12,47лв. Видно от СИЕ, фактурите, искова претенция, са издадени по карнета, като заключението на ВЛ по задача №5, че отчитането на процесния водомер не е извършено в съответствие с разпоредбите на Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и ОУ на "*" гр.*, е по правен въпрос, компетентността за произнасяне по който е на решаващия спора съд, поради което съдът не възприема заключението на ВЛ по СИЕ в тази му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл. 415 ал. 4 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
По предявения по реда на чл. 415 ал. 4 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Уважаването на иска предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е, в условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период по главния иск по предоставяне на ВиК услуги при публично известни Общи условия, по което ищецът е оператор на ВиК услуги, а ответникът съответно потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден имот - обект с №023012, че ищецът реално е предоставил на ответника ВиК услуги "водоснабдяване с питейна вода", "отвеждане на отпадъчни води" и "пречистване на отпадъчни води" за обект с кл.№023012 през периода по процесните фактури 12.12.2015г. - 14.07.2017г. в размер на фактурираната тяхна обща стойност от 504,60лв., неизпълнение от ответника на насрещно поето задължение за заплащане на която стойност твърди в процеса, каквото пълно и главно доказване ищецът не проведе, което обуславя отхвърляне на главният иск. На първо място съдът приема, че по делото не е доказано, че през исковия период по главния иск между страните е съществувало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на ВиК услуги при ОУ относно процесния обект с кл.№023012 - къща, находяща се в с.*, т.е. не е доказано, че ответникът има качеството "потребител на "ВиК услуги", на което достатъчно основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК против него иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВИКУ, "потребители" са ЮЛ или ФЛ - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В процесният случай ответникът не е нито собственик на процесния обект с №023012, за който се предоставят ВиК услуги, нито ищецът е ангажирал каквито и да било доказателства ответникът да е бил негов ползвател през исковия период по главния иск 12.12.2015г. - 14.07.2017г. и като такъв да е ползвал реално ВиК услуги в имота, предвид което ответникът няма качеството "потребител" по смисъла на легалното определение, дадено в §1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВИКУ. Видно от НА №34, том І, рег.№1021, н.д.№42/2001г. по описа на Нотариус Св.В. с район на действие ГРС, собственик на процесния имот в с.* - обект с №023012, считано от 17.04.2001г., е трето за правния спор лице - П. П. Г.. Липсват и доказателства ответникът през процесния период по иска да е бил ползвател на имота в с.*, при все, че и видно от справка от НБДН, същият, считано от 06.10.1994г., е с настоящ адрес, респ., считано от 18.11.2000г., е с постоянен адрес, в гр.В.Т. Доколкото ответникът - ФЛ не е нито собственик, нито ползвател, нито е доказано да е и притежател на вещно право на строеж на процесния имот, за който се предоставят ВиК услуги през процесния период по главния иск, то същият няма качеството "потребител на ВиК услуги" и по смисъла на чл.2 ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "*" ООД - гр.*, поради което и не дължи на ищеца начислената му с процесните 8 бр. фактури сума от 504,60лв. за главница - стойност за предоставени ВиК услуги за исковия период, на което основание предявеният срещу него главен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Представеният по делото от ищеца карнетен лист на името на ответника като клиент №25943/14 сам по себе си не доказва ответникът да притежава качеството на потребител на ВиК услуги за процесния обект в с.*, доколкото по делото не е доказано основанието, на което ответникът е титуляр на откритата при ищеца партида за обект №023012, което да му придава качество по смисъла на §1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВИКУ и чл.2 ал.1 т.1 от ОУ. Липсват представени подадено до ищеца заявление от ответника за ползване на ВиК услуги за процесния обект, съответно и сключен между страните договор за предоставяне на ВиК услуги за процесния обект. Липсват доказателства ответникът да е бил предишен собственик или ползвател на процесния обект с №023012, който не е закрил партидата си, за да е приложим чл.64 ал.1 от ОУ, респ. липсват и доказателства за наличие на основание за служебно откриване на партида на ответника като потребител по смисъла на чл.60 от ОУ. На следващо място, искът си ищеца основава на издадени процесни 8бр. фактури, съгласно извлечение от сметка, от ищеца на ответника за стойност на предоставени за процесния обект за исковия период по иска ВиК услуги в общ размер от 504,60лв., които фактури от една страна не са представени като писмени доказателства по делото, а от друга съставляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените с тях обстоятелства. Т.е. сами по себе си процесните фактури не доказват реална доставка, т.е. не доказват реално предоставяне от страна на ищеца на ответника на ВиК услуги в размер на фактурираната стойност от 504,60лв., поради което и не се доказва парично задължение на ответника за тяхното заплащане /доколкото заплащане се дължи от потребител само са реално предоставени му ВиК услуги/, което обуславя отхвърляне на предявеният иск изцяло. Видно от представеният от ищеца карнетен лист /л.8/, за процесния период по главния иск вписаните в него показания, обусловили издаване на процесните фактури, са с код 9 - "служебен разход", т.е. са служебно начислени, като срещу тях съответно липсва подпис на потребител. На основание чл.32 ал.1 от "Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи", услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В процесният случай количествата изразходвана вода, вписани в карнетния лист, послужили като основание за издаване на процесните фактури, не са измерени, респ. не са отчетени от монтиран водомер, при липса на данни и дали монтирания такъв в обекта през исковия период по иска е бил изправен, а са служебно начислени, т.е. не е доказано да са реално доставени от ищеца на ответника, че последният да дължи тяхното заплащане. Доколкото в случая периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, съобразно чл.23 ал.1 т.3 от ОУ, то на основание чл.35 ал.2 от цитираната по-горе Наредба №4/14.09.2004г., операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. От една страна в случая начисляването в карнетния лист служебно на количества вода не е извършвано ежемесечно, а от друга страна не се доказва начисленото служебно количество вода за исковия период по иска да е изравнено в съответствие с реалното потребление, поради което отчитането на количествата питейна вода е извършено при неспазване на чл.32 ал.1 и чл.35 ал.2 изр.2 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.23 ал.3 изр.2 от ОУ, поради което и начислената от ищеца с процесните фактури обща стойност от 504,60лв. главница за ВиК услуги е недължима от ответника. На следващо място, вписаните показания за исковия период в карнетния лист не са удостоверени с подпис на ответника, поради което и са му непротивопоставими, с оглед и чл.22 ал.4 от ОУ. Изложените по-горе основания обуславят отхвърляне на предявеният главен иск като неоснователен и недоказан изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, предвид акцесорният й характер.
Макар и неоснователността на главният иск да е последица само от липсата на качеството "потребител на ВиК услуги" на ответника, за пълнота съдът се произнася и по правопогасяващото възражение на ответника за погасяване на претендираната главница чрез плащане, съобразно представените платежни документи /вносни бележки/. Съобразно заявеното основание и ред за плащане във вн. бележка от 16.06.2016г. / по фактура от 30.12.2015г., видно от СИЕ за сумата от 64,38лв. до процесната фактура **********/31.03.2016г./, която е преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, съдът приема, че с платената сума от 150лв. от собственика на имота П. Г. са погасени задължението по фактурата от 30.12.2015г. и главниците по процесните две фактури № №**********/29.01.2016г. за сумата от 22,62лв. и **********/31.03.2016г. за сумата от 34,80лв. /както и отчасти старо задължение/. Неоснователно, с платената на 27.03.2018г. от П. Г. сума от 200лв. ищецът, видно от СИЕ, е приел, че са покрити/платени съдебни разноски по заповедното производство по Чгр.д.№3494/2017г. и по настоящото висящо Гр.д.796/2018г. на ВТРС, доколкото настоящото дело не е приключило, предвид което и не е решен въпросът за дължимост на съдебните разноски по него и за тези по Чгр.д.№3494/2017г., доколкото отговорността за разноски по заповедното производство се разпределя, съобразно изхода по неприключилото и висящо настоящо исково производство. Предвид горното, съдът приема, че с платените от П. Г. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 27.03.2018г. сума от 200лв., съответно на 19.06.2018г. платена сума от 247,18лв. или общо в размер на 447,18лв. са погасени изцяло главниците по останалите процесни фактури, описани в ИМ /от фактура №********** до **********/ на същата обща стойност от 447,18лв., или с оглед описаната по-горе хронология е погасена изцяло исковата сума за главница от 504,60лв. по 8бр. процесни фактури, което също обосновава отхвърляне на главния иск. С оглед изложеното, съдът не възприема писменото заключение на ВЛ по СИЕ в частта по задача №2.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва:
Осъдителният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД е с акцесорен характер. В процесният случай, доколкото съдът отхвърля главният иск на първото заявено основание за отхвърляне, а именно, поради това, че ответникът няма качеството "потребител на ВиК услуги" за исковия период по главния иск, то акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като последица от отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. В тази връзка ответникът не дължи претендираната на основание чл.33 ал.2 от ОУ мораторна лихва за забава от 36,70лв. върху главниците по процесните 8бр. фактури, за исковия период по този иск от 31.03.2016г. до 31.08.2017г., установена по размер със заключението по задача №3 на ВЛ по СИЕ, доколкото, предвид недоказаност качеството му на потребител на ВиК услуги, не дължи главниците, за забава в плащането на които му е начислена мораторна лихва, която не дължи, с оглед акцесорният й характер.
Изходът на делото и основанието за отхвърляне на главния, а от там и на акцесорния иск /недоказаност, че ответникът е потребител на ВиК услуги/ води до неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото и същата следва да бъде отхвърлена.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за направени по делото съдебни разноски /за ВЛ по СИЕ/ в доказан размер от 80лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Видно от представеният от ответника Договор за правна защита и съдействие, с.А, №015527, на същия е оказана от пълномощника му адв.П. от ГАК безплатна правна помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което ответникът не е направил съдебни разноски по делото за адв. възнаграждение в претендиран размер от 300лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, и такива не следва да му бъдат присъждани. Съдът не е сезиран с изрично искане по чл.38 ал.2 от ЗА, поради което не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК и основанието за отхвърлянето им, претенцията на заявителя за присъждане направените от него разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3494/2017г. на ВТРС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът - длъжник не е претендирал разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3494/2017г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, с ЕИК *, против В.Н.И. ***, с ЕГН **********, по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 504,60 лв. /петстотин и четири лева и шейсет стотинки/ - общ размер на неиздължена главница за предоставени ВиК услуги в периода 12.12.2015г. - 14.07.2017г., ведно със акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,70 лв. /тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ - общ размер на мораторна лихва /обезщетение за забавено плащане/ върху главницата за периода от датата, следваща падежа за плащане по всяка от фактурите, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или общо за периода 31.03.2016г. - 31.08.2017г., предмет на издадена Заповед №1943/19.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№3494/2017г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца "*" ООД със седалище гр.* за присъждане на направените съдебни разноски по исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на"*" ООД със седалище гр.* за присъждане на направените съдебни разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3494/2017г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.И. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по Чгр.д.№3494/2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............