№ 6121
гр. ***, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110152359 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД
против Л. М. Й. и Л. С. Й. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца при равни квоти от по 1/2, както следва: цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в размер на 347,46 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия от изравнителна
сметка за периода м. 05.2020г - м. 12.2021г. и 101.58 лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2020г. до 05.06.2023г., както и сума за дялово разпределение
от която 7,32 лв. - главница за 06.2020г. - 04.2022г. и 1.09 лв. - лихва за
31.07.2020г. - 05.06.2023г., както и законна лихва върху главницата до
окончателното заплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 32806/2023 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира
разноски.
Със заявление вх. № 168290/14.06/2023г., адресирано до Районен съд - гр.
***, ищецът е пискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответниците Л. М. Й., ЕГН ********** и Л. С. Й., ЕГН ********** за
посочените по –горе суми, за доставена но незаплатен топлинна енергия в
имот, представляващ гараж, находящ се в ***, аб. № ***. В СРС е образувано
ч.гр.д. № 32806/2023г., като на 30.06.2023г. е издадена заповед за изпълнение
№ 19123 от 30.06.2023г. по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК ответниците
по делото са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение. На
30.08.2023г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 25.09.2023г. /
1
срока по чл.415, ал. 1 ГПК./
Ищецът твърди, че ответниците по делото са клиенти на топлинна енергия
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1. т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.Твърди, че с оглед на гореизложеното ответниците са клиенти на ТЕ. С
оглед разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „***“ АД на
потребители за битови нужди в гр.***, които се изготвят от „***“ ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила едномесечен срок след публикуването им в
централен и метен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че
за процесния период са били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „***“ АД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с
Решение № ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002г. на
ДКЕВР, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***“ АД на потребители в гр. ***, приети с Решение по т.5 от
Протокол № 35/11Л1.2004г. и с Решение по т.7 от Протокол №
45/15.09.2005г. на Съвета на директорите на „***“ АД и одобрени с Решение
№ ОУ- 067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и сега действащите ОУ - одобрени с
Решение № ОУ- 001/07.01.2008г. на ДКЕВР., в сила от 14.01.2008г., както и
сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР, в
сила от 12.03.2014г.
Посочва, че с приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДЕКВР са регламентирани правата и задълженията на битовите клиенти,
посочвайки и разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ. Твърди, че ответниците по
делото, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № *** са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са погасили
своите задължения. Заявява, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответницата са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, като за същите са били издадени изравнителни сметки
(индивидуални справки).
В законоустановения срок по чл.131, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Ответниците твърдят, че не са собственици, на топлоснабдения имот, както и
че не са легитимирани и не са в облигационни отношения с ищеца. Посочва
се, че в процесния имот липсват радиатори или тръби за отопление. Оспорва
се размера на вземането.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ООД не оспорва
предявените искове.
2
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот в
груб строеж № 27, том III, рег. № 5016 от 14.09.2004г. по описа на нотариус
**, се установява, че ответниците са придобили собствеността върху гараж
№ 3, находящ се в гр. ***.
От приетия по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
се установява, че ответниците са учредили ипотека върху собственият им
Апартамент №6, находящ се в гр. *** *, както и върху гараж № 3, находящ се
в ***, ет.0.
От приетото по делото удостоверение за идентичност /20/ се установява,
че имот с административен адрес *** е идентичен с гараж, находящ се гр.
***, **, с абонатен № ***.
От приетия по делото договор за наем /24-26/ се установява, че за
процесния недвижим имот е сключен договор за наем с наемодател „***“
ООД.
От приетото по делото писмо от 10.10.2019г./л.65/ се установява, че
ищцовото дружество, уведомява ответниците, че за процесния недвижим
имот следва да се поднови сключения договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди
От приетото по делото като писмено доказателство Писмо с № П-
У333/12.03.2-22г. /л.22/ от ищеца до „***“ ООД, се установява, че въз основа
на подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
касаещ процесния недвижим имот, дружеството „***“ ООД дължи на
топлофикация суми за „дялово разпределение“, за периода 03.2019г.-
02.2022г.
От приложената по делото индивидуална справка за използвана топлинна
енергия /98/ се установява, че титуляр на партида с абонатен № *** е лицето
„***“ ООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Основателността на исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на
процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на
претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. Установяването на тези обстоятелства при условията на
пълно и главно доказване е в тежест на ищеца. В тежест на ответника (при
доказване на предпоставките за основателност на иска) е да установи по
делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Настоящият състав намира, че първата предпоставка, обуславяща
основателността на предявеният иск не е налице.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. -
3
ДВ, бр. 74 от 2006 год.), „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма
не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр.
54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Действително от представения по делото нотариален акт се установи,
че ответниците са собственици топлоснабдения имот. В същото време обаче
ищецът претендира, че същите са потребители на ТЕ в качеството им на
собственици, но видно от представените по делото доказателства, а именно
Писмо с № П-У333/12.03.2-22г. /л.22/, както и от индивидуална справка за
използвана топлинна енергия /98/, се установява, че титуляр на партида с
абонатен № *** е лицето „***“ ООД, а не ответниците по делото.
При това положение настоящият съдебен състав приема за
неустановено по делото, че ответниците са страна по облигационното
правоотношение с ищеца, възникнало от договор за доставка на ТЕ за битови
нужди, респ. че същите са материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове.
На следващо място по делото се установява, че за процесния недвижим
имот е доставяна топлинна енергия за небитови нужди, поради което и
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
4
договори при общи условия, съгласно чл. 149, ал.1 т.3 ЗЕ. По делото не е
представен договор за продажба на топлинна енергия, сключен с ответниците,
поради което и правоотношенията, в случай че такива съществуваха между
страните по делото, следва да се разрешат на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а не по реда на чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ето защо исковата претенция по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но с оглед липсата на представен
по делото договор за правна защита и съдействие с ответниците разноски не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „** срещу Л. М. Й. ЕГН ********** и Л. С.
Й. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при равни квоти от по 1/2, както следва: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 347,46 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия от изравнителна
сметка за периода м. 05.2020г - м. 12.2021г. и 101.58 лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2020г. до 05.06.2023г., както и сума за дялово разпределение
от която 7,32 лв. - главница за 06.2020г. - 04.2022г. и 1.09 лв. - лихва за
31.07.2020г. - 05.06.2023г., както и законна лихва върху главницата до
окончателното заплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 32806/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението е постановено при участието на „***“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5