О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер976/2.12.2019г.Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Николай
Петков
ВЧНД №1087 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.
Образувано е въз основа на жалба от Р.В.Н., срещу определение
№1575/29.08.2019 г. по ЧНД №3877/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено постановление
за прекратяване на наказателното производство от 02.08.2019 г. по ДП №353/2012
г. по описа на ОД на МВР-Варна.
В жалбата, по същество се сочат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, в който в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка е направен извод за
наличието на гражданско-правни отношения между Н.и и Ц., както и за изтичане на
предвидената в чл.80, ал.1, т.3 от НК давност за наказателно преследване.
Изтъква се наличието на достатъчно събрани в хода на разследването
доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК,
което от своя страна не предпоставя и основателност на твърденията за изтичане
на давностния срок. Твърди се и, че по досъдебното производство не са били
изпълнени, дадени предходни указания на друг състав на ВРС. Въз основа на
посочените основания се иска да бъде отменено обжалваното пред настоящия съд
Определение на ВРС.
Настоящият въззивен
състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в
законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се
запозна с доводите изложени в нея, както и с всички материалите по делото, ВОС
намира същата за неоснователна по следните съображения:
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство №353/2012 г. по описа на ОД на МВР-Варна е установена следната
фактическа обстановка:
През
Няколко
месеца по-късно – през август
В
хода на проведеното разследване по същото, разпитаният в качеството на свидетел
С.Н.. заявил, че св.Ц. дължи на него и съпругата му общо около 26 000лв, като
отрича да е присъствал при усвояването на кредита на 10.06.2009 г. Св.Р.Н.
твърди, че на посочената дата парите били разделени на две части от кредитния
инспектор – св.Д.Т., като тя реално получила
19 190 лв. Останалата част били изтеглени в брой и се намирали в Д.Т.,
която й казала, че ще ги преведе по сметка на свК.Ц... При проведения от свид.Н.
телефонен разговор със св.К.Ц.той й обяснил, че това е така, тъй като сумата от
10 000 лв.следвало да послужи като обезпечение за двата кредита, а останалите
20 000лв. ще ползва лично, като същите ще й бъдат върнати след шест месеца. В
последствие св.Ц. действително изплатил сумата от 8 000лв., явяваща се вноски
по двата кредита на семейството за месеците септември, октомври 2009г. и
частично за месеците януари и февруари 2010г.
Разпитана
в качеството на свидетел - Е.Л.. отрича да е предавала суми на св.Ц. или св.Д.Т..
Твърди, че още същия ден е направила захранване на сметката на св.Ц. със сумата
от 30 000лв., но не може да посочи от кого е извършено това, както и на какво
основание. Участвалата при усвояване на кредита - кредитен инспектор - св. Д.Т. също отрича да е имала касателство
към последващите действия извън осъществилото се усвояване. Отрича да е
задържала средства, нито за Кирил Ц., нито за някой друг.
Видно
от заключението на назначената по делото СГЕ, подписът в графа „подпис на
наредителя" върху преводно нареждане №49/0301/324 е положен от Р.В.Н.,
подписите в графа „клиент" и на гърба на Операционна бележка №50/0301/324
е положен от С.Н.. Н.. Установено е и чрез разкриването на банкова тайна, че
в разплащателната сметка на св.Ц. в
Банка ДСК с №5784055, на 10.06.2009г. е
постъпила сума в размер на 29 930лв. От представеното извлечение от Банка ДСК
се изяснява, че К.Ц.е имал открити в банката два спестовни влога, четири срочни
депозита, пет договора за персонален заем, два открити кредитни линии, един
договор за бизнес заем, и два договора за жилищни заеми.
При
извършената очна ставка между свид.Е.Л.. и свид.Н., същият продължава да
твърди, че не е влизал в банката и не е присъствал при прехвърляне на
средствата, но заявява, че може да е подписал документ, което според свид.Л. е невъзможно, тъй като операционните
бележки се генерирали от компютърна програма, и нямало как да бъдат издадени и
подписани предварително.
При
проведената очна ставка между свидетелката и св.Р.Н., последната посочва, че на 10.06.2009 г. на касата в
банката й било съобщено, че сумата от 30 000лв. ще бъдат преведени по сметка на
св.Ц., като получила, но не помни от кого точно и лист с изписани цифри,
Веднага отишла до кабинета на св. Т. за да й се обясни, защо ще получи такава
сума, като тя отговорила, че следва да проведе разговор със св. Ц., както и
станало и който й обяснил, че ще ползва сумата за шест месеца, след което ще я
върне.
Извършена
е и очна ставка между св.Р.Н. и св.Д.Т., като
последната посочила, че в случая
единствено е съставила инспекторско нареждане за превеждане на сумата от
кредитната сметка на „Н. Пласт" ЕООД към разплащателната сметка на същото
дружество. Твърди, че не помни да е изписвала и предавала както лист с цифри,
както и да е казвала на касиерката да превежда по определен начин средствата.
Не помни и да е казвала на св.Н. да разговаря със св.Ц..
Видно
от проведения разпит на св. М.У., същият познавал св.Ц. от 2007г. Предвид
нуждата му от оборотни средства, а и наличието на същуствуващ кредит, св.Ц. му предложил чрез регистрация на друга
фирма без поръчители или други обезпечения, такива да бъдат получени, като за
целта св.У. помолил своя позната – св. С.
да му извърши услуга, както и станало. Била регистрирана фирма с управител
нейната дъщеря, поради това, че е държавен служител. Тъй като била необходима и
ипотека, а св.У.не притежавал недвижим
имот св. Ц. му предложил помощта именно на св. Н. и св. Н.. В самият ден на
усвояване на кредита, в телефонен разговор
св. Ц. поискал от св.У.да му бъде предоставена цялата сума, тъй като Н.и
му дължали пари. Първоначално св.У.не се съгласил, но бил убеден от св. Ц. и
задържал за себе си сумата от 10 000лв. и тази част служеща за разходи, а
остатъка предал на св. Ц.. Във връзка с
регистрацията на „Мир 2009" ЕООД, показанията на св.У изцяло се
потвърждават, видно от проведените разпити на
свидетели С.С. и Р.М..
Във
връзка с предоставения кредит чрез дружеството „Мир 2009" ЕООД е проведен
допълнителен разпит на св.Н., видно от който същият не си спомня конкретни
подробности за уговорките му със св.Ц., освен че, когато се свързал с тях, той им
казал, че за да им помогне допълнително - има възможност да бъде изтеглен още
един кредит, от клона в гр. Шумен, който да бъде обезпечен с тяхното жилище,
чиято имотна стойност многократно надвишава сумата, необходима за обезпечението
на предходните им кредити. В дадените в
тази връзка показания св. Н. твръди, че
сумата от кредита трябвало да получи св.Ц., за да може да им върне
дължимите пари от първия кредит, предвид и което св.Ц. поел ангажимент да погасява
кредита. Посочил и срок за пълното му
погасяване - декември
Проведен
е и разпит на нотариус Т.М., в който същият твърди, че поддържал приятелски
семейни отношения със сем.Н.и, като предвид финансови затруднения при
обслужване на свой кредит, те се обърнали към него и той на няколко пъти им
плащал вноските. В последствие разбрал, че те са изтеглили два кредита, без да
получат изцяло сумите, като за това им
съдействал св. Ц., поради което и сделките по ипотека на имуществото им
били извършени пред други нотариуси. Разбрал и че св.Ц. им дължи парична сума,
поради което заедно със сем.Н.и го посетили през месец март 2011г. Св.Ц.
признал задължението си, и се задължил към св.М. със сумата, която дължал към Н.и,
като посочил, че това е прихващане на задължението му към тях. Тъй като не
заплатил остатъка от задължението в размер на 14 000лв. св. М. завел гражданско
дело, като с решене на ВРС от 14.11.2012г. съдът приел за установено, че К.Ц.има
парично задължение към Т.в размер на 14 000 лева и го осъдил за тази сума.
В
хода на разследването било установено, че в периода 2009г. -
Св.В.В.,
който се познавал с К.Ц.от 2007г., след няколкократни молби от негова
страна за предоставяне на заем , през месец юли
Видно
от проведен разпит на св.Б.А., същият заявява, че през 2003г. закупил жилище,
което в последствие ипотекирал в Банка ДСК, където негов кредитен инспектор бил св. Ц.. През
2006г. по съвет на същия, с оглед облекчени условия бил извършен ипотечен кредит в полза на
„Райфайзен банк", като при сделката св.А. извършил продажба на жилището в
полза на приятелката си – св.Р.Р.. През 2007г. св.Ц. му предложил да закупи
жилището, поради възможността като банков служител да се възползва от
нисколихвен кредит и да се намали лихвата по този кредит. Св. А. се съгласил и
била изповядана сделка при нотариус М.. По сделката между двамата намало
никакви писмени договорки. Св. А. започнал изплащане на кредита, като давал
вноските на св.Ц., като уговорката била той и приятелката му да продължат да
живеят в жилището. През 2008г. св.Б.А. провел разговор със св.Ц. да получи
собствеността върху жилището, като тъй като за целта не трябвало да има
задължения прехвърлил кредита на приятелката си, а майка му станала ипотекарен
длъжник със свой недвижим имот. В последствие през
В
проведения в качеството на свидетел
разпит - свК.Ц.., във връзка с кредита в размер на 50 000лв. изтеглен от
„Н. Пласт" ЕООД, твърди, че не е получил от този кредит никакви средства.
Относно сумата от 30 000лв. изяснил, че не си спомня кой и какво е било
основанието за внасяне, отрича от св.Н. да е получил парична сума от 30 000лв.
Твърди, че той е предоставял на сем.Н.и суми за погасяване на кредита им.
Заявява, във връзка с кредита предоставен на св.У, с него имали неуредени
финансови отношения, като от св.У получил сумата от 4 000лв., които предоставил
на сем.Н.и. Във връзка с отношението му
със св.Тодор М., същият се
възползва от правото си да не дава показания съгласно чл.121 от НПК.
Св.Ц.
твърди, че не си спомня да е съдействал за рефинансиране на кредита на св.А.,
като заявява, че поради необслужването
му повече от шест месеца самият той му
предложил продажбата на жилището. Тъй като св.Ц. се съгласил, през
Между
св.Ц. и св.Р.Н. е проведена очна ставка, видно от която Св.Ц. отново продължил
да твърди, че не е получил заем от Н. от 30 000лв. За сумата от 4000лв. св.Н.
посочила, че действително получила такава сума от св.Ц., която била преведена
за изплащане на заемна вноска. Св.Н. изяснила, че е имало последваща среща
между нея и св.У, при която било постигнато и подписано споразумение, сумата от
10 000 лева, получено по отпуснатия на „Мир 2009“ ЕООД кредит, да се
изплати на Н.и. По делото е приложено писмено споразумение относно това между
св.У.и св. Румяна Н..
Видно
от приобщени по досъдебното производство материали, със Споразумение от
27.10.2016 г. по НОХД №250/2014г. на Окръжен съд – Шумен, Ц. е осъден за деяние
по чл.248а, ал.3 вр.чл.248а, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК, като с оглед изпращане
на делото на ВОП по компетентност за произнасяне, относно данни за престъпление
по чл.248а, ал.3 от НК с предмет договор между „Н. Пласт" ЕООД и ЕТ „Н. - С.Н.."
за покупка на ДМА „линия за гранулиране на пластмаса", с Постановление на
прокурор при ОП - гр.Варна е прието, че престъпно деяние не е осъществено, тъй
като съдържанието на договора не представлявало такова с невярно сведение, а от
друга страна за това деяние била изтекла и давността по чл.80, ал.1, т.4 от НК,
предвид обстоятелството, че договорът е сключен на 19.05.2009г.
В
хода на разследването е проведена очна ставка между св.М. и св.Ц., видно от
която св.М. е потвърдил дадените си показания относно познанството си със сем.Н.и
и предоставените им от него суми, за да погасяват задължениета към банката,
предвид изтегления им кредит, както и срещата им си със св.Ц., подписал запис
на заповед, за да обезпечи вземането на св. М.. Твърди, че не знае конкретика
относно отношенията на сем.Н.и със св. Ц., който пред него не е заявявал
изрично, че дължи пари на Н.и. Същият бил заявил, че ще си уредят отношенията, като в тази
връзка св.М. знаел, че са съставяли и някакви документи, но какви не може да
посочи.В очната ставка св.Ц. изяснява, че действително е взимал пари от св. М.,
една част от които бил върнал. Твърди,
че на св.Н.и никога не е дължал пари и няма документи доказващи това. Подписал
записите на заповед, защото дължал суми на св. М., а не за да обезпечава
вземането му към св.Н.и. Предвид попълнени декларации от св.Ц. към подписаните
от него записи на заповед, в които изрично заявил, че посочената сума е за
прихващане на задължения на Н.и, а не за задължения на св.Ц. към св.М., св.Ц. е
посочил, че тъй като е минало много време, възможно е така да е гарантирал, че М.У.ще
върне парите на св.Н., за ползвания кредит от него, обезпечен с ипотека върху
жилището на Н.и.
Проведена
е и очна ставка между св.У и св.Ц.. В същата св.У е посочил, че уговорката със
св.Ц. била кредита да е 50 000 лева, но св.У имал нужда от повече средства,
поради което, заявил на св.Ц., че няма интерес. Едва когато кредита бил
разрешен той разбрал, че друг човек, когото не познавал следвало да обезпечи
кредита с апартамента си. Когато разрешили сумата,чийто размер не си спомнял точно, но била около
27 000 лева, обяснил на св. Ц., че се отказва, като задържал 10 000
лева с цел св. Р.М. да се изведе от управлението на фирмата, а останалата сума
предал на св. Ц.. Не са съставяли никакви документи при предаването на сумите.
Твърди, че св.Ц. го запознал със св.Н.,
като тримата се срещнали. Той й казал, че в него има сума от 10 000 лева, а
останалите пари са в св. Ц., като той потвърдил това пред нея. Обяснил на св.Н.,
че който вземе фирмата, ще му предаде парите. В последствие разбрал, че тя води
дело, обадил й се, като й обяснил отново, че в него има 10 000 лева и веднага
ще ги върне след прехвърлянето на фирмата. Св.Н. му отговорила, че кредитът
вече е погасен. Той проверил и като се убедил, че кредита е действително
погасен, й предоставил цялата сума от 10 000 лева. Тогава св.Н. му обяснила, че
от тези пари тя е взела от св.Ц. само 4 000 лева.
В
проведената очна ставка св.Ц. отново заявил, че не е получавал никаква сума от
този кредит, като знаел, че св.У е изтеглил тези пари и се задължил пред М. за
тази сума, като гарант на св.У, като заявява, че не помни за проведена среща
между него, св.У и св.Н..
По
делото е изискана и приложена справка от Банка ДСК, видно от която бизнес заем разрешен на „Мир 2009" ЕООД
е бил окончателно погасен на 18.10.2012г., като сумата за погасяване е в размер
на 30 164,04лв.
Назначена
е и тройна съдебно-графическа експертиза, видно от заключението на която че
подписите в графа „клиент" на гърба на Операционна бележка №50/0301/324 от
10.06.2009г. са положени от лицето С.Н.. Н.. Изписаният ръкописен текст на
гърба на операционна бележка №50/0301/324 от 10.06.2009г. е изпълнен от лицето С.Н..
Н..
Във
връзка с отпуснатия кредит от „Банка ДСК" ЕАД на „Мир 2009" са
разпитани св. Р.М. - управител на
дружеството и служителите на Банка ДСК ЕАД - А.Г.. Видно от същите на
17.08.2009г. между банката и „Мир 2009" бил сключен договор за кредит в
размер на 27 000 лева за оборотни средства. Същият бил обезпечен с учредена
ипотека върху недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, собственост
на Р.В.Н. *** с площ 11,23кв.м. и 3,8193% ид.части от общите части на сградата,
като на същата дата бил сключен и
договор за поръчителство, с който се обезпечавало изпълнението на задълженията
на „Мир 2009" ЕООД по договор за кредит от 17.08.2009г. На 28.08.2009г. на
дружеството била открита сметка в Банка ДСК ЕАД с №(15) 0000000017532921, по
която бил извършен превод на парична сума в размер на 27 000лв. с основание - усвояване
на бизнес заем. Св.Желязкова – юристконсулт на банката, участвала в оформянето
на документите, като изготвила правно становище преди отпускане на кредита на
„Мир 2009", не помни подробности по отношение на контактите си с
управителката и собствениците на имота, но твърди , че със сигурност такива не
е имала с КД, че е практика при преценка
на съответния мениджър на банков клон, клиент от един да бъде препратен в друг
– както е станало и в конкретния случай. Това се потвърждава и от показанията
на св.Катя А.а, която не помни подробности относно отпускане на кредита за „Мир
2009", но сочи, че клиентът й бил даден от Ц., като тя го разпределила за
работа на св.А.И., като подписала договора за отпускане на кредит и договора за
поръчителство. Соченото се потвърждава, видно от показанията на св.Илиева,
която твърди, че през 2009г. св. А.а й дала документи за обработка за кредит на
„Мир 2009“ ЕООД, като не е осъществявала
контакт с клиентите, както и със св.Ц., който познавала, предвид, че бил
мениджър „малки и средни предприятия" в РЦ -Варна, и сътветно - техен
началник, тъй като финансовият им център се водил към РЦ- Варна, а единствено е
извършила техническата обработка на
документите.
Във
връзка със жилището, собственост на св.Р. - закупено от св.Ц. при проведеното
разследване е установено, че на 18.12.2007г. между Л.Б.- Главен регионален
мениджър и Виолета Кирилова - мениджър клон от една страна и съответно - К.Ц.и
Теодора Ц.а от друга страна бил подписан договор за жилищен и ипотечен кредит в
размер на 149 000 лв, със срок на издължаване З60 месеца. Видно от същия,
кредитът в частта покупка в размер на 40 000лв. се усвоява чрез разплащателна
сметка на продавача с титуляр - Р.Р. Р., а останалата част в размер на 109
000лв. се усвоява чрез разплащателна сметка на Кирил Ц.. Видно от приложения
погасителен план - месечната вноска е
843,09 лв. представляваща лихва, а от 17.01.2010 г. месечната вноска е следвало
да бъде 992,10лв. представляващо главница 149,01лв. нарастваща и лихва в размер
на 843,09лв. намаляваща. В договора е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Уют". Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е
4,19%, стандартната надбавка е в размер на 3,1 процентни пункта и е намалена с
отстъпка от 0,5 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 6,79%.
Кредита бил обезпечен с договорна ипотека върху имота предмет на кредитиране,
находящ се в гр.Варна, ж.к."Чайка", бл.52, вх.В, ет.8. С нотариален
акт за учредяване на ипотека №112 том IV рег.№5716 дело №638/2007г. от
18.12.2007г. пред нотариус Т.с район на действие PC Варна била учредена
договорна ипотека за конкретното жилище, като непосредствено след учредяване на ипотеката била извършена
сделка по покупко-продажба оформена с нотариален акт №111 том IV рег.№5715 дело
№638/2007г., в който като страни били вписани Р.Р. Р. - продавач и К.Ц.Ц.а -
купувачи. От намиращите се в кредитното досие приложения относно приложение
описано под №1 „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен
или ипотечен кредит по програма ДСК „Уют" е видно, че кредитополучателят
заплаща лихва, формирана от базисен лихвен процент и надбавка.
Кредитополучателят има право на преференциална лихвена отстъпка в размер на
0,5% от договорената стандартна лихвена надбавка, при изпълнение на посочени
условия подробно описани.
Видно
от разпита на св.В.К., същата твърди, че във връзка с отпуснатия кредит е била
извършена съответна проверка, но обстоятелството, че св.Ц. е бил служител в
банката е било отчетено доколкото е ясен неговият доход, без да се преценява
този на съпругата му, тъй като бил достатъчен. Кредитът бил отпуснат при
стандартните условия на банката и не е имало практика в банката да се отпускат
преференциални кредити на служителите. Освен това, още преди сделката на имота
била направена техническа оценка и всички документи са били представени при
извършване на сделките.
Предвид
подписване на визирания договор от Св.М.И., същата сочи, че е сторила това,
след като е била упълномощена от св.Бойчева, вероятно отсъстваща поради отпуск,
което се потвърждаваот дадените показания на последната. Сочи, че не е
участвала в процеса по проучване на кредитоискателя, но извършила проверка в
досието и установила, че Ц. и съпругата му са отговаряли на всички условия на
банката. Заявява, че не е имало преференциални условия за служители на банката.
Св.
Р.Р. заявява, че св.Ц. бил много близък с Б.А., с когото живеела на семейни
начала от 2003г. Междувременно, предвид отношенията им, приятелят й често
предоставял лични заеми на св.Ц., които същият връщал винаги. От своя
страна, тъй като св.А. имал нужда от
оборотни парични средства, във връзка с дейността на фирмите си, св.Ц. му предлагал различни варианти за това.
Един такъв бил да прехвърли жилището си на Ц., което да послужи за обезпечение
на негов по-голям кредит, тъй като св.Ц. знаела, че като служител на банката
получавал кредити с много ниски лихви. Той трябвало да ипотекира и заложи,
както жилището на което тя била
собственик - в ж.к."Чайка", бл.52, вх.В, ап.62, така и друго негово
имущество. Тъй като апартаментът й бил ипотекиран в „Райфайзен банк",
искали с парите от новия кредит св.Ц. да погаси кредита в „Райфайзен
банк", а след това да изплатят заедно кредита, при по-изгодни условия. Св.Р.
не помни конкретни подробности свързани със съответните парични параметри освен, че със св.Ц. имали
уговорка да му дават месечно -първо 600лв., а след това - 1000лв, като след погасяване на тяхната част от кредита
св.Ц. им обещал да им прехвърли обратно жилището. Сочи, че приятелят й и св. Ц.
поддържали непрекъснато връзка, разговаряли и се срещали за предаване на св.Ц.
на различни суми. Твърди, че в определен момент
св.Ц. е искал от св.А. предоставяне на суми за личен заем от порядъка на
10 000лв., но не знае дали това е било осъществено. Св.Ц., в
последствие ги помолил да отдадат едната стая от жилището под наем, но
те не се съгласили, като когато били извън града от свои съседи разбрали, че Ц.
е ходил в имота, като е имал нотариален акт в себе си и е искал да влезе във
владение. Непосредствено след това, той подал жалба в полицията, твърдейки, че
имотът бил негов, а св.Р. и св.А. не му били плащали наем. Двамата отишли в
полицейско управление, където им било
обяснено, че Ц. е собственик на жилището, което своевременно освободили.
При
извършена между св.Р. и св.Ц. очна
ставка, последният посочил, че въпросното жилище първоначално имало ипотека в
„Райфайзен банк". Тъй като той дал в заем на св.А. 20 000лв., за които
последният му подписал записи на заповед задължавайки едно от дружествата си,
когато настъпил падежа на записи на заповед се уговорили той да закупи
жилището, като за целта решил да изтегли кредит от ДСК, като с него трябвало да
погаси задължението на св.Р. към „Райфайзен банк" и да й доплати
40 000 лв. Разбрали се св.А. и св.Р. да останат да живеят в апартамента и
да му заплащат наем. Предвдид, че
двамата не спазили уговорката си, той продължил да погасява вноските чрез
трудовото си възнаграждение, но през
Св.Р.
потвърждава, че действително за кредита в „Райфайзен банк" имало период,
когато срещали по-големи затруднения по обслужването му, като е присъствала на
една среща между св.Ц. и св.А., при която на последния му било предложено, за
да се стабилизират финансово - да се прехвърли жилището на негово име, а той да
изтегли кредит на преференциални условия и това станало причина жилището да се
прехвърли. Твърди, че не знае подробности за кредита, като сочи, че на св. Ц.
са били изплащани многократно суми.
В
извършената очна ставка между св. А. и
св. Ц., последният сочи, че при закупуване на жилището бил погасен кредит към
„Райфайзен банк“, като средствата били от кредит, отпуснат от „ДСК“. След прехвърлянето
, жилището било отново ипотекирано с оглед обезпечаване на кредит отпуснат на
него и съпругата му. Устните им уговорките били след прехвърлянето в
апартамента двамата със св.Р. да останат да живеят там, заплащайки му наем, в
размер на месечната вноска на изтегления от него кредит. Твърди, че св.А. и св.Р.
не са заплащали нито една вноска или наем, като сумите по кредита били от
неговото трудово възнаграждение. Когато напуснал банката не можел да обслужва
кредита и ги помолил да освободят жилището, но тъй като те не го сторили –
подал жалба в полицейското управление и след даване на срок той влязъл във
владение. Св.А. потвърждава казанато по отношение на уговореното за прехвърляне
на жилището, но не и относно размера на вноската. Сочи, че апартаментът бил
прехвърлен на 22.12.2007г., като на датата на прехвърлянето св.Ц. им
предоставил сумата от 2000лв. Твърди, че след прехвърлянето е давал парични
суми на св.Ц., но не си спомня кога и в
какъв размер. Около 2-3 години след
прехвърлянето, св.Ц. започнал да иска от тях да предоставят стаи от жилището на
други лица, но не се съгласили, а след това била подадена и жалба от св.Ц. в
полицията. След като се изнесли от жилището повече не поддържали контакт.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза относно анализ на движение на парични средства,
видно от която на 10.06.2009г. по сметка на „Н. Пласт" ЕООД е постъпила
сума с основание „усвояване на кредит" в размер на 50 000лв.На
10.06.2009г. е внесена сума в брой по разплащателна сметка на К.Ц.в размер на
29 930лв. На 10.06.2009г. е извършен трансфер от разплащателна сметка на Ц. по
сметка в евро с титуляр К.Ц.с основание „Трасфер Кирил Цветанов Ц.". На
10.06.2009г. е наредена от разплащателна сметка в евро с титуляр К.Ц.по сметка
на „Лашва" ЕООД с основание „връщане на сума Кирил Цветанов Ц." в
размер на 20 000евро. На 28.08.2009г. е усвоена сума за бизнес заем от 27
000лв. с титуляр „Мир 2009".
Въз основа на така установеното в хода на
проведеното разследване, прокурор при Районна прокуратура – Варна е прекратил
воденото наказателното производство, на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради липсата на осъществен състав, както на престъпление по чл.209, ал.1
от НК, предмет на воденото наказателно производство, така и на друг такъв от
общ характер.
Срещу
така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд
– Варна е депозирана жалба от Р.Н., разгледана от
първоинстанционния съд по реда на чл.243
ал.5 от НПК, като производството е приключило с обжалваното пред настоящия
въззивен съд Определение, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване
на Района прокуратура – Варна.
Съдът
е приел, че изложените от жалбоподателя възражения, доколкото такива са
наведени, срещу атакувания прокурорски акт са неоснователни, като е направил
извод, че Постановлението на Районна прокуратура – Варна е законосъобразно и
обосновано и не са налице предпоставки за неговата отмяна.
При извършения
въззивен контрол за правилност и законосъобразност на атакуваното Определение и
във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият въззивен състав намира
същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него
мотиви. Съдът, след като прецени всички релевантни по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за правилното
изясняване на делото писмени и гласни доказателства са били събрани в
необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред.
Същите са анализирани
задълбочено, заедно и поотделно, като въз основа на тях е направен и правилен
извод за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер, като в
този смисъл и ВОС намира за неоснователни изтъкнатите в жалбата на въззивника доводи.
Настоящият въззивен
състав изцяло споделя изложените
заключения на първоинстанционния съд, който се е солидаризирал с крайния,
решаващ извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за
прекратяване на наказателното производство.
В конкретния случай,
безспорно във връзка с усвоения на 10.06.2009г. кредит от „Н. Пласт"
ЕООД, част от сумата - 20 070 лева
е получена от сем.Н.и, а остатък от 29 930 лева са били внесени по
разплащателна сметка на св.Ц., с преводно нареждане и подпис
на „наредител“ - Р.Н., и подпис в графа „клиент“ на операционната
бележка – от св.Ст.Н.. Установено е и че малко след това, св.Ц. е извършил
плащане с основание „връщане на заем“ към „Лашва" ЕООД, чийто управител
е бил св.Шафрадин З., както и че сума от
8000 лева е била внесена от св.Ц. за обслужване на двата кредита на сем.Н.и.
Безспорно са установени и обстоятелствата свързани с
отпускането на 28.08.2009 г. на кредит на „Мир 2009" ЕООД в размер на 27 000лв . Установено е, че към този
моменент финансов център гр.Шумен е бил
под териториалната компетентност на клон на банката в гр.Варна, и е било
практика отпускането на кредити и на
клиенти от други градове, както и че кредитът е бил отпуснат в съответствие с
всички изисквания и правила, без намесата на св.Ц.. Кредитът е бил обезпечен по
няколко начина, единият от които е ипотека на жилището на св.Н., като
средствата са били усвоени чрез превод по сметка. От така получената реално от
св.У сума, същият задържал 10 000 лева, а останалите предал на св.Ц.,
който от своя страна дал на св.Н. сумата
от 4000лв. По-късно св.У предал на св.Н. и сумата от 10 000лв, като това станало след погасяване на кредита на 18.10.2012
г.
Изяснено е и
участието на св.Т.М. в практическото погасяване на кредитни вноски на сем.Н.и,
както и при подписването на запис на заповед от св.Ц. от 09.03.2011 г. с падеж
09.11.2011 г. за сумата от 14 000 лева с която същият се задължил към
нотариус М., придружена с подписването на Декларация, в която декларира, че
записа на заповед „представлява окончателно прихващане на
мое задължение към семейство Н.и изобщо - като ФЛ или фирма /без значение/ от Т.М.,
като преди това в момента 5000лв. в брой са платени на последния, а за
останалата част в размер на 14000лв. съгласно 33 от днешна дата с падеж
01.09.2011г.“
Липсват обаче
доказателства категорично посочващи параметрите на конкретните договорки между сем.Н.и и св.Ц.
не само при изтеглянато на първоначлния кредит на 10.06.2009 г., а така и
относно същите при отпускане кредита от „Мир 2009" ЕООД и срещата им
при нотариус М., доколкото от една
страна -няма конкретни писмени доказателства за това, дадените в тази връзка показания на Н.и и св.Ц.
са противоречиви, а от останалите такива
разгледани в съвкупност не могат да се
изведат категорични изводи за същите.
За настоящия съд,
както вече беше посочено не е спорно
получаването на парични суми от страна на св.Ц., съгласно направени със сем.Н.и
уговорки за предоставянето им в заем на св.Ц./ което е било обичайна практика
за последния, изградил си през годините на работата в банката множество
контакти и сложни отношения с клиентите си, но
в качеството му на физическо лице/ като предвид предметът на отношенията
им, част от същите са били предадени от св.Ц., друга е послужила за погасяване
на вноски по кредит, а за трета, същият се е задължил към св.М., който от своя
страна е изплащал вноски по кредити на сем.Н.и. Видно от всички събрани по делото доказателства, между
сем. Н.и и св.Ц. са налице както
служебни, така и лични отношения, именно същите имащи за предмет получаването
от св.Ц. на определени парични суми – след отпускането на кредит, от финансовата
институция в която същия е работел, реално първоначално усвоен от тях и след
поръчителството им по такъв, при които последният безспорно е действал в лично
качество и които се основават на направени между тях лични договорки. Размерът
на дадните, респ.получени от св.Ц. суми, основанието за това, срокът за
връщане, прихващане и др. са били предмет нееднократен и то на техни срещи и
отношения, като доказателствата по делото обаче не сочат за наличието при
осъществяването им на извършено от страна на св.Ц. престъпно деяние. Настоящия
съд изцяло споделя изложените в тази връзка съображения на първоинстанционния
съд свързани с обективна несъставомерност на престъпление по чл.209 от НК и
друго такова от общ характер.
Следва да се посочи, че първоинстанционния съд, като е съобразил
установените по делото фактически положения, е направил обоснован и убедителен
отказ да възприеме и поддържаната тезата за съставомерност на деянието и
наличие на авторство по отношение на св.Ц.. Споделяйки изтъкнатите с
определението съображения, настоящият състав счита, че при установените по
делото обстоятелства, ВРС правилно е приложил закона. Това е така, защото в
случая деянието, като фактически състав не разкрива признаците на типичния
случай на измама, при които извършителят след добре обмислена предварителна
подготовка да е формирал у пострадалите неверни представи, по отношение на
намерението и възможности си, да им възстанови получените парични суми.
Престъплението измама е налице, когато деецът с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с
това причини нему или другиму имотна вреда. Измамата се отличава с това, че има
два предмета, върху които по някакъв начин се въздейства – измаменото лице и ощетеното
имущество, като последното се намира във фактическата или разпоредителната
власт на измамения, поради което той има възможността да се разпорежда с
имуществения предмет.
В настоящия случай не би могло да се твърди, че св.Ц. е създал невярна представа
у св.Н. и св.Н., че същите, в първия случай -
получавайки парични средства при отпускането на кредит и получавайки в
заем парични суми ще върне същите и да е поддържал тази заблуда вследствие на
което същите да са са се разпоредили с
част от посочените парични суми, като това е относимо и за отпуснатите на „Мир
2009“ пари, за кото същите са поръчителствали и който кредит е бил погасен
изцяло от св.М. на 18.10.2012 г.
Както доктрината, така и съдебната практика неизменно приемат, че в принципен
план е възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за
мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът
да предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали
съгласие. Договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за
измама, само когато деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си
по тях. Изначалната липса на такова намерение е необходимо да съществува към
момента на договарянето, а не в последствие, най-малкото поради това, че
прекият умисъл и користната цел като аспекти на субективната страна на измамата
следва да са налични към този момент. Не всяко неизпълнение на договор обаче е
измама по смисъла на чл. 209, ал.
1 от НК. Разграничителните критерии между престъпното
посегателство и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца
реално да се задължи и с възможността да изпълни поетите задължения. За да се
приеме, че деянието осъществява коментирания престъпен състав, трябва да се
установи, че още към момента на сключване на договора деецът няма намерение да
се задължи и няма възможност реално да изпълни поетите задължения, които са
единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши
последният съответния акт на имуществено разпореждане. Обратно, когато
отношенията се уреждат изцяло на плоскостта на гражданското право, неизправната
страна по договора го е сключила с намерението да изпълни поетия ангажимент и
да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по
сделката. Наред с това тя по принцип има възможност да изпълни задълженията си,
но по една или друга причина не съумява да стори това. Тези принципни положения
са били съобразени от първоинстанционния съд при дължимия анализ на
съвкупността от правно значими действия на св.Ц..
С оглед извода за обективна несъставомерност на деянието, не се дължи
обсъждане субективната страна на същото, но следва да бъде отбелязано, че
измамата е възможна само при пряк умисъл и користна цел. Необходимо деецът да
съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия като е необходимо в
съзнанието му да са възникнали представи, че именно в следствие на тези негови
действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна
вреда. При използването на договорни отношения като способ за измама, това
субективно отношение трябва да е налично у дееца още към момента на поемане на
задължението, т.е. св.Ц. никога да не е имал намерение да го изпълни - извод,
който в конкретния случай не може да
бъде обоснован .Измамливият
умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се установява на база
фактите по делото. Съдът законосъобразно е приел, че цялостното поведение на
подсъдимия не разкрива умисъл за формиране на погрешни представи у пострадалия
относно възможността за изпълнение на поетото задължение, като е изложил
убедителни съображения, които тази инстанция споделя.
Следва да се посочи,
че гореизложеното е изцяло относимо и към обстоятелствата във връзка с
отпуснатия кредит на св. Ц. от Банка ДСК ЕАД гр.Варна по отношение на покупка
на имот в гр.Варна, ж.к."Чайка" и отношенията му със св.А. и св.Р..
Видно от събраните по делото доказателства, той е отпуснат съгласно правилата
на банката, с обезпечение - ипотека на жилище, което преди това е било
собственост на св.Р.. Конкретните причини и точните уговорките между тримата в
тази връзка не са изяснени, видно от дадените им показания и проведените очни
ставки, но отношенията на същите безспорно за настоящия състав също имат
харктера на гражданско-правни такива и
не съдържат признаци на осъществен състав на престъпление от страна на
св.Ц..
Въз основа на посоченото,
съставът на ВОС приема и че в поведението на св.Ц. липсват обективните и
субективни признаци, предвидени в съставите на престъпленията както по чл.209,
така и по чл. 206 НК, като в случая са налице очевидни данни за типичен
граждански спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без
да се прибягва до механизмите на наказателния процес.
ВОС споделя и
посочените в обжалвания първоинстанционен акт съображения, свързани с давностния
срок за наказателно преследване по чл.80 ал.1 т.3 от НК, съотнесен към
настоящата фактология по делото.Няма спор в съдебната практика и в правната
теория, че давността може да бъде прекъсната само с действие на компетентен
орган, което е насочено към конкретно лице и е предназначено да реализира неговата
наказателна отговорност, а именно - образуване на наказателно производство
срещу конкретно лице, привличане на лицето като обвиняем, разпит на лицето,
вземане на мярка за процесуална принуда спрямо това лице, изготвяне на
обвинителен акт и т.н. - действие, което
по делото не е осъществено. Не могат да бъдат подкрепени и аргументите изложени
във въззивната жалба в тази връзка, относими към неизтичане на предвидената от
закона давност, предвид данни за осъщестевн състав на престъпление по чл.202,
ал.2, т.1 от НК от св.Ц., доколкото в конкретния случай всички признаци от
състав на престъплението по чл.201, ал.1 от НК, при което деецът, имащ
качеството на длъжностно лице, следва със средствата, връчени именно в това му
качество, да се разпореди в свой или чужд личен интерес, като от присвояването, като акт на противозаконно
разпореждане следва имуществено да се облагодетелства лично дееца или което и
да е трето лице, с изключение на собственика на вещта - липсват.
При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и
във връзка с наведените в протеста доводи, настоящият състав намира същото за
правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви. В конкретния случай, ВОС счита, че крайният извод на прокурора
относим към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство е правилен и обоснован, като същият е направен при нужното
изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване
на случая. Настоящата въззивна инстанция приема, че така изложените от ВРП
правни съображения за недоказаност на осъществено деяние по чл.209, ал.1, от НК са правилни,
доколкото същите се основават на внимателна проверка и анализ на събраните в
хода на воденото досъдебното производство доказателства – от една страна, а от
друга – по настоящето дело са били събрани и проверени всички необходими
доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на
доказване по чл. 102, ал. 1 НПК .
Събраните по делото доказателствата, противно на посоченото в
жалбата са обсъдени поотделно и в съвкупност и фактическите положения относно
приетото за установено намират опора в тях. В конкретния случай, воденото
продължително разследване, е изчерпило възможностите за попълване на
доказателствената маса, от една страна - наличната такава е, видно от
прокурорския акт, анализирана по начин, който да отговаря на процесуалните
изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Въззивният съд констатира, че прокурорът, респ.разследващите
органи са положили усилия за да установят, при разследването по воденото
досъдебно производство, своевременно и
прецизно фактическата обстановка по делото, като от своя страна събраните
доказателства са били изследвани обстойно и в своята взаимовръзка.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен
състав намира, че изводите на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, изцяло споделени и от първоинстанционния съд са обосновани и
законосъобразни, поради което и Определението на Районен съд-Варна следва да
бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1575/29.08.2019 г. по ЧНД №3877/2019 г.
на Районен съд-Варна, с което е потвърдено постановление за прекратяване на
наказателното производство от 02.08.2019 г. по ДП №353/2012 г. по описа на ОД
на МВР-Варна.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.