ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 17.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 17024 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Подадена е жалба от 09.11.2018 г. от длъжника К.Б.М., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20188580400584.
С определение № 1436/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 17024/2018 г. по описа на Софийски градски съд жалбата е оставена без разглеждане.
С определение № 1482/02.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1766/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, е отменено определение № 1436/18.01.2019 г. по гр.д. № 17024/2018 г. по описа на Софийски градски съд и делото е върнато за изпълнение на указанията на съда. Прието е от САС, че следва да се отстрани противоречието между обстоятелствата и петитума на частната жалба и да се установи кой е обжалваният акт, съответно да се изпрати по компетентност за разглеждане на частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 407 от ГПК.
С оглед на горното, с разпореждане от 08.05.2019 г. на жалбоподателя са дадени указания да отстрани противоречието между обстоятелствата и петитума на жалбата и да посочи кой е обжалваният акт.
С молба с вх. № 65845/20.05.2019 г., подадена от К.Б.М., същата твърди,
че няма противоречия в подадената жалба. Сочи, че оплакванията, които е
направила относно груби нарушения на закона при издаването на заповедта за
изпълнение не са предмет на жалбата, а целят само да илюстрират какви са
действията на някои представители на “Т.С.” ЕАД. Твърди, че жалбата е срещу действия на ЧСИ Д.и е допустима и основателна,
според жалбоподателката. Твърди, че е обжалвала акта, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, и няма подлежащ на изпълнение стабилен акт по смисъла на чл.426, ал. 1, хипотеза първа от ГПК –
изпълнителен лист. Сочи, че след като е узнала за заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, е подала възражение и е последвало автоматично обезсилване на
заповедта за изпълнение/изпълнителния лист. Сочи, че след като
няма подлежащ на изпълнение акт, то са опорочени всички други действия на съдебния изпълнител – особено налагането на запор върху трудовото й възнаграждение при работодателя “Д.” ООД.
В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, не е подал възражение срещу жалбата и становище по уточнението на жалбата.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:
Съобщението за образуваното изпълнително дело, дължимите суми по изпълнителното дело и наложените обезпечителни мерки (запор върху трудовото възнаграждение и върху банкови сметки в “У.Б.” АД), ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт, е изпратено на длъжника на постоянния адрес. Връчителят е удостоверил, че е посетил адреса на 31.07.2018 г. не е открил адресата или съседи за информация и е оставил телефон за връзка, на 02.08.2018 г. не е открил адресата и е оставил телефон за връзка, на 29.09.2018 г. е посетил адреса и не е открил адресата и е залепил уведомление на входната врата на адресата/входната врата на сградата, нямал е достъп до пощенската кутия. В приложеното по изпълнителното дело уведомление е посочено, че двуседмичния срок по чл. 47 от ГПК е изтекъл на 15.10.2018 г.
Съобщението за образуваното изпълнително дело, дължимите суми по изпълнителното дело и наложените обезпечителни мерки (запор върху трудовото възнаграждение и върху банкови сметки в “У.Б.” АД), ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт, е изпратено и връчено на длъжника на 26.10.2018 г., чрез работодателя “Д.” ООД (чрез М.И.със задължение да го предаде).
Съгласно нормата на чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
С оглед на това съдът намира, че частната жалба е подадена в срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая в жалбата, с която е сезиран съдът в настоящето производство, се сочат пороци на подлежащия на изпълнение акт и се навеждат доводи, че тя не е абонат на “Т.С.” ЕАД. Сочи се, че баща й не е живял на адреса, поосочен от заявителя и не е бил нито собственик, нито потребител на имота. Жалбоподателят К.Б.М. сочи, че не е била уведомена за гр.д. № 77636/2015 г., в противен случай щяла своевременно да посочи, че не е абонат на ищцовата фирма и е в периода за обмисляне дали да приеме наследството на баща й. Сочи, че не би могла да бъде осъдена, но съдебният изпълнител си е спестил призовката за доброволно изпълнение, не я е търсил на домашния адрес и е наложил запор на трудовото й възнаграждение.
Съдът намира, че сочените от жалбоподателя пороци касаят производството по издаване на изпълнителен лист. Същите не могат да се субсумират под нормата на чл.435, ал.2 и ал. 3 от ГПК, определяща кръга на лимитативно посочените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол.
В уточнителната молба към жалбата се оспорва наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката при работодателя “Д.” ООД, като не излага доводи за нарушение на несеквестируемостта, поради което жалбата е недопустима и в тази част.
Изложените от жалбоподателката в уточнителната молба доводи, че
подаденото възражение води до автоматично
обезсилване на заповедта за изпълнение/ изпълнителния лист, не се споделят от
съда. Това може да бъде постановено с нарочен акт на окръжния
съд в производство по възражение по чл. 423 от ГПК, направено в
законоустановения срок и при наличие на предвидените в чл. 423, ал. 1 от ГПК
предпоставки, съответно при обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист по чл. 407 от ГПК, каквото не е настоящото производство по жалба срещу действията на съдебен изпълнител по чл. 435 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата на К.Б.М. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 09.11.2018 г. от длъжника К.Б.М., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20188580400584 по неговия опис.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.