№ 15
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000004 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 343 от 06.11.2023 г., постановено по т.д. № 310/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, по исковите претенции на Националната
агенция за приходите против “Сън райз вилидж” ЕООД (н) при участието на
синдика М. В.:
(1) на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е прието за установено, че съществуват
публични вземания на НАП против длъжника за ДДС в размер на 640 074,99
лв. заедно с лихва за забава в размер на 724 139,59 лв., дължими по справки-
декларации от 2011 - 2013 г., като е отхвърлена претенцията за лихва до
претендирания размер от 724 143,57 лв.;
(2) на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е прието за установено, че съществуват
публични вземания на НАП против длъжника за авансово удържан данък по
чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 534,42 лв. заедно с лихва за забава в размер на
435,82 лв., дължими по декларации обр. 6;
(3) на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е прието за установено, че съществуват
публични вземания на НАП против длъжника за корпоративен данък в размер
на 54 430,04 лв. заедно с лихва за забава в размер на 59 408,26 лв, дължими по
декларация по чл. 92 ЗКПО № 02000141 от 31.03.2011 г., като е отхвърлена
претенцията за лихва за забава до претендирания размер от 59 408,556 лв.;
(4) е отхвърлен искът на НАП за установяване съществуването на
публични вземания против длъжника за ДДС, корпоративен данък, данък
върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и
1
чуждестранни лица, данък върху представителните разходи в размер от 107
416,79 лв. заедно с лихва за забава в размер на 140 039,59 лв., по ревизионен
акт № ********* от 31.05.2012 г. и
(5) е отхвърлен искът на НАП за установяване съществуването на
публични вземания против длъжника за лихви за забава в размер на 741,33 лв.
по справки-декларации №№ 02001373296 от 15.11.2010 г. и 02001387275 от
14.12.2010 г.
Присъдени са в тежест на длъжника разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от синдика М. В..
Изразява се недоволство от тези части на решението, с които установителните
искове на НАП на осн. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ са уважени. Поддържа се в
жалбата, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно.
Синдикът направил изрично възражение за погасяване на задълженията
по давност с отговора на исковата молба. Неправилно било становището на
окръжния съд, че синдикът не може да повдига такова възражение, а такова
право има само длъжникът. Правото на синдика се извличало по аргумент от
чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ. Синдикът представлява длъжника, разглежда
предявените вземания и констатира изтекла давност за вземанията. Това, че
съответният публичен изпълнител и съответната община не са предприели
действия в законовите срокове за събирането на вземанията, не създавало
задължение на синдика да приеме вече погасени по давност вземания.
Процесните вземания били възникнали в периода 2010 - юли 2014 г. и били
погасени по давност поради изтичане на петгодишен давностен срок.
Синдикът бил самостоятелна страна в производството по чл. 694 ТЗ с
цел предотвратяване на симулативни процеси, решенията по които биха
имали действие спрямо всички участници в производството по
несъстоятелност. В това производство той действал като орган на
несъстоятелността в изпълнение на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 1 и т.
10 ТЗ.
Отправено е искане решението да бъде отменено в тези негови части, с
които е прието съществуването на вземания на НАП против длъжника, както
и в частта за разноските, след което исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК не са постъпили отговори на жалбата от
въззиваемия ищец НАП и ответника “Сън райз вилидж” ЕООД (н).
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия ищец оспорва
жалбата, претендира разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
2
закона за редовност, поради което с определение от 11.01.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от НАП против
длъжника “Сън райз вилидж” ЕООД (н) за установяване на осн. чл. 694, ал. 2,
т. 1 ТЗ, че съществуват вземания на ищеца-кредитор против ответника-
длъжник в открито производство по несъстоятелност в размер на общо 1 727
225,11 лв., която сума представлява сбор от задължения за ДДС,
корпоративен данък, данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и
доходите на местни и чуждестранни лица, установени с ревизионен акт и
декларации на задълженото лице (общо 802 456,24 лв. – главници) и лихви
върху тези задължения ( общо 924 768,87 лв.).
Ответникът-длъжник не е изразил становище по исковите претенции.
Синдик М. В., участваща в производството на осн. чл. 694, ал. 4, изр. 1
ТЗ, е оспорила исковете. Повдигнала е възражение, че вземанията са погасени
по давност. Те възникнали в периода 2010 - 2014 г., преди откриването на
производство по несъстоятелност, и за тях била изтекла петгодишна
погасителна давност.
С обжалваното решение съдът приел, че за част от претендираните
публични вземания е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 173, ал.
2 вр. чл. 171, ал. 2 ДОПК, за която съдът е длъжен да следи служебно, и е
отхвърлил исковете за установяване съществуването на публични вземания
против длъжника за ДДС, корпоративен данък, данък върху дивидентите,
ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни лица, данък
върху представителните разходи в размер от общо 107 416,79 лв. заедно с
лихва за забава в размер на 140 039,59 лв., по ревизионен акт № ********* от
31.05.2012 г. и за установяване съществуването на публични вземания против
длъжника за лихви за забава в размер на 741,33 лв. по справки-декларации
№№ 02001373296 от 15.11.2010 г. и 02001387275 от 14.12.2010 г. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във връзка с останалите претендирани вземания, за които не е изтекла
абсолютна погасителна давност, съдът приел, че синдикът не е легитимиран
да се позовава на погасителна давност и това него възражение не следва да се
разглежда, след което претенциите са уважени.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По
същество в обжалваната част то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният
съдебен състав препраща към мотивите му, които споделя. В допълнение и по
повод конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, е
необходимо да се вземе под внимание следното:
Единственият спор, който се поддържа във въззивното производство, е
по правен въпрос: в производството по иск на осн. чл. 694 ТЗ има ли
синдикът право да повдига възражение за изтекла погасителна давност.
3
След изменението на ТЗ от 2016 г. с решение № 125 от 4.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2591/2016 г., I т. о., ТК, е разяснено, че в производството по
чл. 694 ТЗ синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници
в производството по несъстоятелност и конституирането му в това исково
производство е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ.
Синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него
са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото –
признание или отказ от иска, както и да прави правопогасяващи възражения,
в т. ч. възражение за изтекла погасителна давност. (В този смисъл още
определение № 114 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 952/2020 г., I т. о., ТК,
определение № 119 от 1.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1112/2021 г., II т. о., ТК,
и др.)
При липсата на спор за валидното възникване на заявените от кредитора
НАП публични вземания и липсата на надлежно въведено възражение за
погасяването на тези вземания по давност исковете са основателни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваните части.
На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на въззиваемия НАП ще се присъдят
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343 от 06.11.2023 г., постановено по т.д.
№ 310/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Сън райз вилидж” ЕООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Несебър, ул. Любен Каравелов № 5, ет. 1, да
заплати на Националната агенция за приходите сумата 200 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4