№ 40
гр. ******, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101800 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.******, с правно основание чл.30, ал.1 вр. с чл.29, т.2 вр. чл. 28 във връзка
с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето с искане да се постанови решение, с
което да се постанови като мярка за закрила да бъде прекратено настаняването на детето
А.Ю.И.. с ЕГН- ********** в семейството на г-жа Ф. М. С.-баба по бащина линия и
настаняване в същото семейство за определен срок, а именно за срок от три години считано
от датата на влизане на сила на съдебното решение.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД-Д-В-П-048/29.11.2021г. на директора на
ДСП – гр. ****** е прекратено настаняването на детето А.И. в семейството на Ф.С. – баба
по бащина линия и детето е отново временно настанено в същото семейство, тъй като това е
в интерес на детето.
В молбата се твърди, че родителите на детето са разделени, здравословното състояние
на майката било влошено, поради което тя била хоспитализирана в няколко различни
лечебни заведения. Майката нямала постоянно местоживеене. Тя имала силно желание да
отглежда сина си, но нямала родителски капацитет, работата относно повишаване на
родителския й капацитет била прекратена, тъй като майката на А. си сменила
местоживеенето.
Бащата на детето няма възможност да полага грижи за него, поради това детето живее с
баба си по бащина линия Ф.С., която полага адекватни грижи за детето, поради което
настаняването му в нейното семейство е изцяло в негов интерес.
В съдебно заседание представител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. ******
1
поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
Назначеният особен представител на детето, изразява становище за основателност на
молбата.
В обясненията си Ф. М. С., заявява, че желае да се грижи за А., има условия и се
справя добре с отглеждането на детето.
Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства,
изложените писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от Заповед № ЗД/Д-В-П[1]048/029.11.2021г. на ДСП-******; Доклад за оценка
на случай и предприемане на мярка закрила спрямо дете от ДСП-****** от 29.11.2021г.;
Решение № 319/16.11.2018г. по гр. д. № 1170/2018г. на ПРС; Удостоверение за раждане на
А.Ю.И.., издадено въз основа на акт за раждане № 0042/26.2016г. гр. ******; Декларация за
даване на съгласие по чл.24, ал.3 на Ф. М. С. от 29.11.2021г.; Социален доклад на ДСП –
****** от 29.11.2021г.; Писмо от ДСП-**** с изх. № СЛ/Д-В-П/470-034/29.10.2021г.;
Писмено становище на ДСП-****** № ПР/Д-В-П/11-001/08.02.2022г. се установява, че
детето А. е с родители – А. Р. АБ. - майка и баща – ЮЛ. М. ИВ.. Прекратено е настаняването
на детето по административен ред в семейството на баба му поради изтичане на срока и
детето отново е настанено в същото семейство до произнасяне от съда с влязъл в сила акт.
С Решение № 319/16.11.2018г. по гр. д. № 1170/2018г. на ПРС детето А.Ю.И.., ЕГН
********** е настанено в семейството на Ф. М. С., ЕГН **********, с адрес с. ****,
община *****, област ****, за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
решението в сила 27.11.2018г..
По делото са представени подписана декларация от Ф. М. С., с която дава съгласието
си детето да бъде настанено за отглеждане в нейното семейство, както и положително
становище на ДСП – ****** относно годността на същата да се грижи за непълнолетната.
Според представения по делото социален доклад, детето А. по удостоверение за
раждане е с двама родители. Майката е заминала и е оставила детето, а бащата се намирал в
**** и не желаел да се грижи за сина си. Здравословното състояние на майката било
влошено, поради което тя била хоспитализирана в няколко различни лечебни заведения.
Майката нямала постоянно местоживеене. Тя имала силно желание да отглежда сина си, но
нямала родителски капацитет, работата относно повишаване на родителския й капацитет
била прекратена, тъй като майката на А. си сменила местоживеенето.
Грижите за детето са поети изцяло от неговата баба Ф. М. С., която притежава
необходимите качества и битови условия за отглеждането на детето. От друга страна Ф. М.
С. се справя успешно с отглеждането му, осигурила му е подходящи условия за нормално
физическо, психическо и емоционално развитие. Детето се чувства добре при нея. Според
доклада към настоящия момент най – подходящата закрилна мярка по отношение на детето
А. е настаняването му в семейството на Ф. М. С..
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за
това орган.
Подадената молба е с правно основание чл.30, ал.1 вр. с чл.29, т.2 и т.3 и чл. 28 и чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закон за закрила на детето.
Налице са основанията за прекратяване на настаняването на детето в семейството на
баба му Ф.С., поради изтичане на срока, за който детето е настанено на 27.11.2021г..
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в
хипотезата на чл.25 от същия. Според чл.25, т.2 от Закона за закрила на детето може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито родители трайно не полага грижи за него без
основателна причина и които се намират в трайна невъзможност да се грижат за него. От
събраните по делото доказателства се установи, че и двамата родители на детето без
основателна причина трайно не полагат грижи за него. Майката на детето постоянно сменя
местоживеенето си и няма достатъчно добър родителски капацитет, бащата на детето е в
чужбина и не желае да се грижи за него.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото
семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в
чл. 25, ал. 1 ЗЗДт. Детето А. е настанено по административен ред в семейството на неговата
баба, която се грижи за него, има условия в дома си, между нея и детето има изградена
емоционална връзка и настаняването на А. в това семейството е изцяло в неин интерес.
С оглед на гореизложеното исковата молба се явява основателен и следва да бъде
уважена.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето А.Ю.И.., ЕГН ********** в семейството на
баба му Ф. М. С., ЕГН **********, на основание чл.30, ал.1 вр. с чл.29, т.2 от ЗЗДт..
НАСТАНЯВА детето А.Ю.И.., ЕГН ********** в семейството на Ф. М. С., ЕГН
********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението, на
основание чл. 28, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя
3
и заинтересованите страни пред Окръжен съд – ****.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4