Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260758 / 03,06,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански
състав, в публично заседание на трети февруари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гр. д. № 3080/2020 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Н.Й.Д. с ЕГН **********; против решение, постановено на
25,09,2020 г. по гр. д. № 11964/2019 г. на РС Пловдив, ХVІІ гр. състав. От съда се иска да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск.
Ответникът
„ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за
присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 274 ал. 1 т.
2, предл. 1 от КЗ (отм.). Предявен от „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********;
против Н.Й.Д. с ЕГН **********.
Ищецът
твърди, че ответникът е управлявал МПС (Нисан Алмера с рег. № ***) след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и е причинил ПТП, в резултат
на което са нанесени травматични увреждания на лицето Павлин Колев В.. За
претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на произшествието,
ищецът е заплатил (като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с полица № *** по отношение на управлявания от ответника
автомобил), обезщетение в размер на 18000 лв.
От
съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, за
която е издадена Заповед № 4068/17,05,2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. 5439/2019 г. на РС Пловдив,
представляваща регресно обезщетение за заплатеното от дружеството обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на причиненото от
ответника ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ответникът
оспорва иска, като възразява за това, че: не е страна по застрахователния
договор с ищеца; не е ясно за какво е заплатено претендираното обезщетение, тъй
като не са посочени поотделно размери на претенцията за отделните травматични
увреждания на пострадалия; не е спазена установената при ищцовото дружество
процедура при определяне размера на обезщетението, което е заплатено на
пострадалия, поради което това е сторено при липса на основание.
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 5439/2019 г.
по описа на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Последният е
предявил в срок възражение срещу заповедта и на кредитора е указана
възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба,
по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по
чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявения установителен
иск.
За
да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на
ответника, при което той да е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма; 2/ настъпили в резултат на същото вреди; 3/ валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение управлявания от ответника лек автомобил; 4/ заплащане на обезщетение
за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.
Първите
две от посочените предпоставки са установени със задължителната сила на присъда
– чл. 300 от ГПК. Видно от приложеното НОХД 150/2014 г. на РС Пловдив, със
споразумение (имащо значението на влязла в сила присъда) се установява, че
ответникът виновно е извършил престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „а“ пр. 2
вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2 от НК, като на 23,12,2013 г. на пътя между с. Т. и с. Г.
И., при управление на лек автомобил Нисан Алмера с рег. № ***е нарушил
правилата за движение (конкретно посочени в споразумението) и по
непредпазливост е причинил на П. К. В. три средни телесни повреди, изразяващи
се в: 1/открито счупване на лява раменна кост, довело до трайно затрудняване на
движението на горен ляв крайник; 2/ счупване на лявата ключица, причинило
трайно затрудняване движението на горен ляв крайник; 3/ счупване на 5-то, 6-то,
7-мо и 8-мо ребро, довело до трайно затрудняване движението на снагата; като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта
2,30 промила, установено с протокол за химическа експертиза.
По
отношение на третата предпоставка пред
настоящата инстанция не се спори. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и управлявания от ответника при произшествието лек
автомобил (Нисан Алмера с рег. № ***) е установено с представената пред РС
полица № ***.
Предявеното
от ответника в тази връзка възражение за това, че собственик на автомобила и
страна по застрахователното правоотношение е не той, а трето лице, е
несъстоятелно. Отговорността на ответника към платилия застраховател, встъпил в
правата на увредения, се ангажира не на основание сключен с него договор, а
като извършител на деянието, в резултат на което са настъпили процесните вреди.
Безспорно
установена е и четвъртата предпоставка – ищцовото дружество е заплатило на
пострадалия процесната сума като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на нанесените му травматични увреждания – видно
от представеното платежно нареждане на л. 53 по делото на РС.
Неоснователно
е предявеното в тази връзка възражение на ответника за това, че не е ясно за какво е заплатено претендираното
обезщетение, тъй като не са посочени поотделно размери на претенцията за
отделните травматични увреждания на пострадалия. Застрахователят е встъпил в
правата на пострадалия, чиито вреди е обезщетил. Не е задължително при
определяне размера на обезщетението за претърпени множество травматични
увреждания да се конкретизират размери за всяко от тях поотделно.
Неоснователно
е и възражението за това, че била спазена установената в застрахователното
дружество процедура по определяне размера на обезщетението по образуваната
преписка по щета. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
преценка относно основанието за извършеното плащане, като при определяне
размера на дължимото обезщетение изхожда от принципа за справедливост,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
За
определяне справедливия размер на обезщетението е необходимо да се отчетат
претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността на лечението,
степента на възстановяване и пр. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, извършена пред РС, се установява, че на В. са причинени: открито
счупване на лява раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на
горен ляв крайник; счупване на лявата ключица, причинило трайно затрудняване
движението на горен ляв крайник; счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро, довело
до трайно затрудняване движението на снагата; контузия на главата и на тялото;
контузия на лявата очна ябълка; разкъсно-контузна рана по горния клепач на
лявото око; травматичен оток и кръвонасядане на горния клепач на лявото око.
Непосредствено след увреждането е претърпял (на 23,12,2013 г.) операция за
наместване на костните фрагменти на счупената лява раменна кост и фиксация с
две Киршнерови игли, след което му е поставена гипсова шина. След по-малко от
месец е претърпял втора операция с цел разделяне на мишнична кост. След още два
месеца претърпял трета операция с цел премахване на двете кост Киршнерови
игли, след което последвала рехабилитация. Оздравителният процес е продължил
7-8 месеца поради настъпили усложнения – сраствания. Неминуемопрез време на
този процес пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания,
търпял е в продължителен период от време затруднения на движението на левия
горен крайник и на снагата, като по този повод е изпитвал значителни неудобства
в резултат на обездвижването и невъзможността да се обслужва сам.
Като
взе предвид всичко изложено, настоящата инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и
адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания,
следва да се определи в размер на 18000 лв. Поради това заплатеното от ищеца
обезщетение на пострадалия следва да се приеме за изцяло дължимо по размер.
С
това се установява наличието на предвидените в закона предпоставки за встъпване
на платилия застраховател в правата на пострадалия и за дължимост на
претендираната сума за целия предявен размер, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на заявлението – 08,04,2019 г.
Като
е достигнал до същия краен извод и у признал за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата по процесната заповед за
изпълнение, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
На
въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 25,09,2020
г. по гр. д. № 11964/2019 г. на РС Пловдив, ХVІІ гр. състав.
ОСЪЖДА
Н.Й.Д. с ЕГН **********; да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********;
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от връчването на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: