РЕШЕНИЕ
№2349/20.12.2023г.
град Пловдив, 20.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ -
XXIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Станка Журналова и участието на прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа касационно адм. дело № 2460/2023г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от М.Б.П. чрез адвокат В.С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (съкр.ГДИН) срещу Решение № 1352 от 11.07.2023г., постановено по адм. дело № 562/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба е подадена от М.Б.П. чрез адвокат В.С., с която се
оспорва постановеното решение в частта относно отхвърляне на предявеният иск
срещу ГД ИН за сумата над 5500 лева до 50000 лева като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени прецесуални нарушения. Счита, че
искът е доказан в тази си част както по основание, така и по размер. Иска се да
бъде отменено решението в тази му част и да се уважи изцяло предявения иск.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът по тази касационна жалба Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор, подаден чрез процесуалния
представител юрк. Чолаков, оспорва касационната жалба като
неоснователна и недоказана. Иска се да бъде отхвърлена.
Втората касационна жалба е
постъпила от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София чрез пълномощника юрк.Чоляков, с която се оспорва
решението в частта, в която е осъдена да заплати на М.Б.П. обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 5500 лв., причинени от неправомерни действия по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС на затворническата администрация в периода от
25.10.2017г. до 01.10.2020г.. Сочи се, че в тази си част решението е
необосновано и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила относно обсъждане на събраните доказателства. Обосновава се, че
от събраните по делото доказателства за оборудването на стаите, тяхната
големина, прозорци, сключените с
ДДД договори и почистването от
лицата, които са лишени от свобода, както и санитарен възел отговарят на
разпоредбите на чл.20, ал.1 от ППЗИНЗС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде изцяло да се
отхвърли искането за обезщетение, алтернативно, да
се намали неговият размер до сумата от 3300 лева. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба – М.Б.П., редовно призован, не се явява
и не се представлява и не взима становище за нейната
основателност.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор счита и двете касационни жалби за неоснователни и предлага да бъдат
отхвърлени, а издаденото съдебно решение като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба от М.Б.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на общо 50000 лв., ведно със законната лихва от 01.10.2020г. до приключване на
делото, за понесени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Арест – Пловдив в периода от 15.01.2015г. до
01.10.2015г. вкл., както и за
периода от 30.11.2016г. до 13.04.2017г. и в Затвора – Пловдив в периода от 01.10.2015 до
01.08.2016г. и за периода от 01.10.2017 до 01.10.2020г. вкл.. Неимуществените вреди са
настъпили според изложените в нея обстоятелства на незаконосъобразни действия/
бездействия на администрацията при ответника и съставляващи нарушения на чл.3 ЗИНЗС, като са се изразили в болки, страдания, обиди, огорчения,
възмущение и внушаване на чувство за малоценност, причинени в резултат от настаняването му в пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; при наличие на гризачи и дървеници; липса на постоянно течаща топла и студена вода; без постоянен
достъп до санитарен възел; стари и мръсни дюшеци, както и че бил в стая с
наркомани и пушачи и било много задушно, а той самият не е пушач. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания от Светлин Йорданов
Спасов, справки от ГД ИН относно местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода и статута
на ищеца в тях, протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил предявения от М.Б.П. против ГД „ИН“ иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 5500.00 лв. и го е отхвърлил в
частта над тази сума до пълният претендиран от ищеца размер като неоснователен и
недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен процесен период, за част от обхвата на целия
претендиран период от 25.10.2017г. до
01.10.2020г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в
условия, които съставляват нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и причинили
описаните в иска неимуществени страдания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, за което му е присъдил обезщетение в размер на 5500 лева в едно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното и
изплащане. За този период от така посочени 971 дни съдът е приел, че са настъпили по отношение на ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. и при липса на топла и студена вода, като за
период от 67 дни е налице и повече от едно нарушение. Посочил е, че така определеният размер се явява най- справедлив по отношение на търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата до 50 000
лева се е обосновал, че в случая за тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, а и
част от периода е погасен поради изтекла давност, поради което е отхвърлил иска в тази
част като неоснователен.
Решението на съда е валидно, допустимо и
правилно, а предявените касационни жалби са неоснователни, поради следните за това съображения:
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая за 971 дни са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража и наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м., а в периода от 67 дни
и липса на течаща топла и студена вода, предмет на исковата молба е налице и
повече от едно нарушение. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на посоченото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на М.П. се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. за посочен в
решението времеви период от 971 дни, част от процесния период от 25.10.2017 г. до 01.10.2020г., като са конкретизирани случаите, когато същият е пребивавал в помещение,
в което не е разполагал
с необходимата жизнена площ от 4 кв. м на човек, с което са доказани нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда е правилна досежно размера на присъденото обезщетение, като присъденият размер отговаря на критериите за справедливост и е
съобразен с редица решения на ЕСПЧ. Предвид възрастта и здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия период от време, в които не му е била осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м., степента на претърпените от М.Б.П. страдания такава, че отговаря по степен на приетите стандарти за лоши санитарно- битови условия в затвора
и ареста гр.Пловдив. За доказаните периоди на увреждане - първоинстанционният съд е определил обезщетение от 5500 лева. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и правна обстановка, се явява съобразено с оглед трайната съдебна практика на ЕСПЧ,
отговаря на оплакванията, техният вид и характер,
на въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, поради което присъдената сума се
явява справедливият размер на обезщетението за установеният период на увреждане на ищеца. В тази връзка съдът при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК изцяло
препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Горното налага извода, че касационните жалб на ГД "Изпълнение на наказанията" и на М.Б.П. са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на делото по правилото на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС претенцията на ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна. М.П. не е отправили претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи от съда.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1352 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело № 562/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………….
ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………
2. ……………..