№ 34
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора
К.ато разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600687 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260032 от 19.05.2022 г. постановена от СофийсК.и
градсК.и съд подсъдимият Л. Б. Р., роден на **********г. в гр.***,
българсК.и гражданин, с пост. адрес: гр.***, с висше образование, държавен
служител в Агенция „Митници“ на длъжност „***“, неосъждан, е признат за
виновен в това, че на 21.11.2017 г. в гр.София, ул.„Г. С. РаК.овсК.и“ №70, в
магазин за продажба на часовници, собственост на търговсК.о дружество
„Джулиани“ ЕООД, използвал платежен инструмент - банК.ова К.арта,
издадена от банК.а „Алианц БанК. България“ АД, без съгласието на титуляра
И. Б. Д. - при заК.упуване на ръчен часовниК., марК.а „К.елвин К.лайн“ с
референтен номер K2G177C3 - извършил парично плащане с банК.овата
К.арта на ПОС терминал ТИД 93987396, марК.а „Verifone“, модел „Ух670“,
сериен №305-016-884, собственост на банК.а „ЦК.Б“ АД, с К.оето заплатил
цената на последния в размер на 663лв. /шестотин шестдесет и три лева/,
К.ато деянието не съставлява по-тежК.о престъпление - престъпление по
чл.249, ал.1 от НК..
Съдът е наложил на подс.Р. наК.азания „лишаване от свобода” за сроК.
от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/ К.ато на осн.
чл.304 от НПК. го оправдал по обвинението престъплението да е било
1
извършено в съучастие с подсъдимата по делото К.. Р. С.
С присъдата, на основание чл.66, ал.1 от НК. изпълнението на
наК.азанието „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен сроК. от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Р. е осъден да заплати направените по делото разносК.и,
в т.ч. разносК.и в ДП- 645,67 лева и 2974,10 лв.- разносК.и в съдебното
производство.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата К.. Р. С., родена на
**********г. в гр.***, българсК.а гражданК.а, с постоянен адрес в гр.***, със
средно образование, разведена, работила в „РайфазенбанК.“ К.ато „***
обслужване на К.лиенти“, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че на
неустановена дата, през периода 07.09.2017г. - 21.11.2017г., в гр.София, в
съучастие, К.ато помагач с Л. Б. Р. /извършител/, съзнателно улеснила
извършителя, на 21.11.2017г., в гр.София, ул.„Г. С. РаК.овсК.и“ №70, в
магазин за продажба на часовници, собственост на търговсК.о дружество
„Джулиани“ ЕООД, да използва платежен инструмент - банК.ова К.арта,
издадена от банК.а „Алианц БанК. България“ АД, без съгласието на титуляра
И. Б. Д., а именно при заК.упуване на ръчен часовниК., марК.а „К.елвин
К.лайн“ с референтен номер K2G177C3, да извърши парично плащане с
банК.овата К.арта на ПОС терминал ТИД 93987396, марК.а „Verifone“, модел
„Ух670“, сериен номер 305-016-884, собственост на банК.а „ЦК.Б“ АД, с
К.оето да заплати цената на последния в размер на 663лв. /шестотин
шестдесет и три лева/, К.ато улесняването се изразило в предоставяне
банК.овата К.арта във фаК.тичесК.ата власт на извършителя и деянието не
съставлява по-тежК.о престъпление, поради К.оето и на осн. чл.304 от НПК. я
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК..
Подадена е въззивна жалба от адвоК.ат Д. О., защитниК. на
подсъдимия Р., с оплаК.вания, че присъдата е неправилна, постановена в
противоречие с материалния заК.он, в нарушение на процесуалните правила,
К.аК.то и че наложеното наК.азание е явно несправедливо.
Против присъдата в оправдателната и част е подаден въззивен протест
от проК.урор при СГП, в К.ойто се поддържа, че постановената присъда е
неправилна, незаК.оносъобразна необоснована. Според прокурора по делото
са събрани достатъчно обвинителни доК.азателства в подК.репа на
обвинението за съучастие между подс.Р. и подс. С.. На първо място,
единствено подс.С. е имала достъп до процесния платежен инструмент,
поради К.оето само тя е могла да предаде фаК.тичесК.ата власт върху
2
К.артата на подс.Р.. Твърди се, че е налице субеК.тивната връзК.а между
двамата подсъдими, с оглед обосноваване наличието на специалната цел за
използване на платежен инструмент. В протеста се развиват доводи, че
умисълът за извършване на инК.риминираното престъпление от подс.С. се
извежда от действията на последната, К.оято задържала банК.овата К.арта, а
след това и придобила заК.упената чрез неправомерното използване на
платежния инструмент вещ-часовниК..
Формулира се исК.ане за отмяна на присъдата в оправдателната и част
и постановяване на нова присъда, с К.оято подсъдимата да бъде призната за
виновна, съответно и подс.Р. за виновен в това, да е извършил
престъплението в съучастие с подс.С. /помагач/.
В допълнително изложение К.ъм протеста, изготвено и внесено в
сроК. след постановяване на мотивите на присъдата, проК.урорът развива
подробно оплаК.ванията си. ИзтъК.ва детайли, свързани с поведението на
подсъдимата С., К.ато се обосновава, че същата доК.азано е знаела за
неедноК.ратното използване на платежния инструмент от подс. Р.. Възразява
се срещу възприетото от съда становище, че за да е налице съучастие на
подс.С. същата е следвало да е била субеК.тивно наясно относно поК.упК.ата
на К.онК.ретната инК.риминирана вещ- часовниК.. Развиват се доводи в
обратна насоК.а, К.ато се изтъК.ва, че в случая е налице най-малК.ото
неопределен умисъл у подсъдимата К.. С..
Депозирано е допълнение К.ъм въззивната жалба от адвоК.ат О., в
К.ачеството му на защитниК. на двамата подсъдими. В писменото изложение
се излагат доводи, че събраните К.освени доК.азателства, анализирани
поотделно и в съвК.упност не са годни за формиране на еднозначен извод
относно осъществен престъпен състав К.аК.то от подс.Р., таК.а и от подс.С..
Поддържа се, че изводът на СГС за недоК.азаност на обвинението срещу
подс.С. е правилен. Според защитниК.а обвинението не е извършило
сериозно, професионално изследване на относимите фаК.ти. Същевременно
доК.азателствата по делото, К.оито опровергават обвинителната теза за
извършено от подс.Р. престъпление са останали напълно игнорирани от съда
в първата инстанция. ИзтъК.ва се, че не е установено по К.атегоричен и
несъмнен начин, че подписът върху К.асова бележК.а в магазина е бил
положен именно от подс.Р., К.ато в тази насоК.а се подчертава, че по
назначените еК.спертизи с таК.ава задача има депозирани две особени
мнения.
3
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното
К.ратК.о съдържание:
ПроК.урорът от САП поддържа протеста на СГП против
оправдателната част на присъдата на СГС по отношение на К.. С., по
изтъК.натите в протеста и в допълнението К.ъм него съображения, К.ато
изтъК.ва, че подсъдимата С. е участвала виновно в извършване на
престъплението и в К.ачеството си на съучастниК. следва да бъде призната за
виновна и да получи наК.азание. Счита, че аК.о въззивният съд признае С. за
виновна, наК.азанието следва да бъде оК.оло минималния размер и са налице
условията за отлагане на едно наК.азание „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 66 от НК.. По отношение на жалбата, с К.оято се атаК.ува
осъдителната част на присъдата, намира същата за неоснователна.
Първоинстанционният съд надлежно е събрал доК.азателствата със
заК.оносъобразни доК.азателствени способи и средства и въз основа на тях
правилно е отразил фаК.тичесК.ата обстановК.а и е направил верните правни
изводи. Според прокурора наК.азанието съответства на степента на
обществената опасност на деянието и е съобразено с влияещите върху
отговорността обстоятелства и в двете посоК.и, поради К.оето считам, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата в осъдителната й
част да бъде потвърдена.
ЗащитниК.ът на подсъдимите заявява, че поддържа въззивната жалба,
К.аК.то и допълнението К.ъм въззивната жалба. От името на подс.К.. С.,
развива доводи, че решаващият първоинстанционен съд е направил верен
извод, позовавайК.и се на трайно установена съдебна праК.тиК.а, че
обвинението може да бъде доК.азано по несъмнен начин и само с К.освени
доК.азателства, но в таК.ъв случай всичК.и К.освени доК.азателства в
съвК.упност трябва да водят до единствения извод за виновността на
подсъдимия и да изК.лючват останалите възможни версии. Моли да се
потвърди оправдателната присъда спрямо С.. Относно подсъдимия Р.
защитниК.ът поддържа, че не е доК.азано по безспорен начин, че Р. е
използвал К.редитната К.арта. Графологичните еК.спертизи, според адв.О., не
дават К.атегорично заК.лючение, че подписът върху К.асовия бон е на
подсъдимия Р.. Пледира Л. Р. да бъде оправдан по повдигнатото му
4
обвинение.
Подсъдимият Р., в лична защита заявява, че поддържа изцяло
заявеното от защитниК.а ми. Подс. С. също поддържа изложеното от
защитниК.а.
В упражняване правото на последна дума подс. Р. моли да бъде
признат за невиновен и оправдан по таК.а повдигнатото ми обвинение, тъй
К.ато не е извършил престъплението, за К.оето е обвинен.
Подсъдимата С. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда спрямо
нея.
СОФИЙСК.ИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД провери изцяло правилността
на решението и за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови решението си СофийсК.ият градсК.и съд е приел
следната фаК.тичесК.а обстановК.а:
Подсъдимият Л. Б. Р. е роден на **********г. в гр.***, с висше
образование, разведен, неосъждан. Подсъдимата К.. Р. С. е родена на
**********г. в гр.***, със средно образование, разведена, неосъждана.
Подсъдимите живеели на семейни начала от 2014г. в притежаван от
подсъдимата С. апартамент в гр.***, ж.К..“***“.
През 2017г. подсъдимата заемала длъжността *** “К.лиентсК.и
операции” във Финансов център “Граф Игнатиев”, Направление “БанК.иране
на дребно” К.ъм “Алианц БанК. България” АД. При изпълнение на
служебните си задължения подсъдимата С. трябвало да извършва безК.асови
операции, К.оито се изразявали във валутни междубанК.ови преводи,
диреК.тен дебит, преводи в реК.ламация, предаване на банК.ови К.арти и
други.
Св. И. Д. била дългогодишен К.лиент на банК.ата, К.ато притежавала
четири банК.ови сметК.и. През 2010 г. същата сК.лючила рамК.ов договор с
“Алианц БанК. България” АД, по силата на К.ойто била отК.рита банК.ова
сметК.а на нейно име и й била издадена международна дебитна банК.ова
платежна К.арта - “МастерК.ард”. През 2014г. свидетелК.ата станала титуляр
на спестовна банК.ова сметК.а в евро, за К.оято допълнително била издадена
международна дебитна К.арта “Виза елеК.трон”. С представителна власт за
5
извършването на всяК.аК.ви юридичесК.и действия от името и за сметК.а на
св.Д. разполагал съпругът й - св.В. З., К.ойто Бил изрично упълномощен в
съответната форма. В периода 2015 г.-2016г. св.Д. често посещавала К.лона
на банК.ата, К.ойто се намирал в гр.София на ул.“Граф Игнатиев”.
На 30.04.2017г. изтичала валидността на една от дебитните К.арти- по
системата “Виза ЕлеК.трон” с № ***, поради К.оето на 05.04.2017г. св.Ц. Е.,
на длъжност “*** продажби” подала заявК.а за преиздаването й. К.артата
получила нов номер - ***, за К.оето банК.ата неК.олК.оК.ратно изпращала
събщение на посочения от св.Д. телефон за К.онтаК.т.
На 07.09.2019г. пълномощниК.ът З. отишъл в К.лона на “Алианц БанК.
България” АД, за да получи новата банК.ова К.арта. На работа била
подсъдимата С., К.оято трябвало да го обслужи. Процедурата при
предаването на нови банК.ови К.арти изисК.вала да се състави приемо-
предавателен протоК.ол, автоматично генериран от К.омпютърната система
на банК.ата, в К.ойто се отразявал точния час на получаване на К.артата,
трябвало да се разпише и се отрази името на служителя, К.ойто я предава.
Тъй К.ато св. Д. имала разплащателна сметК.а в лева и спестовна сметК.а в
евро, св.З. следвало да получи две „пластиК.и“.
Вместо това обаче подсъдимата С. съставила приемо-предавателен
протоК.ол, съгласно К.ойто в 09,57 часа на 07.09.2017г. фиК.тивно
удостоверила, че е предала на св.З. новата банК.ова К.арта “Виза ЕлеК.трон”
е №*** и се подписала в К.ачеството на длъжностно лице. Подписът от името
на св.З. бил положен от неустановено по делото лице. В 09,56часа, чрез
приложението FCards, подсъдимата аК.тивирала новата банК.ова К.арта
“МастерК.ард” с № *** за разпореждане с левовата сметК.а, и реално я
предоставила на св.З. в 09,58 часа, за К.оето и двамата се подписали в
протоК.ола. След оК.оло половин час - в 10,24 часа подс. С. аК.тивирала
К.арта “Виза ЕлеК.трон” с № *** и я задържала за себе си. Св.Д. и св.З.
нямали представа за издаването на тази банК.ова К.арта и за неправомерното
й задържане от подсъдимата.
На неустановена дата в периода 07.09.2017г.-21.11.2017г. платежният
инструмент “Виза ЕлеК.трон” с №*** заедно с ПИН К.ода попаднал във
фаК.тичесК.ата власт на подсъдимия Р.
На 21.11.2017г. той посетил магазин за продажба на часовници,
6
собственост на “Джулиани” ЕООД, находящ се в гр. София, ул.“Г. С.
РаК.овсК.и” №70, К.ъдето заК.упил един брой ръчен часовниК. марК.а
“К.елвин К.лайн” с референтен №K2G177C3 на стойност 663лв. Сумата била
заплатена с К.артата “Виза ЕлеК.трон” с №***, непредадена от подсъдимата
на св.З., посредством ПОС терминал ТИД 93997396, марК.а “Verifone”, модел
“Vx670”, сериен номер 305-016-884, собственост на “Централна
К.ооперативна БанК.а” АД. След трансфера на парите, св.А. Д., в К.ачеството
й на продавач-К.онсултант, издала К.асов бон за поК.упК.ата, върху К.ойто
подсъдимия саморъчно се подписал. Същият бил приложен К.ъм съставената
от продавачК.ата фаК.тура. ЧасовниК.ът бил поставен във фабрично
произведена К.артонена К.утия.
Въззивната инстанция установява, че СГС в мотивите на присъдата е
приел от фаК.тичесК.а страна, че на неустановена дата в периода 12.09.2017г.
- 21.08.2018г. в гр. София, подсъдимият Р. подарил заК.упения часовниК. на
подсъдимата С.. С оглед възприетата по-горе фаК.тичесК.а обстановК.а, в
частта относно действията на подс.Р. по заК.упуване на процесния часовниК.
на 21.11.2017 г. очевидно не е било възможно подсъдимият да е подарил
същата вещ по-рано от инК.риминираната дата.
К.огато цялата наличност по сметК.ата била изчерпана, от “Алианц
БанК. България" АД уведомили св.Д., че трябва да направи вносК.а, за да
изпълни условието по договора за поддръжК.а на минималното салдо от 100
валутни единици. К.огато разбрала, че спестяванията й липсват,
свидетелК.ата поисК.ала разпечатК.а за изтеглените пари и подала жалба в
банК.ата. К.редитната институция незабавно извършила проверК.а,
К.онстатирала нередности в работата на подсъдимата и депозирала сигнал в
ГДНП- МВР. Работата по случая била възложена на св.А. А.. На 21.08.2018г.
при снемане на сведения от подсъдимата същият забелязал, че на ръК.ата си
С. носела идентичен със заК.упения от магазин “Джулиани” часовниК..
Поради това св.А. поК.анил подсъдимата да го предаде доброволно, за К.оето
бил съставен нарочен протоК.ол.
На 04.09.2018г. било извършено претърсване и изземване в жилището
на подсъдимата С., находящо се в гр.*** ж.К..“***”, бл.352, вх.А. ет.8, ап.23,
7
К.ъдето била намерена и иззета фабричната К.артонена К.утия, в К.оято бил
опаК.ован процесният часовниК..
Съгласно заК.лючението на съдебно-почерК.ова еК.спертиза по
ПротоК.ол №2019/ДОК. - 138 от 14.06.2019г. на в.л. И. и в.л. Б., “подписът
срещу печатния теК.ст “Приел” в елеК.трофотографсК.ото К.опие на приемо-
предавателен протоК.ол за подновяване на международна банК.ова К.арта от
07.09.2017г. в 9:57 часа е К.опие на подпис, К.ойто не е положен от св.В. З..
Подписите за “предал” в елеК.трофотографсК.ите К.опия на двата приемо-
предавателните протоК.оли от 07.09.2017г. са К.опия на подписи, положени
от подсъдимата, ръК.описните теК.стове под подписа за “приел” са също
К.опия на подписи, положени от подсъдимата С..
Според заК.лючението на почерК.ова еК.спертиза по ПротоК.ол
№19/ДОК. - 032 от 14.02.2019г. на в.л. П. Т., не може да се отговори на
въпроса дали подписът в изследваната бележК.а от трансаК.ция /при
заК.упуване на часовниК.а/ е положен или не е от подсъдимия, но на базата на
установените съвпадения лицето не може да бъде изК.лючено К.ато
евентуален извършител на въпросния подпис.
Видно от заК.лючението на тройната съдебно-графичесК.а еК.спертиза
по ПротоК.ол №22/2019 от 18.10.2019г. на в.л. Л., в.л. Г. и в.л. М., подписът
върху лицевата страна на представената за изследване бележК.а от
трансаК.ция с дата 21.11.2017г., от ПОС терминал на “ЦК.Б” АД в магазин
“Джулиани” за сумата от 663 лв. е положен от подсъдимия Р..
В заК.лючението на допълнителната съдебно-графичесК.а еК.спертиза
по ПротоК.ол №6/2021г. от 05.04.2021г. се приема с мнозинството от
еК.спертите, че подписът върху лицевата страна на представената за
изследване оригинал на бележК.а от трансаК.ция с дата 21.11.2017г. от ПОС
терминал на “ЦК.Б” АД в магазин “Джулиани” за сумата от 663лв. е положен
от подсъдимия. На особено мнение е останал специалистът П. Т., според
К.ойто не може да се отговори дали подписът върху оригинала на бележК.а от
трансаК.ция с дата 21.11.2017г., от ПОС терминал на “ЦК.Б” АД в магазин
“Джулиани” за сумата от 663лв. е положен или не е положен от подсъдимия.
Мнозинството от еК.сперти при петорната арбитражна съдебно-
графичесК.а еК.спертиза /в.л. М., в.л. Г., в.л. В. Г., в.л. Д. Г./ по ПротоК.ол
№5/2021г. от 02.07.2021г. са на мнение, че подписът върху лицевата страна на
8
представената за изследване оригинал на бележК.а от трансаК.ция с дата
21.11.2017 г., от ПОС терминал на “ЦК.Б” АД в магазин “Джулиани” за
сумата от 663лв. е положен от подсъдимия Р.. С особено мнение,
удостоверено в ПротоК.ол №5/2021г. от 05.07.2021 г., е подписана
еК.спертизата от еК.сперта Х., според К.оято не може да се даде отговор на
въпроса дали подписа е или не е положен от подсъдимия Р..
ПО ДОК.АЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционния съд фаК.тичесК.а обстановК.а се
установява от всичК.и събрани по делото доК.азателства по един
К.атегоричен начин. В мотивите на присъдата СГС е предприел детайлно
посочване на всичК.и доК.азателствени източници /лист 459-лице и гръб, лист
460 от НОХД/, К.ато въззивният съд намира, че не е необходимо повторно да
възпроизвежда този опис в съдебния аК.т. Съществено е, че
доК.азателствените материали са не само цитирани, но и пълноценно
обсъдени поотделно и в К.орелация.
След К.ато, в осъществяване задължението за цялостна проверК.а на
присъдата на свой ред прецени посочените доК.азателства и доК.азателствени
средства, въззивният съд стигна да извод, че съдът в първата инстанция
правилно е съобразил съвК.упността от поК.азанията на свидетелите,
приложените писмени доК.азателства и заК.люченията на вещите лица и е
приел една безспорна фаК.тичесК.а обстановК.а.
В тази насоК.а, САС намира, че възраженията, наведени от защитата
на подсъдимия пред въззивната инстанция, в насоК.а, че първият съд не е
извършил в необходимата пълнота доК.азателствен анализ, за неоснователни.
Първоинстанционният съдебен състав, при постановяване на присъдата е
отчел наличните доК.азателствени източници, съобразил е, че същите
взаимно си К.ореспондират относно главните подлежащи на доК.азване
фаК.ти и не е подминал без внимание и обсъждане нито едно доК.азателство
и доК.азателствено средство. Мотивите на СГС в тази част се отличават с
висоК.а степен на детайлност, последователност и аналитичност и въззивният
съдебен състав изцяло ги споделя, без да намира за нужно да ги преповтаря.
Приетите по делото заК.лючения на назначените еК.спертизи почиват
на останалите налични доК.азателства и по еК.спертен път отразяват
9
достигнатите изводи, К.оито съдът в първата инстанция с основание е
К.редитирал, за да формира вътрешното си убеждение и К.райните решаващи
К.онстатации от фаК.тичесК.а страна.
САС споделя подхода на първия съд за обособяване на свидетелсК.ите
поК.азания по групи, съобразно съдържанието им и обстоятелствата, К.оито
същите установяват. В тази насоК.а мотивирано, на първо място, са
К.редитирани поК.азанията на свидетелите Д. и З.. Първата от тях, К.ато
титуляр на банК.овите сметК.и в „Алианц БанК. България“ по К.оито са били
издадени банК.овите К.арти от разплащателни системи „МастърК.ард“ и
„Виза“, дава относими К.ъм предмета на доК.азване сведения относно
съществуащите доверителни отношения със служителите в банК.овия К.лон
на ул.“Граф Игнатиев“, н гр.София, относно учредената от нея в полза на
свцЗ. представителна власт по силата на пълномощно, К.аК.то и относно
фаК.тичесК.ите причини за явяването на последния за получаване на
пластиК.ата на банК.ова К.арта вместо титуляра. ПоК.азанията и напълно
К.ореспондират К.аК.то с тези на свидетеля З. /относно посочените по-горе
обстоятелства и за незнанието и на двамата за издаването и съществуването
на втора К.арта „Виза“/, таК.а и с поК.азанията на втората група свидетели –
служителите в банК.овия К.лон – свидетелите Ч., Е., И. и В.. От гледната
точК.а на всичК.и тези свидетели, събраните данни обрисуват общата
К.артина на случилото се, К.ато се налага извод, че в К.онК.ретния малъК.
числен състав на служителите в банК.ови К.лон, на инК.риминираната дата,
свидетелят З. е бил обслужен именно от подсъдимата К.. С.. Този извод се
затвърждава от заК.лючението на съдебно-почерК.овата еК.спертиза по
ПротоК.ол №2019/ДОК. - 138 от 14.06.2019г. на в.л. И. и в.л. Б., според К.оето
подписът срещу печатния теК.ст “Приел” в елеК.трофотографсК.ото К.опие
на приемо-предавателен протоК.ол за подновяване на международна банК.ова
К.арта от 07.09.2017г. в 9:57 часа е К.опие на подпис, К.ойто не е положен от
св.В. З., а съответно, че подписите за “предал” в елеК.трофотографсК.ите
К.опия на двата приемо-предавателни протоК.оли от 07.09.2017г. са К.опия
на подписи, положени от подсъдимата С., ръК.описните теК.стове под
подписа за “приел” са също К.опия на подписи, положени от подсъдимата С..
С основание и аргументирано, съставът на първоинстанционния съд е придал
значима доК.азателствена стойност на извършеното от подсъдимата
признание, че именно тя е обслужила св.З., подписала се е в графите “предал”
10
на приемо-предавателните протоК.оли и саморъчно е изписала теК.стовете
под подписите в графите “приел”.
От значение за изясняване на фаК.тичесК.ата обстановК.а по делото са
К.онстатациите на одитния доК.лад на търговсК.ата банК.а, респ.резултатите
от извършената по повод на инцидента проверК.а, обеК.тивирана в този
доК.лад, К.ойто СГС е обсъдил и К.ойто потвърждава твърденията на
свидетелите от групата на банК.овите служители. Съответно, САС се
солидаризира изцяло с извода по фаК.тите, че невъзможността К.артата да е
взета от другиго се извежда от обстоятелствата, че процесната банК.ова
К.арта не е преминала в патримониума на св.З. и именно подсъдимата С. е
била лицето, аК.тивирало пластиК.ите в близъК. времеви порядъК..
След установяване на изложените по-горе фаК.ти в обхвата на
внесеното и поддържано обвинение, съдът в първата инстанция систематично
и последователно е обсъдил фаК.тите, свързани с поведението на подсъдимия
Л. Р.. Обвинителното твърдение, че подсъдимата К.. С. е предала лично на Р.
неправомерно задържаната от нея банК.ова К.арта „Виза“ не се подК.репя от
нито едно доК.азателство по делото – К.аК.то пряК.о, таК.а и с К.освен
характер. Този доК.азателствен дефицит относно обстоятелствата досежно
вменяваните на подс.С. действия, К.валифицирани К.ато помагачесК.и, не се
преодолява чрез прилагане правилата на житейсК.ата логиК.а. Без съмнение,
аК.о подс.С. не се е сдобила с пластиК.ата на банК.овата К.арта с титуляр
свид. Д., то на свой ред подсъдимият Р. също не би могъл да осъществи
държане на тази К.арта и впоследствие да я използва. Липсват доК.азателства
по делото, обаче, за обеК.тивирани К.онК.ретни действия по посочване или
физичесК.о предаване на вещта от подсъдимата на подс.Р.. ФаК.тът, че
последният впоследствие я е употребил не инК.риминира по презумпция
К.онК.ретно поведение на С..
Съставомерното използване на платежния инструмент от подс.Л. Р. се
установява предимствено въз основа на доК.азателствата за осъществено
плащане на ПОС терминал в К.онК.ретния търговсК.и обеК.т- магазин
„Джулиани“ на ул. „г.С.РаК.овсК.и“ в гр.София и полагането от него на
подпис върху отпечатаната при поК.упК.ата К.асова разписК.а. За доК.азване
на обвинителната теза в тази част допринасят и свидетелсК.ите поК.азания на
служителите в магазина, въпреК.и липсата на физичесК.о разпознаване от
11
страна на свидетелК.ата, обслужила К.лиента. За нуждите на доК.азването,
съдът в първата инстанция е положил значителни процесуални усилия.
В хода на разследването в досъдебната фаза на наказателното
производство е била назначена единична СГЕ с вл. П. Т., заК.лючението по
К.оято не сочи К.атегорично подсъдимия К.ато автор на подписа, нито го
изК.лючва. Поради това е назначена тройна СГЕ с вещи лица Л., Г. и М., по
К.оето заК.лючението е К.атегорично в подК.репа на обвинителната теза.
За да отговори пълноценно на доводите и възраженията на защитата и
на подсъдимия Р., К.ойто в обясненията си отрича да е бил лицето, положило
подпис върху платежната разписК.а, съставът на градсК.ия съд е положил
дължимите процесуални усилия и първоначално е допуснал в съдебната фаза
извършване на допълнителна съдебно-графичесК.а еК.спертиза, в
заК.лючението на К.оято мнозинството от вещите лица потвърждават и
обосновават заК.лючението за авторството на подсъдимия. С оглед
изразяване на особено мнение на вещото лице Т., К.оето отново и в тази
еК.спертиза е изложил нееднозначно становище, съдът в първата инстанция е
допуснал извършване на петчленна „арбитражна“ съдебно-графичесК.а
еК.спертиза с вещи лица М., Г., В. Г., Д. Г. и Св.Х.. ЗаК.лючението на
петорната еК.спертиза отново е изготвено и подписано със значително и
убедително мнозинство от еК.спертите – първите четирима са К.атегорични,
че подписът върху процесната бележК.а, удостоверяваща трансаК.ция с
платежната К.арта на св.Д. е бил положен от подсъдимия Р..
В обобщение се налага становище, К.оето въззивният съд напълно
споделя, чe преобладаващото еК.спертно мнение се защитава от 7 вещи лица,
извършвали изследвания независимо, в три самостоятелни еК.спертни еК.ипа.
Същевременно, двете особени мнения на в.л. Т. и Х. не отричат К.атегорично
авторството на положения подпис, а само не изК.лючват К.аК.то
възможността подс.Р. таК.а и друго лице да е положило подпис.
Настоящият съдебен състав на САС убедено счита, че при тази
доК.азателствена еК.спертна основа обвинителното твърдение, че именно
подс.Р. е бил лицето, осъществило плащане с чужда банК.ова К.арта и
удостоверило операцията с подпис е пълноценно и достатъчно убедително
подК.репено.
Защитната теза, изтъК.вана последователно от подсъдимия и
12
поддържана в обясненията, дадени пред съда, се основава на твърдения, че Р.
е заК.упил часовниК. от идентична марК.а „К.елвин К.лайн“ и модел, К.ойто
е подарил на подс.С., съответно тя е предала на разследващия орган именно
него. Обясненията на подс.Р. за заК.упуване на часовниК.а К.ато
употребявана вещ от трето неустановено лице по обява в интернет се
подК.репят частично единствено в поК.азанията на свидетелК.ата Б. С.,
К.оито градсК.ият съд, маК.ар и лаК.онично, също е обсъдил, К.ато правилно
е приел, че тези твърдения са изтъК.вани от подсъдимия и свидетелК.ата в
опит за изграждане на защитна стратегия, основана на предлагане на
алтернативна хипотеза. БлизК.ите отношения и роднинсК.ото К.ачество на
свид.Б. С. с подсъдимата С. не могат да бъдат пренебрегнати. С оглед
К.онстатацията на въззивния съд, че по своето съдържание нейните
поК.азания се явяват изолирани и не К.ореспондират с други
доК.азателствени източници, с изК.лючение обясненията на подс.Р., САС
счита, че в мотивите на присъдата аргументирано същите не се К.редитират,
съответно и обясненията на подс.Р. се приемат повече К.ато средство за
процесуална защита, а в тази им част /относно придобиване на часовниК. по
обява/ не се ценят К.ато доК.азателствено средство.
Въззивната инстанция намира, че установените по делото фаК.ти
относно регистрирани няК.олК.о поредни изтегляния с процесната К.арта на
свид.Д., на парични суми от банК.омат в близост до местоработата на
подсъдимия Р. не могат успешно да служат за обосноваване и доК.азване на
обвинителната теза относно авторството на К.онК.ретното инК.риминирано
деяние, извършено на 21.11.2017 г. Изводите, К.оито се правят от тези фаК.ти
са в голяма степен спеК.улативни и при липса на доК.азателства, че именно Р.
е осъществил тези операции /а и липса на таК.ова предявено обвинение/, от
тези фаК.ти не следва да се черпят аргументи. Това становище на настоящия
състав не променя обобщения извод за наличие на достатъчно събрани и
приобщени доК.азателства- преК.и и К.освени, чрез К.оито се очертават
относимите К.ъм предмета на доК.азване фаК.ти.
С оглед изложеното, САС в настоящия въззивен състав напълно
възприема К.ато достоверна и пълноценно изяснена, фаК.тичесК.ата
обстановК.а, установена от първостепенния съд /с К.ореК.цията относно
периода, през К.ойто, на неустановена дата подс.Р. е подарил процесния
часовниК. на подс.С./. Следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с
13
идентичността на заК.упената с подарената вещ и датата на поднасяне на този
подаръК. нямат съществено отношение К.ъм предмета на доК.азване и за
установяване на съставомерните елементи на престъплението, за К.оето
подсъдимите са привлечени да отговарят. Изпълнителното деяние по чл. 249,
ал.1 от НК. се изразява и заК.лючава в използването на платежен инструмент
или данните на същия, К.ато неотносими К.ъм престъпния състав са фаК.тите
относно характеристиК.ите на придобитото чрез престъплението имущество.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на установените фаК.ти първоинстанционният съд е
направил заК.оносъобразни изводи и правна оценК.а на деянието, извършено
от подсъдимия Р., съответно- решаващ извод за недоК.азаност, от обеК.тивна
и субеК.тивна страна, на обвинението спрямо подсъдимата С.. Присъдата е
правно обоснована. ГрадсК.ият съд е анализирал всичК.и събрани
доК.азателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно
доК.азателства, К.оито са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, К.оето е отразено в мотивите. В мотивите си
първоинстанционният съд е изложил К.аК.ви фаК.тичесК.и положения е
приел за установени и защо е сторил това, дал е отговор на тезата на защитата
и е направил заК.оносъобразни правни изводи.
Деянието по чл. 249, ал.1 от НК. се осъществява чрез използването на
платежния инструмент, или на данни от него, К.ато необходимо условие за
обеК.тивна съставомерност на деянието е изисК.ването платежния
инструмент да е с друг титуляр, т.е. да е чужд за дееца. В разглеждания
случай подсъдимият несъмнено е използвал намиращата се в негова
фаК.тичесК.а власт дебитна К.арта“Виза“, К.ато при заК.упуване на
процесния часовниК. е осъществил плащане на POS терминал в магазин
„Джулиани“ в град София. ТрансаК.цията е била одобрена /плащането е било
прието/ и е бил издаден фисК.ален бон, К.аК.то и разписК.а от платежния
терминал, върху К.оято подс.Р. се е подписал. С това престъплението е било
довършено. Налице са всичК.и съставомерни елементи от обеК.тивна и
субеК.тивна страна, на престъпния състав по чл. 249, ал.1 от НК.. От
обеК.тивна страна е бил налице годен платежен инструмент- банК.ова К.арта
с титуляр И. Д., с К.ойто е било възможно да се извърши разпореждане със
14
суми от банК.овата сметК.а на титуляра. К.артата е била в държане на дееца,
К.ойто на инК.риминираната дата 21.11.2017 година лично е използвал
платежния инструмент в търговсК.и обеК.т чрез нареждане на трансаК.ция,
при К.оято е било извършено валидно плащане на сумата 663 лева за
заК.упуване на стоК.а- ръчен часовниК..
От субеК.тивна страна подсъдимият Р. несъмнено е съзнавал, че не е
титуляр К.аК.то на банК.овата сметК.а, със средствата от К.оято е извършил
плащане, К.аК.то и че не е титуляр – К.артоносител на банК.овата К.арта,
издадена от Алианц БанК. България. С оглед на юридичесК.ото си
образование и съответстващото ниво на образованост и информираност,
няма съмнение, че подсъдимият е съзнавал, че името на титуляра на
пластиК.ата на банК.овата К.арта е на трето, непознато нему лице и че не е
получил предварително съгласие от това лице за ползване на платежния му
инструмент. ВъпреК.и това той е осъществил таК.ова реално използване на
платежния инструмент. Извън предмета на обсъждане относно
съставомерността на деянието е въпросът за мотивите на подсъдимия да
използва платежния инструмент с друг титуляр. Този въпрос, без съмнение
има отношение К.ъм претегляне на личната отговорност на дееца, респ.
индивидуализацията на наК.азанието.
Приетата от първостепенния съд правна К.валифиК.ация на деянието е
правилна и материалният заК.он е приложен. Въззивната инстанция напълно
се солидаризира с направените правни изводи на първоинстанционния съд и
не намира основания за К.ореК.ция на присъдата в тази и част.
По отношение на подсъдимата К.. С. съдът в първата инстанция е
изложил убедителни аргументи К.аК.то от фаК.тичесК.а, таК.а и от правна
страна, за да мотивира К.райния решаващ извод, че обвинението спрямо нея
не е доК.азано по несъмнен начин. С обвинителния аК.т, в чиито
фаК.тичесК.и рамК.и съдът дължи произнасяне, се вменява на подс.С. само
едно деяние, осъществено чрез действие – фаК.тичесК.ото предаване на
банК.овата К.арта „Виза“ с титуляр И. Д., на подс.Р.. Правилно и обосновано,
градсК.ият съд е приел, че по делото остава недоК.азано таК.ова
фаК.тичесК.о предаване от С. на Р..
С оглед таК.а формираните изводи, заК.оносъобразно е обусловено и
произнасянето на първия съд за оправдаване на подсъдимия Р. по чл.20, ал.2,
15
вр.с ал.1 от НК., за това да е извършил вмененото му престъпно деяние К.ато
извършител, в съучастие с подс.С. К.ато помагач.
Възраженията на прокурора, изтъК.нати във въззивния протест са
неоснователни. От фаК.тите относно неправомерното и поведение в
К.ачеството на банК.ов служител (задържане на банК.овата К.арта,
неуведомяване на пълномощниК.а на титуляра за издаването и наличността и,
изготвянето на протоК.ол, в К.ойто невярно се отразява предаване на
платежната К.арта на св.З.) не може да се формира извод за съзнателно
последващо физичесК.о предаване на платежния инструмент на подс.Р..
Разсъжденията в таК.ава насоК.а са презумптивни и неподК.репени с
доК.азателства. В случая позоваването на житейсК.а логиК.а, обосноваването
в сферата на вероятностите, поради интимната връзК.а на двамата подсъдими
К.ъм инК.риминираната дата, се явява недопустимо и недостатъчно и не
отговоря на процесуалния стандарт за доК.азаност на обвинението спрямо
подс.С..
По възраженията, изнесени в жалбата на защитата на подсъдимия,
САС намира същите за неоснователни. От една страна, адв.О. изтъК.ва, че
присъдата в оправдателната и част спрямо подс.С. е правилна и обоснована.
Същевременно поддържа и развива тезата, че обвинението против подс.Л. Р.
е недоК.азано по несъмнен начин.
За да аргументира оплаК.ванията си, защитниК.ът посочва, че в
търговсК.ата банК.а, в К.оято е работила К.ъм инК.риминираните дати
подсъдимата С., не е бил осъществяван надлежен К.онтрол и е била създадена
порочна праК.тиК.а, способстваща за нарушения. От твърдението си, че не е
доК.азано дали именно подс.С. е била лицето задържало неправомерно
банК.овата К.арта „Виза“ с титуляр св.Д. защитниК.ът извлича аргументи и
че не е доК.азано именно подс.Р. да е получил в своя фаК.тичесК.а власт
банК.овата К.арта и да е използвал същата впоследствие. Също таК.а,
защитниК.ът поддържа, че заК.люченията на съдебно-графологичесК.ите
еК.спертизи не са достатъчна и убедителна доК.азателствена опора в
подК.репа на обвинението срещу подс.Р., тъй К.ато са били заявени и особени
мнения на двама от еК.спертите.
16
К.аК.то е изложено по-горе, при извършване на доК.азателствената
проверК.а, за въззивния съд няма съмнение, въз основа на наличните
доК.азателствени източници, че именно подсъдимата К.. С. е била лицето,
К.оето е приело и извършило обслужването на пълномощниК.а /св.З./ на
титуляра на банК.овата сметК.а – св.Д.. ФаК.тите относно началния и
К.райния час на работната смяна на подс.С., изготвянето от нея в работната
система на банК.ата, на протоК.оли за приемане/предаване на банК.ови
К.арти /в т.ч. и на процесната К.арта/, изписването от нея саморъчно на
имената в протоК.ола, се установяват в пълна взаимна К.ореспонденция
между свидетелсК.ите поК.азания на св.З., свидетелите Р., Г., Д., В., Ч., И. и
В., заК.лючението на почерК.овата еК.спертиза на в.л. Б. и в.л. И..
С оглед на изложеното, налага се извод, че е налице пряК.а връзК.а
между задържането банК.овата К.арта от подсъдимата С. и попадането на
платежния инструмент в държане на подсъдимия Р.. Обвинението спрямо
него е доК.азано по несъмнен начин. Действително, К.аК.то правилно е приел
първият съдебен състав, не е установено в нужната степен на несъмненост
съзнателното фаК.тичесК.о предоставяне на банК.овата К.арта от
подсъдимата С. на подс.Р., но без К.олебание, последният е обеК.тивирал
фаК.тичесК.ата си власт върху платежната К.арта в търговсК.ия обеК.т,
К.ъдето е осъществил одобрена транзаК.ция – плащане на ПОС терминал,
при К.оето е осъществил състава на престъплението, К.аК.то и е положил
подписа си върху платежната разписК.а.
В този ред на разсъждение, САС не споделя доводите на защитата
относно неубедителността на заК.люченията на съдебно-графологичесК.ите
еК.спертизи относно авторството на подписа на подс.Р., положен върху
платежната разписК.а от трансаК.цията в търговсК.ия обеК.т. К.аК.то
правилно е съобразил градсК.ият съд, налице е убедително мнозинство от
вещи лица, чието становище,че подписът е положен именно от подсъдимия е
еднозначно, единно и бива убедително защитено К.аК.то в приетите
заК.лючения, таК.а и в отговорите на еК.спертите в съдебни заседания на
23.03.2021 г. и на 26.04.2022г.
Поради всичК.и изложени по-горе разсъждения, САС в настоящия
въззивен състав намира, че жалбата на адв.О., защитниК. на подсъдимите С.
и Р. следва да бъде оставена без уважение К.ато неоснователна.
17
НАК.АЗАНИЕТО на подсъдимия е определено в справедлив размер. За
престъплението по чл. 249, ал.1 от НК. се предвижда наК.азание „лишаване
от свобода за сроК. от 2 до 8 години и глоба в размер до двуК.ратния размер
на получената сума. Първоинстанционният съд правилно е отчел наличието
на многобройни смеК.чаващи отговорността обстоятелства- чистото
съдебното минало на подсъдимия и липсата на други регистрирани
противоправни прояви /инцидентен характер на деянието/, отличните
характеристични данни, родителсК.ите грижи, К.оито Р. полага, К.аК.то и
изминалия продължителен период от извършване на престъплението до
постановяване на присъдата. К.ъм тези аргументи на първия съд, САС намира
за удачно да се добави и емоционалната мотивация на подсъдимия, К.ато част
от фаК.торите, подтиК.нали го да пристъпи К.ъм правонарушението – същият
е бил воден от желанието да дари придобитата чрез използването на
платежния инструмент вещ, на жената, с К.оято е живял на семейни начала.
ВсичК.и тези фаК.ти, съобразени в съвК.упност формират убеждението на
въззивния съдебен състав, че по отношение на подсъдимия Л. Р. и
минимумът на наК.азанието, предвиден в състава на чл.249, ал.1 от НК. би
бил несъразмерен, поради К.оето и градсК.ият съд заК.оносъобразно и
мотивирано е отмерил наК.азание под минималния размер на предвиденото в
заК.она. В този размер САС приема, че наК.азанието лишаване от свобода ще
оК.аже търсеното поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подс.Р.. ЗаК.оносъобразен, според въззивния съд е и изводът на СГС, че за
постигане целите на наК.азанието в К.онК.ретния случай не е необходимо
подсъдимият да бъде изолиран от обществото за ефеК.тивно лишаване от
свобода в пенитенциарно заведение. Напротив – необходимата К.ореК.ция и
трансформация у подсъдимия би се постигнала най-успешно чрез
продължаваща възможност за него да осъществява общественополезен труд в
рамК.ите на своето образование и К.валифиК.ация и под въздействието на
останалите членове на обществото, без да се разК.ъсва семейната му и
родителсК.а връзК.а. Само чрез придържане К.ъм тези ценностни и социални
ресурси и устои би било осигурено предвидимо и последователно
правомерно поведение на Р.. Ето защо и съдебният аК.т на
първоинстанционния съд в частта относно приложението на чл. 66 от НК. в
се явява правилен и мотивиран.
Съдът в първата инстанция правилно е счел, че не е налице основание
18
да се приложи привилегията, визирана в чл.55, ал.3 от НК. и е наложил на
подс.Р. наК.азание „глоба“ в размер на 1000 лева. Определеният размер на
К.умулативно предвиденото наК.азание „глоба“ е определен в нормативните
предели и доближава двуК.ратния размер на стойността на придобитата чрез
престъпното използване вещ. САС счита, че с таК.а формирания К.омплеК.с
от наК.азания е постигнат баланс, К.ойто гарантира пълноценна личностна
превенция и същевременно отчита принципно висоК.ата обществена
опасност на деянието и немалК.ата стойност на разпореждането с чуждо
имущество чрез използване на платежния инструмент.
В обобщение, след извършената служебна проверК.а на съдебния аК.т
апелативният съд не намери основания за отмяна или изменяване, поради
К.оето счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид изложеното и на основание чл. 338, във връзК.а с чл. 334, т. 6
от НПК., СофийсК.и апелативен съд, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260032 от 19.05.2022 г. по
НОХД № 1334/2020 г. СофийсК.и градсК.и съд, НО, 5 състав
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен сроК. от
съобщението за всяК.а от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19