Р Е Ш Е Н И Е

15.05.2019 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 18 април

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 544 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Б.С.П., с ЕГН: **********, с постоянен административен адрес – *** против наказателно постановление № 1870 от 19.02.2019 г. на Директор на Р.д.п.г.– Л. с което на основание чл.266, ал.1, предложение 4 от Закона за горите на Б.С.П. е наложил глоба, в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение 4, т. 2 от Закона за горите, за това, че на 22.12.2018 г., в 18:00 часа, в гр. Плевен, общ. Плевен, насипан път от кв. „***“ водещ към главен път гр. Плевен – гр. Русе, транспортира с превозно средство – бус „***“, с рег. № ***, 2,5 пр.куб. м дърва за огрев от видовете акация и бряст, без дървесината да е придружена с превозен билет, доказващ законния и произход.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от Б.С.П., в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, за неправилна оценка на фактическите обстоятелства по случая, както и за допуснати нарушения на процесуални правила в хода на административно-наказателната процедура. Въз основа на това жалбоподателят моли наказателното постановление, с което са му наложени административно наказание да бъде отменено, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон.

Ответната страна по жалбата РДГ – Ловеч редовно и своевременно призована, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,  намира за установено следното:

На 16.09.2016 г. свидетелите И.М.Р. и А.В.В. – горски надзиратели при РДГ – Плевен, получили сигнал от служители на ОДМВР – Плевен за това, че полицейските служители са спрели бус с натоварени дърва за огрев от м. „***“ по посока асфалтовия път Плевен - Русе без необходимите маркировка и превозен билет.

В хода на проверката актосъставителят и свидетеля са констатирали,  че жалбоподателят с товарен автомобил „***“ е натоварил и транспортира 3 куб. метра дърва за огрев, които не са били маркирани с контролна горска марка, както и че при проверката жалбоподателят не е представил превозен билет или друг документ доказващ законовия произход на дървесината.

Въз основа на тези си констатации, на място срещу жалбоподателя Б.С.П. било образувано административно-наказателно производство със съставяне на АУАН , като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл.213, ал. 1 от Закона за горите.

АУАН бил предявен на нарушителя за запознаване и подписване, при което същият не е вписал  никакви обяснения и възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от негова страна не било депозирано  възражение.

Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал.1, предл.4 от Закона за горите ангажирал административно наказателна отговорност на Б.С.П. за нарушения по чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от ЗГ, налагайки на посоченото основание наказание за извършеното от Б.С.П. – глоба в размер на 200 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите И.М.Р. и А.В.В..

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

Възраженията направени от страна на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Законосъобразността на акта и постановлението е оспорена от гледна точка изискванията в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че вменените му нарушения и обстоятелствата, при които са извършени не са описани ясно и точно, както и че липсва съответствие  между  констатациите отразени в акта и приетите от административно наказващия орган в наказателното постановление.

Тези доводи съдът не споделя и намира, че акта и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.

Фактическите състави на вменените  нарушения са очертани пълно, ясно и разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се припокриват изцяло и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.

След анализ и оценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният по-горе извод от страна на административно наказващия орган за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение 4, т. 2 от Закона за горите /транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка/, е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса фактическо положение от приетите по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът счита, че писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят, поради което и съдът приема  горните факти за безспорно установени по делото без да има съмнение в тях.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна относно наличието на административно нарушение, правната му квалификация и субекта, който следва да бъде привлечен към административно наказателна отговорност за тях, са обосновани и правилни, поради което и законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал по административен ред отговорността на жалбоподателя на основанието в чл.266, ал.1 от Закона за горите, като лице, което в нарушение на този закон е извършвало транспортиране на дървесина.

По отношение вида и размера на наложените  административни наказания:

За извършеното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл.266, ал.1, предл.4, която правилно е приложена и от АНО. Същата предвижда  глоба в размер от 50 до 3000 лв. Правилно е определена глоба в размер на 200 лв., с оглед имотното състояние на жалбоподателя и с оглед умисъла за извършване на нарушението, а именно – събрани дърва за огрев през изключително студения зимен период.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1870 от 19.02.2019 г. на Директор на Р.д.п.г.– Л. с което на основание чл.266, ал.1, предложение 4 от Закона за горите на Б.С.П., ЕГН: ********** *** е наложил глоба, в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение 4, т.2 от Закона за горите, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: