Р Е Ш Е Н И Е
№ 572/16.10.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на
прокурор Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 769 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.285 и сл. от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по касационна жалба на В.А.К., чрез процесуалния
си представител – адв. А., срещу Решение № 356/02.06.2023г., постановено по адм.дело
№ 43/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е
отхвърлена исковата му претенция, насочена срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 15 000 лева
за претърпени неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора - гр.
Враца, стените били мръсни, имало дупки в стените, в помещенията имало
дървеници и хлебарки, от които имало кръв по стените, които му причинили болки
и страдания, негативни преживявания, физически и психически дискомфорт,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му
наказание, които са довели до унижаване на човешкото му достойнство
и страдания.
В касационната жалба се релевират
съображения за неправилност на обжалваното решение, вследствие на което същото
следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.
Сочи се, че съдът неправилно е възприел и анализирал
представените по делото доказателства, доколкото по делото са приобщени в
достатъчен обем такива, подкрепящи заявената искова претенция. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова, с което исковата молба бъде уважена изцяло. Претендират се
разноски.
В
съдебно заседание касатора – редовно призован, се явява лично, моли жалбата да
бъде уважена. Адв. А. – редовно призован, не се явява.
Ответникът по касационната
жалба -
директора на ГДИН, чрез процесуалния си представител, моли съда да
остави в сила обжалваното решение, като правилно и обосновано. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, моли да
бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е
следната фактическа обстановка: Ищецът търпи наказание в
размер на 20 години „лишаване от свобода“, за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК,
с начало 14.01.2009 г., и при условията
на строг режим от 11.03.2011 г. Съгласно Заповед № 3757/25.08.2022 г. на МП –
ГДИН, на 01.09.2022 г. е преведен от Затвора - гр. Пазарджик в Затвора - гр.
Враца за ученик. След депозирана декларация за отказ от учебна дейност от
лишения от свобода, съгласно Заповед № 4548/25.10.2022 г. на МП – ГДИН, на
10.11.2022 г. бил преведен в Затвора - гр. Пазарджик.
В справка, представена с писмо с рег. №
2336/17.03.2023 г. на Началника на Затвора - гр. Враца е посочено, че лишеният от свобода е
пребивавал в периода от 05.09.2022 г. до 03.10.2022 г. в 4-та група в спално
помещение № 315. Същото е с размери 20,53 кв. м., в което могат да бъдат
настанени до четирима лишени от свобода. В помещението има обособен санитарен
възел с постоянно течаща студена вода и по график топла течаща вода, също така
е с налична осветеност, съобразена с изискванията. За същия период лишеният от
свобода е обитавал помещението заедно с още двама лишени от свобода.
За периода от 03.10.2022 г. до 27.10.2022 г. ищецът е
пребивавал в 6-та група, в спално помещение № 417. Същото е с размери 20,53 кв. м., в което могат да бъдат настанени до
четирима лишени от свобода. В помещението има обособен санитарен възел с
постоянно течаща студена вода и по график топла течаща вода, с налична
осветеност, съобразена с изискванията. За същия период лишеният от свобода е
обитавал помещението заедно с още трима лишени от свобода.
За периода от 28.10.2022 г. до 10.11.2022 г. ищецът е
пребивавал в 6-та група, в спално помещение № 423. Същото е с размери 20,53 кв.
м., в което могат да бъдат настанени до четирима лишени от свобода. В
помещението има обособен санитарен възел с постоянно течаща студена вода и по
график топла течаща вода, също така е с налична осветеност, съобразена с
изискванията. За същия период лишеният от свобода е обитавал помещението заедно
с още двама лишени от свобода.
В справка, изискана служебно от съдът относно
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения в
Затвора - гр. Враца е посочено, че във
връзка с поддържането на хигиената и унищожаването на вредителите – хлебарки,
дървеници и гризачи, има сключен Договор № 650/20.01.2021 г. между ДЗЗД
„Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна и ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Дератизацията се извършва два пъти годишно, а дезинсекцията (хлебарки,
дървеници, бълхи) осем пъти годишно. Дейността се извършва по график,
като на 19.08.2022 г., 30.09.2022 г. и на 15.11.2022 г. е извършена
планова дезинсекция – химична, мониторинг и биоцидна.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, в хода
на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели лишените от свобода З. и Г.. Св. З.
посочил, че пенитециарното заведение има
режим на водата, няма топла вода, има много хлебарки, дървеници, буболечки, които
лазят по чиниите. Разполагат с тоалетна. Посещавал килията на ищеца, но не е
бил настаняван в същата, твърди, че тези условия се отнасят за всички килии. Посочва,
че управата на затвора не предприема мерки за хигиената и за подобряване условията на живот. Пръскат с
нещо, но не е за буболечки, един път месечно, но без резултат, има осветление и
въздух, но е мръсно и има инсекти. Топла вода имало два пъти в седмицата, а студена
постоянно. Килията разполагала с баня. Лишените от свобода поддържали реда и хигиена
в килията.
Св. Г. заявил, че познава ищеца, с когото били заедно около месец в 417-а килия в
Затвора гр. Враца. Помещението не било чисто, имало постоянно хлебарки, подът бил
изронен, стените не били боядисани, имало мишки и дървеници. Посочва, че
управата на затвора осигурява препарат за почистване само за коридора, за почистване на килията лишените от свобода сами си купували препарати
от лавката. Прозореца на килията бил постоянно отворен, с цел проветрение, имало
достатъчно осветление. В килията имало студена вода, топла вода два пъти в
седмицата, разполагали със санитарен възел – баня, тоалетна и мивка.
Квадратурата на килия № 417 била около 15 кв. м., като в нея били настанени три
лица. Пръскали един път месечно всички килии, но някой път не минавали. Имало
пералня, която работи.
От правна страна
съдът е посочил, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за
последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Видно от показанията
на свидетелите и представените писмени доказателства, в помещението, в което ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“, има студена вода, топлата вода е два пъти в
седмицата, разполагат и със санитарен възел – баня, тоалетна и мивка. Площта, с
която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, отговаря на
изискванията за 4 кв. м. площ.
От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на
затворническата администрация, с които лишените от свобода да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Администрацията на
Затвора гр. Враца, е предприела всички необходими мероприятия във връзка с поддържането
на хигиената и унищожаването на вредителите. Установи се, че във връзка с
поддържането на хигиената и унищожаването на вредителите – хлебарки, дървеници
и гризачи, има сключен Договор № 650/20.01.2021 г. между ДЗЗД
„Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна и ГДИН. Дератизацията се извършва два пъти
годишно, а дезинсекцията (хлебарки, дървеници, бълхи) осем пъти годишно.
Дейността се извършва по график, като от приетите по делото протоколи за
извършена ДДД обработка е установено, че на 19.08.2022 г. са обработени всички
части, с посочена обработена площ от 12 783 кв. м., като е извършена
дезинсекция против хлебарки и дървеници. На 30.09.2022 г. са обработени всички части, с посочена обработена площ от 12 783 кв.
м., като е извършена дезинсекция и дератизация против сив плъх и домашна мишка. На 15.11.2022 г. е извършена цялостна дезинсекция на общите части, под,
стени, коридор, килии, вишки, дюшеци, столове, кухня, кухненски бокс, складове,
спортни зали и други общо обработена площ от 12 783 кв. м. В протоколите е посочено, че
обработката е месечна, а типът обработка е механична, мониторинг и биоцидна.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Решението е
правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
с оглед нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е достигнал до правилни и обосновани
правни изводи за неоснователност на исковата претенция.
Настоящият
тричленен съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, изложени в
атакувания съдебен акт. От представената и неоспорена пред инстанцията по
същество справка, е видно, че ищецът е пребивавал в Затвора – Враца през целия
исков период. От данните по делото се установява, че затворническата
администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на
затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване на
помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от
свобода. Установено е, че помещенията са били с прозорци, осветени и проветрени,
с осигурен достъп до течаща
студена и топла вода и санитарен възел.
При наличието на писмени доказателства в
подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно
проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана исковата
претенция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В
съответствие с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация приложена към
безспорно установеното наличие на минимално обитаемо пространство в мястото за
лишаване от свобода и условията, при които е изтърпявано наказанието,
обосновава правилност на изводите на административния съд, а именно че в случая
не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявената
искова молба за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите,
през които е пребивавал в Затвора - Враца.
Съгласно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да
се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху
психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи
самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди. При наличието на писмени
доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на
успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана
процесната претенция.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в обжалваното
решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху касатора на условията в Затвора - Враца, където е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, които са съответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е изпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. От доказателствата по делото не е
установена изключителна пренаселеност или лоши условия, които да предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което правилно
исковата претенция е приета за неоснователна и недоказана.
Първоинстанционния съд не е
допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в
цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на първостепенния съд, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, настоящия троен състав на Административен
съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се
подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни
основания не са налице.
По делото не са
представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството,
каквито се дължат по относимата разпоредба на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС.
Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена
защита от юрисконсулт, поради което направеното искане за присъждане на такова
следва да се отхвърли. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Нормите на чл.286, ал.2 и ал. 3 от ЗИНЗС, са специални и
дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска, означава, че
такова не се дължи. Не следва да бъде
присаждан и поискания адвокатски хонорар, доколкото не са налице условията по
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, доколкото предявената искова претенция е отхвърлена
изцяло.
Водим от
горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 356/02.06.2023г., постановено
по адм.дело № 43/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ искането
на процесуалните представители на страните за присъждане на юрисконсултско, респ.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.
(П)