Р Е Ш Е Н
И Е
№................../25.10.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и
втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Йоанна Трендафилова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2860 по описа на РС-Варна
за 2021
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„А.Б.“ ЕАД срещу И.Б.И.
първоначално обективно кумулативено съединяване
специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79; чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните със сила не пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ сумата в размер на 122,02
лева, представляваща незаплатена сума за ползвани електронни съобщителни
услуги, за периода от 26.10.2017 г. до 28.12.2017 г. по Приложение № 1 от
20.09.2017 г. към Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с номер *****************г., с
което е избран тарифен план „Мтел без граници XL
Септември 2017 2г." за телефонен номер************; 2./ сумата в размер на 30,44 лева, представляващ обезщетение за забава върху
сумата от 122,02 лева, начислена за
периода от 11.11.2017 г. до 04.05.2020 г.; 3./ сумата в размер на 55,00 лева, представляваща дължими
лизингови вноски за предоставен продукт на изплащане - Апарат Пак ALCOT Pixi4
5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30
23м, по Договора за продажба на изплащане от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********;
4./ сумата в размер на 12,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 55,00 лева, начислена за периода от 11.11.2017
г. до 04.05.2020 г.; 5./ сумата в
размер на 62,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на мобилните услуги за телефонен
номер *********, на основание чл. 6.3.1 от Приложение № 1 за телефонен номер *********;
6./ сумата в размер на 37,26 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на мобилните услуги за телефонен номер
**********, на основание чл. 5.3.1 от Приложение № 1 за телефонен номер
**********; 7./ сумата в размер на 63,47 лева, представляваща неустойка в
размер на отстъпката от цената на предоставеното устройство Апарат Пак ALCOT
Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30 23м с Договор за продажба на изплащане
от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 11.05.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед № 3573/17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 4394/2020 г. на Районен съд-гр. Варна, ГО, 11-ти съдебен
състав.
Твърди
се в исковата молба и последвалите уточняващи молби, че между „А.Б.“ ЕАД и И.Б.И.
е сключен договор с номер *********от 20.09.2017 г. Договорът бил с рамков
характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги /мобилни
услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти
/апарати/ на изплащане. Сочи се, че различните
услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.
Поддържа се, че с Приложение № 1 от
20.09.2017 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна интернет абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от ответника
тарифен план за услугата е бил с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева
с ДДС, съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил
24 месеца.
Излага се, че с Приложение № 1 от
20.09.2017 г. ищецът е предоставил на ответника и мобилна абонаментна услуга за
SIM карта с телефонен номер *********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с ДДС, съгласно
чл. 3.1.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
Твърди се, че с Договор за продажба
на изплащане от 20.09.2017 г. ищецът е продал на ответника продукт - Пак ALCOT
Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30. Устройството е било предоставено в
пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *********
по Приложение № 1 от 20.09.2017 г. Същият бил сключен за срок от 23 месеца,
като са били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на
2,50 лева. Сочи се, че лизинговата вещ била предадена във фактическата власт на
ответника с подписване на приемо-предавателния
протокол.
Излага се, че ищецът е изправна
страна по учредените облигационни правоотношения с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги и мобилно устройство, което обуславя основателността
на претенциите за главница.
Навежда се, че поради неизпълнение
на задълженията си в срок, ответникът И.Б.И. е изпаднал в забава, което
обуславя дължимостта и на обезщетенита
за забава съизмерими със законната лихва.
Твърди се, че страните са договорили,
че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане,
договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която е забавено плащането, като съгласно
договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на
ответника, е начислена и неустойка в общ размер на 163,19 лева.
По същество се моли за уважаване на
предявените искови претенции.
Претендират се сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В
срока
по чл. 131
от ГПК ответникът, действащ чрез
назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в
който предявените искове се оспорват както по
основание, така и по размер.
Оспорва се учреденото между страните
облигационно правоотношение с предмет предоставяне и ползване на
далекосъобщителни услуги и продажба на лизинг на мобилно устройтво.
Оспорва се изправността на ищовото дружество по процесните
договори.
Оспорва се приемането на ОУ към
договора от страна на ответника.
Оспорва се дължимостта на неустойката, като е инвокирано
възражение за нищожност на договорите в тези части поради противоречието им с
добрите нрави, доколкото неустойката излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът получавал имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не бе развален, без обаче
да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Наред с това, ответникът
твърди, че уговорената клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т.
5 от ЗЗП. Уговорката за дължимост на три месечни
такси, при прекратяването му по вина на потребителя, обуславяла необосновано
висока неустойка, тъй като предварително давала възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя.
Счита, че доколкото искът за главница е неоснователен, то
и акцесорният иск за мораторна
лихва е неоснователен.
С оглед гореизложеното, се моли съдът да постанови
решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба
от 27.09.2022
г. поддържа исковата молба и моли съда
да уважи предявените
искове както по основание,
така и по размер.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се
явява лично в о.с.з.
Представлява се от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба и от адв. Николай Чернев, нарочно овластен
от ответника, който се придържа към депозирания отговор по чл. 131 от ГПК.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Видно е от
присъединеното ч. гр.
д. № 4394 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен
състав, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че между ищеца и
ответника е сключен Договор за електронни съобщителни услуги № *********от 20.09.2017
г. за мобилен номер 0884 68 81 60, за който е избран пакет „Мтел
мобилен интернет Сърф М 50% отстъпка 2г.“ срещу месечна такса в размер на 14.90
лева с ДДС и за мобилен номер 0884 40 5424, за който е избран пакет „Мтел без граници ХL Нет+ Септември 2017 г. КиС“ срещу месечна такса в размер на 24.99 лева с ДДС и
Договор за продажба на изплащане № *********от 20.09.2017 г. с предмет мобилно
устройство „Пак Alcon
Pixi4 5”Premium+Psd48KTrio MAT 30”. Видно е от ангажирания приемо-предавателен
протокол, че мобилното устройство е предоставено на ответника на 20.09.2017 г.
към мобилен номер 0884 40 54 24. Общата цена на устройството е 57.51 лева, от която
2.50 лева са платени при подписването на договора, а остатъкът е разрочен на лизингови вноски за срок от 23 месеца.
По делото се констатира, че за
ползваните услуги и продаденото устройсвто ежемесечно
са били издавани фактури, които са представени по делото /л. 43 и следв./. За претендираните
неустойки, които изрично са договорени между страните в т. 5.3.1 /гърба на л.
29/ и т. 6.3.1 /л. 36/, за съставени сметки, които също са представени по
делото /л. 48 и следв./. Ищецът също така се позовава
на Общите условия, които са приобщени към материалите по делото /л. 6/ и
приложими в отношенията между него и потребителите на услугите по сключените
договори, включително и по отношение на ответника, доколкото видно от
представената по делото декларация /гърба на л. 33/ последният е декларирал, че
е запознат и съгласен с приложимите ОУ на оператора, които са му и
предоставени, ведно с предварителната информация по ЗЗП и Стандартен формуляр
за упражняване на правото на отказ от договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 4394 по описа
за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен
състав е видно, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена по реда
на чл. 410
от ГПК заповед за изпълнение на претендираните вземания, която
е връчена на длъжника-ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят-ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземанията си, което поражда правния
интерес за ищеца от водене
на настоящото производство по чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79,
ал. 1 от
ЗЗД и да бъдат уважени акцесорните вземания по чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи по несъмнен начин кумулативното наличие на всички елементи
от фактическия състав на предявените искове, а имемно твърдяното
облигационно отношение между него и ответника, учредено въз основа на договора
за мобилни услуги и договора за лизинг; изправността си – предоставянето на
уговорените мобилни услуги за отчетния период от 26.10.2017 г. до 28.12.2017 г.
и на мобилното устройство; изискуемостта на главното задължение и изпадането на
длъжника в забава, включително едностранното преустановяване на облигационна
връзка; уговорката за заплащане на неустойка; размера на предявените граждански
притезания; че предявените вземания са предмет на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже
своите вързажения и положителни твърдения, а при
установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по
договора, а именно погасяването на сумите за предоставените мобилни услуги и
мобилен апарат.
От
събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по двата посочени договора – за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, който е конкретизиран и допълнен
с подписаните приложения, както и по договора за продажба на устройство на изплащане – мобилен апарат, което обуславя несъстоятелността на
оспорванията на ответника в тази насока.
По
силата на тези договори ищецът се е задължил
да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и
потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т.
49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с Приложения № 1 основни и допълнителни
електронни съобщителни услуги по конкретни тарифни планове. От своя страна,
абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента
такса. С допълнително съглашение е закупен мобилен апарат, чието изплащане е уговорено за срок от
23 месеца и
цената на устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца.
Следва да се посочи, във
връзка с изложеното от особения представител
на ответника в отговора му, че
ищецът е
неизправна страна по договорите, че мобилният оператор е
поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не
се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.
Поради това заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не
зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за
конкретния месец. Отделно, по несъмнен начин се констатира по делото, че процесният мобилен апарат е предоставен във факическата власт на ответника още при подписването на
договора за лизинг, видно от приемо-предавателния
протокол /л. 44/.
Ето
защо, възраженията на ответника за неизправност на ищеца не се споделят от
съда.
Възраженията,
за това че ответникът не е обвързан от ОУ, доколкото същият не ги е подписал са
несъстоятелни. Видно е от посочената вече декларация, че последният изрично е
декларирал, че е запознат с ОУ и че същите са му предоставени и ги приема.
Размерът
на вземанията за такси за ползваните мобилни услуги и за лизингови вноски се
констатира по несъмнен начин от представените по делото фактури, които са в пълен унисон с
ангажираните договори и приложения. От същите се установява, че ищецът е начислявал цена за потребени
услуги извън месечните такси и вноските за устройствата
на изплащане. Ответникът не е оспорил издадените спрямо него фактури,
след като същите са били
издадени, за което има право
съгласно общите правила. Следва да се отчете,
че сумите за ползвани услуги
са конкретизирани, описани са видовете
услуги, ползвани от ответника, тяхната
стойност и обем на потребление /брой съобщения, минути разговори в мрежата и т.н./.
Претенцията за дължимите неустойки за прекратяване на договора на
основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне по следните съображения:
Търсените от ищеца неустойки са в общ размер
на 163.19 лева. Не се доказа
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди,
без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между
страните е уговорена неустоечна клауза - т. 5.3.1 и т. 6.3.1.
от Приложение № 1 /л. 28 и л. 34/. Там е уговорено, че при прекратяване
на договора по вина на
абоната или по негова инициатива
преди изтичане срока на ползване,
абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаментни такси до изтичане
срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено
до размер на трикратния размер
на месечните абонаментни такси. Допълнително се сочи, че
абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок
на ползване на съответния абонамент. За да
обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /чл.
54.12/, даваща му право едностранно да прекрати процесния
договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната
договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за
отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за
срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно, доколкото процесните договори са сключени в писмена
форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и
с тях следва
да се даде подходящ
срок за изпълнение. По делото не се установява ищецът да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължими по договорите суми. Липсата
на надлежно прекратяване на договорите препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договорите за
мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
Ето
защо, претенциите за неустойка са неоснователни, като съдът не следва да се
произнася по същество по направените възражения за нищожност.
Крайния
извод на съда е за основателност на исковете за дължимостта
на вземанията за главница за месечни абонаментни такси в общ размер на 122.02
лева и лизингови вноски в размер на 55.00 лева. Дължимостта
на главните вземания обуславя основателността на претенциите за присъждане на мораторна лихва, с оглед настъпилия падеж на задълженията,
съгласно 26.5 от ОУ и изпадането на ответинка в
забава, и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Относно съдебно-деловодните разноски по делото:
При
този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ
размер възлиза на 786.02 лева, от които:
-
разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 4394 по
описа за 2020 г. на РС-Варна – 14.34 лева за държавна такса и 206.55 лева за
адвокатски хонорар;
-
разноски сторени в хода на настоящото исково производство – 186.46 лева за
държавна такса; 172.12 лева – депозит за особен представител и 206.55 лева за
адвокатско възнагражение.
Инвокираното от ответника в хода на о.с.з. възражение за
прекомерност на договорения адвокатски хонорар, в полза на процесуалния
представител на ищеца, е несъстоятелно с оглед на действителната фактическа и
правна сложност по делото и обема на оказаното професионално съдействие от последния.
Водим от горните мотиви,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че И.Б., И.
ЕГН ********** , с адрес:
*** дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумите, както следва:
1./ сумата
в размер на 122,02 лева, представляваща незаплатена сума за ползвани електронни
съобщителни услуги, за периода от
26.10.2017 г. до 28.12.2017 г. по
Приложение № 1 от
20.09.2017 г. към Рамков Договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане
с номер *********/********г., с което
е избран тарифен план „Мтел без
граници XL Септември 2017
2г." за телефонен номер *********; 2./
сумата в размер на 30,44 лева, представляващ обезщетение за забава върху сумата
от 122,02 лева, начислена за периода от
11.11.2017 г. до 04.05.2020 г.; 3./ сумата в размер
на 55,00 лева, представляваща дължими лизингови вноски за предоставен продукт на изплащане
- Апарат Пак ALCOT Pixi4
5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30 23м, по Договора за продажба
на изплащане от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********; 4./ сумата
в размер на 12,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 55,00 лева, начислена за периода от
11.11.2017 г. до 04.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед №
3573/17.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4394/2020 г. на Районен съд-гр.Варна, ГО, 11-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ,
предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** срещу И.Б., И.
ЕГН **********, с адрес: ***, специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. с
чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК вр. чл. 92 от
ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила
на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер на 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на мобилните
услуги за телефонен номер *********, на основание чл.
6.3.1 от Приложение
№ 1 към Рамков Договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане
с номер *********/********г. за
телефонен номер *********; 2./ сумата
в размер на 37,26 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на мобилните
услуги за телефонен номер **********, на основание чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към Рамков Договор за електронни съобщителни
услуги и продукти на изплащане с номер *********/********г. за телефонен номер ********** и
3./ сумата в размер
на 63,47 лева, представляваща неустойка
в размер на отстъпката от цената
на предоставеното устройство Апарат Пак ALCOT Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30 23м с Договор за продажба
на изплащане от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед №
3573/17.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4394/2020 г. на Районен съд-гр. Варна, ГО, 11-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, И.Б., И.
ЕГН ********** , с адрес:
*** да заплати на „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата в общ размер на 786.02 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които:
-
разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 4394 по
описа за 2020 г. на РС-Варна – 14.34 лева за държавна такса и 206.55 лева за
адвокатски хонорар;
-
разноски сторени в хода на настоящото исково производство – 186.46 лева за
държавна такса; 172.12 лева – депозит за особен представител и 206.55 лева за
адвокатско възнагражение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от
решението да се връчи на
страните
по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: