Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 27.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12515 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК*, с правно
основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане
на отв.
М.З., ЕГН:*,
за сумата 3422.36лв. – главница по договор за банков
кредит, сключен на 02.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 17.08.2018г. до окончателното
й изплащане; за сумата 112.75лв.
– възнаградителна лихва за периода
10.02.2018г. – 17.08.2018г.;
за сумата 1.05лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. – 17.08.2018г. и за
сумата 120.00лв.
– еднократна такса изискуемост.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за потребителски
кредит от 02.06.2017г. „Б. ДСК” ЕАД се задължило да
предостави на ответника кредит в размер на 4000.00лв. Сумата била преведена в деня на сключване
на сделката по сметка на
кредитополучателя. Последният
от своя страна
се задължил да върне получената
сума на 60 месечни анюитетни вноски, с падеж 10-то число на месеца,
за който се дължат, с размер
съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план.
Твърди
още, че длъжникът
изпълнявал задълженията си до вноската
с падеж 10.04.2018г., която останала неплатена в цялост. Непогасени останали и следващите вноски с падежи до 18.08.2018г. включително. Поради това на осн. чл.18.2. от ОУ към договора
всички задължения до края на
договора станали предсрочно изискуеми, считано от падежа
на третата последователна неплатена цялостно вноска. С предявяване на
исковата молба и получаване на препис
от нея ответникът
бил и уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост.
С оглед
на изложеното и липсата на последващи
плащания се твърди, че ответникът
дължи на кредитора стойността на всички месечни
анюитетни вноски, формирани от останалата
невърната главница и възнаградителната лихва върху нея за
заявения период; законна лихва за
забава върху главницата в заявен размер и период, както и еднократна такса за предсрочна
изискуемост.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е
явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно
заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане на
делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по
исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото
на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 386.89лв. – разноски по исковете пред ВРС (държавна такса и
юк хонорар), на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното и на осн.
чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.З., ЕГН:*,
да заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК*, сумата 3422.36лв.
– главница по договор за
банков кредит, сключен на 02.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 17.08.2018г. до окончателното
й изплащане; за сумата 112.75лв.
– възнаградителна лихва за периода
10.02.2018г. – 17.08.2018г.;
за сумата 1.05лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. – 17.08.2018г. и за
сумата 120.00лв.
– еднократна такса изискуемост, на осн. чл.430
ТЗ и чл.86 ЗЗД вр.
чл.238 ГПК.
ОСЪЖДА М.З., ЕГН:*, да заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК*, сумата 386.89лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………