Решение по дело №603/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 104 от 13.02.2025 г., постановено по АНД № 4279/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 58/01.10.2024 г., издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, с което на „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) ЕАД, за нарушение на чл. 126, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 ЗВ, е наложена имуществена санкция от 1000 лева, като е намален нейният размер на 500 лева.

Първата постъпила касационна жалба е на директора на РИОСВ Бургас, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А. К.. В нея са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Счита се, че съдът не е съобразил доводите на органа на определяне санкцията в размер към средния, като се позовава на конкретен пасаж от НП, за който се претендира, че съдържа тези доводи. Излагат се правни съображение за размера на наказанието. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на РИОСВ Бургас не се явява, не изпраща представител пред съда и не прави искания.

Ответникът по тази касационна жалба - ВиК ЕАД, чрез пълномощника адвокат И. Ц., представя писмен отговор по нея, в който я оспорва и моли съдът да я отхвърли с присъждане на разноските от първата инстанция.

Втората касационна жалба е от ВиК ЕАД, подадена чрез пълномощника адвокат И. Ц.. С нея атакуваното съдебно решение се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Счита се, че съдът е приложил разширително тълкуване на нарушената норма, тъй байпасната връзка представлявала кран, който не бил пломбиран, а пломба имало на капака на шахтата водеща до него, като законът не изисквал пломбиране на съответните помещения. Посочва се също, че установяване на нарушението не е доказано, а НП съдържа голословни твърдения. Заявява се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен при участието на двама свидетели, които не са били очевидци, макар да е имало такива. Счита се, че съдът не е преценил наличието на обстоятелства и факти, обуславящи приложението на чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и цялостна отмяна на НП. Претендират се разноски. Пред съда ВиК ЕАД се представлява от адвокат И. Ц., който поддържа възраженията и представя писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледани по същество, на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намери и двете касационни жалби за неоснователни.

С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на ВиК ЕАД за това, че на 30.04.2024 г. в [населено място], канално-помпена станция (КПС) 3, част от канализационната система на града, не е уведомило РИОСВ Бургас за нарушаване целостта на пломбата на аварийната байпасна връзка, поставена при предходна проверка на 12.04.2025 г. и не е получило съгласие за ползването на тази връзка, довело до изтичане и заустване на непречистени отпадъчни води от КПС 3 в повърхностен воден обект - Черно море, на същата дата - от 08.00 до 23.00 часа, отразено в „Експлоатационен дневник за възникналите аварийни ситуации на КПС 3 на ВиК ЕАД“, който е представен и заверен на 25.06.2024 г. от експерт на РИОСВ Бургас.

Нарушението е установено с АУАН № 58/27.04.2024 г., въз основа на който е издадено НП. Актът е съставен в присъствието на свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН - Ш. Х. и С. Н., служители на РИОСВ. В него е посочено, че проверката от експерта на инспекцията е била извършена на 25.06.2024 г. в присъствие на представител на дружеството. Констатирано е, че целостта на поставената пломба при предходната проверка на 12.04.2025 г. е нарушена - пломбажната тел на капака шахтата до КПС 3 е разкъсана, с което е налице достъп до задвижката, чието отваряне позволява изтичане на непречистени отпадъчни води. До датата на проверката в РИОСВ Бургас не е постъпило уведомително писмо по чл. 126, ал. 3 ЗВ за нарушаване на пломбата и няма съгласие на инспекцията за разпломбиране, отразено в горецитирания експлоатационен дневник.

За проверката е бил съставен и констативен протокол № 025574/25.06.2024 г. от актосъставителя А. Ж., в който е отразено че проверката с описаните по-горе констатации е извършена в присъствието единствено на Х. С., служител на ВиК ЕАД - помпиер.

Срещу акта е изложено писмено възражение от ВиК ЕАД, че дружеството е подало писмо до РИОСВ изх. № К-1091-1/30.04.2024 г., че на тази дата е започнало постъпването на големи количества дъждовни води, което е наложила разпломбирането на капака на шахтата и отваряне крана на аварийния изпускател, което е отразено в експлоатационния дневник. Писмото обаче, вместо на 30.04.2024 г., е изпратено на РИОСВ по факса чак на 02.07.2024 г. Това се установява и от представените пред районния съд копия от тези документи на л. 26-27.

След разпит на актосъставителя, районният съд е кредитирал изцяло показанията му, като последователни и кореспондиращи останалия доказателствен материал. Констатирал е, че НП е издадено, а АУАН е съставен от компетентни органи и отхвърлил възраженията на жалбоподателя срещу посочените в акта свидетели. Цитирал е съдържанието на нарушената норма - чл. 126, ал. 3 ЗВ, като във връзка с твърденията на ВиК ЕАД е посочил, че е без значение дали пломбата е поставена на самата връзка - на крана или на помещението където тя се намира, същественото е премахването й, което в случая е несъмнено. Липсва и надлежно уведомяване на РИОСВ, тъй като писмото с което то е извършено е изпратено едва на 02.07.2024 г. Прието е, че дори писмото да е изготвено още на 30.04.2024 г., пропускът на служителя да го изпрати не е основание за отпадане на отговорността. Предвид липсата на данни за други нарушения, съдът е намерил, че санкцията следва да бъде намалена в размер на минимума - 500 лева. Не е прието възражението, че се касае за маловажен случай на нарушение, тъй като същото не се отличава от типичните случаи, както и че до момента на проверката - след близо два месеца, уведомителното писмо все още не е било изпратено, а през този период е имало възможност на неправомерно използване на байпасната връзка. Изложено е, че дори да е била налице спешна необходимост за достъп до нея на 30.04.2025 г., ВиК ЕАД е следвало да уведоми за това РИОСВ в най-кратък срок, което не е сторено.

При тези мотиви съдът е постановил решението си.

Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При така очертания предмет на касационната проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение, след като е взел предвид възраженията на жалбоподателя, както и показанията на актосъставителя. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите данни се в него, в НП, АУАН и приложените писмени доказателства.

Въпреки твърденията си, че установяването на нарушението не е доказано, а НП съдържа голословни твърдения, ВиК ЕАД не прави никакви твърдения за наличието на различна фактическа обстановка от установената в постановлението, а още по-малко ангажира такива доказателства. Фактите се установяват освен от акта, протокола за проверката на място и показанията на актосъставителя, но също и от твърденията на самото ВиК ЕАД по възраженията му срещу акта и изпратеното от него писмо изх. № К-1091-1/30.04.2024 г., което макар да носи дата от момента на аварийната ситуация, е изпратено на РИОСВ по факса едва на 02.07.2024 г.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд за липса на нарушение при съставянето на акта във връзка с вписаните в него свидетели, но по различни от изложените в оспореното решение мотиви. Съгласно протокола за проверка на място, същата е била извършена единствено от актосъставителя и в присъствието на представител на дружеството-нарушител, т. е. свидетели не е имало, поради което правилно АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, при липса на свидетели-очевидци в присъствието на двама други свидетели, което изрично е отбелязано. Следва да се вземе предвид и приложението на нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, допускаща издаване на НП при нередовност на акта.

Правилни са мотивите на първоинстанционния съд по отношение мястото на което е била поставена пломбата на аварийната байпасна връзка и възраженията на ВиК ЕАД за квалифициране на нарушението като маловажен случай, поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 1 изр. 2 АПК. Районният съд не е направил разширително тълкуване на чл. 126, ал. 3 ЗВ, а е приложил нормата в точния й смисъл, като е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Както по отношение на мястото на пломбата, така и досежно претенцията за маловажност, в касационната жалба не са добавени различни възражения от вече изложените пред районния съд, на които са дадени надлежни отговори и не е нужно настоящата инстанция да ги преповтаря отново.

Следва да бъдат споделени мотивите на съда и за намаляване на наказанието към предвидения в закона минимален размер. Обратно на твърденията на РИОСВ Бургас, в НП липсват мотиви, касаещи размера на наказанието. Не са посочени обстоятелства свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя, които следват от приложението на чл. 27 ЗАНН. Цитираният в касационната жалба на РИОСВ текст от НП обяснява, че едва след констатацията на нарушението ВиК ЕАД със закъснение е уведомило инспекцията за разпломбирането без поискването на съгласие. Този текст представлява описание на факти и обстоятелства по осъществения състав на нарушението от фактическа страна, но не може да се приеме за правен извод във връзка с размера на наказанието.

Правилно районният съд е изменил НП и е намалил наказанието в размер на предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 1, т. 43 ЗВ, а именно 500 лева. Липсата в НП на конкретно посочени обстоятелства по чл. 27 ЗАНН, за да може да се установи как се е достигнало да правния извод за това, че именно наложената санкция в размер на 1000 лева е от естество да постигне целите по чл. 12 ЗАНН, поставят в невъзможност наказаното лице да разбере мотивите на органа за определяне на административното наказание в този му размер, което пък лишава съда от възможността да извърши ефективен контрол за законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, обаче не е съществено и не обуславя цялостна отмяна на НП, но води до ревизиране на наложената имуществена санкция в нейния минимум, както законосъобразно е преценила първата инстанция.

Ето защо, като е измени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора - отхвърляне и на двете касационни жалби, разноски не се дължат на никоя от страните.

Воден от горното и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX - ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 104 от 13.02.2025 г., постановено по АНД № 4279/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.