№ 719
гр. Шумен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100262 по описа за 2022 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
срещу Й. И. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание
чл. 422 ГПК и обща цена от 21497,44 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 21497,44
лева, представляваща 16637,12 лева главница – неплатени вноски по договор
за потребителски кредит № FL959731 от 07.01.2019г.; 3022,25 лева договорна
лихва, за периода 07.07.2019г. – 09.07.2021г.; 181,89 лева лихва за забава, за
периода 07.07.2019г. – 12.03.2020г.; 1191,25 лева лихва за забава, за периода
14.05.2020г. – 01.08.2021г.; 464,93 лева такси и разноски за периода
22.07.2021г. – 01.08.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното
вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение. Заповедта по ЧГД № 2169/2021г., била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да
му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и
основателен, до размера на сумата от 16210,97 лева, част от претендираната
главница. Твърди нищожност на договорни клаузи и недействителност на
договора за кредит, поради неспазване разпоредби на ЗПК.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за потребителски кредит от 07.01.2019г., ищецът
предоставил на ответника сумата от 17282,56 лева. Според приетото
заключение по ССЕ последните вноски за погасяване на дълга са от
30.04.2020г.. С връчена на 09.07.2021г. покана вземанията на банката били
обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, в съответствие с чл. 14 от
договора, поради преустановено погасяване на уговорените месечни вноски, в
приложения към договора погасителен план. Допуснатите просрочия към
датата на връчване на поканата били 4253,63 лева главница и 3015,03 лева
лихви. По заявление от 09.08.2021г., по ЧГД № 2169/2021г., по описа на ШРС
на настоящия ищец била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, за претендираните с исковата молба суми. Заключенията на ССЕ
посочва ответното задължение към датата на заявлението по чл. 417 ГПК,
съответно на исковите суми. Според същото размера на договорната лихва по
падежиралите, до датата на предсрочната изискуемост вноски е 3015,03 лева,
а законната лихва, върху предсрочно изискуемата главница, от тогава, до
предявяване на заявлението по споменатото ЧГД, е в размер на 110,91 лева.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, са налице, в настоящия случай, а оспорванията, по
2
валидността на правоотношението, заявени от ответния особен представител
са неоснователни. Липсата по делото на единен европейски формуляр – чл. 5
от ЗПК, съответно възможността поради това, да се приеме, че на ответника,
не е предоставена преддоговорна информация, посочена в текста, съобразно
нормата на чл. 22 от ЗПК, няма отношение към действителността на договора.
Тъй като предявените вземания, не са цедирани, клаузата в договора
уреждаща прехвърляне на вземанията, по него, твърдяна за нищожна, при
приложението на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, не следва да се коментира. Останалите
посочени в отговора основания за недействителност също не са налични –
нито договора или приложенията му – погасителен план и методология са
изписани на шрифт по-малък от законово определения, нито ГПР е по-висок
от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Установени са и обективните
предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми
– непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита – чл. 14 от
договора. Тя обаче, не е настъпила, нито на посочената в извлечението от
сметка, приложено по ЧГД № 914/2015г., нито на посочената в исковата
молба дата. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика,
фактическия състав на предсрочната изискуемост включва и уведомяване на
длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението в
процесната покана е достигало до ответника на 09.07.2021г.. Така,
установителните искове следва да се уважат, но не в предявените размери, а
съобразно разрешенията в ТР № 3 и 8/2019г. на ОСГТК ВКС. След
последните плащания от ответника, по погасителния план останалата
непогасена главница е в размер на 16637,12 лева. Щом се дължи договорната
лихва, по падежиралите вноски, до настъпване на предсрочната изискуемост,
и тя е 09.07.2021г., то дължимата лихва е по-малка от претендираната, а
именно в размер на 3015,03 лева, като за сумата от 7,22 лева, до пълния
предявен размер от 3022,25 лева, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Иска за претендираната лихва, в размер на 1373,14 лева, за периода
07.07.2019г. – 12.03.2020г. и 14.05.2020г. – 01.08.2021г., може да бъде уважен,
в съответствие с т. 2 от ТР № 3/2019г. на ОСГТК, само до размер на 110,91
лева, и за периода от 09.07.2021г., до 09.08.2021г., а в останалата му част, за
сумата от 1262,23 лева и за останалата част от посочените периоди, отхвърли
като неоснователен. Като се има в предвид, че уговорените такси /за
обслужване на разплащателна сметка/ са в един и същ размер, не се влиаят от
3
датата на предсрочна изискуемост и по отношение на тях не намира
приложение разпоредбата на чл. 22, във вр. с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, те се
дължат в искания размер от 464,93 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 4045,95 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД
№ 2169/2021г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете,
част от извършени разноски, в размер на 4303,10 лева, представляващи
1009,20 лева държавна такса по предявените искове, 2045,90 лева адвокатско
възнаграждение за двете производства, 200 лева възнаграждение за вещо лице
и 1048 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Й. И. Д., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу Й. И. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***,
съществува вземане за сумата от 20227,99 лева, представляваща 16637,12
лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит №
FL959731 от 07.01.2019г., 3015,03 лева договорна лихва, за периода
07.07.2019г. – 09.07.2021г., 464,93 лева заемни такси, 110,91 лева лихва за
забава, в размер на законната лихва, за периода 09.07.2021г. - 09.08.2021г. и
законна лихва върху главницата от 16637,12 лева от 09.08.2021г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу Й. И. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част, до пълните
предявени размери, за лихвите и за периоди, за сумата от 1269,45 лева, от
които 7,22 лева договорна лихва и 1262,23 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА Й. И. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 4049 лева
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2169/2021г., по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването
4
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5