№ 891
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110111799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 50,
чл. 51, във вр. чл. 38 от ЗУЕС, от Е.с. в Е.с. в адрес, представлявани от управител В. Д. П.,
срещу Б. Х. К. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 979,00 лева,
представляваща сбор незаплатени месечни вноски за поддръжка на общи части и Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2018 г. до 01.07.2021 г., от които 176 лв. за
разходи за чистене и поддръжка на общите части, 194 лв. за такса за поддържане на
асансьор, 169 лв. за дължими суми за електрическа енергия за осветление на общи части и за
асансьор, 440 лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2021 г. до окончателното й заплащан, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 56997/2021г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – апартамент №
10, находящ се в сграда в режим на ЕС с адрес адрес. Поддържа, че Е.с. са взели решения на
ОС от 14.02.2019 и 15.07.2021 г. за определяне на вид и размер на месечните вноски.
Пояснява, че разходи са равни за притежателите на общи части, тъй като самостоятелните
обекти са равни по жилищна площ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по допустимост, основание и
размер. Счита за недоказна процесуалната легитимация на сочения за управител на ЕС, в т.ч.
в контекста на оформяне на протокола от ОС на 15.07.2021г. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение, с оглед на което за ищеца да възникне правото на парично
вземане. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва приложимост на
реда по ЗУЕС поради липса на доказателства, че сградата е в режим на Е.с.. Оспорва да са
извършени дейности и услуги за поддържане на общите части, за които се претендира
месечна такса. Оспорва протокол от 15.07.2021 г. с довод, че не съдържа изискуемите
реквизити по реда на ЗУЕС, в т.ч. провеждането на ОС не е законоустановения кворум.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От ч.гр. дело 56997/2021 г. по описа на СРС се изяснява, че за процесните парични
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
срещу която в срок ответникът е възразил, че не дължи изпълнение.
Спорен по делото е въпроса на пасивната материална легитимация на ответника,
доколкото първа предпоставка за уважаване на исковете е ищецът да установи, че
ответникът е етажен собственик и като такъв отговаря за разноските за вещта в режим на
ЕС. Те са възложени на собствениците, ползвателите и обитателите, съгласно чл. 6, ал. 1-3 от
ЗУЕС. Според дефинитивните разпоредби на т. 5 и т. 6 от пар. 1 на ДР от ЗУЕС,
„обитатели“ са физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на
самостоятелни обекти в сграда в режим на Е.с., но пребивават в тях на друго правно
основание, „ползватели“ са физически или юридически лица, които притежават вещно право
на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда в режим на Е.с.. При условията
на т. 5 основание за заплащане на посочените разходи е използването на общите части, а не
притежанието на обектите, поради което се дължат не само от Е.с., но и от обитателите на
сградата.
Прието е удостоверение за декларирани данни към 19.10.2022 г., издадено от
Столична Община, за това, че процесният имот е деклариран като собствен на ответника Б.
Х. К., подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.05.2020 г., по нот. акт №159/27.11.1991 г.
Ищецът представя извлечение от книгата по чл. 7 от ЗУЕС, неоспорено от страните,
от което се установява, че за ап. 10 е вписан от 21.04.2010 г. насам собственик Б. Х. К. и
обитател неговата майка, с отбелязване, че е починала.
От справките за адресна регистрация на ответника се установява, че ап.10, находящ
се в гр. София, ул. „Алфред Нобел“№2, вх.Б, е обявен от Б. К. за негов настоящ адрес, респ.
адресът, на който лицето живее-чл.94, ал.1 от ЗГР, считано от 01.01.1980 г., и за постоянен
адрес от 05.09.2000 г.
Разпитана св. Пангелова установява, че ответникът обитава ап.10, който се намира на
етажа над неиното жилище. От 2018 г. насам ответникът отказва да заплаща разноските за
етажната собственост, като пояснява, че след като починала майка му е по-трудно
откриваем. Свидетелят е категоричен, че ответникът обитава ап.10 предвид, че вечер вътре е
осветено и макар да не е често среща Б. К., който избягвал контакт със съседите.
Съдът възприема за показанията на свидетеля за достоверни. Преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК те са последователни и житейски логични, не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото, и възпроизвеждат непосредствени и
трайни впечатления за обитаването на имота; подкрепят се от останалите доказателства по
делото.
Съдът, след анализ и преценка на събраните доказателства, приема, че ищецът
установи пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на
претендираното право, а именно- валидно облигационно отношение с ответника, съответно
неговата материална легитимация по спора, а именно, че същият е собственик на ап.10,
включително обитател. Вярно е , че удостоверението по ЗМДТ или справка на трето лице, че
друго се легитимира като собственик не е надлежно доказателство за установяване правото
на собственост и не съставлява титул за собственост. Не е лишено от доказателствена
стойност, косвено доказателство е за принадлежността на правото на собственост, което
трябва да се подкрепя еднопосочно при съвкупния анализ от останалите доказателства по
спора, както съдът приема, че в настоящия случай в спазен този стандарт.
По дефиниция етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи
части. Установената в чл. 38, ал. 2 от ЗС особена съсобственост върху определени части от
сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на
2
особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването,
управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение
установеният в ЗУЕС специален режим. Необходимостта от установяване на такива
специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на Е.с. съществуват
части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да
съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение,
е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност
последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата,
които тези части обслужват. По правната си природа това е хипотеза на съсобственост,
което означава, че цялата сграда, разбирана като идеална част е част от патрумониума и на
всеки етажен собственик. В разглеждания случай е безспорно, че в процесната сграда има
повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик,
поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение
специалните правила на ЗУЕС-арг. за от чл. 3 от с.з.
Не се твърди и доказва, че решенията на О.С. на ЕС са оспорени в преклузивния срок
по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Инцидентен контрол за законосъобразността на решението
в настоящото производство е недопустим, заради предвидения специален ред. Ето защо
следва да бъде зачетена задължителната сила на горепосочените решения и следва да се
приложат съответните правни последици. Поради това са неоснователни, като ирелевантни,
доводите на ответника дали е участвал при взимането на решенията.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е сторено
на 27.09.2021 г. по реда на чл. 62, ал.2 от ГПК. На основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, считано от
тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, правото на
парично периодично вземане, каквото е това на ищеца за месечните вноски, се погасява с
изтичането на тригодишна давност. Покрити с давност са спорните вземания възникнали
преди 27.09.2018 г.
О.С. на Е.с. определя размера на вноските за управление и поддръжка на общите
части. Това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен начина на
разпределение на вноските от Е.с. и то само в производството по чл.40 ЗУЕС.
По делото ищецът представя протокол на ОС за прието решение от 15.07.2021 г., т. 2,
според което Е.с. приема да се съберат по съдебен ред задълженията на ответника; както и
протокол на ОС за прието решение на 14.02.2019 г., т.2, според което размера на сумите за
ежемесечна поддръжка на общи части на ЕС се формира на усреднени стойности за
почистване на вход, ел.енергия, асансьор за последните три месеца, 10 лева на месец за фонд
„Поддръжка на общи части“.
При така установените фактически и правни положения, съдът намира, че правото на
парично вземане за неплатени вноски за поддръжка до 14.02.2019 г. не е възникнало и не се
дължи поради липса на изрично решение на ОС за определяне на такива, тъй като
представените касая друг период, а решението от 15.07.2021 г. има констативен характер и
не удостоверява решение за определяне на разноската. Ето защо релевантен е периода от
14.02.2019 г. (подлежат на незабавно изпълнение решенията) до 01.07.2021 г.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, ценена
от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице в табличен вид дава изчисления за
претендираните вземания, като с оглед на периода, за който са основателни
14.02.2019-01.07.2021 г., те възлизат по пера в размер, определен от съда съобразно
правомощието му по чл. 162 от ГПК (като се съобрази за един обитател месечно за 2019 г.
колко възлиза разноската), както следва: сумата 175,18 лв. за неплатени разходи за асансьор
за поддръжка и експлоатация, сумата 56,30 лв. за разноски за ел. енергия за асансьор и за
осветление на общи части-стълбище; сумата 73,49 лв. за разноски за почистване на входа; и
сумата 290 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“, или в общ размер сумата 594,97 лева, за
3
който исковите претенции подлежат на уважение, а в останалата част по размер и период
отхвърлени. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -01.10.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, като никоя страна не е
заявила пред заповедния съд своевременно претенция за разноски, съгласно чл. 81 от ГПК и
не се присъждат. Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
за сумата общо 395,63 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и
адвокат.
Процесуалният представител на ответника –адв. Кр. Б., претендира по реда на чл. 38,
ал.2, във вр. ал.1, т. 2 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помош. Съдът
определя в размер 300 лв. по чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ (ред. ДВ/бр.68 от 31.07.2020 г.,
предвид датата на сключване на договора за правна помощ. Съобразно правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в полза на адвоката следва да се пресъди сумата 117,68 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Х. К., с ЕГН:**********, с адрес: адрес,
дължи на Е.с. В Е.с. В адрес, представлявани от управител В. Д. П., на основание чл. 51, ал.1
,чл. 50, във вр. чл. 38 от ЗУЕС, сумата 594,97 лева за главница, представляваща сбор
незаплатени месечни вноски за поддръжка на общи части и Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 14.02.2019 г. до 01.07.2021 г., от които сумата 175,18 лв. за неплатени разходи за
асансьор за поддръжка и експлоатация, сумата 56,30 лв. за разноски за ел. енергия за
асансьор и за осветление на общи части; сумата 73,49 лв. за разноски за почистване на входа
и сумата 290,00 лв. за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“; ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.дело № 56997/2021г. по описа на
СРС, като иска над уважения размер общ размер от 594,97 лв. до пълния предявен общ
размер 979,00 лв. или за разликата над 175,18 лв. до пълния предявен размер от 194,00 лв. за
разходи за поддържане и експлоатация на асансьор; над 56,30 лв. до пълния предявен размер
от 169,00 лв. за разноски за ел. енергия за асансьор и за осветление на общи части; над 73,49
лв. до пълния предявен размер от 176,00 лв. за разноски за почистване на входа и над
уважения размер от 290,00 лв. до пълния предявен размер от 440,00 лв. за вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ и за периода 01.01.2018-13.02.2019 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. Х. К., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на Е.с. В Е.с. В
адрес, представлявани от управител В. Д. П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 395,63
лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.с. В Е.с. В адрес, представлявани от управител В. Д. П., да заплатят на
адвокат на адвокат К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: адрес,
партер, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата
117,68 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5