№ 4403
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110202763 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Меркари-България“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от А. Ш. – управител чрез неговия упълномощен процесуален
представител – адв. В. М.-Д. от АК-Пловдив срещу наказателно
постановление № 1374/30.12.2022 г., издадено от Ивил Георгиев Бакърджиев
– и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на
потребителите /РДОССКПБ при КЗП/, с което на основание на основание чл.
210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр.
с чл. 68в ЗЗП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
1
оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност – за редуциране размера на
наложената „имуществена санкция“.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. В. М.-Д. от АК-Пловдив, с пълномощно по делото,
която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и
извършените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.
Иванка Андреева от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Релевирано е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение във връзка с изготвено писмено становище
по основателността на жалбата от гл. юрк. Ангел Димитров.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.11.2022 г. в търговски обект – магазин за дрехи, обувки,
бельо и аксесоари „Меркари“, находящ се в гр. /адрес/, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, е извършена проверка от служители на КЗП.
Административните органи констатирали, че на витрината на
магазина е поставена голяма оранжева табела, съдържаща следната
2
*
информация: „Винаги до 60%по-малко от препоръчителната цена на
дребно“, като информацията е представена с букви и цифри с различен шрифт
*
и цвят, както следва: „Винаги до“ е записано с големи букви в черно; „60%
по-малко“ е записано с огромни цифри и процент в бяло“; „от
препоръчителна цена на дребно“ е записано с по-малък шрифт в черно.
Установено е също така, че в обекта на бели етикети, прикачени към
облеклата е записана следната примерна информация: пуловер –
*
препоръчителна цена на дребно 155,00, спестявате 49%, меркари цена 79,00;
*
панталон – препоръчителна цена на дребно 1499,00, спестявате 60%,
меркари цена 599,00; дънки – препоръчителна цена на дребно 275,00,
*
спестявате 35%, меркари цена 179,00; поли – препоръчителна цена на дребно
*
99,00, спестявате 50%, меркари цена 15,00, в който случай процентът е 84%.
Според представителите на КЗП в процесния случай се касае за
заблуждаваща търговска практика, тъй като:
*
-потребителите са привлечени от надписа с огромни цифри „60%
по-малко“, оставяйки с впечатлението, че е обявено намаление на цените;
-текстът „от препоръчителна цена на дребно“ е записан с по-малък
шрифт, поради което потребителите са лишени от възможността да получат
посочената информация по ясен и разбираем начин, като същата умишлено е
прикрита от търговеца;
-информацията на рекламната табела не е предоставена по ясен и
разбираем начин и на ясен разбираем език, същата е неточно и непълно
предадена на потребителите и би довела до вземане на решения, които иначе
не биха взели, тъй като не става ясно кой предоставя препоръчителната цена –
търговеца, производителя или доставчика на стоките, респективно как е
формирана същата;
-потребителите остават с впечатлението, въз основа на рекламната
табела, че търговецът е обявил намаление на цените до 60 %, а всъщност
видно от белите етикети на стоките става въпрос за предоставена отстъпка в
% от препоръчителната цена на дребно;
-информацията на рекламната табела на витрината е невярна и
*
подвеждаща относно надписа до „60%по-малко“, тъй като освен стоки с
3
бели етикети се предлагат и стоки с етикети, на които са залепени жълти
стикери с меркари цена, която значително превишава обявените проценти.
С акт за установяване на административно нарушение №
1374/08.12.2022 г., съставен от Е. Б. Ц. – гл. инспектор в София при КЗП и в
присъствието на Любомира Иванова Младенова – свидетел при установяване
на твърдяното нарушение е констатирано, че на 03.11.2022 г. в търговски
обект – магазин за дрехи, обувки, бельо и аксесоари „Меркари“, находящ се в
гр. /адрес/, жалбоподателят „Меркари-България“ ООД е приложил нелоялна
заблуждаваща търговска практика.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 във
вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, като препис от същия е връчен на
упълномощен представител на дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 1374/30.12.2022 г. от Ивил Георгиев
Бакърджиев – и.д. директор на РДОССКПБ при КЗП/, с което на основание
чл. 210а ЗЗП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации
от акта, на търговско дружество „Меркари-България“ ООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр.
с чл. 68в ЗЗП.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител на
въззивника на 24.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 06.02.2023 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Е. Ц.
/актосъставител/ изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
търговеца правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира
инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия
4
обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните
не се спори по фактите, а единствено относно приложимите процесуален и
материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази връзка не се споделят
оплакванията на адв. М. за липсата на яснота дали в случая се твърди, че се
касае за предоставяне на невярна информация на потребителите или същата,
макар и вярна, с оглед цялостното й представяне, заблуждава или е в
5
състояние да ги въведе в заблуждение, доколкото от фактическите
констатации в АУАН и НП е видно, че са описани обстоятелства, относими
към първата проявна форма на обсъденото нарушение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговеца от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника
„Меркари-България“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение
по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, като на основание
чл. 210а ЗЗП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000,00
/петнадесет хиляди/ лева.
С разпоредбата на чл. 68в ЗЗП законодателят е въвел обща забрана
на нелоялните търговски практики, като съгласно член 68г, ал. 4 ЗЗП
заблуждаващата търговска практика изрично е квалифицирана като нелоялна.
Това от своя страна мотивира еднозначен извод, че ако процесната търговска
практика е заблуждаваща, то тя е и нелоялна и като такава следва да бъде
забранена.
Съгласно изричния нормативен регламент на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП
търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика. От
своя страна, видно от чл. 68д, ал. 2 ЗЗП, обстоятелствата по ал. 1 включват
6
информация за: съществуването или естеството на стоката или услугата;
основните характеристики на стоката или услугата като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни
части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане
на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне
на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й,
количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите,
които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и
съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на
стоката или услугата; обхват на задълженията на търговеца, мотивите за
използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба,
както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че
търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга
форма на пряка или непряка подкрепа; цената или начина на нейното
изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение
на цената; необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна
част, от замяна или ремонт на стоката; вида, статуса и правата на търговеца
или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите
лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица,
неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност,
членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите
права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или
получените награди и отличия; правата на потребителя, включително правото
му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена
заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които
потребителят може да бъде изложен. Когато се установи, че една търговска
практика е заблуждаваща не е необходимо да се изследва противоречи ли тя
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като
това се презумира от закона. Противоречието с изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност се доказват тогава, когато
нелоялната търговска практика не е заблуждаваща или агресивна /в този
смисъл вж. решение № 8485 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 7915/2011 г. по
описа на ВАС; решение от 19 септември 2012, T. S., С-435/11, ECLI: EU:
C: 2013:574, т. 45 на Съда на Европейския съюз и др./.
От анализа на цитираната относима нормативна уредба се налага
7
заключение, че заблуждаващата търговска практика е налице, когато са
изпълнени кумулативно следните условия: 1. търговска практика; 2 невярно
съдържание на тази практика, което е подвеждащо или макар информацията
да е фактически точна, когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител; 3. тази практика да има или да е възможно
да има за резултат вземането от средния потребител на търговско решение,
което не би взел без тази практика.
В контекста на изложеното, по делото не е спорно между страните,
че в случая се касае за „търговска практика“ по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП -
всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока. От доказателствата в процеса, в т.ч. приложеното
веществено такова – рекламна табела става ясно, че към датата на проверката
жалбоподателят, притежаващ качеството „търговец“, е извършил рекламна
дейност, поставяйки на витрината на стопанисвания от него търговски обект
*
голяма оранжева табела, съдържаща следната информация: „Винаги до 60%
по-малко от препоръчителната цена на дребно“, като информацията е
представена с букви и цифри с различен шрифт и цвят, както следва: „Винаги
*
до“ е записано с големи букви в черно; „60%по-малко“ е записано с огромни
цифри и процент в бяло“; „от препоръчителна цена на дребно“ е записано с
по-малък шрифт в черно. Характерът на това средство за съобщение,
конкретното му местоположение и съдържание сочат, че то има рекламен
характер и е предназначено за крайните потребители на стоката.
Този съдебен състав споделя изцяло изводите на
административните органи, че в конкретиката на настоящия казус е
изпълнена първата хипотеза на заблуждаваща търговска практика, при която
е представена невярна информация, доколкото средният потребител е въведен
в заблуждение, че закупувайки стока от търговски обект спестява парични
средства. Уместно се отбелязва във въззивната жалба адв. М., че
препоръчителната цена на дребно /ПЦД/ е приблизителната първоначална
цена на дребно на артикули от същата категория, марка, качество и материя,
предлагани от други търговци, при първоначално пускане на стоката на
8
пазара в ново състояние, както и че „това не е цена, на която артукулът е
или е бил предлаган от Mercari и по никакъв начин не е обвързана с Merkari”.
Към даденото определение би могло да се допълни, че поначало ПДЦ се
определя от производителя и много често дори е отпечатана върху самите
стоки, чиято непосредствена цел е да послужи като индикатор за
максималната продажна цена и по косвен начин да регулира маржа на
дистрибуторите, препятствайки възможността на последните да експлоатират
финансово крайните потребители. При това положение е повече от очевидно,
че ПЦД не е насочена пряко към потребителите и нейното приоритетно
изтъкване в рекламната дейност на дружеството-жалбоподател с цел
насърчаване на продажбите подвежда средния потребител. Това е така,
доколкото ПЦД не представлява крайна продажна цена и употребата на
думата „спестявате“ в поставените на стоките стикери е от естество да
създаде погрешно впечатление в очертаната насока. За средния потребител,
който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и
предпазлив, е ирелевантно какви са отношенията на производителя на стоката
с дистрибуторите и търговците на дребно. Средният потребител нито е
длъжен да знае, нито изобщо се интересува каква е ПЦД, тъй като за него е
необходимо да е наясно, за да вземе информирано решение, на каква крайна
цена му се рекламира стоката и на каква цена фактически може да я закупи. В
тази връзка, установява се от инкорпорирания по делото доказателствен
материал, че приложената търговска практика е с невярно съдържание и
относно информацията на рекламната табела на витрината, в частта касателно
*
надписа до „60%по-малко“, тъй като освен стоки с бели етикети се
предлагат и стоки с етикети, на които са залепени жълти стикери с меркари
цена, която значително превишава обявените проценти /в констативния
протокол е описан артикул „поли“ – препоръчителна цена на дребно 99,00,
*
спестявате 50%, меркари цена 15,00, в който случай обаче процентът не е 60,
а възлиза на 84%. Ето защо, след като дори в жалбата, инициирала
настоящото съдебно производство, се признава недвусмислено, че ПЦД не е
определена от жалбоподателя и не го обвързва по никакъв начин, то не
подлежи на съмнение, че избраният от търговеца маркетингов подход за
стимулиране на продажбите е нелоялен.
Последният конститутивен елемент от фактическия състав на
9
заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е
обстоятелството практиката да има или да е възможно да има за резултат
вземането от средния потребите на търговско решение по смисъла на § 13, т.
31 ЗЗП, което не би взел без тази практика. Несъмнено цената на стоката е
съществен елемент при формиране на търговското решение за покупка на
всеки потребител. Средният потребител, виждайки на витрината на
*
търговския обект рекламна табела със съдържание „Винаги до 60%по-малко
от препоръчителната цена на дребно“, наред с поставените на предлаганите
стоки стикери, в които напълно тенденциозно е употребена думата
„спестявате“ безрезервно дава изключителен кредит на доверие на
информацията, която го заблуждава, че е налице редуциране на продажната
цена. Вярно е, че средният потребител е сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив, но именно поради процесните
обстоятелства същият има оправдано очакване да спести точно от крайната
цена. Стоката се намира в търговския обект не за да се информира
потребителя каква е ПЦД, фиксирана от производителя, а за да може да я
закупи като знае на каква цена му се предлага.
По изложените съображения, този съдебен състав намира, че
процесната невярна информация е в състояние да мотивира средния
потребител да вземе решение, което без въздействието, което невярната
информация има, не бил взел. Получената от рекламната табела информация,
потвърдена от идентичната информация на стикерите, поставени на
предлаганите стоки, дава на средния потребител необоснована увереност за
до 60% спестяване, което всъщност го мотивира да направи избора си, макар
да липсва реално спестяване на парични средства.
С демонстрираното противоправно поведение на 03.11.2022 г. в
търговски обект – магазин за дрехи, обувки, бельо и аксесоари „Меркари“,
находящ се в гр. /адрес/, жалбоподателят „Меркари-България“ ООД е
приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика и закономерно е
осъществил състава на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в
ЗЗП.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, която
изрично препраща изрично към ситуираната в чл. 68в ЗЗП забрана за
10
прилагане на нелоялни търговски практика. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също
е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 15
000,00 /петнадесет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 210а ЗЗП по отношение на ЕТ и юридически лица е
относително определена в границата от 2 000,00 до 50 000,00 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган не е преценил
добросъвестно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради което необосновано е индивидуализирал същата. Единственият
констатиран утежняващ факт е значителният брой на предлаганите артикули,
а това мотивира извод, че санкцията следва да бъде определена малко над
законоустановения минимум. Справедливият размер, който ще допринесе за
постигане на целите по чл. 12 ЗАНН е 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на
процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
11
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да
се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на търговеца е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено единствено в насока редуциране на
наложената „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 лв.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки писменото
становище от гл. юрк. Ангел Димитров, обективирано в съпроводителното
писмо, с което е оказана защита на наказващия орган, фактическата и правна
сложност на делото, в т.ч. обема на доказателствения материал и множеството
възражения в жалбата, наложили обсъждането им, съдът намира, че на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер от 150,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че за присъждане на възнаграждението
12
законодателят е поставил изискване учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН да са били защитавани от юрисконсулт,
независимо дали същият е взел пряко участие в проведените съдебни
заседания или се е възползвал от възможността единствено да представи
писмена защита. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на
атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/,
поради което разноски се дължат единствено на наказващия орган, доколкото
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае само
неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, отчитайки
изричната законова регламентация /в този смисъл вж. решение №
1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ, I
касационен състав, докладчик-съдия Людмила Коева, определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т.
4 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1374/30.12.2022 г. ,
издадено от Ивил Георгиев Бакърджиев – и.д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
при Комисията за защита на потребителите /РДОССКПБ при КЗП/, с което на
основание на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП,
обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговско
дружество „Меркари-България“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.
Ш. – управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000,00
/петнадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1
във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на
„имуществената санкция“ на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
13
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. М.-Д. от АК-
Пловдив за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в полза на дружеството-жалбоподател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
търговско дружество „Меркари-България“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14