№ 102
гр. Варна, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20213100900190 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД , уведомен от предходно
съдебно заседание, представлява се от адвокат Р.М. и от адвокат А.Т. ,
редовно упълномощени и приети от съда от преди. Явява се и управителят на
дружеството Пламен Калайджиев.
Ответникът ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА“ ,
уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, представлява се от адвокат Б.Г. ,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно призован, явява се лично.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно
заседание за изслушване на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като снема самоличността му:
1
Р. Хр. Ст. – 42 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Т. към в.л. С.: Вие сте дал заключение относно счетоводните
услуги, но отговор за административното и техническо обслужване не сте
дал. Каква е причината за това?
В.л. С.: Да, извън моята компетенция е да давам отговор на технически
услуги и административни. Не съм специалист в тази област. Не бих могъл да
дам заключение в тази насока.
В.л. С. на въпроси от съда: Единият от въпросите беше зададен как
счетоводно са отразявани тези разходи. В счетоводството на ищеца разходи
само за тази дейност не са отразявани. Те са отразявани като общо. Нямат и
законово изискване да поддържат такава счетоводна аналитичност и не са го
правили. Само по счетоводни данни не може да се установят тези…най-общо
казано разходи за поддръжка и труд, които се включват в тези услуги, които
са извършвани, затова съм дал най-общо колко струва счетоводното
обслужване.
Адв. Т. към в.л. С.: Струва ми се, че е допусната една техническа
грешка относно броя на автомобилите. Вие сте ги изброили. Те са пет. На
страница пета, в отговора по точка шеста сте посочили четири.
В.л. С.: Това може да се провери, защото става въпрос за договорите,
които са по делото. Те са на страници от 533 до 536. Мисля, че бяха
упоменати по-малко автомобили. Действително са фактурирани повече.
Адв. Т. към в.л. С.: На страница втора в частта „проверени документи
и книжа“ сте посочили, че счетоводството на ищеца и ответника са поверени
на място на адрес: „Иван Богоров“ № 12. Каква е причината, счетоводството и
на ищеца, и на ответника да е на този адрес?
В.л. С.: Не мога да отговоря. Просто бяха там. Счетоводството на
ищеца си е там. Мисля, че за това спор няма. Тръгнах от там да търся при
адвоката на ответника счетоводството евентуално, което може да бъде при
2
тях. От там ми беше отговорено, че то не е предадено от господин
Калайджиев. Мисля, че така говорихме и от там нататък аз се обърнах към
господин Калайджиев. Той ми каза – да, счетоводството е тук. Действително
като отидох, счетоводните документи бяха на място. Показан ми беше
софтуер, който също беше на компютрите на адреса. Това мога да кажа. Защо
се е случило така…
Адв. Т. към в.л. С.: На страница трета сте посочили, че ЕТ „Медера“
няма обявени в Търговския регистър годишни финансови отчети.
В.л. С.: Освен един.
Адв. Т. към в.л. С.: Вие отчели ли сте, че едноличните търговци не
обявяват в Търговския регистър отчети, а в НАП?
В.л. С.: Категорично не е нужно да бъдат обявявани, но задачата е
какви документи се обявявани. В тази връзка съм ги описал. Не дали трябва
или не трябва. Действително не е било нужно да бъдат обявявани.
Адв. Т. към в.л. С.: А в Националния статистически институт има ли
подавани отчети и информация?
В.л. С.: Със сигурност има подавани, защото когато се прави годишната
данъчна декларация, без да се подаде на статистиката, няма как да бъдат
подадени, но в статистиката не съм проверявал ако трябва да бъда честен. В
Националния статистически институт не съм проверявал, но категорично
твърдя, че няма как да се подаде годишната данъчна декларация, без тези
отчети да бъдат подадени.
Адв. Т. към в.л. С.: На страница четвърта на въпроса по точка 3 Вие
сте дали отговор относно месечното възнаграждение за счетоводни услуги, но
бихте ли обяснили по какви критерии, по какъв начин направихте това
изчисление за 250 лв?
В.л. С.: С исковата претенция се претендират 2200 лв като се твърди, че
това е месечната сума, която се претендира за това нещо. Това, което видях
като обем на счетоводството и което видях на място, преценявам, че работата
би могла да се свърши за два работни дни, което съм го написал. Тъй като в
исковата претенция и мисля, че беше в допълнителната искова молба, се беше
тръгнало от там в справката по чл.366 (ако не се лъжа), която е представена, е
предвидено месечно възнаграждение 1300 лв, но то е нетно. Приел съм ги
3
тези суми, защото действително за един счетоводител, който работи,
месечните възнаграждения действително са в този порядък. От там нататък
съм преценил, че работата месечно му е два работни дни. Тоест 1/10 от това.
Другите елементи, които бяха посочени за опис за консумативи и така
нататък, съм ги приел, че това действително са тези пари, но е за един
работен месец. Работата, която е доста по-малко, която трябва да се свърши
от това, което е предвидено за един месец.
Адв. Т. към в.л. С.: Тоест правилно ли Ви разбирам, че тази сума Вие
сте изчислили като среден месечен разход за работодателя, тоест ищецът
каквото плаща на служител от тази гледна точка?
В.л. С.: Не само за ищеца, каквото плаща, а имаше разходи за наем,
имаше и други разходи, които действително си бяха горе-долу в месечния
размер.
Адв. Т. към в.л. С.: Тъй като въпросът е за пазарна стойност на
предоставените услуги.
В.л. С.: Абсолютно, това е пазарната стойност според мен, да.
Адв. Т. към в.л. С.: Тоест Вие твърдите, че за 200 лв на месец една
фирма може да си наеме счетоводна къща?
В.л. С.: За 250, дори смятам, че за по-малко, но тук искам само да
подчертая нещо. Понеже тук е около 220, мисля, че е добре като цена. Поне
това е моето мнение от опита, който имам, но тук трябва да кажем следното:
фактурите са издавани от там, тоест не е, собственикът на фирмата сам да
издава фактури и да носи готовите фактури на място в счетоводната къща.
Банковите извлечения не са носени също от собственика на фирмата, а е било
ангажимент на самия счетоводител да отговаря за тях, затова съм завишил до
250. Това е моето мнение.
Адв. Т. към в.л. С.: Тоест това е мнението Ви, че това е пазарна
стойност, а не себестойност на услугите?
В.л. С.: Да, това е пазарна стойност, а не себестойност, с оглед обема,
който съм преценил на месец.
Адв. Т. към в.л. С.: Процесният период обхваща 5 години. Вие
твърдите, че през всичките тези 5 години пазарната стойност на счетоводните
услуги е била една и съща?
4
В.л. С.: Гледал съм горе-долу да ги осредня, но действително в
годините варират…средно мисля, че това е добре. Това съм преценил. Само
да кажа, че и през годините и заплащането варира. Било е и по-малко, и
повече.
В.л. С. на въпроси от съда: Да, ако работата е за два дни в месеца,
получават се все едно около 100 лева на ден, но в тези 100 лева се включват
също наем на офис и други консумативи. Както казах издаване на фактури,
следене за други неща…в обема на дейност в една счетоводна къща ако тя
трябва да поеме чисто счетоводството – да и носят фактурите, тя да
́
осчетоводява, да изготвя месечните справки и така нататък. Това е моето
мнение, което съм описал.
Адв. Т. към в.л. С.: На страница 8 по задача по точка 15 сте посочили
задълженията към НАП по счетоводни данни. Моят въпрос към Вас е
следният: Вие установихте ли дали едноличният търговец е превеждал по
сметка суми за заплащане на тези публични задължения. Едноличният
търговец дали е превеждал необходимите суми за заплащане на тези
публични задължения? Към НАП дали е превеждала, или към ищеца с
условие той да ги преведе към НАП?
В.л. С.: Към ищеца не видях преводи. Единствените преводи към
ищеца, към „Елпак Трейдинг“, тоест те идваха от „Елпак Трейдинг“ парите и
те бяха по издадените фактури. Единствено видях една вноска от господин
Калайджиев и аз съм я вписал – 700 лв в брой, но да кажа – движението по
банковата сметка на ЕТ „Медера“ за проверявания период и по-скоро
паричният поток по тази банкова сметка, който е в приход, е изцяло на база
издадени фактури и имаше една вноска, която си беше вноска от господин
Калайджиев. Виждаше се от бордерото.
Адв. Т. към в.л. С.: Въпросът е дали са осигурявани средства от
ответния едноличен търговец за покриване на тези задължения, които са
осчетоводени.
В.л. С.: За да се осигурят тези средства, първо трябва да има някакъв
паричен поток. По този паричен поток като се извадят приходите и от
приходите – разходите, тоест от постъпилите суми се извадят тези, които са
за заплащане, евентуално такъв паричен поток би служил за заплащане на
задължение към НАП. През периода има плащания към НАП, но не в пълен
5
обем. Това го видях по банкови извлечения, затова има и натрупано
задължение. Не казвам, че дружеството няма печалба. През годините има
печалба, но защо не е покривал всичко това, не мога да отговоря.
Адв. Т. към в.л. С.: Доколкото ние твърдим, че ищцовото дружество е
предоставило счетоводното обслужване на ответния едноличен търговец…
В.л. С.: Това съм го установил на място, да.
Адв. Т. към в.л. С.: Тъй като осчетоводяването на определени разходи
не е свързано с тяхното заплащане по необходимост, въпросът ми беше дали
ответният едноличен търговец е осигурявал средства, които да бъдат
превеждани към НАП или лично ги е превеждал към НАП? Това беше
въпросът.
В.л. С.: Сумите, които са превеждани от банковите сметки, това е
извършено с електронно банкиране, за което има документи, че…
В.л. С. на въпроси от съда: Има технически носител, който ми го
показа господин Калайджиев. В момента наистина не мога да го обясня. Не
съм ползвал такова електронно банкиране. Това е технически носител, който е
позволявал извършването на електронното банкиране. Пак на принципа на
електронен подпис, но е нещо друго, което се представя от банката и пак
казвам, плащания към НАП, но не в пълен обем.
Адв. Т.: Нямаме други въпроси.
П. Калайджиев: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Г. към в.л. С.: Във връзка с въпрос номер 1 относно процесния
период от 01.12.2015 г. до 01.12.2020 г. е подадена само една годишна
финансова отчетност за 2017 г.
В.л. С.: Това е в Агенция по вписванията, тоест обявено е в Търговския
регистър. Гледал съм го от интернет страницата.
Адв. Г. към в.л. С.: Кои счетоводни документи като образци
счетоводни би следвало да се представят в Агенцията по вписванията на
регистрирани лица по ДДС?
В.л. С.: Това дали са регистрирани по ДДС, или не са регистрирани, за
Агенция по вписванията твърдя, че няма разлика. Там трябва да има други
критерии. В случая става въпрос за едноличен търговец ЕТ „Медера“. В един
момент бяха освободени от подаване на такива годишни финансови отчети в
6
Агенция по вписванията. Наистина не помня в кой период, но най-вероятно за
този период не са били длъжни, защото иначе щяха да им бъдат наложени
санкции със сигурност, каквито аз не видях.
Адв. Г. към в.л. С.: В Приложение номер 1 към заключението –
„фактури, издадени на ищеца и ответника за „Рено Клио““, за всички
автомобили са издавани фактури и на ищеца, и на ответника.
В.л. С.: Фактурите лично ги изисках и са ми представени.
Адв. Г. към в.л. С.: По какъв критерий са издавани едни фактури на
„Елпак“, а други на ЕТ „Медера“?
В.л. С.: Това не мога да отговоря. Нямал съм такава задача и не съм
изследвал защо едните са към едноличния търговец, а другите към
дружеството.
Адв. Г. към в.л. С.: Вие в заключението казвате, че договорите са
представени. Съществуващите договори между ЕТ „Медера“ и „Елпак“ са
представени в НАП по думите на Калайджиев.
В.л. С.: По думите на Калайджиев са представени в НАП, да.
Адв. Г. към в.л. С.: Вие не сте ги виждали?
В.л. С.: Не, не съм ги виждал.
Адв. Г. към в.л. С.: И поради тази причина не може да знаете, на кого
трябва да бъдат фактурирани тези суми?
В.л. С.: Единствените два договора, които съм видял…
Адв. Г. към в.л. С.: Те не касаят автомобили.
В.л. С.: Напротив, касаят автомобили. Единият е за офис или
апартамент, а другият е за автомобили и това е по делото.
Адв. Г. към в.л. С.: За един автомобил.
В.л. С.: Не са за един автомобил. Тук съм категоричен. Написал съм за
колко.
Адв. Т.: На страница 5 в отговора по точка 6 Вие сте ги изброили, но се
вижда, че са 5.
В.л. С.: Може да се видят. Мисля, че бяха за 4 автомобила.
Адв. Т.: На пета страница са изброени.
7
Адв. М.: И на десета страница са изброени по точка 7.
В.л. С.: В договора бяха 4. Така си спомням, затова съм написал 4.
Действително видях издавани фактури за 5 автомобила от ЕТ „Медера“ към
ищеца и към „Елпак“ ЕООД. Не знам защо бяха издавани на две фирми, но в
определени месеци бяха издавани на ищеца, а в други месеци бяха на „Елпак“
ЕООД.
Адв. Г. към в.л. С.: Във връзка с отговора по точка 6 от задачата,
казвате, че във връзка с горните договори за наем от страна на ответника към
ищеца са издавани фактури.
В.л. С.: Категорично да.
Адв. Г. към в.л. С.: Тези фактури заплащани ли са от ищеца към
ответника, за да има приходи, с които ответникът да…
В.л. С.: Абсолютно всички са заплащани и то по банков път. Всички
фактури, които са издадени от ответника на ищеца, са заплатени по банков
път. Ответникът издава на ищеца, а ищецът заплаща на ответника и всички
фактури, които са издадени са платени по банков път и това съм го проследил
по банковите извлечения, които ми бяха представени при ищеца. Във
фактурата пише за кой автомобил е конкретно. Те са описани.
В.л. С. на въпроси от съда: Те са били лизингови автомобили при ЕТ
„Медера“. Закупили са ги на лизинг. Честно казано лизинговите договори не
съм ги гледал, но видях, че са префактурирани на „Елапк“ ЕООД и „Елпак
Трейдинг“ през различни месеци. В някои месеци са префактурирани на
„Елпак Трейдинг“, в някои месеца на „Елпак“ ЕООД ползването на наема на
тези автомобили. Заплащани са по банков път от „Елпак“ ЕООД и от „Елпак
Трейдинг“ към ЕТ „Медера“ издадените фактури и от там ЕТ „Медера“ е
разплащала лизинга и други. Префактурирането мисля, че беше посочено като
наем. Доколкото разбрах, част от обслужването е било поемано от
гаранционното обслужване, но тези, които са извършени за смяна на гуми,
акумулатори и т.н., са фактурирани от трети лица, някои суми към „Медера“,
някои суми към „Елпак Трейдинг“, а някои суми и бяха към „Елпак“ ЕООД,
но тях не съм ги описал изобщо.
П. Калайджиев: Зависи кой е бил наемателят в случая.
В.л. С.: Най-вероятно е било така. Не мога да кажа какво се е случило.
8
Адв. Г. към в.л. С.: В отговора по точка 4 на стр.4 на въпроса, от какво
произтичат натрупаните задължения, сте описали подробно: здравни
осигуровки, ДЗПО, фишове, глоби и накрая задължения по ДДС – 44041. Ако
счетоводството е водено коректно от страна на „Елпак“ или друга фирма, в
която е водено счетоводството, от какво произтичат тези задължения?
В.л. С.: Задължението само по себе си не произтича от това дали е
водено редовно, или не е водено редовно. Когато фирмата издава фактури,
начислява ДДС най-общо казано. Примерно издава фактури за 1000 лв, ДДС-
то върху тези фактури е 200 лв. Като получи фактури от трети лица за лизинг,
за гуми, за поддръжка и т.н. за 500 лв, върху тези 500 лв ДДС-то е 100 лв.
Разликата, която е като задължение към НАП, най-просто казано е 200 лв,
тоест разликата между начисленото ДДС и ДДС-то по фактурите. Тази сума
се получава именно в тази връзка, във фактури, издадени в по-голям размер
от получените фактури. Дължи ДДС от сделките които…разликата между
издадените и получените фактури най-общо казано.
Адв. Г. към в.л. С.: И издадените фактури са издадени от счетоводител
към групата „Елпак“, който е обслужвал, който разпитахме и други
служителки на „Елпак“. Те са осчетоводявали, но ДДС-то не е внасяно.
В.л. С.: Това ДДС не е внесено.
Адв. Г. към в.л. С.: Твърдят, че са осигурявали счетоводството.
Електронният подпис е бил на „Елпак“, с който е оперирано.
В.л. С.: Категорично да и това съм го описал.
Адв. Г. към в.л. С.: Само те са могли да внасят ДДС, осигуровки и
други.
В.л. С.: За определени периоди и то по делото го имаше – представена
от НАП справка, че има за определени периоди и други лица освен „Елпак“,
които са могли да извършват тези услуги. Във втори том на делото мисля, че
в началото, беше постъпила една справка от НАП, в която се вижда кои са
били упълномощените лица. По-скоро в трети том беше. Така или иначе в
периода справките-декларации по ДДС действително са подавани от „Елпак“,
но имаме и други упълномощени лица. Не са били само „Елпак“ ЕООД, но
процесните справки-декларации по ДДС действително са подавани от
„Елпак“.
9
Адв. Г.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е компетентно дадено, поради
което следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото, ведно с представената от вещото лице справка-декларация, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вх.№ 2022 от 27.01.2022 г., ведно със справка-
декларация на вещото лице Р. Хр. Ст..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Р. Хр. Ст. възнаграждение в размер
на 800.00 /осемстотин/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО по платежни нареждания от 04.10.2021 г. и от 02.11.2021
г.)
Адв. Г.: Към настоящия момент не представям заповед от НОИ във
връзка с извършена ревизия на едноличния търговец в ликвидацията. Няма да
се ползвам от такава.
Адв. Т.: Госпожо Председател, с оглед днес проведения разпит на
вещото лице, което заяви, че няма компетентност да даде заключение относно
стойността на техническото и административното обслужване, Ви моля да
допуснете изслушване на допълнителна комплексна експертиза, в която освен
вещото лице счетоводител да участва и инженер по автомобилна техника,
като задачите сме формулирали с нарочна писмена молба с препис за
насрещната страна, като моля да допуснете така поисканата експертиза.
Считаме, че следва да бъде комплексна дотоколова, доколкото видът на
обслужването предполага специални знания в областта на автомобилната
техника, както и познания на пазара на този вид услуги, като същевременно
същите тези услуги са намерили счетоводно отражение в счетоводството на
ищцовата страна, но доколкото не са водени аналитично, както посочи
вещото лице, тъй като няма и такова задължение, е необходимо да бъдат
съгласувани отговорите, които вещите лица биха дали. Тоест все пак трябва
да се вземе предвид и това, което е осчетоводено дали съответства на
действително извършените услуги и тяхната стойност.
10
Адв. Г.: Считам, че искането е неотносимо към настоящия спор, поради
простата причина, че още в петитума с исковата молба е казано, че се търси
защита по неформален договор за счетоводно, техническо и административно
обслужване за периода от 01.12.2015 г. - 2020 г. и при условията на
евентуалност същото – стойността на получените без правно основание
счетоводни, технически и административни услуги. В отговора на вещото
лице се даде заключение, че в тази стойност, която той определя като пазарна,
като стойност за счетоводно, техническо и административно обслужване,
защото говорим за счетоводно, техническо и административно обслужване на
ЕТ „Медера“. Не говорим за автотехническо обслужване на коли,
предоставени от ЕТ „Медера“ на ищцовата страна. Никъде не е поискано в
петитума това нещо. Това са вече интерпретации на ищцовата страна, което
излиза извън петитума, тоест исканата защита към съда, поради което считам,
че допускането на допълнителна счетоводна, автотехническа експертиза, най-
малкото счетоводна не е нужна, защото всички въпроси, които имаха
възможност да зададат както с исковата молба, така и с допълнителната
искова молба и съответно ние с отговора на исковата молба, бяха дадени
изчерпателни отговори и нямаше допълнителни въпроси. Относно
автохтеническа експертиза считам, че това излиза извън петитума на
поисканата защита, поради което считам, че единствено се цели шиканиране
на процеса, удължаване на делото. Неотносимо е това искане.
Адв. Т.: Считам, че заявеното искане освен, че е относимо, то е и
необходимо за изясняване на предмета на спора. Евентуалната искова
претенция, както и главната такава включват категорично, то е видно от
петитума на исковата молба и молбата-уточнение, включват и техническото и
административно облужване, предоставено от служители на ищцовото
дружество във връзка с автопарка на ответния едноличен търговец. Факт е, че
тези задачи бяха допуснати от съда. Те бяха предмет на счетоводната
експертиза, но при разпита вещото лице уточни, че той няма компетентност
да се произнесе относно тези услуги – технически и административни,
свързани с автомобили. Ето защо считам, че следва да бъде разширен
предметът на експертизата с участието на компетентно вещо лице, което да
подпомогне съда и страните при установяване на тези твърдени
обстоятелства, но категорично не е извън претендираното с исковата молба.
11
Адв. Г.: Поддържам категорично, че в петитума на исковата молба и в
допълнителната искова молба никъде не се говори за автотехническо
обслужване на автомобили. Говори се за административно, счетоводно
обслужване на ЕТ „Медера“. И това считам, че е предмет на отделен иск.
Адв. Т.: Молба-уточнение към исковата молба на страница трета –
„предоставено техническо административно обслужване, техническо
обслужване на автомобили“. Описано е изключително подробно ежедневното,
ежеседмично и ежемесечно обслужване на автомобили.
СЪДЪТ намира, че отправеното искане е своевременно, с оглед
отговора по точка 3 на поставените задачи по съдебно-счетоводната
експертиза и изявлението на вещото лице, че същото е остойностило само
предоставени счетоводни услуги. Доколко тази експертиза ще бъде относима,
съдът ще прецени по същество при разглеждане на спора. Експертиза ще бъде
допусната, доколкото противното означава, съдът да откаже и да не
предостави възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване
на твърденията си. Дали е необходимо, съдът да допуска експертиза като
комплексна или при участие само на вещо лице – инженер по автомобилна
техника, ще бъде преценено, респективно вещото лице определено след
представяне на доказателства за внесен депозит, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поисканата в днешно съдебно заседание от ищцовата
страна експертиза, като вида и съдът ще определи, след представяне на
́
доказателства за внесен депозит, в който момент ще назначи и вещо лице,
респективно вещи лица.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 /четиристотин/ лева, вносим от
ищеца в тридневен срок от днес.
Адв. М.: Нямам други искания.
Адв. Т.: Нямам други искания.
П. Калайджиев: Нямам други искания.
Адв. Т.: Нямам други искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на допуснати доказателства
производството по делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
12
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 14.03.2022 г. от
14.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.41
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13